Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 27.07.2020 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 159/ 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е пореда на чл.145 и сл.от АПК във вр. с чл. 172, ал.5, изр.1-во
от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Ф.А.И. от ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка,
№ 20-1300-000168/ 04.05.2020 г., издадена от началник-група в сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР – Кърджали. Изложени са съображения за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон
и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че ПАМ е наложена без да са налице основанията за това,
защото издателят на заповедта не е виждал жалбоподателя в момент, в който той
да управлява МПС. От изложеното се прави извод, че ЗППАМ е издадена без
административният орган да е извършил преценка въз основа на видими признаци за
физическата годност на водача. В оспорената заповед било записано само, че Ф.И.
трепери при попълване на необходимите документи, като в подкрепа било посочено
ЕР № ***/ *** г. на ТЕЛК. Посоченото ЕР било със срок на действие 2 години,
поради което се твърди, че административният орган се е позовал на документ с
изтекъл срок на действие. Твърди се, че в ЗППАМ са изложени неверни
констатации, че жалбоподателят не може да се подпише поради тремор
на ръцете, тъй като към настоящият момент като водач на МПС отговаря на всички
медицински изисквания, предвидени в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за
изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на
физическата годност за водачите от различните категории. Иска се да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебно заседание
жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата си. Пълномощникът на лицето
изразява становище, че органът, който е издал заповедта за прилагане на ПАМ, не
притежава необходимите медицински и други квалификации, за да налага и да
преценява, дали доверителят ми страда от заболяване, което може да е пречка за
притежаване на СУМПС. Видно и от неговото състояние, същият няма видими белези,
които да създават пречки по отношение на това обстоятелство.
Ответникът – Началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Кърджали, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП и от лице, за което оспореният акт създава неблагоприятни последици.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със ЗППАМ №
20-1300-000168/ 04.05.2020 г . на началник-група в сектор „Пътна полиция“ в
ОДМВР – Кърджали на Ф.А.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл.171,
т.1, б.“а“ от ЗДвП е наложена ПАМ „ Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до отпадане на основанието за това“. Фактическите основания
за издаване на ЗППАМ, съгласно отразеното в същата са следните: „ На 04.05.2020
година при явяване на Ф.А.И. в сектор „Пътна полиция“ за подновяване на
свидетелство за управление на МПС № ***, валидно до *** г., видимо не
отговаря на медицинските изисквания ( *** при попълване на медицинските документи). При
проверка в информационните масиви се установи, че Ф.А.И. е освидетелстван с ЕР
№ *** от заседание № *** от *** г. на ТЕЛК с диагноза „ ***“.
По делото е прието
заверено копие на ЕР № ***/ *** г. на ТЕЛК, общи заболявания *** състав при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, ***, с което на
Ф. И. е определен ** % трайно намалена работоспособност за срок от две години,
или до 01.01.2016 година. В ЕР е вписана водеща
диагноза „***“, а „Общо заболяване“ – „***“.
Удостоверение № ***,
***/ *** г., попълнено от общопрактикуващ лекар, при данни
за прегледи от лекари-специалисти, със заключение, че Ф. И. отговаря на
изискванията за физическа годност към водачите на МПС от категория В, М, С, Т.
При така установените
факти АС – Кърджали приема, че жалба е неоснователна.
Съгласно чл.172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от
компетентен орган – началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Кърджали, с делегирани правомощия съгласно Заповед, № 292з-467/ 11.03.2020 г.
на директора на ОДМВР – Кърджали, издадена на основание Заповед, № 8121з-1524/
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, изм. и доп. със Заповед , рег.
№ 2181з-825/ 19.07.2019 г.
В посочената, като
правно основание за издаване на ЗППАМ, норма на чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП е
предвидено, че За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач: а) за когото видимо се установи, че не
отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това. В ЗППАМ е записано, че на 04.05.2020 г. при явяване на Ф.И.
в сектор „Пътна полиция“ за подновяване на СУМПС е установено, че лицето видимо
не отговаря на медицинските изисквания, защото трепери при попълване на
необходимите документи.
В хипотезата на чл.
171, т. 1, б. "а" от ЗДвП не става въпрос за извършване на преценка
на физическата годност на водача по реда и в съответствие с установеното в
Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите
на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските
прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните
категории. В тази хипотеза е необходимо органът, на базата на собственото си
ниво на познание за физическата годност на водача, чрез собствено възприятие и
на основата на видими признаци да констатира несъответствие между медицинските
изисквания и конкретното състояние на водача. В случая органът е констатирал
външни, видими признаци, които са му дали основание да приеме несъответствие с
медицинските изисквания и този факт - на наличие на външни, видими признаци е
надлежно доказан по делото. Дали преценката на издателя на административния акт
ще получи потвърждение при извършване на специализирания медицински преглед в
съответствие с изискванията на Наредба № 3 или не, е ирелевантно
за законосъобразността на оспорената мярка. Важното в случая е извода на органа
за наличие на видимо несъответствие на медицинските изисквания да е надлежно
доказано. А точно това по делото е надлежно установено.
В жалбата се твърди,
че началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали се е позовал на
ЕР за установяване ВН, което е с изтекъл срок на действие. Действително в
ЗППАМ, след констатацията на административния орган, че лицето видимо не
отговаря на медицинските изисквания, тъй като *** при попълване на
необходимите документи за подновяване СУМПС, е вписано, че от справка в
информационните масиви е установено наличие на ЕР на ТЕЛК. От прието като
доказателство заверено копие на № ***/ *** г. на ТЕЛК, общи заболявания ***
състав при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД, *** е видно,
че определената временна неработоспособност е със срок от две години, или до
01.01.2016 г. В този смисъл ЕР е с изтекъл срок на
действие, но това не влияе върху законосъобразността на оспорената ЗППАМ,
защото тя се основава не на този документ, а на лично възприятие на административния
орган за здравословното състояние на жалбоподателя. Вписването на ЕР не е било
необходимо, защото, както се посочи по-горе, за издаване на ЗППАМ с правно
основание чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, е достатъчно административният орган да
възприеме наличието на външни, видими признаци за несъответствие с медицинските
изисквания.
Към административната
преписка е приложено и удостоверение за здравословно състояние на водач,
издадено от специалист по обща медицина, което при констатирано видимо несъответствие
на водача с медицинските изисквания, не може да обоснове извод, че не е налице
основание за налагане на принудителната мярка. Посоченото удостоверение не
лишава административния орган, при констатация за наличие на основанията по
чл.171, т.1, б.“а“ от ЗДвП, да издаде ЗППАМ.
Оспорената заповед е
издадена при спазване на принципа на законност - чл. 4 АПК, тъй като е издадена
в рамките на установените със закона правомощия на органа, на основанията и по
реда, установен със закон. Заповедта съответства и на целта на закона - да се
запази живота и здравето на жалбоподателя и да се гарантира сигурността на
останалите участници в движението. Спазен е и принципът на истинност - чл. 7 АПК, тъй като съвкупната преценка на събраните и с участието на касатора доказателства по делото потвърждават установените
в заповедта факти. Ф.И. не е бил лишен от право на защита и нормата на чл. 8 АПК е спазена.
Поради изложеното оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата е неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то от
АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Ф.А.И. от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, №
20-1300-000168/ 04.05.2020 г., издадена от началник-група в сектор „Пътна
полиция“ в ОДМВР – Кърджали.
Решението не подлежи
на обжалване – чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: