Р Е Ш Е Н И Е
№ 160 23.04.2021 год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на дванадесет и трети март през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова с
участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №114
по описа за 2020 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара
Загора против Решение №260134/23.12.2020г, постановено по АНД №801/20г. по
описа на РС Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №
20-0284-0001465/30.06.2020г издадено от началника на РУ Казанлък – ОД МВР Стара
Загора с наложена на Христов Д.О. глоба н размер на 50лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за
това, че на 20.05.2020г около 9.30ч в град Мъглиж, на ул. Гео Милев №38, като
водач на МПС С Ис рег. №....... – управлява в псока север - юг, при възникнало
ПТП в град Мъглиж, на ул. Гео Милев №38, не е изпълнил задължението си на
участник в ПТП, издирен по телефона и установен в 10.20ч на същата дата, с
което извършил: Не спира и не установява последиците от ПТП, в нарушение на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено въз основа на
АУАН АА82330/04.06.2020г , съставен въз основа и на АУАН серия GA 210640/20.05.2020г за извършено ПТП
по чл.25 ал.1 от ЗДвП. В АУАН е повдиганото обвинение за това, че на
20.05.2020г около 9.30ч при възникнало ПТП в град Мъглиж на ул. Гео Милев №38 в
посока север-юг управлява лек автомобил С Иномер ....... като не е изпълнил
задължението си като участник и издирен по телефона и установен в 10.20ч на
същата дата, с което нарушил чл.123 ал.1 от ЗДвП.
За да отмени НП РС
Казанлък е приложил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – непълнота
на фактическото обвинение до степен на липса на съставомерното поведение на
санкционирания водач, което се субсумира под състава на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП поради това, че представлява отклонение от предписанието на чл. 123 ал.1
от ЗДвП. За да достигне до тези изводи въззивния съд е обсъдил писмени
доказателствени средства, сред които и АУАН серия GA 210640/20.05.2020г и издаденото въз основа на него НП
№20-0284-1354 от 12.06.2020г /обжалвано/, протокол за ПТП, докладна записка и
показанията на свидетелите Д.Н.и Пламен Костов. От показанията на свидетеля К.е
приел, че между автомобила на свидетеля и този на санкционирания водач не е
имало контакт, но жалбоподателят при заобикаляне на автомобил в неговата
попътна посока не е дал предимство на свидетеля и съответно е причинил ПТП
тоест извършена е проверка при спазване на НПК на повдигнатото фактическо
обстоятелство относно участие в ПТП, което е необходимо за възникване на
задължението по чл.123 от ЗДвП. От показанията на същия свидетел Костов, съдът
е заключил, че санкционирания водач е спрял, съпругата му дала на свидетеля
вода, но после тръгнали. От тези показания е направил извод, че е спазено изискването
на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. След излагане на мотивите по съществото на
повдигнатото обвинение – осъществени ли са инкриминираните факти или не,
съответно субсумират ли се под състава на приложената административно
наказателна разпоредба, съдът е извършил проверка и за спазване на изискването
за пълнота на фактическото обвинение, чрез описание от обективна и субективна
страна на деянието, чрез което се твърди да е осъществен състава на
административно наказателната разпоредба. При тази проверка и въз основа на
текста на обстоятелствената част на НП е достигнал до извода, че липсват данни
между кои лица – участници, е възникнало ПТП, както и кое действие или
бездействие /поведение/ на санкционирания водач се квалифицира като не
изпълнение на задължението да спре и да установи последиците на ПТП.
С касационната жалба се твърди, че решението е
недопустимо, тъй като отмененото НП не е предмет на въззивната жалба на
санкционирания водач. С въззивната жалба се въвеждало като предмет на съдебен
контрол за законосъобразност НП №20-0284-001354/12.06.2020г, издадено въз основа на АУАН №210640 от
20.05.2020г, обратно на възприетото от съда, че същия АУАН е послужил за
издаване на отмененото, но необжалвано НП №20-0284-0001465/30.06.2020г. Иска от
съда да отмени въззивното съдебно решение като недопустимо. Иска се присъждане
на възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Ответника Х.Д.О. се представлява от редовно упълномощен
адвокат, който твърди, че жалбата не съдържа конкретни фактически оплаквания,
които да се отнесат към съответните им касационни основания и не следва да бъде
разглеждана. Алтернативно счита, че решението на въззивния съд не страда от
релевираните касационни основания за отмяна. Претендира разноските по делото и
иска да му бъде издаден служебно изпълнителен лист.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивния съд не е отменил друго наказателно
постановление, което не е било предмет на въззивната жалба. Изрично във
въззивната жалба е посочен номера на НП, който е идентичен с вписания в
диспозитива на съдебното решение и касае наложени административни наказания по
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП като изрично е видно от следваната линия на защитата,
че санкционирания водач се защитава против обвинението да е осъществил от обективна
и субективна страна тъкмо нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. По негово
искане в хода на съдебното следствие е събран АУАН серия GA 210640/20.05.2020г /цитиран в
касационната жалба/ и издаденото въз основа на него наказателно постановление
от 12.06.2020г, което касаторът твърди да е било предмет на въззивната жалба,
но същото – НП №20-0284-1354/12.06.2020г е предмет на АНД №800/20г по описа на
РС Казанлък, съгласно констатациите на съда в съдебния протокол и в мотивите
към въззивното съдебно решение. Цитираните АУАН и НП са поискани от ответника
по касация, тъй като на него се позовава
обвинението относно първия съставомерен обективен факт, който е вменен с
процесния АУАН, а именно качеството на участник в ПТП на санкционирания водач.
Следователно решението не е недопустимо. Тук е мястото да се отговори на
ответника по касация, че касационно основание е релевирано с касационната жалба
и за него съдът следи и служебно. Съществуването на конкретно посочения порок
на въззивното решение е въпрос по съществото на касационното съдебно
производство.
За материалната законосъобразност на въззивното съдебно
решение касационната проверка е служебна, като в мотивите се дължи отговор на
наведените в касационната жалба конкретни оплаквания, каквито настоящата действително
не съдържа по отношение на това касационно основание. В изпълнение на
задължението си служебно да провери правилното приложение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН вр. с повдигнатото фактическо обвинение и съобразно дадената му от АНО
правна квалификация, настоящия състав установи, че административното обвинение
страда от порока непълнота, но не защото липсва конкретно изпълнително деяние,
чрез което се изпълнява административното нарушение. Административно
наказателния състав на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП изисква попълване с конкретно
законово задължение – наказва се с глоба в размер на 50лв до 200лв и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месеца, водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Оттук пълнотата
на фактическото обвинение / деянието и обстоятелствата по неговото извършване/
изисква да се посочат онези факти, които представляват пътно транспортно
произшествие с техните времеви, пространствени предели и участник в лицето на санкционирания
водач. По определение за настъпване на пътно транспортно произшествие не са
необходими повече от един водач-участник или и друго пострадало лице, тъй като
такова може да настъпи и само с един участник, и при материални щети само за
управлявания от него автомобил. Разпоредбата
на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП е задължение за конкретно действие – да спре и да
установи последиците, поради което изпълнителното деяние не може да бъде друго,
освен не спира и не установява последиците от ПТП. В АУАН и в НП е вписано
точно това бездействие, което стои в противоречие със задължението по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП и така осъществява формалния състав на нарушението по чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП. Нарушението на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в настоящия случай се
състои, както правилно е констатирал и въззивния съд в липсата на посочване на
конкретни факти, които се квалифицират като ПТП, а това е главното
обстоятелство, което поражда задължението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и срещу
него водачът трябва да може да се защитава. В случая липсват обстоятелствата от
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а
тяхното съществуване и осъзнаване обуславя прекия умисъл към съставомерното
бездействие, както и изпълнението на всички обективни елементи от състава на
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Претенцията за разноски на ответника по касация се явява
основателна и ОД на МВР Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 300лв възнаграждение за един адвокат,
което е равно на минималния размер по чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260134/23.12.2020г. постановено по АНД №801/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.