О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 148
гр.Стара Загора, 28.02.2023г
Старозагорският административен съд, в
закрито заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година, първи състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 102 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Р.Х.М. *** чрез пълномощника
й адвокат Х. против мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе
по нейно заявление вх.№ 94-Р-133 от 21.12.2022г за изпълнение на съдебно
решение № 7833 от 27.05.2019г, постановено по адм.д.№ 7040/ 2018г по описа на
Върховен административен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните
съображения:
С решение
№ 7833 от 27.05.2019г, постановено по адм.д.№ 7040/ 2018г по описа на Върховен
административен съд, е отменена Заповед № СД-05-60/ 04.04.2018г, издадена от
Министъра на правосъдието, с която е отказано преместване на жалбоподателката М.
като нотариус в района на Районен съд Казанлък. Преписката е изпратена на
Министъра на правосъдието за произнасяне съобразно указанията, дадени в
мотивите на съдебния акт, в които се сочи наличие на материалноправните
предпоставки по чл34б, ал.1 и ал.2 от ЗННД за исканато преместване. Решението е
оставено в сила с Решение № 1542/ 30.01.2020 г по адм.д.№ 8476/ 2019г по описа
на Върховен административен съд, петчленен състав.
Съдебните
актове са изпратени от Върховния административен съд на Министерство на
правосъдието, където са получени на 05.02.2020г. На 25.11.2020г със заявление
вх.№ 94-Р-13317 са представени и от Р.М. като е направено искане за
произнасяне с надлежен акт. Със заявление вх.№ 94-Р-13317 от
21.12.2022г са представени отново и е поискано произнасяне.
При
тези данни съдът намира, че не е налице индивидуален административен акт, който
да подлежи на оспорване пред съд.
От
данните по делото се установява, че влязлото в сила съдебно решение № 7833 от
27.05.2019г, постановено по адм.д.№ 7040/ 2018г по описа на Върховен
административен съд не е изпълнено. С това
решение не е определен конкретен срок за ново произнасяне от страна на
административния орган, поради което следва да се приеме, че приложими са
сроковете по чл. 57 АПК и те започват от 06.02.2020г – един ден след получаване
на актовете в Министерство на правосъдието, без да е необходимо някакво
допълнително сезиращо искане от страна на заинтересованото лице. Не е спорно,
че произнасяне от компетентния орган няма нито в законоустановения срок, нито към
момента на подаване на настоящата жалба срещу мълчалив отказ.
Мълчаливият отказ е правна фикция, установена от
законодателя с чл. 58, ал. 1 АПК, с която непроизнасянето в срок е обявено за
отрицателен административен акт - отказ да бъде издаден изрично поискан от едно
лице административен акт, когато искането
до административен орган е за произнасяне в рамките на възложените му
властнически правомощия, а с административния акт се създават, засягат права,
задължения и свободи, декларират и констатират вече възникнали права и
задължения или от волеизявлението зависи издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Не всяко
непроизнасяне на административния орган обаче представлява мълчалив отказ. Непроизнасянето
на задължения за това административен орган след реализирана успешно съдебна
защита срещу отказ за издаване на индивидуален административен акт с постановен
съдебен акт в полза на жалбоподателя не представлява мълчалив отказ, а
неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт и защитата срещу него се осъществява
по реда на чл.304 и сл. АПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че максималната
защита, която жалбоподателката би могла да постигне чрез съда по настоящото
оспорване, е задължаване на органа да се
произнесе в исканата от нея насока, а това вече е постигнато с влязлото в сила
решение. Многократното постановяване на съдебни решения с идентично съдържание не
може да доведе като резултат нещо различно и по-благоприятно за оспорващия от
ново задължаване на административния орган да се произнесе по заявлението му. От
самите заявления на М. и жалбата й до съда е видно, че се претендира изпъление
на съдебното решение, следователно с тях не се отправя различно искане към
ответника от това, което е било предмет на спора по влезлия в сила съдебен акт.
Понеже в случая липсва индивидуален административен
акт
по чл.21, ал.1 от АПК, годен за обжалване
по съдебен ред, е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане на така подадената жалба от Р.М.. С оглед недопустимостта й жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея съдебно производство - прекратено.
Водим от тези
съображения
на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Х.М. *** против мълчалив отказ на Министъра на
правосъдието да се произнесе по нейно заявление вх.№ 94-Р-133 от 21.12.2022г, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 102/ 2023г по
описа на Административен съд Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: