№ 382
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110156288 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Х. Г., чрез адв. К. и адв.
К., срещу „Е. М. ЕООД.
Съдът след като констатира, че предявеният иск е процесуално допустим, исковата
молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че ответникът
подал информация в Централния кредитен регистър при Българска народна банка, според
която П. Х. Г. имала просрочени задължения към „Е. М. ЕООД в размер на 10 175 лв.
Поддържа, че такова задължение не й е известно, нито имало предприети каквито и да било
действия срещу нея за принудително събиране на посочената сума. Твърди, че процесното
вземане произтичало от договор за кредит, сключен между „Обединена българска банка“ АД
и трето лице – кредитополучател, а ищецът имал качеството на поръчител по договора.
Впоследствие вземането било цедирано на цесионера „Е. М. ЕООД с договор за цесия от
29.02.2016г. Поддържа, че от крайния падеж на задълженията по процесния договор за
кредит до момента на подаване на исковата молба не били предприемани никакви законови
действия за принудителното му събиране, поради което вземането било погасено по давност
на основание чл. 110 ЗЗД. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като признае за
установено, че ищцата не дължи на ответника сума в размер на 10 175 лв., представляваща
вземане по договор за кредит от 27.05.2005 г., цедирано на „Е. М. ЕООД с договор за цесия
1
от 29.02.2016 г., поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Колипатков, е подал отговор на исковата
молба, с който поддържа, че предявеният иск е допустим и основателен, тъй като
възможността за принудително изпълнение на вземането е погасена по давност. Твърди, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същевременно признава предявеният
иск, поради което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца. В условията на
евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че П. Х. Г. не дължи на „Е. М. ЕООД сумата в размер на 10 175
лв., представляваща вземане по договор за кредит от 27.05.2005 г., цедирано на „Е. М.
ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016 г., поради изтекла погасителна давност.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване
Предвид твърденията на ответника в отговора на исковата молба, следва да бъдат
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по отношение на
оспореното вземане е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, който не е бил прекъсван или
спиран.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
С оглед отделянето на всички факти от предмета на доказване за безспорни, съдът
няма задължение за разпределяне на доказателствена тежест.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
2
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от
9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание, освен ако съдът е указал по – кратък срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2023г., от
14:05 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3