№ 175
гр. Ловеч, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА К.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500203 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК).
С решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 и Решение №
260057/30.11.2021г. (в производството по чл.247 ГПК), Районен съд –
Тетевен е уважил частично предявения по чл.54, ал.2 ЗКИР иск от К. И. К.,
ЕГН **********, *** и А. И. К., **********, *** срещу ОБЩИНА
ТЕТЕВЕН, ЕГН **********, гр. ***, с които ги е признал за собственици на
общо 6/8 идеални част от само 32 кв.м., от имот с идентификатор №
15148.701.569 при граници от север и юг улица, от запад училищен двор и от
изток УПИ I, II, III, IV в кв.10 на с. Глогово по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед №
РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК – София,
както и че е допусната грешка в кадастралната карта на с.Глогово, общ.
Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на ИД на
АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота,
1
като 32 кв.м. отбелязани на комбинирана скица се заключват между т.4 и т.5 в
югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по кадастрална карта, тези
32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там на имот с
идентификатор 15148.701.569 не отговаря на одобрения ПУП – ПР, като
искът е отхвърлен за остатъка от 2/8 ид.части.
Комбинираната скица за имот с идентификатор № 15148.701.569 по
кадастралната карта и канадстралните регистри на с.Глогово, общ. Тетевен,
изготвена от вещото лице по назначената и приета експертиза, приложена
към делото (л.226 от първоинстанционното дело) е неразделна част от
решението.
С решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019г. съдът е
прекратил проиводството по делото по отношение на ищците Ж. М. К., ЕГН
**********, К. М. И., ЕГН **********, М. М. И., ЕГН **********, А. М. И.,
ЕГН **********, поради липса на правен интерес. Срещу тази част от
решението е подадена въззивна жалба от Ж. К., К. И., М. И. и А. И., за което е
образувано въззивно гражданско дело № 321/2021 година по описа на ОС –
Ловеч. С определение № 446/09.07.2021г. по цитириното дело въззивният съд
е оставил без разглеждане като недопустима, поради просрочение по чл.275,
ал.1 ГПК посочената жалба и е прекратил производството по отношение нея.
Срещу така постановеното определение не е постъпила частна жалба и то е
влязло в законна сила на 21.07.2022г. Освен това срещу постановеното
решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019г. е постъпила въззивна
жалба отново от Ж. К., К. И., М. И. и А. И., с което с разпореждане №
260001/10.01.2022г. на РС – Тетевен жалбата е върната по отношение на
въззивниците и производството по делото прекратено. Това разпореждане е
било контрол по частно гражданско дело № 85/2022г. по описа на ОС - Ловеч,
което с Определение № 167/14.03.2022г. е потвърдил разпореждането за
връщане на въззивна жалба. Срещу така постановеното определение не е
постъпила частна жалба и то е влязло в законна сила на 04.04.2022г.
С цитираните решения съдът се е произнесъл пропорциално за
разноските, на основание чл.78 ГПК.
Против Решение № 260036 е постъпила въззивна жалба с вх. №
261098/23.06.2021г. от всички ищци А. И. К., К. И. К., Ж. М. К., К. М. И., М.
М. И., А. М. И.. Твърди се, че решението е неправилно като съдът не е
2
обсъдил всички факти и доказателства във връзка с придобитото право на
собственост, разгледал е собствеността само на имот с пл. № 155, без да е
обсъдил нотариални актове 77/1961, 101/1960. Счита, че свидителите
установили до къде се е разпростирал техния имот и че за изграденото
училище и общежитие от 1960 не са били обезщетени. Сочи, че исковата
молба е предявена за цялата улица с идентификатор 15148.701.569, който е
бил отчужден през 1960 за изграждане на училище, собствениците не били
обезщетени и сега в този имот попадало училище и общежитие. Навежда
доводи и че за процесния имот 15148.701.569 ищците също имат части от
собственост, тъй като част от него не са били обезщетявани за прокарване на
улица. Твърди че съдът се е произнесъл по непредявен иск с оглед дадените
мотиви.
Против решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 и Решение
№ 260057/30.11.2021г. (в производството по чл.247 ГПК) е подадена въззивна
жалба с вх. № 261747/30.12.2021г. от всички страни в исковият процес.
Отново се навеждат същите доводи, както и в предишната жалба.
Въззивникът твърди, че съдът е постановил недопустимо решение, което е
неправилно с оглед приетото, че за част от ищците липсва правен интерес да
водят това дело. Твърди, че в производството по чл.247 ГПК съдът отново
липсва отхвърлителен диспозитив за разлиата от 32 кв.м. до 361 кв.м., както и
че липса посочено придобивно основание. Твърди, че съдът се е произнесъл
по иска, което не е сезиран. Посочва, че ищецът И.К. К. е починал, за което
представя удостоверение за наследници.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Общита Тетевен представя
отговор и по двете въззивни жалби. Счита, че постановените решения са
правилни, а грешката от 32 кв.м., нанесена в кадастралната карта се дължи на
неточно отразяване между ПУП и картата и е в рамките на допустимото. В
останалата част представя писмени бележки по същество на спора, които
преповтарят отговора на исковата молба, писмените бележки пред
първоинстанционният съд.
Въззивниците А. К. и К. К. се явяват лично в открито съдебно
заседание (о.с.з.) и чрез процесуален представител адв. С. С.. Поддържат
въззивната жалба. Излага подробно изложение по иска. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на противната страна. Моли съда да
3
обезсили решението, тъй като РС – Тетевен не е постановил търсената
защита, тъй като претенцията била за имот с № 22, но не и за № 21, който
съда разгледал. В писмени бележки подробно излага становище за
недопустимо съдебно решение, неправилно, липсва регулационен плат за
процесното място, липсвало отчуждаване и заплащане на собствениците.
В о.с.з. въззиваемият Община Тетевен се представлява от юрисконсулт
В.. Същата оспорва въззивната жалба, оспорвя всички писмени отговори на
въззивниците. Излага подробно фактическата обстановка по делото.
Претендира разноски. Моли съда да потвърди решението. В писмени бележки
представя цялата фактическа обстановка по развитие на собственноста на
имота, отчуждителни, строителни процедури. Позовава се на приложение на
ЗПИНМ, ЗТСУ и директното отчуждително действие на регулационните
планове.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно
учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от
обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
С оглед изложеното съдът намира, че решение № 260036/25.05.2021г. по
гр.д. № 603/2019 по описа на РС – Тетевен в частта, с която е прекратено
производството спрямо Ж. К., К. И., М. И. и А. И., има характер на
прекратително определение, което е влязло в законна сила. Същото е
потвърдено два съдебни акта: Определение № 446/09.07.2021г. по въззивно
гражданско дело № 321/2021 година и Определение № 167/14.03.2022г. по
частно гражданско дело № 85/2022г., и двете по описа на ОС – Ловеч, които
констатират, че въззивната жалба от Ж. К., К. И., М. И. и А. И. е нередовна,
поради просрочение. Ето защо въззивници в настоящото производство са
единствено А. И. К. И К. И. К., а въззиваем е ОБЩИНА ТРОЯН.
Следователно предмет на настоящото въззивно производство е решение
№ 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 и Решение № 260057/30.11.2021г.
4
(в производството по чл.247 ГПК), Районен съд – Тетевен, в частта, с която е
уважено частично предявения по чл.54, ал.2 ЗКИР иск от К. И. К., ЕГН
**********, *** и А. И. К., **********, *** срещу ОБЩИНА ТЕТЕВЕН,
ЕГН **********, гр. ***, с които ги е признал за собственици на общо 6/8
идеални част от само 32 кв.м., от имот с идентификатор № 15148.701.569
при граници от север и юг улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I,
II, III, IV в кв.10 на с. Глогово по кадастрална карта и кадастрални регистри на
с.Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от
30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, както и че е
допусната грешка в кадастралната карта на с.Глогово , общ. Тетевен,
одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на ИД на АГКК,
изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, като 32
кв.м. отбелязани на комбинирана скица се заключват между т.4 и т.5 в
югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по кадастрална карта, тези
32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там на имот с
идентификатор 15148.701.569 не отговаря на одобрения ПУП – ПР, като
искът е отхвърлен за остатъка от 2/8 ид.части.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е недопустимо в обжалваната част, по изложените по-долу причини.
Подадена и искова молба с вх. № 4070/08.08.2019г. от А. И. К., К. И. К.,
Ж. М. К., К. М. И., М. М. И., А. М. И. срещу ОБЩИНА ТЕТЕВЕН. В исковата
молба са изложени твърдения, с които се описва хронолията на процесния
имот с идентификатор № 15148.701.569, закупуването му, придобиването му
по давност, преминаването му като наследство у ищците и т.н. Изложени са
факти и обстоятелства досежно започнали производства по образуване на
улица, за която ищците не били напълно обезщетени, а само за една част от
5
имота, съответно за 298 квадратни метра, за която вече собственик е
ОБЩИНА ТЕТЕВЕН. Не били обезещетени за 361 квадратни метра. По
действаща кадастрална карта и кадастрални регистри (КК и КР) било
записано, че собственик на имота е ОБЩИНА ТЕТЕВЕН. Същото
противоречало, тъй като ищците считали, че са собственици на част от този
имот. Твърдят, че били собственици на част от имота по наследство от
К.И.М., който го придобил по давност.
В петитума (търсената защита) на исковата молба е записано, че
ищеците искат да бъдат признати, че са собственици на 361/659 идеални
части от имот с идентификатор № 15148.701.569, както и че е нанесена
грешка в КК и КР при отразяването на границите на имота като улица и имена
на собствениците.
С определение № 333/25.05.2022г. настоящият съд е оставил без
движение исковата молба, с което е поискал да се отстранят констатираните
нередовности, като се опише собствеността на имота от 1960 година до
предявяване на иска, заверка на всички писмени доказателства. С
уточнителна молба с вх. № 3418 от 08.06.2022г., в указания срок, ищците –
въззивници са представили хронолията на собственността на процесния имот.
Твърдят, че са придобили имота от наследството на К.И.М., описва подробно
историята на собствеността на имота, какви части от него е отчуждаван, за
какво и кога, какво е застроено в него (л.37-39 от делото).
В открито съдебно заседание въззивниците заявяват, че са собственици
на процесния имот по наследство от Керим Ибов Менчен, който го придобил
по давност. Твърди, че улица никога не е била реализирана, не били
обезщетени за пълните квардати. Считат, че имота, отразен като № 569 н КК
и КР е съсобствен между Община Тетевен и ищците, тъй като те не били
обезщетявани за нея. Другата квадратура от 298 кв.м. била заплатена на
ищците, но не и 361 квадратни метра. Твърди, че имотът погрешно е записан
изцяло на името на Община Тетевен, а не частично, предвид липсата на
обезщетение за съответнитеквадрати. Твърди, че съдът се е произнесъл за
реални части, а искът е бил за идеални и в КР да бъде записано, че
собственици са и ищците.
От друга страна, в доклада по чл.146 ГПК РС – Тетевен е
квалифицирал иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. В разпределението на
6
доказателствената тежест съдът е указал на ищците, че следва да докажат
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта по
отношение на процесния имот (л.191 от първоинстанционното дело).
В мотивите си РС – Тетевен, че ищците Анилия К. и К. К., че са
собственици на покупко-продажба, а не и за собственицити по давностно
владение на спорното право, тъй като никой не би могъл да завладее по
давност реална част от имота. Реалната част била възлизала на 32 квадратни
метра, намиращи се между точка 4 и 5 от комбинираната скица (л.226 от
първоинстанционното дело), в югоизточния ъгъл на имота. Това нещо не
отговаряло на одобрения ПУП, ПР.
Въззивният съд намира, че е сезиран положителен установителен иск за
собственост с правна квалификация чл.124, ал.1, пр.1 ЗЗД, на основание
наследство и давностно владение досежно 361/659 идеални части от имот с
идентификатор № 15148.701.569 спрямо Община Тетевен.
В обжалваното решение съдът неправилно е възприел дадената правна
квалификация от ищеца, посочена в петитума, а именно грешка и непълнота
на кадастралната карта чл.54, ал.1 ЗКИР. И в исковата молба и в уточнението
във възизвната инстанция се твърди, че ищците са съсобственици с ответника
за процесния имот.
Съгласно мотивите на ТР 3/05.01.2022г. по тълк.д.№ 3/2020 на ОСГК
на ВКС, съсобственността се брани чрез един от исковете – по чл.124, ал.1,
пр.1 ГПК, чл.108, чл.109 ЗС, чл.75-76 ЗС. В исковата молба, в уточнението й,
както и в петитума се цели да се установи, че ищците са съсобственици с
Община Тетевен на процесния имот при посочените идеални част. Вместо
това, първоинстанционният съд е разгледал дали има непълнота или грешка в
кадастралната карта.
Съгласно т.16, §1 от ДР към ЗКИР непълноти или грешки са
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. В исковата молба никъде не се твърди, че имотът не е нанесен
(непълнота) или че същият неправилно е нанесен в КР. В обстоятелствената
част няма твърдения, че границите на имота по КК не отговарят на
реалността, с което се засягат други имоти. Няма наведени доводи, че има
спор за граница между имота на собствениците е проектираната улица
7
15148.701.569, а че същата била записана на имота на Общината, а не на
собствениците, които не били обезщетени за отчуждаването. Твърдението в
ИМ за непълнота и грешка в КР не означава непълно и грешка, тъй като
записът за собствениците в КР има декларативна функция (ТР 8/23.02.2016
по тълк. д. № 8/2014 на ОСГК на ВКС). Липсват твърдения в ИМ, че
неправилно е заснет процесният имот – не са отразени границите правилно,
имотът с друго разположение и т.н. Изобщо няма твърдения в насока за
неправилно отразяване на пространствените предели на имота в КК, за да се
приема, че искъте по чл.54, ал.2 ЗКИР.
В исковата молба не се твърди, че ищците са собственици на реална
част от поземлен имот, който не е насесен или е погрешно нанесен в КР.
Същевременно съдът се е произнесъл за реална част, въпреки че е бил
сезиран за идеална част. След като става въпрос идеална част, а не за идеална,
то РС – Тетевен неправилно се е произнесъл по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР,
който е за реална част. Неправилно съдът, извън сезиращата искова молба е
изследвал каква част от процесния имот, попада в имота на собствениците
или каква част са собственици, както и къде се намира. Няма такива
твърдения в исковата молба, че ищците са собственици на реална част от
имот в югоизточната част, подробно означена в скицата по делото.
Предмет на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е поправката в КК въз основа на
положителен установителен иск за собственост за реална част от имота и в
диспозитива на съдебното решение съдът се произнася кому принадлежи
правото на спорната реална част и е посочил границите, включително чрез
графичното им отразяване по действащата КК. Това е сторил РС – Тетевен, но
без да отчита, че в исковата молба няма твърдения за реална част. Искът по
чл.54, ал.2 ЗКИР касае гарниците на имоти или ненанесини в кадастралната
карта.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици върху идеална
част от недвижим имот, тъй като не били обезщетени. Няма твърдения за
грешка или непълнота в КК. Но въпреки това за спорния имот съдът се е
произнесъл, че същият се притежава в реалния части от ищците, което
означава отделното му обособяване, въпреки че липсва такава предявена
искова претенция.
В произнасянето на РС – Тетевен се защитава право на ищците, на
8
които им се дава реална част от спорния имот, която е съседна на техния
имот. Т.е. съдът е разгледал увеличаването на имот идентификатор
15148.701.155, а е следвало да разгледа сосбственността за 15148.701.569.
Същите са търсили защита за идеална от имот 15148.701.569, а не, че
границата на имот 15148.701.155 е неправилно заснета и включва 32
квадратни метра от имот 15148.701.569.
Освен това, РС – Тетевен е признал ищците за собственост въз основа
на покупко-продажба, а не по силата на давностно владение и наследство.
Основанието за собственост на покупко-продажба не е въведено в
обстоятелствената част на исковата молба, нито в петитума.
Това налага единственият възможен правен извод, че районният съд
неправилно е субсумирал фактите и е дал грешен доклад по чл.146 ГПК. По
този начин е нарушил служебното начало (чл.7 ГПК) и възприел исковата
квалификация по чл.54, ал.2 ЗКИР. Съгласно константната и задължителна
съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/04.01.2001 г.
на ОСГК на ВКС, решение № 45/20.04.2010 г. по т. дело № 516/2009 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 52/22.05.2009 г. по т. дело № 695/2008 г. на
ВКС, ТК, І т. о., решение № 145/15.12.2009 г. по т. дело № 250/2009 г. на
ВКС, ТК, І т. о. и др., съдът следва да направи правната квалифицира иска по
фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба. Ищецът не е
задължен да посочва правната квалификация на исковете си (претенцията си).
