РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Дряново, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20224220100451 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба от С. Т. Н. от гр. Дряново, ул. „***“ № ***, чрез пълномощник
адв. Р. И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, против „Вагонен завод –
Интерком“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** №
***, представлявано от В. К. Д., се излага, че ищецът работел в ответното дружество на
длъжност „***“. Със заповед от 18.04.2022 г. трудовото правоотношение било
прекратено. На ищеца не били изплатени част от заплатите за 2021 г. и 2022 г., както
следва: м. ноември 2021 г. - 231 лв., за м. януари 2022 г. - 239 лв., за м. февруари 2022 г.
- 180 лв., за м. март 2022 г. - 174 лв. и за м. април 2022 г. – 485 лв. или общо 1309 лв. за
работни заплати. Върху горните суми за периода от 01.12.2021 г. до 01.07.2022 г.
ответникът дължал и мораторна лихва за забава в размер на 101,20 лв.
Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да му заплати
дължимото трудово възнаграждение за м. ноември 2021 г., м. януари 2022 г., м.
февруари 2022 г., м. март 2022 г. и за м. април 2022 г. в общ размер от 1309 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –09.12.2022 г. до
окончателното изплащане, както и мораторна лихва за забава в размер на 101,20 лв. за
периода от 01.12.2021 г. до 01.07.2022 г. Претендира се да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
1
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор и не е
взел становище по предявения иск. Редовно призован, не се явява в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на 31.01.2023 г. процесуалният представител на ищеца адв.
Р. И. е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК.
Въз основа на направеното искане, с протоколно определение от 31.01.2023 г. е
приета за разглеждане претенцията по чл. 238 ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намери следното:
Ответникът е получил препис от исковата молба и от доказателствата към нея,
както е получил и съобщение, с което е уведомен относно възможността за
постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на отговор в указания
срок и неявяване в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Въпреки дадените указания, в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане производството да се
разгледа в негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото доказателства, съдът счита предявените искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за вероятно основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки на
чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 1309 лв., включваща
неизплатени трудови възнаграждения за м. ноември 2021 г., м. януари 2022 г., м.
февруари 2022 г., м. март 2022 г. и м. април 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 09.12.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 101,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2021
г. до 01.07.2022 г. върху неизплатените трудови възнаграждения.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху
уважените искове общо в размер на 102,36 лв.
В проведеното на 31.01.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за
присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице,
което се установява и от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 09.12.2022 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже
2
безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно
ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете. В случая са предявени два иска, които са уважени изцяло,
поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от
АК гр. Габрово, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение общо в
размер от 830,90 лв., изчислено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5
и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес, поотделно за всеки от
предявените обективно съединени искове в минимален размер съобразно цената на
иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Н., с ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. „***“ № ***,
съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № ***, следните суми: СУМАТА от 1309,00 лв.
(хиляда триста и девет лева), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
м. ноември 2021 г., м. януари 2022 г., м. февруари 2022 г., м. март 2022 г. и м. април
2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.12.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ, както и
СУМАТА от 101,20 лв. (сто и един лева и двадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2021 г. до 01.07.2022 г. върху
неизплатените трудови възнаграждения, на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Х. И. от АК гр. Габрово, ЕГН **********, с адрес на
кантора гр. Дряново, ул. “***” № ***, СУМАТА от 830,90 лв. (осемстотин и тридесет
лева и деветдесет стотинки), на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 36, ал. 2
от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
3
управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от изпълнителния директор В.
К. Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Дряновски районен съд СУМАТА от 102,36 лв. (сто
и два лева и тридесет и шест стотинки), представляваща държавна такса върху
уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4