№ 9846
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110154736 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ж. И. П., чрез адв. Я. П. срещу „Глобал
Ритейл Холдинг” ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1288,97 лева (след допуснато от
съда изменение на иска в проведеното на 12.05.2025 г. открито съдебно заседание),
представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода
от 01.03.2024 г. до 26.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ
размер на 2010,66 лева (след допуснато от съда изменение на иска в проведеното на
12.05.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща дължимо трудово възнаграждение
за положен извънреден труд през почивни дни, а именно: на 02.03.2024 г, 04.03.2024 г.,
10.03.2024 г., 16.03.2024 г., 17.03.2024 г. и 24.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и
иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата в общ размер на 617,92 лева (след допуснато от съда изменение
на иска в проведеното на 12.05.2025 г. открито съдебно заседание), представляваща
дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официалните
празници, а именно на 03.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 897/15.05.2023 г., с
1
подписването на който ищцата приела да изпълнява длъжността „управител супермаркет“ в
ответното дружество, с месторабота гр. София, отдел „Супермаркет Паркмарт София Алфа
Център“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3090 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на
0,6 %. Съгласно трудовия договор ищцата следвало да полага труд при условията на 8-часов
работен ден и 5-дневна работна седмица, но по нареждане на работодателя Ж. П. била
заставена да работи извънредно в почивните си дни и да остава след края на работното си
време. За положения извънреден труд работодателят дължал на служителя трудово
възнаграждение в увеличен размер, което не било заплатено. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Глобал Ритейл
Холдинг” ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез адв. Р. М.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като
недопустими и неоснователни. Възразява, че приложеният към исковата молба трудов
договор бил неподписан от ищцата, поради което не установявал възникването на валидно
трудово правоотношение между страните. Твърди, че в ответното дружество било
установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец и
работа на смени съгласно предварително изготвени графици за работа. В представените на
работодателя от самата ищца график и отчетна форма за м. март 2024 г. не били отразени
никакви промени. Липсвали доказателства за възлагане от прекия ръководител на ищцата
полагането на извънреден труд през исковия период. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове.
В съдебно заседание ищцата Ж. И. П., редовно призована се явява лично и с адв. П..
Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли
съда да уважи изцяло предявените искове. Изразява становище, че от събраните по делото
доказателства се установявало полагането на извънреден труд от ищцата през исковия
период по нареждане на работодателя. Въпреки това дължимото допълнително трудово
възнаграждение не било заплатено на служителя. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Депозира писмена защита, в която
потвърждава изложените съображения в подкрепа на направените искания.
В съдебно заседание ответникът „Глобал Ритейл Холдинг” ООД, редовно призван, се
представлява от адв. Б.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба,
с изключение на направеното оспорване на съществуването на валидно трудово
правоотношение между страните. В хода на устните състезания възразява, че по делото не
било установено кой, кога и при какви условия направил снимковия материал, приложен към
исковата молба, както и че същият се отнасял именно до положения от ищцата труд. От
показанията на свидетеля Д. Й. се установявали условията и екипът, отговорен за
пребрандирането на процесния магазин, както и че свидетелката не можела да разчита на
2
съдействието на ищцата в този процес. Претендира направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, като представя доказателства за реалното им
извършване. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и мотиви в
подкрепа на наведените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че между страните през процесния период съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №
00000897/15.05.2023 г., с подписването на който ищцата приела да изпълнява длъжността
„управител супермаркет“ в ответното дружество, с месторабота гр. София, „Супермаркет
Паркмарт София Алфа Център“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на
3090 лева, допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6 % и за работа през официални празнични дни – двоен размер на СДТВ.
Служителят приел да работи 5 дни в седмицата на 8-часов работен ден. Видно от
отбелязване в трудовия договор, с подписа си ищцата декларирала, че е запозната с
правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работната заплата.
