№ 413
гр. Дупница, 16.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Р Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510101298 по описа за 2023 година
Производството е образувано по исковa молбa на А. С. Д. срещу Р. Б. С. и В. Г С..
Ищцата твърди, че по силата на решение № 0108/18.03.1996г. на ОСЗГ – гр. Дупница в
полза на наследниците на И З М била възстановена собствеността в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива от 2,195
дка, находяща се в местност „Ташлъко“, имот № 007010, идентичен с поземлен имот с
идентификатор 04220.7.10 по КККР на ********** съгласно одобрена със заповед № 300-5-
60/05.08.2004г. на ИД на АГКК. Заявява, че И М имал двама наследника – С З и Р Н, които
също починали, като ищцата била единствен наследник на първия, а единственият
наследник на Р Н – Л И. М прехвърлил на ищцата притежаваните от него ½ ид.ч. от имота
въз основа нотариален акт за дарение № 182, том II, рег. № 4559, дело № 349/23.11.2018г. на
нотариус АР, с район на действие РС-Дупница. Счита, че въз основа на посочените
придобивни основания е станала единствен собственик на процесния имот, за което имало
съставен в нейна полза и констативен нотариален акт за собственост № 183, ром II, рег. №
4560, дело № 350/2018г. Поддържа, че въз основа нотариален акт № 182, том VI, дело №
3141/1997г. от 15.12.1997г. Г С С бил признат за собственик на 500 кв.м. от процесния имот,
като същият починал и негови наследници били двамата ответници. Намира, че
наследодателят на ответниците не е придобил собствеността върху процесните 500 кв.м.,
тъй като към момента на съставяне на нотариалния акт в негова полза (15.12.1997г.) вече е
имало налице влязло в сила на 28.05.1996г. решение на ПК за възстановяване собствеността
в полза на наследниците на И М. Възразява да са били осъществени в полза на Г С
предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, в т.ч. процесните 500 кв.м. не били заплатени на
наследниците на И М, не било установено, че се касае за лозе, овощна градина или
1
земеделска земя, която да е единствена на семейството на ползвателя. Намира, че
наследодателят на ответниците не е имал и право ползване върху имота, тъй като съгласно §
4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и
на Министерски съвет било прекратено. Поддържа, че процесните 500 кв.м. не
представлявали самостоятелен обект на правото на собственост. Заявява, че фактическата
власт върху имота се упражнявала от ответниците, които отказвали да го освободят. Моли да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
РЕАЛНА част от поземлен имот с идентификатор 04220.7.10 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР,
адрес на поземления имот: местност „Ташлъко“, **********, площ: 2195 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята при неполивни условия: 4, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
007010, при съседи: 04220.7.9, 04220.7.11, 04220.7.19, 04220.7.56, 04220.8.181, 04220.7.55,
04220.7.7, 04220.7.8, която РЕАЛНА част е с площ от 500 кв. м. и е заключена между имоти с
идентификатори 04220.7.56, 04220.7.19, 04220.7.11, 04220.7.9 и оставащата част от имот с
идентификатор 04220.7.10 с площ от 1695 кв.м., както и ответниците да бъдат осъдени да
предадат на ищцата владението върху процесната част от описания по-горе имот, както и да
бъде отменен нотариален акт № 182, том VI, дело № 3141/1997г. от 15.12.1997г.
Ответниците Р. Б. С. и В. Г. П. са получили съответни преписи от исковата молба, по която са
депозирали съвместен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявения иск като
неоснователен. Поддържат, че е била налице пречка за реституцията на процесния имот в
полза на И З М, тъй като през 1993г. процесната част от описания по-горе имот, идентична с
поземлен имот с пл. № 3075, кадастрален лист: 2, м. „Ташлъка“ в землището на **********,
площ: 500 кв.м., е била изкупена от Г С С при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че
правото на ползване е било предоставено на Г С С по силата на Постановление № 11 от
02.03.1982г. на Министерски съвет, имотът е представлявал овощна градина и
наследодателят им е заплатил дължимата цена за земята, поради което считат, че са
осъществени всички предпоставки по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Молят за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
Между страните не е налице спор, а и от приложеното решение № 0108/18.03.1996г. на
ОСЗГ – гр. Дупница (л. 5-6) е видно, че в полза на наследниците на И З М e възстановена
собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот,
представляващ нива от 2,195 дка, находяща се в местност „Ташлъко“, имот № 007010.
Съгласно скица № 15-1469715-20.12.2022г. по КККР, одобрени със заповед 300-5-
60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
2
засягащо поземления имот от 25.04.2019г., описаният имот представлява поземлен имот с
идентификатор 04220.7.10, адрес на поземления имот: с. Бистрица, м. „Ташлъко“, площ:
2195 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
007010, съседи по скица: 04220.7.9, 04220.7.11, 04220.7.19, 04220.7.56, 04220.8.181,
04220.7.55, 04220.7.7, 04220.7.8.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 7 и л. 86) е видно, че И З М е починал на
01.02.1973г. и е оставил за свои законни наследници двете си деца – С И З и Р Иа Н.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 85) е видно, че С И З е починал на
22.03.1984г. и е оставил за свои наследници съпругата си М А За и дъщеря си А. С. Д..
От приложеното удостоверение за наследници (л. 86) е видно, че М А За е починала на
18.06.2002г. и е оставила за свой наследник дъщеря си А. С. Д..
От приложения нотариален акт за дарение № 182, том II, рег. № 4559, дело №
349/23.11.2018г. на нотариус АР (л. 8-9) е видно, че Л И. М е прехвърлил в полза на ищцата
А. С. Д. притежаваните от същия ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 04220.7.10.
От приложения нотариален акт за собственост върху недвижим имот /констативен/ № 183,
том II, рег. № 4560, дело № 350 от 23.11.2018г. на нотариус АР (л. 4) е видно, че въз основа
описаните по-горе придобивни основания ищцата А. С. Д. е призната за единствен
собственик на описания по-горе недвижим имот.
От удостоверение № VII-323 от 21.03.1978г. на Общинският народен съвет (л. 73) е видно,
че в полза на Г С С е предоставено ползването на орница в размер на 0,5 дка, находящи се в
землището на с. Бистрица, м. „Ташлъка“, която може да се ползва за овощна градина.
От приложеното заявление от 27.05.1992г. (л. 72) е видно, че Г С С е поискал на основание §
4 ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху имот № III-323 в м. Ташлъка, като е
описал имота като овощна градина.
От приложения оценителен протокол от 30.08.1993г. (л. 71) е видно, че във връзка със
заявление на Г С С е изготвена оценка на имота, а от приложената заповед № 1564 от
22.09.1992г. (л. 70) е видно, че е предоставена възможност на същия да заплати сумата от
5025 лв. в срок до 30.09.1992г. по извънбюджетна сметка на общината. От приложеното
известие/обратна разписка (л. 68) е видно, че заповедта е връчена на Г С С на 04.10.1993г.
От обсъжданите доказателства съдът намира, че отбелязаните в заповед № 1564 години на
съставяне на заповедта (1992г.) и на краен срок за плащане на оценката (1992г.) са
недостоверни. От съдържанието на заповедта е видно, че в същата се цитират оценителен
протокол от 30.08.1993г. и заповед № 1215/17.11.1992г., поради което е невъзможно заповед
№ 1564 да е издадена преди тях. Последното се отнася и до срока за изплащане на оценката
(30.09.1992г.), който е съмнително да е бил определен преди изготвяне на оценката на
30.08.1993г. По тази причина съдът намира, че действителната дата на изготвяне на заповед
№ 1564 е 22.09.1993г. (а не погрешно отбелязаната в документа 22.09.1992г.), а срокът за
плащане е до 30.09.1993г. (а не погрешно посочения в документа 30.09.1992г.). Този извод
3
кореспондира и на датите на въпросната заповед, описани в разписката за изпращането й (л.
68), корицата на образуваната преписка (л. 60), разписен лист (л. 63), молба (л. 65), както и
на датата на връчването й на Г С (л. 68).
От приложената молба (л. 65) е видно, че от името на М За, А. Д. и Р Ма е поискано да им
бъде изплатена внесената от Г С С сума въз основа заповед № 1564 е 22.09.1993г.
Документът съдържа един-единствен подпис, без да е посочен неговия автор, поради което
съдът намира за недоказано авторството на изявлението, в т.ч. че негов автор е ищцата А. Д.
(арг. чл. 180 ГПК, съотв. чл. 144 ГПК-отм.).
От приложената регулачна сметка от 25.01.1996г. (л. 64) е видно, че е отбелязано, че следва
да се заплати сумата от 5000 лв., както и че същата следва да се изплати на Р, М и А..
Приложен е и разписен лист от 16.03.1997г. (л. 63), в който е отбелязан процесният имот
3075 и името на Г С С, както и отбелязване „н-ци И З М“.
От приложената приходна квитанция от 27.11.1997г. (л. 67) е видно, че Г С С е внесъл сумата
от 5000 лв., като е отбелязано като основание „лиценз“, „изграждане на план“. Представена
е и непопълнена бланка на разписка със саморъчно отбелязване „зап. 1564/22.09.93г. с.
Бистрица“.
От приложеното искане (л. 66) е видно, че Г С С е поискал да се снабди със скица на
процесния имот.
От приложения нотариален акт № 182, том VI, дело № 3141/1997г. от 15.12.1997г. (л. 61) е
видно, че на основание § 4б от ЗСПЗЗ Г С С е признат за собственик на недвижим имот,
представляващ имот пл. № 3075, кадастрален лист: 2, м. „Ташлъка“ в землището на
**********, площ: 500 кв.м.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесната реална част от поземлен имот с идентификатор 04220.7.10 представлява реална
част с площ от 500 кв.м., находяща се между т. А-Б-В-Г-Д-А и оцветена в жълт цвят на
изготвена от вещото лице комбинирана скица, която реална част е идентична с поземлен
имот с пл. № 3075, предмет на нотариален акт № 182, том VI, дело № 3141/1997г. от
15.12.1997г.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 36) е видно, че Г С С е починал на
23.10.2020г. и е оставил за свои наследници Р. Б. С., В. Г. П. и Г. П. С..
От изслушаните по делото свидетели И Д и Д. К се установява, че понастоящем
фактическата власт върху имота се упражнява от ответната страна, което обстоятелство не е
спорно между страните. Основният спор между страните, а и между изслушаните свидетели
се отнася до това дали процесният имот е имал характара на овощна градина, който е
обсъден по-долу от настоящия състав на съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
4
Предявеният е с правно основание чл. 108 ЗС.
В тежест на ищцата е да докаже обстоятелствата, включени във фактическия състав,
въз основа на когото твърди да е придобила правата си върху процесния имот (т.е.
възстановяването на имота в полза на И З М по силата на земеделска реституция; кръга от
наследниците на И З М, С И З, М А За и Р Иа Н; придобИето на притежаваните от Л И. М
права по силата на твърдения договор за дарение), както и че фактическата власт върху
спорния имот се осъществява от ответниците.
В настоящия случай между страните не е налице спор, а и от приетата по-горе
фактическа обстановка е видно, че по силата на решение № 0108/18.03.1996г. на ОСЗГ – гр.
Дупница в полза на наследниците на И З М e възстановена собствеността в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот, представляващ нива от 2,195
дка, находяща се в местност „Ташлъко“, имот № 007010. Не е спорно и това, че същият имот
е заснет в действащите в района КККР като поземлен имот с идентификатор 04220.7.10,
адрес на поземления имот: с. Бистрица, м. „Ташлъко“, площ: 2195 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 4, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 007010, съседи по
скица: 04220.7.9, 04220.7.11, 04220.7.19, 04220.7.56, 04220.8.181, 04220.7.55, 04220.7.7,
04220.7.8.
