№ 894
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Соня Найденова Въззивно гражданско дело №
20211100507450 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен
съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.К. с рег. № 788 на КЧСИ жалба вх.№ 5461/0810.2020 г., от
длъжника по изп.д. № 20207880400003 „Т.С.“ ЕАД срещу постановление на ЧСИ К.,
обективиран в уведомление до длъжника от 23.09.2020 г., с което не е уважено възражение
на дължника за намаляване на адв. възнаграждение на взискателя до 200 лв. и за намаляване
на пропорционалниет такси и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендират се и разноски по
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно админстрирана е от съдебния
изпълнител.
По жалбата няма подадено становище от взискателите Ц. и Е.Ш..
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ К. счита жалбата на длъжника за неоснователна.
СГС, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ М.К. и се запозна
с приложеното копие от изп.дело, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ на 06.01.2020 г. по молба от
същата дата / от която в изп. дело има само 1-ва страница/ на взискателите Ц. и Е.Ш. черз
пълномощник адв.Д.П., за парично вземане по издаден от съд изп.лист срещу „Т.С.“ ЕАД. С
втора молба също от 06.01.2020 г. пълномощникът на взискателите е посочил изп. способ-
запор на банкова сметка на длъжника. Представен е и договор за правна защита по изп. дело
на взискателите с адвокат П. за сумата 650 лв., платени в брой.
С нарочно постановление за разноски от 06.01.2020 г. ЧСИ К. е определи разноски 650 лв. –
за адв. възнаграждение, обикновени такси общо 72 лв. с ДДС и пропорц. такса по т.26 в
1
размер на 205,20 лв. определена върху цялото парчино вземане за изпълнение от 1725 лв.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 06.01.2020 г., в която е
вписано дължимото общо 2002,20 лв., от които 1075 лв. присъдени разноски по изп. лист,
650 лв. приети разноски на взискателя в изпълнението за адв. възнаграждение, и 277,20 лв.
такси по ТТРЗЧСИ. С поканата на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни
доброволно задължението си, след който срок ще се пристъпи към принудително
изпълнение.
Едновременно с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ М.К. е изпратил и запорно
съобщение до "Общинска банка " АД, получено на 07.01.2021 г., с което е наложен от ЧСИ
запор на всички сметки на длъжника в банката до размер на сумата 2002,20 лв. На
08.01.2021 г. от банкова сметка на длъжника в банката е преведена по сметката на ЧСИ К.
изцяло дължимата съгласно запорното съобщение сума в общ размер на 20002,20 лв., за
което ЧСЕИ К. е уведомен на 15.01.2021 г.
Поканата за доброволно изпълнение до дължника е връчена на 07.01.2021 г., като на
08.01.2021 г. дължникът е подал до ЧСИ К. възражение срещу разноските, посочени в
поканата за доброволно изпълнение с възражение относно сумата 650 за адв.
възнагарждение в полза на взискателя и искане да се намали до 200 лв. само за образуване
на изпълн. дело, също и възражение срещу таксите от 277,20 лв. с искане таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ да бъде намалена съразмерно с намаляване на адв. хоронар по изпълнителното
дело.
С писмена молба до ЧСИ, взискателите чрез пълномощника си оспорват искането за
намаляване на разноските с довода, че взискателите са двама.
С обжалваното постановление ЧСИ К. е оставил възражението на длъжника по разноските
без уважение, без конкретно посочени мотиви.
СГС намира следното по жалбата :
Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, и се събират
от него, дори и да не са внесени от взискателя.
Разпоредбата на приложимата редакция към образуване на изп. дело на чл.10, ал.1 от
Наредба № 1/2004г-. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на
200 лв. Съгласно чл. 10, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредбата се дължи възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при
предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на
възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита
изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на
молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива
действия не са предприемани, предвид което не са налице предпоставките предвидени в
разпоредбата от Наредбата- освен молбата за образеуване на изп.дело взискателят до
плащането на дълга , не е подала други молби- подадената в същия ден втора молба с
посочен изп. спопоб не се счита да друго действие, доколкото за да е редовна молбата за
образ-уване на изп. дело, с нея следва да се посочи изп. способ. При това положение,
2
пълномощникът на взискателят има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,
ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата
в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита
и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от
Наредбата. При положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то
разноски за адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се
дължат, тъй като няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението,
независимо дали от страна на съдебния изпълнител да са предприети действия по
обезпечаване на изпълнението посредством налагането на запор или възбрана. В случая
вземането по изп. дело е и било дсъбрано преди да изтече срока за доброволно изпълнение,
макар и по силата на наложения запор сметките на дължника, но този факт не може да е в
негова тежест. За съдебният изпълнител съществува възможността, ако изп.процес
продължи и се премине към принудително събиране на вземането, да определи на следващ
етап дължимите от дължника разноски по водене на изп.дело, но едва след изтичане срока
за доброволно изпълнение.
В конкретния случай в деня, в който длъжникът е получил поканата за доброволно
изпълнение е наложен запор върху вземанията по банковата сметка, съответно ден по-късно
е събрана и сумата. С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10
НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното
дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. преценката за липсата на
фактическа иправна сложност на изпълнителното производство в случая, дължимото от
длъжника за разноска в изпълнението за адв. възнагарждение в полза на взискателя се
намалява от 650 лв. на 200 лв., като е поискано. Останалата част от адв. хонорар остава в
тежест на взискателите, които са се съгласили да го заплатят при условията на свобода на
договарянето. Сумата от 200 лева е без включен ДДС, тъй като няма представени
доказателства за регистриране по ЗДДС на адвокат П.. Тълкуването на разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от
стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това
решение намира резон и в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на
изпълнително дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на
взискателите.
Съгласно т. 26, б. "б. " от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се събира
пропорционална такса върху събраната сума, като няма пречка тя да се определи начално
върху целия размер на подлежащото на събиране вземане, като не се включват авансовите
такси. Ето защо и дължимата такса по т. 26 при така определената сума за събиране в
изпълнението за адвокатско възнаграждение 200 лв. и материалния интерес от 1075лв.-
общо 1275лв., възлиза на 146,40 лв. с ДДС, като определените от частния съдебен
изпълнител такси по Тарифата в повече от сбора на тази сума 146,40 лв. и обикновените
такси общо 72 лв. с ДДС, общо 218,40 лв. е без основание поради което и в тази част
обжалваното постановление на ЧСИ по разноските следва да бъде отменено за разноски над
218,40 лв. до 277,20 лв.
3
В настоящето производство не се дължат разноски между страните. Искането за присъждане
на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Взискателят също няма право на разноски
в настоящето производство. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е
постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В
случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като
взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за
разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД постановление на ЧСИ М.К. с отказ да намали
разноски и такси, обективиран в съобщение до длъжника от 23.09.2020 г. по изп. дело №
20207880400003, КАТО намалява разноските за адвокатско възнаграждение в полза на
адвоката на взискателите от 650 лв. на 200 лв. и намалява разноските за такси по
ТТРЗЧСИ от 277,20 лв. на 218,40 лв.
Оставя без уважение искането на жалбоподателя-длъжник за разноски в настоящето
производство по чл.435-437 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4