От приета по делото длъжностна характеристика за длъжността „управител на
супермаркет“ се установява, че сред основните функции и отговорности на ищцата били да
управлява екип от служители, да ги мотивира и да се грижи за тяхното обучение и развитие
в компанията; да спазва и да следи за спазването на работното време, на Правилника за
вътрешния трудов ред на компанията и на трудовата дисциплина. В длъжностната
характеристика била установена 40-часова работна седмица с половин час почивка в период
в зависимост от натовареността на работния процес.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на „Глобал Ритейл
Холдинг” ООД при петдневна работна седмица работниците имали право на непрекъсната
междудневна почивка от 12 часа и на седмична почивка в размер на два последователни
календарни дни, единият от които поначало е неделя. За работещите на смени при сумирано
изчисляване на работното време в края на отчетния месец от прекия ръководител се
изготвяла присъствена форма, която се предоставяла на специалист ТРЗ за обработка и
изчисление на заплатите. Работодателят се задължавал да спазва официалните празници на
Република България (чл. 16, ал. 3 от Правилника). Извънредният труд в ответното дружество
бил забранен. Полагането на извънреден труд се извършвало единствено при наличието на
предвидените в Кодекса на труда предпоставки (чл. 17, ал. 3 от Правилника). Съгласно чл. 18
от същия работното време на работниците и служителите се изчислявало сумирано и се
изравнявало с период на отчитане един месец. В този случай от ръководителите на отдели се
изготвяли графици за целия период, за който важала заповедта. Работниците се запознавали
лично с графиците, което се установявало с подпис върху графика. При изготвянето на
графиците следвало да се предвидят непрекъснати междудневни почивки, които не можело
да бъдат по-малко от 12 часа, а непрекъснатата седмична почивка – не по-малко от 36 часа.
3
При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата
седмична почивка трябвало да бъде не по-малко от 24 часа. След извършената промяна по
графика служителите следвало да се запознаят с него. Не се спори между страните, че
ищцата работила 9-та смяна – от 08,00 ч. до 16,30 ч. с плаваща почивка за хранене от 30
минути в периода от 12,00 ч. до 13,00 ч. и две физиологични почивки от по 15 минути в
периода от 10,00 ч. до 10,30 ч. и от 14,30 ч. до 15,00 ч. Почивката за хранене не била
включена в работното време.
Не се спори по делото, че трудовото правоотношение между страните било прекратено
със Заповед № 00000751/30.04.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – поради уважена
молба на ищцата за напускане, считано от 01.05.2024 г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищцата е разпитана свидетелката Б. В. Ч., а по искане на ответника – свидетелката Д. Й. Й..
И двете работили в ответното дружество през исковия период, като първата била подчинена
на ищцата, а втората – неин пряк ръководител. От показанията им се установява, че
служителите в обекта „Супермаркет Паркмарт София Алфа Център“ работели на смени по
предварително обявени графици. В края на всеки месец управителят на магазина (в случая
ищцата) имала задължение да изготвя и изпраща в отдел „ТРЗ“ графиците с отработените от
всеки служител часове, въз основа на които се изчислявали дължимите трудови
възнаграждения. Свидетелката Чилингирян уточнява, че всеки служител попълвал в
предварително разпечатани листове колко часа е работил всеки ден от месеца и ги предавал
на някой от управителите на магазина. Последният трябвало да въведе отработените часове
в таблица на служебния компютър. По отношение на часа, в който ищцата идвала на работа,
от показанията на свидетелката Чилингирян се установява, че това ставало по различно
време, понякога дори в 06,45 ч. Двете често идвали на работа заедно. За себе си свидетелката
уточнява необходимостта от започване на работа преди установеното работно време – за да
изпече закуски за работници от един обект, които трябвало да бъдат готови към 08,00 ч.
Чилингирян е категорична, че никой не й е нареждал да идва по-рано на работа. Сама
решила така, за да може да приготви закуските навреме. По отношение на ищцата от
показанията на Д. Й. се установява, че знае за по-ранното й идване на работа, но от записите
на камерите в магазина се виждало, че излиза навън с приготвена напитка и цигари.