Не е налице спор, а и от обсъдените по-горе удостоверения за наследници, е видно, че
И З М е починал на 01.02.1973г. и е оставил за свои законни наследници двете си деца – С И
З и Р Иа Н. Установява се и това, че С И З също е починал на 22.03.1984г. и е оставил за
свои наследници М А За и А. С. Д.. М А За е починала на 18.06.2002г. и е оставила за свой
наследник дъщеря си А. С. Д.. В резултат на описаните правоприемства А. Д. е придобила ½
ид.ч. от възстановените на наследниците на И М недвижими имоти, в т.ч. процесния имот с
идентификатор 04220.7.10.
Полагащите се на Р Иа Н ½ ид.ч. от имота са придобити по наследяване след смъртта й
на 13.12.2008г. от единствения й законен наследник – Л И. М, който впоследствие ги е
прехвърлил въз основа дарение в полза на А. С. Д. въз основа нотариален акт за дарение №
182, том II, рег. № 4559, дело № 349/23.11.2018г. на нотариус АР. В резултат на
прехвърлянето ищцата А. С. Д. се е прехвърнала в единствен собственик на поземлен имот с
идентификатор 04220.7.10.
Между страните не е налице спор и относно това, че за част от същия имот с
идентификатор 04220.7.10 в полза на Г С С има съставен нотариален акт № 182, том VI,
дело № 3141/1997г. от 15.12.1997г., с който на основание §4б от ЗСПЗЗ е признат за
собственик на недвижим имот пл. № 3075, кадастрален лист: 2, м. „Ташлъка“ в землището
на **********, площ: 500 кв.м., идентичен с реална част от имот с идентификатор
04220.7.10, която реална част е оцветена в жълт цвят, заключена между т. А-Б-В-Г-Д-А по
изгответната от в.л. инж. Р. С. комбинирана скица.
Няма противоречие между страните и по отношение на това, че Г С С е починал на
5
23.10.2020г. и е оставил за свои наследници Р. Б. С., В. Г. П. и Г. П. С..
Единственият спор между страните се свежда до това дали ищцата, респ. нейните
праводатели, са придобили надлежно собствеността върху спорната реална част с оглед
поддържаното от ответната страна възражение за осъществяване на реституцията в полза на
наследниците на И З М поради приложението на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, по който въпрос съдът
намира следното:
По допустимостта на поддържаното възражение следва да бъде взето предвид
задължителното за настоящия състав на съда тълкуване на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ (ТР № 9 от
07.11.2012г. на ВКС по тълк.д. № 9/2012г., ОСГК), съгласно което ответникът по иск за
собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по
§ 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения, че собствеността неправилно е
възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е
упражнено в законните срокове.
Съгласно цитирания § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ ползвателите, на които е предоставено ползването
на незастроени земеделски имоти въз основа акт по § 4 могат да придобият собствеността
върху подлежащ на възстановяване имот, в случай, че са изпълнени предвидените в
разпоредбата предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост.
От изложеното следва, че с цитирания §4б ПЗР на ЗСПЗЗ законът урежда конкуренцията
между правата на ползвател, на когото е било предоставено ползването на недвижим имот и
правата на бившия собственик на обобществен имот, който претендира реституцията му,
като тази колизия е уредена в полза на ползвателя. С други думи, надлежното придобИе на
правото на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост
представлява пречка за възстановяване на собствеността на предишния собственик
(Решение № 129 от 28.5.2010 г на ВКС по гр.д. № 65/2010 г., II г.о., Решение № 547 от
30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2009 г., I г.о., Решение № 1232 от 30.12.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 4868/2007 г., I г.о. и др.).
Ето защо, за да е основателно възражението на ответната страна, в тежест на същата е да
докаже, че процената реална част е била предоставена за ползване на Г С С, както и че са
били налице предпоставките за трансформиране на правото му на ползване в право на
собственост, т.е. че имотът е представлявал лозе, овощна градина или единствена на
семейството земеделска земя и ползвателят е живеел постоянно в населеното място в
землището, на което се намира имотът и имотът се намира на повече от 30 км. от градове с
население до 300000 души и на повече от 10 км. от крайбрежната морска ивица; че е
заплатил земята в предвидения срок. Релевантният момент, към който се извършва
преценката за осъществяване на предпоставките по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е момента на влизане
на закона в сила (обн. в ДВ, бр. 28/1992 г.), а не момента на изкупуване на имота (Решение
№ 372 от 18.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2023 г., II г.о., Определение № 2440 от
6
20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3195/2023 г., II г.о., Определение № 225 от 15.05.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3710/2019 г., II г.о., Определение № 364 от 02.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1395/2019 г., II г.о. и др.).