Правното основание на спора се дава от ищеца с изложените фактически
твърдения (Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, Сиела,
София, 2020). Съдът е длъжен да определи правната квалификация с доклада
по чл.146 ГПК като изходи както от фактическите твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба (които формират правното
основание на иска), така и от заявеното в петитума искане за защита. На
основание чл.6 ГПК (диспозитивно начало) съдът следва да разреши спора, с
оглед въведения от страните предмет на делото, доказателствата и приложи
материалния закон.
При тези фактически обстоятелства, въведени като основание на
исковете въззивната инстанция намира, че РС – Тетевен неправилно е счел, че
е сезиран с иск с правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР. Поради това съдът се
е произнесъл по същество по непредявен иск.
9
С оглед изложеното съдът се е произнесъл по непредявен иск. На
основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК Решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. №
603/2019 и Решение № 260057/30.11.2021г. (в производството по чл.247
ГПК), Районен съд – Тетевен, в частта, с която е уважено частично
предявения по чл.54, ал.2 ЗКИР иск от К. И. К., ЕГН **********, *** и А. И.
К., **********, *** срещу ОБЩИНА ТЕТЕВЕН, ЕГН **********, гр. ***, с
които ги е признал за собственици на общо 6/8 идеални част от само 32
кв.м., от имот с идентификатор № 15148.701.569 при граници от север и юг
улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III, IV в кв.10 на с.
Глогово по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Глогово, Община
Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК – София, както и че е допусната грешка
в кадастралната карта на с.Глогово, общ. Тетевен, одобрена със заповед №
РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно
заснемане на тази реална част от имота, като 32 кв.м. отбелязани на
комбинирана скица се заключват между т.4 и т.5 в югоизточния ъгъл на имота
и са част от този имот по кадастрална карта, тези 32 кв.м. са грешка в
кадастралната карта и точно там на имот с идентификатор 15148.701.569 не
отговаря на одобрения ПУП – ПР, като искът е отхвърлен за остатъка от 2/8
ид.части, следва да бъдат обезсилени, а делото да бъде върнато на РС –
ТЕТЕВЕН за произнасяне по предявен иск.
По разноските
С оглед изхода на делото, настоящата инстанция не следва да присъжда
разноски, поради липса на произнасяне по същество и прекратяване на делото
по недопустим иск. За разноските в това производство следва да се произнесе
РС – Тетевен при новото разглеждане на делото.
Водим от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019
Районен съд – Тетевен, в частта, с която е признато на основание чл.54,
ал.2 ЗКИР иск, че К. И. К., ЕГН **********, *** и А. И. К., **********, ***
спрямо ОБЩИНА ТЕТЕВЕН, ЕГН **********, гр. ***, са собственици на
общо 6/8 идеални част от само 32 кв.м., от имот с идентификатор №
10
15148.701.569 при граници от север и юг улица, от запад училищен двор и от
изток УПИ I, II, III, IV в кв.10 на с. Глогово по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед №
РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК – София,
както и че е допусната грешка в кадастралната карта на с.Глогово, общ.
Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на ИД на
АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота,
като 32 кв.м. отбелязани на комбинирана скица се заключват между т.4 и т.5 в
югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по кадастрална карта, тези
32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там на имот с
идентификатор 15148.701.569 не отговаря на одобрения ПУП – ПР, като
искът е отхвърлен за остатъка от 2/8 ид.части, както и в частта за
присъдените на К. И. К. и А. И. К. разноски, като постановено по
непредявен иск, на основание чл. 270, ал.3, изречение 3 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260057/30.11.2021г. (в
производството по чл.247 ГПК), като постановено по непредявен иск, на
основание чл. 270, ал.3, изречение 3 ГПК.
ВРЪЩА гражданско дело № 220194330100603 на РС – ТЕТЕВЕН за
ново разглеждане от друг състав на същия съд (т.17 ППВС 1/1985г.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД чрез ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ по реда на ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГПК, в едномесечен срок от връчване му.
ПРЕПИС решението да се връчи на страните чрез техните процесуални
представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – доклачик при постъпване на книжа
и след изтичане на срока по обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11