Свидетелката споделя за случаи, когато е търсила ищцата преди края на работния ден, но не
е успявала да я намери, тъй като си тръгвала по-рано – с или без разрешение от прекия й
ръководител. По отношение на организацията на работата през месец март 2024 г., когато се
е извършвало ребрандирането на магазина, свидетелката Й. установява, че на 10.03.2024 г.
пристигнала в София с екип от Варна и от Банско, за да помогнат на служителите на място –
обстоятелство, което се потвърждава и от другата свидетелка. По думите на Б. Ч. през този
период се наложило да работи и през почивните си дни по нареждане от управителя на
магазина – ищцата или нейните заместници в зависимост от това кой от тях бил на работа
събота и неделя. И двете свидетелки потвърждават, че магазинът работел на официални
празници и през почивните дни, като според Д. Й. тогава за обслужването му били
4
достатъчни двама служители, тъй като натовареността била малка.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че Д. Й. и към настоящия момент е служител на
ответното дружество, не е основание само по себе си за дискредитиране на нейните
показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза
или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелката,
освен че се допълват от показанията на другия разпитан свидетел, напълно кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че двете са били
служители на „Глобал Ритейл Холдинг” ООД през исковия период, им е дало възможност да
придобият преки впечатления както от цялостната организация на работата в процесния
магазин, така и от положения от ищцата труд през същия този период, като съдът няма
основание да смята, че при свидетелите липсват способността и желанието вярно да
възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи, в два варианта – на база наличните по
делото график и присъствена форма за м. март 2024 г. и на база приложените към исковата
молба екранни снимки. От първия вариант на заключението се установява, че в единствения
изпратен график за м. март 2024 г., изготвен от ищцата на 29.02.2024 г., срещу името й било
отразено, че същата е следвало да бъде 9-та смяна с времетраене от 08,00 ч. до 16,30 ч. и 30
минути плаваща почивка за хранене. На 03-ти март ищцата трябвало да бъде в почивка.
Съгласно присъствената форма за м. март 2024 г. ищцата имала отработени 16 дни или 128
часа, 4 дни или 32 часа ползвала отпуск за временна неработоспособност, като на 03.03.2024
г. била в почивка. Въз основа на тези данни вещото лице направило извод, че за исковия
период нямало положен от страна на ищцата извънреден труд или труд на официални
празници. Във втория вариант на заключението вещото лице е взело предвид приложените
към исковата молба екранни снимки на таблици и отразените в тях часове положен труд
през м. март 2024 г. Въз основа на тези данни било изчислено, че през исковия период
ищцата имала отработени 44,50 часа извънреден труд в работни дни, за които й се дължало
трудово възнаграждение в размер на 1288,97 лева; 59,50 часа – в почивни дни, за които й се
дължало трудово възнаграждение в размер на 2010,66 лева, и 8 часа на официален празник
(03.03.2024 г.), за които й се дължало трудово възнаграждение в размер на 308,96 лева.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 150, вр. чл. 262,
5
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Съгласно чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Легалното определение на извънредния труд е дадено
в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ – извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е
забранен (чл. 143, ал. 2 КТ) и се допуска по изключение само в предвидените в чл. 144 КТ
изчерпателно изброени случаи, като законът (чл. 149, ал. 1 КТ) задължава работодателя да
води специална книга за отчитане на извънредния труд. Разпоредбата на чл. 148 КТ дава
право на работника или служителя да откаже полагане на извънреден труд, когато не са
спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов
договор.