От цитираното по-горе удостоверение № VII-323 от 21.03.1978г. на Общинският народен
съвет (л. 73) е видно, че в полза на Г С С е предоставено ползването на орница в размер на
0,5 дка, находяща се в землището на с. Бистрица, м. „Ташлъка“, която може да се ползва за
овощна градина.
Недоказано е обаче обстоятелството, че към 1992г. процесният имот е представлявал овощна
градина. В съдебната практика се приема, че целта на предвидената предпоставка е да се
отчетат интересите на ползвателите, които са превърнали запустели земи в овощни градини
и лозя (Решение № 1232 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4868/2007 г., I г. о.), тъй като
създаването им отнема продължителен период от време и е справедливо плодовете от тях да
се ползват от тези, които са ги отгледали (Решение № 1235 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д.
№ 5000/2007 г., I г. о.). Разяснено е още че овощна градина по смис. на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ
съответства на общоприетото значение на израза като място, най-често близо до селище,
където се отглеждат зеленчуци или овощни дървета, като не се прилагат агрономическите
правила за брой насаждения от даден вид на декар (Решение № 35 от 24.03.2016г. на ВКС по
гр.д. № 5784/2015г., II г.о.).
В случая по делото са изслушани доведените от страните свидетели (свид. И Д и свид. Д. К),
които поддържат противоречиви изявления за характера на имота. Така според свид. К, в
имота имало овошки, а като бил малък баба Р. и дядо Г му давали ябълки, докато според
свид. Д имотът бил необработваема зема, в него никога не е имало овошки и бил обработван
от Р. единствено в периода от 1982г. до към 1990г., когато отглеждала картофи, боб и пр.,
след което имотът бил в трева.
По делото не са ангажирани други доказателства, които да потвърждават изявленията, на
който и да е от разпитаните свидетели. Единствените писмени доказателства, в които е
посочен характера на имота е удостоверението от 21.03.1978г. (л. 73), свидетелстващо
предоставянето на имота за ползване на Г С С и подаденото от него заявление по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ от 27.05.1992г. В документа от 21.03.1978г. имотът е отразен като орница (нива,
необработвана няколко години) и следва послужи за овощна градина, поради което следва да
се приеме, че към посочената дата имотът не е имал характера на градина, а на
необработвана нива. Изявлението на Г С от 27.05.1992г. в посочената част има характера на
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Верността на направеното изявление само по себе си подлежи на проверка в рамките на
производството по трансформация (наред с останалите предпоставки от фактическия състав
на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ), поради което не може да послужи като достоверно доказателство и при
анализирането му от настоящия състав на съда (вж. напр. Решение № 89 от 20.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 535/2009 г., II г. о., в което е прието, че заявлението на ползвателя следва да
се потвърди и от други доказателства по делото, напр. оценителния протокол). В останалите
ангажирани от ответната страна доказателства не се съдържат никакви данни за характера и
7
предназначението на имота, в т.ч. такива данни не се съдържат и при извършване на
оценката на имота (за разлика напр. от Решение № 35 от 24.03.2016г. на ВКС по гр.д. №
5784/2015г., II г.о., в което съдът се е позовал на доказателствената сила на оценителния
протокол като официален свидетелстващ документ, в който са били отразени насажденията
в имота).
Ето защо следва да се приеме, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на
които да се обоснове извод за достоверност на едните или другите свидетелски показания.
Действително, както основателно поддържа ответната страна, свид. И Д е съпруг на ищцата,
а изявленията му сочат на несъмнена заинтересованост от изхода на спора, поради което
показанията му не могат да се кредитират безкритично. В същото време, настоящият състав
на съда не намира за достатъчно убедителни и тези на свид. К, който си спомня, че в имота е
имало овошки, но не става ясно дали спомените се отнасят за релевантния за делото момент
(1992г.). Дори и да се приеме, че показанията му касаят посочената година, към този момент
свид. К е бил едва 7-8 годишен, при което няма основание да се смята, че възприятията му са
по-достоверни от тези на свид. Д. Допълнително съмнение поражда и изявлението му, че в
имота имало овошки, но сега били изпочупени, тъй като дядо Г починал, доколкото от
приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че Г С е починал през 2020г.. След като се
поддържа, че в имота е имало овощни дръвчета фактически до преди няколко години
поражда колебание и обстоятелството, че спомените му за имота се основават на
получаваните като дете ябълки от баба Р. и дядо Г. Наред с горното, дори и да се приеме, че
все пак в имота е имало овощни дръвчета, то не става ясно дали техният брой и характер са
били обуславящи за предназначението на имота като овощна градина или се касае за
ограничен брой дървета, които не са били определящи за културния характер на земята.
По изложените съображения следва да се приеме, че ответната страна не е провела пълно и
главно доказване, че имотът е бил облагороден с трайни насаждения към 1992г., съотв. че
спорната земя е представлявала овощна градина по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Друг извод
не може да се направи и от ПМС № 11 от 02.03.1982г. (на което се позовават ответниците),
тъй като в него по никакъв начин не е споменат нито спорния имот, нито неговото
състояние към 1992г.
След като не е доказана посочената предпоставка от фактическия състав на правото на
трансформиране, то следва да се приеме, че не е била налице и пречка за възстановяване на
имота на наследниците на И З М.
Безпредметно е в такъв случай да се обсъждат останалите предпоставки от фактическия
състав по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се
посочи, че съдът намира за недоказано и заплащането на земята в предвидения в закона
срок. В тази връзка ответната страна се позовава на представената по делото приходна
квитанция от 27.11.1997г. (л. 67), но в същата като основание е посочено „лиценз“,
„изграждане на план“. Никаква допълнителна информация не може да се извлече и от
представената разписка (л. 67), съдържаща отбелязване „зап. 1564/22.09.1993г.“, тъй като
последната представлява непопълнена бланка на документа. Въпреки това, дори и да се
8
приеме, че оценката на имота е изплатена от Г С въз основа квитанцията от 27.11.1997г., то
тогава няма как да е вярна тезата на ответниците, че регулачната сметка от 25.01.1996г. (л.
64) удостоверява, че сумите са изплатени на собствениците. Друг извод не може да се
обоснове и от приложената молба от 16.01.1996г. (л. 65), тъй като на същата е придаден вид,
че изхожда от няколко лица, а в същото време съдържа един-единствен подпис, без да е
посочен неговият автор (т.е. не се ползва с доказателствена сила по отношение авторството
на изявлението - арг. чл. 180 ГПК, съотв. чл. 144 ГПК-отм.). Съмнително е и съдържанието
на молбата, която е заведена в Общината на 16.01.1996г. и е отразено, че сумата вече е
платена по депозитната сметка на общината, а в същото време ответниците се позовават на
плащането от 27.11.1997г. Допълнително съмнение поражда и описанието на приложенията
към нотариалния акт, издаден в полза на Г С С (л. 10), в което не е посочен нито един от
документите, на които се позовават ответниците, а е посочено „уведомително писмо №
25311/20.04.1994г. на ДСК Дупница за платена земя“, каквото обаче не е представено по
делото.
При това положение не може да се приеме за доказано и това, че ползвателят на земята е
заплатил земята по изготвената оценка, а противоречивите данни за датата, на която това е
сторено правят невъзможна преценката дали плащането е извършено в предвидения в
закона срок.
По изложените съображения следва да се приеме за недоказано осъществяването на
фактическия състав на трансформирането на правото на ползване на Г С в право на
собственост, а последното обуславя и основателността на предявения от ищцата иск за
собственост. При липсата на възражение за това, че понастоящем фактическата власт върху
имота се осъществява от ответниците, основателно се явява и искането за осъждането им да
я предадат на ищцата.
По съображения за прецизност на настоящото изложение следва изрично да се посочи,
че съдът не дължи произнасяне по същество по въведеното от ответниците в хода на делото
възражение за придобивна давност, тъй като същото е сторено извън преклузивния срок за
отговор на исковата молба (т. 4 ТР № 1/2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК).
Възражението за придобивна давност представлява волеизявление, по силата на което
лицето се позовава на правните последици от упражненото владение и изтеклия период.
Следователно, за да се трансформира фактическото състояние на упражняваната фактическа
власт във вещно право е необходимо и позоваване на последиците от придобивната давност
(вж. мотивите към ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК), т.е. на
придобИето на собствеността върху имота, каквото позоваване в случая не е направено в
срока по чл. 131 ГПК.
Като последица от изхода на спора за собственост, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
следва да бъде отменен нотариален акт № 182, том VI, дело № 3141/1997г. от 15.12.1997 г., с
който наследодателят на ответниците Р. Б. С., ЕГН: ********** и В. Г С., ЕГН: ********** –
Г С С, ЕГН: ********** е признат за собственик на основание чл. 483, ал. 1 и 3 от ГПК и
параграф 4б от ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: имот № 3075, к.л. 2 в местността
9
„Ташлъка“ в землището на село Бистрица, Община Дупница, Софийска област с площ от 500
кв.м., при съседи: А Ст. З, А Гев Ц, Е Ст. С, И З М и път.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищцата за сумите, както следва: 55 лв. – държавни такси, 325 лв. – разноски за експертиза и
600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Р. Б. С., ЕГН: ********** и
В. Г С., ЕГН: **********, че ищцата А. С. Д., ЕГН: ********** е собственик на недвижим
имот, представляващ реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР
04220.7.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-
60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение: няма издадена
заповед за изменение на КККР, адрес на поземления имот: местност „Ташлъко“, **********,
площ: 2195 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 007010, при съседи: 04220.7.9, 04220.7.11, 04220.7.19, 04220.7.56,
04220.8.181, 04220.7.55, 04220.7.7, 04220.7.8, която реална част е означена с жълт цвят и се
намира между т. А-Б-В-Г-Д-А от скицата на вещото лице инж. Р. С., която е приподписана от
настоящия съдебен състав, представлява неразделна част от съдебното решение и се намира
на л. 112 от гр.д. № 1298/2023г. по описа на РС-Дупница.
ОСЪЖДА Р. Б. С., ЕГН: ********** и В. Г С., ЕГН: ********** ДА ПРЕДАДАТ на
А. С. Д., ЕГН: ********** владението върху описаната реална част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР 04220.7.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № 300-5-60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на
поземления имот: местност „Ташлъко“, **********, площ: 2195 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята при неполивни условия: 4, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
007010, при съседи: 04220.7.9, 04220.7.11, 04220.7.19, 04220.7.56, 04220.8.181, 04220.7.55,
04220.7.7, 04220.7.8, която реална част е означена с жълт цвят и се намира между т. А-Б-В-
Г-Д-А от скицата на вещото лице инж. Р. С., която е приподписана от настоящия съдебен
състав, представлява неразделна част от съдебното решение и се намира на л. 112 от гр.д. №
1298/2023г. по описа на РС-Дупница.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 182, том VI, дело №
3141/1997г. от 15.12.1997 г., с който наследодателят на ответниците Р. Б. С., ЕГН:
10
********** и В. Г С., ЕГН: ********** – Г С С, ЕГН: ********** е признат за собственик
на основание чл. 483, ал. 1 и 3 от ГПК и параграф 4б от ЗСПЗЗ на следния недвижим имот:
имот № 3075, к.л. 2 в местността „Ташлъка“ в землището на село Бистрица, Община
Дупница, Софийска област с площ от 500 кв.м., при съседи: А Ст. З, А Гев Ц, Е Ст. С, И З М
и път.
ОСЪЖДА Р. Б. С., ЕГН: ********** и В. Г С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.
С. Д., ЕГН: ********** сторените по делото разноски, а именно: 55 ЛЕВА – държавни
такси, 325 ЛЕВА – разноски за експертиза и 600 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
11