Решение по дело №103/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 18
Дата: 1 април 2019 г. (в сила от 9 април 2019 г.)
Съдия: Снежана Михайлова Наумова
Дело: 20191400200103
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

гр. Враца, 01.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд гр. Враца, Наказателно отделение,

в открито заседание на 01.04.2019 година,

в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Крумова

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Иван Маринов

                                                                                             Снежана Наумова

с участието

на секретаря Мария Ценова и прокурор Красимир Невенов,

като разгледа докладваното от съдия Наумова

ЧНД № 103 по описа за 2019 г.,

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане  и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване и изпълнение на Решение № GFS-V-18 27961/3  от 27.09.2018 г. на несъдебен орган - Областна управа Гензерндорф, провинция Долна Австрия, Република Австрия, влязло в законна сила на 20.10.2018 г. срещу българския гражданин  Д.Д. ***. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 110.00 евро /сто и десет евро/ и разноски по административната процедура 5.00 /пет/ евро за извършено от българския гражданин Д., роден на ***г.,  нарушение по § 20 Abs.2 STVO 1960 и  § 99 Abs.3 Lit.a STVO 1960 от Австрийския закон. Решението е придружено с удостоверение, ведно с превод на български език, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

В съдебно заседание представителят на ОП – Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице в с.з. на 18.03.2019 г. заявява, че той никога не е посещавал Австрия. Пояснява още, че преди 10 години е бил в съдружие с трето лице в автокъща и автомобилите предлагани за продажба са били вписани по равно на тяхно име на двамата съдружници. Автомобилите са продадени на трети лица. В последното заседание Д. не се явява и не взема становище по искането на австрийските власти.

 Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПИИРКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава – членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискването на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИРКОРНФС удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава – Областна управа Гензерндорф, провинция Долна Австрия, Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити и съответства на решението за налагане на финансова санкция.

За извършеното от засегнатото лице Д.Б.Д. административно нарушение, а именно на 14.08.2018 г. около 07:00 ч. при управление на моторно превозно средство с рег.№ ВР 82 56 ВС, в населено място Gemeindegebiet Raasdorf auf der Ldndesstrabe 3019 nachst Strkm 004, 800 при разрешена максимална скорост от 50 км/ч се е движил с  превишена с 29 км/ч скорост над допустимата,   не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС /макар че същото представлява административно нарушение и по българското законодателство – чл.21, ал.1 от ЗДвП/.

Засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на  решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансови санкции /чл. 35, т. 2 от закона/. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ размер на 110 евро с левова равностойност 215.00 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за 1 евро, както и 5 евро административни разноски с левова равностойност от 10.00 лв.. Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е писмено и лицето е уведомено лично, чрез връчване на решението на 05.10.2018 г. за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/, от което право не се е възползвало, видно от липсата на отметка в т.3, л.7 на удостоверението.

Настоящият съд, намира позицията на Д. за неоснователна. Във връзка с възраженията му е изискана справка и ОД на МВР сектор КАТ "Пътна полиция" е отразил, че лек автомобил със същата регистрация  Рег. № ВР 82 56 ВС се води на името на засегнатото лице. Дори да се приеме, че автомобила действително е продаден с нотариално заверен договор, българския съд няма компетентност да решава спора по същество, тъй като би навлязъл грубо в правомощията на несъдебния орган на искащата държава. Съгласно ЗПИИРКОРНФС, изпълняващата държава в случая Окръжен съд гр. Враца, следи за наличието на формални предпоставки даващи му основание да приеме за изпълнение решението или да откаже. В случая изискванията са изпълнени изцяло и не са налице основания за отказ. Нещо повече, засегнатото лице е било уведомено лично на 05.10.2018 г. за издадената санкция и е имал възможност да отнесе спора до съда, което не е сторил.

С оглед гореизложеното, Окръжен съд – гр. Враца намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Федерална Република Австрия против лицето Д.Б.Д. *** за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция в размер на 110 евро е 215.00  български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска –27.09.2018 г.  , а именно 1.95583 лв. за 1 евро, както и 5 евро разноски по административната процедура с левова равностойност 10.00 лв. На основание чл. 36 вр. чл. 22, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата на чл. 6, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно Областна управа Гензерндорф, провинция Долна Австрия, Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА Решение №  GFS-V-18 27961/3  от 27.09.2018 г. на несъдебен орган - Областна управа Гензерндорф, провинция Долна Австрия, Република Австрия, влязло в законна сила на 20.10.2018 г. срещу българския гражданин  Д.Б.Д., с ЕГН ********** ***, с което му е наложена финансова санкция – глоба в размер на 110.00 евро /сто и десет евро/ и разноски по административната процедура 5.00 /пет/ евро за извършено от българския гражданин Д., роден на ***г.,  за нарушение по § 20 Abs.2 STVO 1960 и  § 99 Abs.3 Lit.a STVO 1960.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. София, като обжалването не спира изпълнението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАП – офис Враца за изпълнение.

ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава – Областна управа Гензерндорф, провинция Долна Австрия, Република Австрия, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1  ЗПИИРКОРНФС разноските са за сметка на Република България като изпълняваща държава.

КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

                        

                                                                                                1.

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                         

          2.