От цитираните норми може да се направят следните правни изводи. Преди всичко,
съгласно генералното правило на Кодекса на труда извънредният труд е забранен. Той може
да се прилага по изключение само в случаите, изрично и изчерпателно изброени в
законовите разпоредби. Няма спор, че законовата забрана за полагане на извънреден труд и
императивните норми за максималната му продължителност (чл. 146 КТ) са предвидени в
интерес на работника. Те са норми за закрила на труда на работника и целят да окажат на
работодателя въздействие, така че той да се въздържа от неправомерно използване на труда
на работника извън установеното редовно работно време. В случай че не са спазени
правилата на Кодекса на труда, работникът или служителят има право да откаже полагането
на извънреден труд, а за работодателя възниква основание за налагане на административно-
наказателна отговорност. Но винаги, когато работодателят е допуснал работника да положи
извънреден труд, той следва да го заплати с увеличено трудово възнаграждение, определено
по императивен начин с разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ, и то независимо дали е водил
специална книга за отчитане на извънредния труд и дали е издал специална заповед, с която
е възложил на работника полагането на извънредния труд.
Следователно, първият елемент от фактическия състав, пораждащ вземане на
работника или служителя за възнаграждение за положен извънреден труд, чието
установяване е в неговата доказателствена тежест, е наличие на превишаване на
договорената от страните продължителност на работното време. В тази връзка следва да се
има предвид, че съгласно константната съдебна практика доказването на извънредния труд в
рамките на съдебното производство може да се извърши с всички доказателствени средства
– писмени, гласни (свидетелски показания), заключения на вещи лица и пр. Неводенето на
писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената
тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма
извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка,
с оглед становището на страните, доводите им и събраните по делото доказателства, е
установяването или не на положен извънреден труд (вж. Решение № 136 от 09.06.2014 г. по
гр. д. № 7112/2013 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 228 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1625/2010 г.,
6
ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение
№ 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г., ІV Г.О., ВКС).
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявения иск следва да бъде
посочено, че от събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно
и главно доказване, че през исковия период ищцата е полагала труд извън установеното за
нея работно време. Настоящият съдебен състав намира, че данните от приложените към
исковата молба таблици останаха изолирани и неподкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал. Същите не са с висока доказателствена стойност, доколкото са
съставени от ищцата и отразяват изгодни за същата обстоятелства. Няма данни, а и
твърдения информацията от таблиците да е била изпратена своевременно на работодателя,
каквото е било задължението на ищцата като управител на процесния магазин. Процедурата
за начина, по който е трябвало да се нанасят промените в утвърдения вече график за
съответния месец, е ясно разписана в Правилника за вътрешния трудов ред на „Глобал
Ритейл Холдинг” ООД. Възражението на процесуалния представител на ищцата, че нямало
доказателства Ж. П. да е била запозната с него, не съответства на приетите по делото
писмени доказателства и отговаря на заеманата от ищцата ръководна длъжност. В
подписания от страните трудов договор ищцата е декларирала, че е запозната с правилника
и вътрешните правила за работната заплата. В длъжностната й характеристика, също
връчена срещу подпис, като основна нейна отговорност е посочено спазването на
Правилника за вътрешния трудов ред, на работното време и на трудовата дисциплина. Към
исковия период Ж. П. е заемала ръководната длъжност почти година, което предполага, че
същата е била наясно с основните си трудови задължения и отговорности по отношение на
отчитането на положения труд – нейния и този на подчинените й служители. Не е налице
твърдяното противоречие между начина на отчитане на реално положения труд от всеки
конкретен служител, установен от показанията на свидетелката Б. Ч., и този, разписан в
Правилника за вътрешния трудов ред. И това е така, защото след като съответният служител
напише в предоставения му лист часовете реално положен труд, тези данни е следвало да
бъдат въведени от управителя или заместниците му в таблица и изпратени на отдел „ТРЗ“,
за да може да намерят отражение при изчисляването на заплатите.
Съдът намира, че отразените в таблиците към исковата молба часове труд, положени от
ищцата през м. март 2024 г., не се потвърждават от изслушаните свидетелски показания.
Действително, свидетелката Б. Ч. заяви, че в много от сутрините двете с ищцата идвали на
работа преди установеното работно време. Това обаче не е достатъчно, за да бъде прието, че
е налице извънреден труд. Ищцата следваше да докаже, че в тези случаи ефективно е
изпълнявала своите трудови задължения и е престирала работната си сила преди
установеното начало на работното й време, в какъвто смисъл е и разпределената с доклада
по делото доказателствена тежест. И ако свидетелката Чилингирян установи, че в тези
часове преди започване на работната смяна е полагала реално труд (пекла е закуски), то за
ищцата подобни твърдения липсват. Напротив, от показанията на свидетелката Д. Й. се
установява, че знае за по-ранното идване на ищцата на работа, но от записите на камерите в
7
магазина се виждало, че излиза навън с приготвена напитка и цигари. Работодателят дължи
възнаграждение само за реално положен извънреден труд, но не и за формално пристигане
на работно място и извършване на дейности, които не са част от трудовите функции на
служителя. Не бяха събрани и доказателства, че Ж. П. е оставала на работа след
приключване на своята смяна и е продължавала да работи. Тези твърдения, изложени в
исковата молба, не намират опора в показанията на Б. Ч. и се опровергават от казаното от
другата свидетелка. Д. Й. споделя за случаи, когато е търсила ищцата преди края на
работния ден, но не е успявала да я намери, тъй като си тръгвала по-рано – с или без
разрешение от прекия й ръководител.
Твърденията за положен труд в почивните за ищцата дни и на официалния празник
03.03.2024 г. по дадени указания от ръководството на ответното дружество във връзка
ребрандирането на магазина също останаха недоказани. Действително от показанията на Б.
Ч. се потвърждава, че ищцата в качеството си на управител на магазина предупредила
служителите, че трябвало да бъдат постоянно на разположение през м. март 2024 г., както и
че свидетелката ходела на работа и в почивните си дни. От тези показания обаче се
установява само положеният от свидетелката извънреден труд по разпореждане на
работодателя, но не и полагането на такъв от ищцата като част от ръководството на
магазина. За последната не се доказва по категоричен начин, че е работила именно на
посочените в исковата молба почивни дни. Подобни обстоятелства не се установяват и от
показанията на другия свидетел. Напротив, Д. Й. заяви пред съда, че не е съобщавала на
ищцата, че като управител на магазина трябва да бъде на разположение през м. март 2024 г.
– нито устно, нито писмено. Нещо повече, в дните, през които магазинът бил преподреждан,
ищцата си тръгвала точно в 16,30 ч., когато свършвала смяната й.
По отношение на официалния празник 03.03.2024 г. и двете свидетелки са категорични,
че магазинът е бил отворен. Никоя от тях обаче не установи, че точно в този ден Ж. П. е
била на работа и е изпълнявала трудовите си задължения в продължение на 8,5 часа. Преки
доказателства в тази насока липсват. Посоченото обстоятелство не се установява и по косвен
път, например чрез възникнала необходимост от присъствието на управителя на магазина в
почивен ден. Ищцата е имала двама заместници – Н. И. М.в (отсъствал от работа до
28.03.2024 г.) и Ц. В. П.. От графика за м. март 2024 г. е видно, че на 03.03.2024 г. – почивен
за ищцата, на работа 7-ма смяна е следвало да бъде Н. М.. По делото не беше установена
необходимостта в почивен ден, когато натовареността в магазина била малка, на работа да
бъдат и двамата управители. Според свидетелката Д. Й. през уикендите и в празничните дни
двама човека били напълно достатъчни за обслужването на целия магазин.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищцата не представи несъмнени доказателства, установяващи
полагане на извънреден труд на посочените в исковата молба дати с твърдяната
8
продължителност. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищцата не успя да
докаже, че ефективно е полагал труд извън установеното за нея работно време, поради което
съдът намира, че ответникът не дължи заплащане на възнаграждение за извънреден труд.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че от събраните по делото
доказателства не се потвърждават твърденията, изложени в исковата молба, че ищцата е
била „заставяна“ от работодателя си по негово нареждане да работи извънредно. От
легалното определение на понятието „извънреден труд“ може да се изведе този втори
елемент от правопораждащия фактически състав – трудът да е бил положен по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.
Разпореждането по своята същност е изрично волеизявление, чрез което се възлага работа в
повече от установеното работно време. За полагането на извънреден труд се издава заповед
на работодателя, която следва да бъде съобщена на работника или разпореждането следва да
бъде направено устно, но винаги следва да се доведе до знанието на работника. При втората
хипотеза от страна на работника и по негова инициатива се полага работа в повече от
установеното работно време със знанието и мълчаливото допускане на работодателя или
овластеното лице. В този случай законът е придал на мълчанието на работодателя
значението на съгласие с действията на работника. Знанието на работодателя за полаган
извънреден труд не се предполага (вж. Решение № 872 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1472/2009
г., IV Г. О., ВКС). То трябва да бъде доказано от работника, в който смисъл е и
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на тази втора предпоставка за
уважаване на предявените искове – наличието на разпореждане на работодателя до ищцата
да работи извън установеното за нея работно време, не бяха събрани никакви доказателства.
Липсва дори индиция за тези обстоятелства например поради съществуваща необходимост
от полагане на извънреден труд в работни дни и на официалния празник 03-ти март. За
периода, през който се е извършвало ребрандирането на магазина, също не се доказа някой
от ръководството на ответното дружество да е разпоредил на управителя Ж. П. да работи
извънредно. Безспорно е, че по нареждане на „шефовете от Варна“, за които говори
свидетелката Б. Ч., ищцата е дала подобни указания на подчинените си служители, но не
положеният от тях извънреден труд е предмет на настоящото производство. Твърдяното
разпореждане, касаещо пряко ищцата, не може да се предполага, а доколкото същото
представлява изрично волеизявление на работодателя, следва да бъде установено при
условията на пълно и главно доказване, което не беше сторено. Категорични показания в
тази връзка не бяха дадени от свидетелката Б. Ч., а Д. Й. отрече да е нареждала на
управителя на магазина да работи извънредно.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищцата не установи
кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки, пораждащи правото й да
претендира от работодателя възнаграждение за положен извънреден труд през исковия
9
период. Този краен извод води до неоснователност на кумулативно обективно съединените
искове с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ответника е поискал присъждане на направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева, като е представил
доказателства за реалното им извършване. Процесуалният представител на ищцата е
направил възражение за прекомерност на така заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че
след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-
438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД)
съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна
услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения
между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
§ 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха
проведени две съдебни заседания, с изслушване на една експертиза, двама свидетели и
събиране на допълнителни писмени доказателства, и като взе предвид, че действителната
правна и фактическа сложност на делото не е голяма, намира, че на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 690 лева вместо
поисканите 1350 лева. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Ж. И. П. следва да бъде осъдена да заплати на ответника
„Глобал Ритейл Холдинг” ООД сумата в размер на 690 лева, представляваща направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС,
срещу „Глобал Ритейл Холдинг” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Добромир Стефанов Андонов, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Приморски“, бул. „Княз Борис І“ № 152, ет. 4, ап. офис Паркмарт, кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 1288,97 лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода
от 01.03.2024 г. до 26.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ
размер на 2010,66 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен
извънреден труд през почивни дни, а именно: на 02.03.2024 г, 04.03.2024 г., 10.03.2024 г.,
16.03.2024 г., 17.03.2024 г. и 24.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно
основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 617,92 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през дните на официалните празници, а именно
на 03.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ж. И. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес АДРЕС, да заплати на „Глобал Ритейл Холдинг” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Добромир Стефанов Андонов, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Приморски“, бул. „Княз Борис І“ № 152, ет. 4, ап. офис
Паркмарт, сумата 690 (шестстотин и деветдесет) лева, представляваща направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от днес – 28.05.2025 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11