Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 550
гр.Бургас, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 1231 по описа на
БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Община Камено, ЕИК по БУЛСТАТ *, с
административен адрес гр. Камено, област Бургас, ул. “*“ № *, против
наказателно постановление № НЯСС-53/21.02.2019 г. на заместник председателя на
Държавна агенция за метрология и технически надзор /ДАМТН/, с което за
нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл.190а, ал.1, т.3
от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.
С жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност с искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, представител
на жалбоподателя, редовно призован, не се явява.
Не се явява и представител на
АНО, който представя писмено становище, в което оспорва жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като видно от
известието за доставяне на л. 8, НП е връчено на представител на жалбоподателя
на 27.02.2019 г., а жалбата е депозирана по куриер на 06.03.2019 г.- л. 7.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.05.2018г. при извършена проверка на
язовир „ *“, находящ се в поземлен имот № 000015 в
землището на с. Винарско, община Камено, собственост на Община Камено съгласно
Акт за публична общинска собственост № 5/15.05.1997г., е съставен констативен
протокол /КП/ № *., в който било дадено предписание на основание чл. 190а, ал.
1, т. 3 ЗВ да се почисти стената от дървесна и храстовидна растителност със
срок на изпълнение- 30.09.2019 г.
На 09.10.2018г., при извършена
проверка на същия язовир, на основание чл.190, ал.4, т.2 от ЗВ, контролните
органи на ДАМТН, сред които и св. В.А., установили, че не е изпълнено
предписанието, дадено с КП № *.: да се
почисти стената от дървесна и храстовидна растителност със срок на изпълнение-
30.09.2019 г. При извършен обход и оглед
св. А. констатирал, че короната и въздушният откос са обрасли с дървесна и
храстовидна растителност. За извършената проверка бил съставен КП № *
Община Камено в качеството и на собственик на язовир е била надлежно
уведомена за направените констатации и даденото предписание от проверка и
контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, като съставения КП е бил
подписан и връчен на представител на собственика.
За констатираното, св. А. съставил акт за
установяване на административно нарушение № *г. Актът е съставен в присъствие на
представител на общината съгласно приложеното на л. 15 пълномощно. Същият е
вписал, че ще направи възражения в законоустановения
срок. Писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани.
Административнонаказващият
орган е приел за установена гореизложената фактическа обстановка и въз основа
на акта е издал и обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение
на чл. 190, ал. 2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона
за водите /ЗВ/ на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Съдът намира, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да нарушават правото на защита на жалбоподателя до степен, даваща
основание на съда да отмени обжалваното постановление само на това основание,
без да разглежда спора по същество, поради което възраженията на жалбоподателя
са неоснователни.
НП е издадено от компетентно по закон лице, видно от приложената на л. 5
Заповед № А-5 от 02.01.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат
право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени
и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Видно от представените по делото заповеди
на председателя на ДАМТН, задължителните предписания са дадени от надлежно оправомощени от
председателя на ДАМТН лица и АУАН също е издаден от компетентно лице. По
отношение на АУАН следва да се отбележи, че няма значение, че свидетелите са и
служители при наказващия орган, тъй като законът не поставя изискване в тази
насока. В самият АУАН и в НП са описани всички релевантни обстоятелства, като
нарушението е пълно и точно описано, като са посочени и приложимите законови
текстове, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Също
така, не е нарушение обстоятелството, че НП е издадено повече от месец след
съставянето на АУАН, тъй като този едномесечен срок е инструктивен и цели
бързина на производството.
Не е спорно, че Община Камено е
собственик на процесния язовир в землището на с. Винарско в община
Камено, област Бургас. Именно в това и качество на Община Камено са дадени
задължителни предписания от оправомощени лица от
ДАМТН в указания срок до 30.09.2018 г. да се предприемат действия за почистване
на стената от дървесна и храстовидна разтителност. Не
се спори, че тези предписания са доведени до знанието на представителя на
Община Камено, респективно до отговорите длъжностни лица. Въпреки задължителния
си характер, тези предписания не са били изпълнени в определения срок, което от
своя страна се установява по безспорен начин от показанията на свидетеля В.А.. В
жалбата се твърди, че отразеното в АУАН и НП не отговаря на истината, но не са
ангажирани никакви доказателства в тази насока. Чрез бездействието си
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на констатираното с
акта нарушение.
Административнонаказателната
отговорност на едноличните търговци и юридическите лица се търси по реда на чл.
83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на юридическите
лица и едноличните търговци към държавата или общините при осъществяване на
тяхната дейност. В конкретния случай при осъществяване на дейността си Община
Камено не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл.190а, ал.1, т.3 от
Закона за водите /ЗВ/ – не е изпълнила предписание на контролен орган, заради
което следва да понесе съответната санкция. Следва да се отбележи, че
отговорността на общината е обективна- безвиновна, и
се отнася до обективно несъответствие на фактически констатираното с правните
предписания. Поради това и всички доводи в жалбата, касателно
липсата на вина и неизследването на наличието на виновно поведение, са неотносими.
Не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид. Жалбоподателят като собственик на процесния язовир е бил адресат на задължителните
предписания. Деянието е осъществено чрез бездействие и е на просто извършване и
от него не настъпва съставомерен вредоносен резултат,
поради което е без значение, дали от неизпълнението са настъпили общественоопасни последици. Освен това е ноторен фактът на настъпили кризисни ситуации в страната в
последните години, дължащи се на некачествена поддръжка на водоемите, поради
което адекватното стопанисване на язовирите се явява изключително важна и
отговорна дейност, неизпълнението на която води до създаване на опасност за
населението.
Настоящият състав обаче намира за
неправилен определения размер на санкцията. По делото липсват данни и
доказателства за други подобни нарушения, извършени от общината преди
настоящото. Освен това, съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се
определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. При издаване на наказателното постановление административният орган
не е изложил мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената
санкция от 4 000,00 лева, при предвиден от законодателя размер от 1 000,00 до 20
000,00 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи
обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и
законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за определяне
размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. В този
смисъл е и Решение № 2066 от 14.11.2018
г. по к. адм. н. д. № 1460 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Бургас. Ето защо, настоящият съдебен състав, след
като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на
административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на жалбоподателя
следва да бъде определен размер на наложеното наказание към минималния
предвиден от законодателя в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ, а именно 1
000,00 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.
2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № * г. на заместник председателя на Държавна
агенция за метрология и технически надзор /ДАМТН/, с което за нарушение на чл.
190а, ал. 2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на Община Камено, ЕИК по
БУЛСТАТ *, с административен адрес гр. Камено, област Бургас, ул. “*“ № *, е
наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената
санкция от 3000 лева на 1000 / хиляда / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.