О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
251
Гр. Пловдив,28.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №370 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е
по частна жалба на К.С.П. и М.С.П.,подадена чрез пълномощника им адв. В.К.,против
определение №76/31.01.2020 г.,постановено по т.д.№145/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Пазарджик,с което им е било отказано привличане на тяхна страна /като
ищци по делото/ на трети лица-помагачи.В частната жалба се сочи,че в
мотивите на посоченото определение съдът е приел за неоснователно искането на
ищците за привличане на трети лица-помагачи на тяхна страна,като в диспозитива
на определението ги е привлякъл като помагачи на ответника,но липсвал изричен
отхвърлителен диспозитив по искането на ищците за привличане на третите
лица.При това положение се поддържа,че обжалваното определение съдържа два
порока-ниличие на очевидна фактическа грешка,изразяваща се в липса на изричен
отхвърлителен диспозитив по искането на ищците за привличане на трети
лица-помагачи и незаконосъобразен отказ за привличането им на страната на
ищците.Въз основа на поддържаните в частната жалба аргументи е поискано да бъде
отменено определението на ОС-Пазарджик в обжалваната му част като
незаконосъобразно,а ако настоящият съд прецени,че преди произнасянето по
частната жалба е необходимо първоинстанционният съд да поправи горепосочената
ОФГ в определението си,то да направи необходимото в тази посока.
Препис от
частната жалба е връчен на насрещната страна-“Д…-О. З.“ЕАД с ЕИК … за отговор в
едноседмичен срок от съобщението.В същия срок от посоченото дружество,чрез
юрисконсулта му В.Г.,е подаден писмен отговор на частната жалба,в който е взето
становище,че същата е неоснователна,а обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Развити са и конкретни
доводи в тази насока.
По повод на
горната частна жалба първоначално е било образувано ч.т.д.№256/2020 г. по описа
на Апелативен съд-Пловдив,но след като съдът е приел,че действително има
допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното определение,изразяваща се в
липсата на произнасяне в диспозитива на съдебния акт по искането на ищците за
привличане на трети лица-помагачи,с определение №207 от 07.07.2020 г.
производството по посоченото дело е прекратено и първоинстанционното дело е
върнато на ОС-Пазарджик за поправка на допуснатата ОФГ.
С
определение №412 от 08.07.2020 г.,постановено по т.д.№145/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Пазарджик,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на определение №76/31.01.2020 г.,постановено по същото дело,като е
допълнен диспозитива със следния текст:“ОТХВЪРЛЯ молбата по реда на чл.219 от ГПК на ищците К.С.П. с ЕГН **********,М.С.П. с ЕГН **********,*** и С.К.П. с
ЕГН **********,с адрес ***,със съдебен адрес ***-адв.В.К.-А. д. „К. и с.“,за
конституирането на тяхна страна на трети лица помагачи,следните дружества-“А.
„П. и.“,с адрес: гр.С.,бул.“М.“№…,З. „А.“АД,ЕИК *** и ЗД „Е.“АД с ЕИК …,с
адрес: гр.С.,бул.“Х. К.“№…,представлявано от изп.директор Р. Б. и Д. Д.-прокурист,като
неоснователна“.
От гореизложеното
е видно,че с определение №412 от 08.07.2020 г. първоинстанционният съд
фактически е поправил допуснатата в диспозитива на определение №76/31.01.2020
г. очевидна фактическа грешка,за отстраняването на която настоящият съд е дал
указания с определението си от 07.07.2020 г.,постановено по прекратеното
в.ч.т.д№256/2020 г.С оглед на това с настоящото определение въззивният съд
следва да пристъпи към разглеждането по същество на подадената от К.С.П. и М.С.П. частна жалба.
Пловдивският
апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на частните жалбоподатели,прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната
жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща
правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение
/поправено с последващото определение №412 от 08.07.2020 г./ е акт на
съда,подлежащ на инстанционен контрол на основание чл.220,изр. второ от ГПК.С оглед на това
частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество,частната жалба е неоснователна.
Производството
по т.д.№145/2019 г. по описа на ОС-Пазарджик е оразувано по предявени от К.С.П.,М.С.П.
и С.К.П. против „Д…-О. З.“ЕАД с ИК …
осъдителни искове за заплащане на застрахователно обезщетение /в
съответно заявен за всеки от ищците размер/ за понесените от ищците неимуществени
вреди,изразяващи се в болки и страдания от загубата /смъртта/ на Р. К. Г.-дъщеря на първите двама ищци и
сестра на последния ищец,починала при ПТП на 22.12.2018 г.,виновно причинено от
лицето Д. А. Г. при управлението на описания в исковата молба лек
автомобил,застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“.
В отговора
на исковата молба ответното дружество е изложило твърдения,че виновен принос за
настъпването на вредоносния резултат при пътнотранспортното
произшествие,станало на датата 22.12.2018 г.,имат и други двама водачи на други
две МПС,участвали в пътния инцидент,за всеки от които има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ съответно в З. „А.“АД с ЕИК … и ЗД „Е.“АД с ЕИК.Изложило
е още и твърдения за принос и на А. „П. и.“-гр.С. за настъпването на
вредоносния резултат поради липсата на опесъчаване на заледения пътен
участък,където е станало пътнотранспортното произшествие и който е част от
републиканската пътна мрежа.При тези твърдения ответникът е поискал посочените
две застрахователни дружества и А. „П. и.“ да бъдат конституирани на основание
чл.219,ал.1 от ГПК като трети лица-помагачи на негова страна.
В
допълнителната искова молба,подадена от тримата ищци чрез общия им пълномощник
адв. В.К.,е оспорено като неоснователно искането на ответника за привличане на
трети лица-помагачи на негова страна,като са изложени съображения за липсата на
правен интерес от привличането на същите лица като помагачи на страната на
ответника и обратното-за наличие на интерес тези трети лица да помагат на ищците,защото ако
исковете им срещу ответника бъдат отхвърлени,то ищците ще насочат исковете си
срещу третите лица.С оглед на това ищците са поискали в допълнителната искова
молба на основание чл.219,ал.1 от ГПК да бъдат привлечени като трети
лица-помагачи на тяхна страна А. „П. и.“-гр.С. и З. „А.“АД с ЕИК.С последващо
писмено становище с вх.№11528 от 16.12.2019 г. ищците са повторили искането си
за привличане на трети лица-помагачи,като този път са обобщили,че желанието им
е всички трети лица,които ответникът е поискал да привлече да помагат на негова
страна,да бъдат привлечени като помагачи на страната на ищците.
С
определение №76 от 31.01.2020 г.,постановено по т.д.№145/2019 г. по описа на
ОС-Пазарджик,съдът освен,че на основание чл.374 от ГПК се е произнесъл по
заявените от страните доказателствени искания и е насрочил делото в открито
заседание,но още е разгледал и заявените от страните искания за привличане на
трети лица-помагачи.Като краен резултат е приел за основателно искането на
ответника за привличане на негова страна на З. „А.“АД,ЗД „Е.“АД и А. „П. и.“-гр.С.
като трети лица-помагачи и в диспозитива на определението ги е конституирал
като такива на същата страна.Наред с това,в мотивната част на посоченото
определение съдът е приел за неоснователно /“изцяло несъстоятелно“/ искането на
ищците за конституирането на същите застрахователни дружества и А. „П. и.“ като
трети лица-помагачи на страната на ищците,а след отстраняването на
коментираната по-горе очевидна фактическа грешка,вече е налице произнасяне от
първоинстанционния съд и в диспозитива на определението от 31.01.2020 г.
относно отхвърлянето на молбата на ищците за конституирането на посочените
трети лица-помагачи на тяхна страна.Процесната частна жалба,подадена от двама
от тримата ищци в първоинстанционното производство-К.П. и М.П.,е насочена
именно срещу тази част от определение №76 от 31.01.2020 г.,с която е отхвърлено
искането на ищците за конституиране на трети лица-помагачи на тяхна страна.
Настоящата
инстанция счита за правилен така постановения от първоинстанционния съд
резултат по молбата на ищците за привличане на трети лица-помагачи на тяхна
страна.За да бъде уважена една такава молба,следва да е налице правен интерес
от привличане и участие на трето лице-помагач на страната,поискала привличането
и това е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по
чл.219,ал.1 от ГПК,а обосноваването на този интерес е в тежест на
страната,която иска привличането.Такъв интерес е налице,когато страната,искаща
привличането име регресни права против третото лице,спрямо които
правата,предмет на първоначалния иск са преюдициални,т.е. да се в причинна
връзка. Следователно правният интерес се определя от материалноправните
отношения между привличащия и привлечения,които позволяват при неблагоприятно
решение по главния иск,първият да предяви иск против втория,в който процес,по
силата на чл.223,ал.2 от ГПК третото лице ще бъде подчинено на мотивите на
постановеното решение.
В случая
ищците обосновават правния си интерес от привличане на посочените от тях трети
лица-помагачи с твърдението,че самите тези лица имат интерес да помагат на
ищците,защото ако предявените искове бъдат отхвърлени срещу ответника,ищците ще
насочат исковете си срещу тях-третите лица-помагачи.Тези си твърдения те
свързват ясно с твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат и от други виновни за процесното ПТП лица.В тази връзка,ако
предявените срещу ответника искове бъдат отхвърлени,за ищците като привличаща
страна би могло да възникне възможност да предявят исковете си за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди срещу посочените от тях /или някои от тях/
трети лица,при положение,че се установи соченият принос от тях /или от някои от
тях/ за настъпване на вредоносния резултат.Това обаче не е достатъчно,за да
обоснове правния интерес на ищците за привличането на тези трети лица като
помагачи на страната на ищците,тъй като в случая не е налице преюдициалност.В
конкретния случай интересът от привличане на произтича пряко от законова
разпоредба,нито ищците са обосновали правен интерес с твърдения за обратен /регресен/ иск,който биха насочили
впоследствие срещу сочените от тях трети лица.Обратен /или регресен/ иск от
материално-правна гледна точка е правото на едно лице,което е понесло
отговорност или е било отстранено от някакво благо,да претендира обезщетение от
друго лице,което в материалноправните отношения се явява отговорно пред
първото.В случая евентуалната отговорност на всяко от третите лица- З. „А.“АД,ЗД
„Е.“АД и А. „П. и.“-гр.С.,при установено съпричиняване или пълна вина за
настъпване на вредоносния резултат,няма по никакъв начин да е обусловена от
отговорността на самите ищци и последните нямат обратен иск срещу тези
лица,които са поискали да бъдат привлечени като помагачи на тяхна страна на
основание чл.219,ал.1 от ГПК.Ето защо за ищците липсва правен интерес от
привличането на същите лица като помагачи на тяхна страна в конкретния исков
процес.
Предвид
горните съображения въззивният съд намира за правилно и законосъобразно
обжалваното определение,с което е отхвърлена като неоснователна молбата на
ищците за привличане на горните три правни субекта като трети лица-помагачи на
страната на ищците.С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна
и като такава не следва да се уважава,а обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№76/31.01.2020 г.,постановено по т.д.№145/2019 г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик и поправено по реда на чл.247 от ГПК с определение №412 от
08.07.2020 г.,с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ищците за
конституирането на А. „П. и.“-гр.С.,…. „А.“АД-гр.С. с ЕИК … и ЗД „Е.“АД-гр.С. с
ЕИК … като трети лица-помагачи на страната на ищците.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване /т.9,б.“а“ от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.