Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, _08.11._ 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на _девети октомври_ две хиляди и деветнадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

   

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_324_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Образувано е по  е постъпила жалба от Д.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление №17-0938-003339/21.07.2017г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен, отдел ОП - Плевен.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното наказателно постановление е съставено на основание АУАН, с който било установено, че на 17.07.2017 г. в 11:00 часа в гр. Левски, като водач на товарен автомобил ***, собственост на „***” ЕООД е управлявал без сключена застраховка „гражданска отговорност”.   Счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено изцяло.

Навежда доводи, че АУАН и издаденото НП не съдържат всички изискуеми по ЗАНН реквизити. Налице било противоречие между тях по отношение описание на нарушението. Твърди, че към момента на извършване на нарушението не е била извършена проверка за наличие на действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Счита, че е налице нарушение на процедурните правила при съставяне на АУАН, които рефлектирали върху последвалото го НП, изразени в това, че била нарушена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН – че АУАН се съставял в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са  присъствали при извършване или установяване на нарушението, или при установяване на нарушението, или при невъзможност да състави акт в тяхно присъствие, се съставял в присъствието на двама свидетели, като това изрично се отбелязвало в него. В конкретния случай актът бил съставен от актосъставителя при присъствието на наказаното лице и на един свидетел – колега на съставителя, независимо, че било налице изключението, регламентирано в чл. 40, ал.4 от ЗАНН. По тези съображения счита, че актът не е редовно съставен, тъй като бил съставен в присъствието само на един свидетел при законово изискване на повече свидетели.  

 

Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставен на 17.07.2017 г. АУАН против жалбоподателя затова, че на 17.07.2017 г.  около 11 часа в гр. Левски, по ул. Кирил и Методий управлява товарен автомобил ***, собственост на „***” ЕООД, без сключена застраховка ГО за 2017г. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ. Възражението, вписано в АУАН е, че автомобилът има застраховка, но водачът не я носи в него, и че същата ще представи в 3-дневен срок.

            Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.3, от КЗ е наложил административно наказание глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение на чл. 638, ал.3 от КЗ.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят и свидетелят по установяване на нарушението.

В показанията си и двамата поддържат констатациите в акта. Предвид изминалия дълъг период от време нямат конкретни спомени. Категорични са, че актът е съставен в присъствието на нарушителя.

По отношение на възражението, съдържащо се в жалбата за допуснато нарушение на процедурните правила, съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, следва да бъде отбелязано, че актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

Законодателят е употребил понятието „свидетели” в множествено число  не защото изисква тези свидетели задължително да са повече от един. Задължението в АУАН за посочване на двама свидетели произтича от разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, приложима в хипотезата, в която липсват свидетели присъствали при извършване или установяване на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на такива свидетели.  

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и освен подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е посочен в АУАН като свидетел очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на акта.  Съдът намира, че с посочването на един свидетел, та дори и работещ в РУ – Левски не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане на правото на защита на санкционираното лице. Посоченият в АУАН свидетел М. е индивидуализиран, посочен с трите му имена, ЕГН и адрес. Същият е очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на акта. Непосочването на други свидетели като очевидци не е довело до порок в издадения АУАН, който да доведе до неговата невалидност.

При съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерните признаци от обективна страна – управление на товарен автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка „гражданска отговорност”.  

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно установено нарушението от страна на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка  с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти – водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него товарен автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени  и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

Безспорно доказано е, че в момента на управление на товарния автомобил санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ.

Представената по делото застрахователна полица № BG/07d/117001989304 за задължителна застраховка ГО на автомобилстите е сключена 17.07.2017г. – датата на проверката, но в по – късен час, като началният срок на договора е 11:48 часа на 17.07.2017. В случая презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в хода на съдебното производство.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите.   

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае за деяние с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Отделно от това като допълнително основание, обосноваващо извод за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН в настоящото производство е и наличието на предходни налагани на жалбоподателя наказания за нарушения на ЗДвП.

Не обуславя маловажност на случая и обстоятелството, че след съставяне на АУАН е сключена застраховка гражданска отговорност. Посоченото се явява поведение, последващо извършването на нарушението и не отстранява обществената опасност на вече допуснатото нарушение. Сключената застраховка след съставяне на АУАН не може да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Според разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”

Посочената норма съдържа както правило за поведение, така и санкцията за нарушаването му. 

Законосъобразно е определена санкцията – глоба в размер на 400 лв., чийто размер е законодателно фиксиран и която не може да бъде променен.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно. 

            На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0938-003339/21.07.2017г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР – Плевен, с което на Д.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на четиристотин лева, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: