№ 660
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20241001000774 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 751 от 27.05.2024 г., постановено по т.д. № 2095/2023 г., СГС, ТО, VІ- 8 състав
е осъдил „Вера строй“ ЕООД да заплати на „Термо“ ЕООД сумата от 58 741,66 лв.,
представляваща част от дължимо възнаграждение за извършени строително- монтажни
работи, изразяващи се в изграждане на ОВК инсталация, ВиК инсталация, котелно и газово
стопанство на обект „Мандра в землището на с.Корница, общ. Гоце Делчев“, УПИ V, кв.6“,
във връзка с което е издадена фактура № **********/12.112020г., ведно със законната лихва,
считано от 10.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 7949,67лв.-
разноски по делото.
С определение № 2582/04.07.2024г., постановено по т.д. № 2095/23г., СГС, ТО,VІ- 8 състав е
отхвърлил молбата на „Топ Термо“ ЕООД за изменение на решение № 751 от 27.05.2024 г. по
т.д. № 2095/2023 г. в частта за разноските.
В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответника „Вера
строй“ ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че не е съгласно с
извода на съда, че процесната осчетоводената от дружеството фактура, за която е ползван
данъчен кредит, сочи за наличието на облигационна връзка между страните, както и за
извършване на възложената работа и за нейното приемане, тъй като фактурата не съдържа
съществените елементи на конкретната сделка- посочване на видовете и количествата
изпълнени СМР. Неправилно съдът бил приел и че процесните СМР са възложени и приети
1
от „Вера строй“ ЕООД, за което бил съставен надлежен писмен документ- акт за извършено
СМР от 11.11.2020г., подписан от възложителя чрез негов упълномощен представител, като
твърди, че този акт не доказва факта на възлагането по надлежен и обвързващ дружеството
начин. Неправилно съдът бил изградил правните си изводи върху изявленията на разпитания
свидетел относно наличието на устна уговорка между страните и за упълномощаването му
от страна на управителя на „Вера строй“ ЕООД за приемане на мнимо възложената му
работа, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Неправилно, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
първоинстанционният съд е отказал и назначаването на съдебно- техническа експертиза,
която да установи действителния обем на извършените. Иска се съдът да отмени
обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, с
присъждане на разноски.
Ответното дружество „Термо“ ООД оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди
обжалваното решение, с присъждане на разноски.
В законноустановеният срок по делото е постъпила частна жалба от „Топ термо“ ЕООД
срещу определение № 2582/04.07.2024г. по т.д. № 2095/23г. на СГС, ТО,VІ- 8 състав, с което
отхвърлена молбата му за изменение на решение № 751 от 27.05.2024 г. по т.д. № 2095/2023
г. в частта за разноските. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго, с което постановеното решение бъде изменено в частта
на разноските чрез осъждане на „Вера строй4 ЕООД да му заплати сумата от общо 6154 лв.
По делото не е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 266 ЗЗД.
В исковата молба на „Топ Термо“ ЕООД се излага, че между ответното дружество-
изпълните, и ЕТ „ЗП- И. Х.“- възложител, е сключен договор за изпълнение на строителни и
монтажни работи от 11.12.2015 г., с предмет „Изграждане на мандра в землището на с.
Корница, община Гоце Делчев“, УПИ V, кв. 6“, във връзка с изпълнението на който договор
ответникът „Вера строй“ ЕООД е сключило договор за извършване на част от строително
монтажните дейности по обекта c ищцовото дружество, превъзлагайки му част от работата.
Възложената на ответника работа била свързана с изграждането на ОВК инсталация, ВиК
инсталация, котелно и газово стопанство за обект „Мандра в землището на с. К., общ. Гоце
Делчев“, УПИ 1 V, кв. 6“. Твърди, че е изпълнило добросъвестно всички свои задължения,
като е изградило възложеното изцяло, в срок и в пълно съответствие с договореното, като с
акт за извършено СМР от 11.11.2020 г. на обща стойност 73 741,66 лв., възложителят на
целия обект ЕТ „ЗП-И. Х.“ е приел извършената от „Топ Термо“ ЕООД работа. Във връзка с
2
изпълнението на сключения между страните договор за извършване на СМР, ищцовото
дружество е издало две фактури: № *********/13.05.20220г. за сумата от 15 000 лв. с ДДС и
№ **********/12.11.2020г. за сумата от 58 741,66 лв. с ДДС, като първата фактура, касаеща
аванс за изграждане на ОВК инсталация на гореописания обект, е своевременно заплатена от
ответника. След извършване на всички строително-монтажни работи и приемане на
работата с подписване на акт за извършено СМР от 11.11.2020 г., ищцовото дружество е
издало фактура **********/12.11.2020 г. за сумата от 58 741,66 лв. с ДДС за дължимия
остатък във връзка с извършената и приета работа, която и до настоящия момент не е
заплатена от ответника. Поради това с покана с вх. № 45752 от 04.10.2023 г. на ЧСИ Р.
Милчева, с peг. № 790 на КЧСИ, „Топ Термо“ ЕООД е поканило „Вера строй“ ЕООД да му
заплати дължимите и непогасени задължения в размер на 58 741,66 лв. с ДДС в срок от
десет дни от получаване на поканата, връчена му на 26.10.2023 г., но плащане не е
извършено. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
му заплати сумата от 58 741,66 лв., представляваща част от дължимо възнаграждение за
извършени строително монтажни работи изразяващи се в ОВК инсталация, ВиК инсталация,
котелно и газово стопанство на обект „Мандра в землището на с. К., общ. Гоце Делчев“,
УПИ V, кв. 6“, във връзка с което е издадена фактура № **********/12.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С писмения си отговор „Вера строй“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че от представените доказателства не се установява наличието на съществувала
между страните валидна облигационна връзка, породена от сключен устен договор за
изработка. Не оспорва плащането на сумата от 15 000 лв., но само като аванс за изграждане
на ОВК инсталация, но не и на ВиК инсталация, котелно и газово стопанство. Сочи и че
акта за извършени СМР от 11.11.20 г. не е подписан негов законен представител или от
упълномощено от него лице.
С допълнителната си искова молба „ Топ Термо“ ЕООД излага, че между страните е налице
валидна облигационна връзка, по силата на която ответникът му е възложил извършването
на част от строителните работи- изграждане на ОВК инсталация, ВиК инсталация, котелно и
газово стопанство. За извършването на тази работа ответникът му заплатил авансово сума в
размер на 15 000 лв. Цялата извършена от ищеца работа била коректно описана в акт за
извършено СМР от 11.11.2020 г., след което е издадена и фактура № **********/12.11.2020 г.
за дължимата сума от 58 741,66 лв. с ДДС, в която изрично е посочено, че е приспаднат
аванса, заплатен по първата фактура в размер на 15 00 лв. Оспорва твърдението на
ответника, че възложената от него работа не била изпълнена и приета, което изпълнение се
установявало от издаденото от гл. архитект на Община Гоце Делчев удостоверение №
75/16.11.2020г. за въвеждане в експлоатация на строеж на процесната мандра, като от акта за
извършено СМР от 11.11.2020 г. се установявало и че извършената работа е приета от
възложителя ЕТ „ЗП-И.Х.“ - възложител на целия обект. Във връзка с извършван ежегоден
одит, „Вера строй“ ЕООД е поискало от „Топ Тера“ ЕООД да потвърди, че по сметката му
3
при „Вера строй“ ЕООД има салдо в размер на 58 741,66 лв. (сума, която се дължи по
фактура № **********/12.11.2020 г.), което също представлявало доказателство за
дължимостта на претендираното вземане.
С допълнителния си отговор ответното дружество отново заявява, че фактура №
*********/13.05.2020 г. е издадена във връзка с възложено от „Вера строй“ ЕООД и
предстоящо изпълнение на дейности по изграждане на ОВК инсталация на процесния обект,
за което е извършено авансово плащане в размер на 15 000 лв. с ДДС, но изпълнението не е
било предадено от ищеца и прието от страна на ответното дружество. С оглед на
направеното в допълнителната искова молба признание, че представеният акт за извършени
СМР не е подписан от представител на „Вера строй“ ЕООД, счита, че актът не го обвързва
относно факта на възлагане, изпълнение и приемане на процесните СМР в посочения от
ищеца вид, обем и стойност. Основателността на доводите на ищеца, че именно съставеният
акт за извършени СМР от 11.11.2020 г. е послужил като основание за издаването на фактура
№ 1057 от 12.11.2020 г., се разколебавал и от обстоятелството, че общата сума, за която актът
за извършени CMP е съставен, възлиза на стойност 61 451,38 лв. без ДДС или 73 741,66 лв. с
ДДС, което не кореспондирало на стойността, за която е издадена процесната фактура, а
именно: 48 951,38 лв. без ДДС или 58 741,66 лв. с ДДС.Сочи и че „Вера строй“ ЕООД не е
потвърдило и наличието на претендираното от „Топ Тера“ ЕООД вземане. Признава, че е
изпълнител на строително-монтажните работи на цитирания обект с възложител ЕТ „ЗП -
И.Х.“ и че строежът е бил изпълнен и въведен в експлоатация, но сочи, че изпълнението на
процесните дейности не е извършено от ищеца, на който не е превъзлагана част от работите,
като удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа не представлявало
доказателство за това.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 11.12.2015 г. между „Вера строй“ ЕООД, като изпълнител, и ЕТ
„ЗП- И. Х.“, като възложител, е сключен договор за изпълнение на СМР, по силата на който
постигнато съгласие за изграждането на мандра в землището на с.Корница, община Гоце
Делчев, на стойност 596 139,46лв., като предвиденото възнаграждение за изпълнението на
части В и К и ОВК е общо 78 637,98 лв.- Приложение към договор за СМР от 11.12.2015г.
Не е спори и че на 13.05.2020 г. е издадена фактура № *********/13.05.2020 г., с която „Топ
Термо“ ЕООД е начислило на „Вера строй“ ЕООД сумата от 15 000 лв. с ДДС,
представляваща аванс за изграждането на ОВК инсталация за обект „мандра с.Корница“ , по
която „Вера строй“ ЕООД е извършило плащане с преводно нареждане от 12.05.2020 г.
На 11.11.2020 г. е съставен акт за извършено СМР, с който описаните в него работи на
стойност от 73 741,66 лв. са приети от възложителя ЕТ „ЗП- И.Х.“ без възражения.
Разпитаният като свидетел по делото И. Х., заявява, че е собственик и възложител по
проекта, като лично е подписал акта за извършено СМР в качеството му както на
възложител, така и като упълномощен представител на изпълнителя „Вера строй“ ЕООД, за
което е получил съгласието на управителя му В.В.. Строежът на мандрата е бил финансиран
4
от ДФ „Земеделие“, като свидетелят е заплатил всичко дължимо на изпълнителя „Вера
строй“ ЕООД. В качеството си на подизпълнител на обекта относно ВиК, ОВК инсталация,
котелно и газово, „Топ строй“ ЕООД е изпълнило изцяло тези дейности, по отношение на
които работи не е имало възражения, както от негова страна, така и от страна на
изпълнителя „Вера строй“ ЕООД. Мандрата не би могла да функционира и да бъде въведена
в експлоатация без изградените от ищцовото дружество съоръжения, като тя работела вече
три години, като е била обект и на множество проверки от ДФ „Земеделие“, които не са
открили никакви нередности.
На 12.11.2020г. е издадена фактура № **********/13.05.2020 г., с която „Топ Термо“ ЕООД
е начислило на „Вера строй“ ЕООД сумата от общо 58 741,66 лв. с ДДС, след приспаднат
аванс по фактура № 973/13.05.2020 г., с посочване на основанието и предмета на сделката;
мярка, количество, ед. цена и стойност.
На 16.11.2020 г. Община Гоце Делчев е издала удостоверение № 75, с което процесния обект
е въведен в експлоатация.
Видно от приетото от пъровинстанционният съд и неоспорено от страните заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, счетоводството и на двете дружества е водено редовно,
като фактура № *********/13.05.2020 г. и фактура № **********/11.12.2020 г. са
осчетоводени от страните. В счетоводството на ищеца са начислени вземания по дебита на
сметка 411-162 „Клиенти“, аналитична сметка „Вера строй“ ЕООД, с общ размер 73 741,66
лв., от които 15 000,00 лв. вземане по фактура № *********/13.05.2020 г., начислено на
13.05.2020 г., което е закрито на 31.05.2020 г. с постъпление по сметката на ищеца с дата
12.05.2020 г., както и 58 741,66 лв. вземане по фактура № **********/12.11.2020 г.,
начислено на 12.11.2020 г., при липсата на данни за постъпили суми за погасяване на това
вземане. В счетоводството на ответника „Вера строй“ ЕООД са начислени задължения по
кредита на сметка 401-1824 „Доставчици“, аналитична сметка „Тот Термо“ ЕООД с общ
размер 73 741,66 лв., от които: 15 000,00 лв. задължение по фактура № *********/13.05.2020
г., начислено на 01.09.2020 г., и 58 741,66 лв. задължение по фактура №
**********/12.11.2020 г., начислено на 01.12.2020 г. Експертът е посочил и че от
предоставените от ТД на НАП - офис Благоевград дневници с вх.№ 48413/ 24.04.2024 г. се
установявало, че процесните фактури са отразени в дневниците на „Топ Термо“ ЕООД,
съответно: фактура № *********/13.05.2020 г. с данъчна основа 12 500,00 лв. и начислен
ДДС в размер на 2 500 лв. е включена в дневника за продажбите за месец май 2020 г., ред 3-
ти, с вписано основание „аванс“, а фактура № **********/11.12.2020 г. с данъчна основа 48
951,38 лв. и начислен ДДС в размер на 9 790,28 лв., е включена в дневника за продажбите за
месец ноември 2020 г., ред 10-ти, с вписано основание „услуга“. От предоставените
счетоводни записвания на „Вера строй“ ЕООД можело да се направи извод, че процесните
фактури са отразени в дневниците за покупки, съответно Фактура № *********/13.05.2020 г.
е включена в дневника за покупките за месец септември 2020 г., а фактура
№**********/11.12.2020 г. е включена в дневника за покупките за месец май 2021 г. Вещото
лице сочи, че от предоставените счетоводни записвания на „Вера строй“ ЕООД и справки
5
декларации може да се направи извод, че ответникът е ползвал данъчен кредит с общ размер
12 290,28 лв., от които: по фактура № *********/13.05.2020 г.- през месец септември 2020 г.
в размер на 2 500 лв., а по фактура № **********/11.12.2020 г.- през месец май 2021 г. в
размер на 9 790,28 лв.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК,
САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:
За да постанови решението си първоинстанционният съд е изложил мотиви, които
настоящата съдена инстанция споделя и към които на основание чл.272 ГПК препраща, като
относно изложените във въззивните жалби доводи намира следното: .
При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.266, ал.1
ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
валидно сключен между страните договор, който е породил целените с него правни
последици, както и качеството си на изправна страна по договора- че е изпълнил съгласно
уговореното или е готов да изпълни. Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят трябва да даде
на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме
изработената съобразно договора работа и да изплати възнаграждение за приетата работа.
Възнаграждението се дължи за извършена и приета работа, установяването на която работа
може да се извърши с различни доказателствени средства. Релевантно за приемането по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е онова изрично изявление на възложителя, придружаващо
реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита изработеното за съобразено с
договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
възложителя за такова одобрение. Съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД при приемането
поръчващият трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или недостатъци, появили се по-късно. Ако поръчващият не
направи такива възражения, работата се счита приета- чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Разпоредбата на
чл. 264, ал. 3 от ЗЗД въвежда необорима законова презумпция за приемане на изработеното,
поради което след като веднъж работата е била приета изрично или с конклудентни
действия, правните последици от приемането са настъпили и не могат вече да бъдат
ревизирани от страните. В този смисъл са решение № 123 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2769/2018 г., III г. о., ГК; решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т.
о., ТК; решение № 94 от 2.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 133/2010 г., II т. о., ТК и др.
В случая, както не се спори по делото, между страните не е подписан писмен договор.
Съгласно трайноустановената съдебна практика, макар да не е подписана от възложителя по
договора за изработка, издадената от изпълнителя фактура може да послужи като
доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й
задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка; Само
по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването и в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват
6
признание на задължението и доказателство за неговото съществуване.
С оглед на изложеното, при съобразяване с приложената по делото осчетоводена и от двете
страни фактура, по която ответното дружеството е ползвало и данъчен кредит, съдът приема
за доказано, че между страните е възникнало правоотношение по неформален договор за
изработка, имащ за предмет изграждане на ВиК инсталация, ОВК инсталация, котелно и
газово стопанство, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 58 741,66лв. с ДДС,
след приспадане на аванс по фактура № 973/31.05.20202г., наличието на която фактура
установява възникналото договорно правоотношение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателят, че процесната фактура не съдържа
съществени елементи на конкретната сделка, а именно посочване на видовете и
количествата СМР. Противно на изложеното от жалбоподателят вида и количеството на
извършените СМР са посочени във фактура № *********/11.11.2020 г., в която изрично е
отбелязано основанието и предмета на сделката- изграждане на ВиК инсталация,
изграждане на ОВК инсталация, изграждане на котелно и изграждане на газово стопанство;
както и тяхното количество, единична цена и стойност. По своята правна същност договорът
за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на
постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи-
работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета
работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на
договора за изработка.
Противно на изложеното от „Вера строй“ ЕООД съдът не е изградил изводите си за наличие
на договор и за приемане на възложената работа от показанията на разпитания по делото
свидетел, а е формирал мотиви за съществуването на сключен между страните договор за
изработка, извършената по който работа е приета от възложителя, позовавайки се на
осчетоводяването и ползването на данъчен кредит за процесната фактура. С
осчетоводяването на процесната фактура от ответника, освен че се установява наличието на
договорно правоотношение между страните, се доказва и факта на приемане на работата от
възложителя, т.е. фактическото изпълнение на възложените СМР, въпреки липсата на
подписан двустранен протокол между страните. В този смисъл е решение № 138/17.10.2011 г.
по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 36/25.05.2011 г. по т. д. № 263/2010 г. на
ВКС, ТК, І т. о., решение № 45 от 28.03.2014 г. по т. д. № 1882/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят, че недопускайки исканата съдебно-
техническа експертиза за установяване каква част от описаните в акта за извършени СМР
работи са изпълнени, какви количества и на каква стойност по единични цени,
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. В случая
правилно като краен резултат първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за
допускане на съдебно- техническа експертиза. С осчетоводяването на фактурата от
ответното дружество, освен че се установява наличието на договорно правоотношение
между страните, се доказва и факта на приемане на работата от възложителя. След като
7
работата е приета правните последици от приемането й са настъпили и не могат да бъдат
релевирани от страните.
С оглед на изложеното и следва да се приеме наличието на валидно сключен между
страните договор за изработка, по който изпълнителят „“Топ Термо“ ЕООД е изправна
страна, поради което и за възложителят „Вера строй“ ЕООДЗ е възникнало задължение по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати уговореното между страните възнаграждение за изработеното в
предявения размер, ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
ПО частната жалба на „Топ Термо“ ЕООД срещу определение № 2582/04.07.2024г.,
постановено по т.д. № 2095/23г., с което СГС, ТО,VІ- 8 състав е отхвърлил молбата на „Топ
Термо“ ЕООД за изменение на решение № 751 от 27.05.2024 г. по т.д. № 2095/2023 г. в частта
за разноските с присъждане на сумата от общо 6154 лв.:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена е в законоустановения срок от лице,
което има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивно обжалване валиден и
допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Относно частната жалба на „Топ Термо“ ЕООД срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение № 2582/04.07.2024г. в частта, с която е отхвърлена молбата му за присъждане на
сумата от 1480лв.- разлика между присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 5000 лв. с ДДС и претендираното и заплатено възнаграждение в размер на 6480
лв. с ДДС за процесуално представителство за производството пред първата инстанция:
Съгласно на чл. 78, ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може по
искане на насрещната страна да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна
сложност на делото, но не по- малко от минимално определения размер на
възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В решение от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22 на СЕС се приема, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени с
Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. Решенията на Съда на Европейския
съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.
633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е обвързан с фиксираните в
Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
извърши преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа с оглед
уговорения паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение. Конкретният дължим
размер се определя от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В
създадената въз основа на това решение практика на Върховния касационен съд се приема,
че при упражняване на правомощието по чл. 78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да намали
8
отговорността на страната, предизвикала спора, едва след и ако установи, че уговореното
адвокатско възнаграждение не съответства на пазара на труда за дела с подобна правна и
фактическа сложност и несъответствието е съществено, т.е. че трудът на адвоката е бил
съществено надценен. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора,
очертана от предмета на иска с правно основание чл.266 ЗЗД, твърденията на страните и
направените доказателствени искания, спорните факти и обстоятелства, и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, както и фактическите действия по
осъществяване на възложената защита- изготвяне на искова молба и допълнителна искова
молба, участие в съдебно заседание и мотивирано становище по исканията на насрещната
страна, настоящият състав на съда приема, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано, а следва да бъде
присъдено в пълния му размер, претендиран и заплатен от ищцовото дружество. Следва да
се отбележи също, че уговореният паричен еквивалент на адвокатското възнаграждение
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна
фактическа и правна сложност.
Относно частната жалба на „Топ Термо“ ЕООД срещу постановеното по реда на чл.248
ГПК определение № 2582/04.07.2024г. в частта, с която е отхвърлена молбата му за
присъждане на сумата от 3600 лв. с ДДС- заплатено адв. възнаграждение за процесуално
представителство в обезпечителното производство:
Съгласно дадените в т.5 на ТР № 6/21 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012. на ОСГТК на
ВКС задължителни разяснения, обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а
самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което се намира с исковия
процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на
правата по решението; Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира
при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението.
Приложното поле на обезпечителното производство се определя от обезпечителната
нужда, която може да възникне както преди да е предявен иска относно спорното право, така
и по вече висящ исков процес. Образуваното производството по обезпечение на вече
предявен иск обаче запазва своя самостоятелен характер, като с оглед същността на
обезпечителното производство, което се развива едностранно до реализиране на правото на
ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението,
отговорността за разноски и в това производство също не може да бъде реализирана по
начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се
разрешава материалноправния спор. Поради това, при своевременно заявено искане,
направените за обезпечителното производство за обезпечение на предявен иск разноски
също следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска и да бъдат присъдени по реда на
чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото производство.
Ето защо и с оглед изхода на спора по исковия процес, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК на ищцовото
9
дружество следва да бъде присъдено адв. възнаграждение за процесуално представителство
в обезпечително производство. При съобразяване с фактическата и правна сложност на
обезпечението на предявен иск, фактическите действия по осъществяване на възложената
защита- изготвяне на искането като част от исковата молба, и отчитайки едностранно
развитие на това производството, настоящият състав на съда приема, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 3600 лв. е
прекомерно /в който смисъл е направено възражение от насрещната страна/ и следва да бъде
намалено, като бъде присъдена сумата от 600 лв.
Относно частната жалба на „Топ Термо“ ЕООД срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение № 2582/04.07.2024 г. в частта, с която е отхвърлена молбата му за присъждане
на сумата от 792 лв. с ДДС- разноски за адв. възнаграждение за проучване на документи и
изготвяне на покана до ответника за доброволно извънсъдебно уреждане на спора, и за
присъждане на сумата от 72 лв. за заплатена такса на ЧСИ за връчване на поканата:
Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна
деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при
неблагоприятен изход на делото. В случая претендираните от ищцовото дружество разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за проучване на документи и изготвяне на поканата
до ответника са направени преди завеждане на настоящия правен спор, поради което и не
могат да бъдат определени като разноски по делото, чието присъждане се дължи по реда на
чл.78 ГПК. Касае се за обезщетение за за разноски, чието присъждане, доколкото не са
разумни и пропорционални, може да бъде заявено като самостоятелна искова претенция.
Ето защо и в частта, с която е отхвърлена молбата на „Топ Термо“ ЕООД за изменение на
постановеното по делото решение чрез присъждане на сумата от 792 лв. с ДДС- разноски за
адв. възнаграждение за проучване на документи и изготвяне на покана до ответника за
доброволно извънсъдебно уреждане на спора, и за присъждане на сумата от 72 лв. за
заплатена такса на ЧСИ за връчване на нот. покана, постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение № 2582/04.07.2024 г. следва да бъде потвърдено.
Относно частната жалба на „Топ Термо“ ЕООД срещу постановеното по реда на чл.248
ГПК определение № 2582/04.07.2024 г. в частта, с която е отхвърлена молбата му за
присъждане на сумата от общо 210 лв.- заплатени такси на ЧСИ по образуваното по
издадената обезпечителна заповед изп. дело:
Настоящият съдебен състав счита, че разноските по обезпечението включват и разноските
по налагането му.
Обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по
налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Независимо, че налагането на обезпечителна
мярка се извършва от съдебния изпълнител, образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК
производство не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес. Обезпечителното
производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен
титул в полза на ищеца за събиране на разноските от съдебния изпълнител по образуваното
пред него производство по чл.400, ал.1 ГПК. Съгласно чл.79 ГПК разноски по изпълнението
10
могат да се съберат от съд. изпълнител директно, без изпълнителен лист, само в рамките на
изпълнително производство по представено изпълнително основание- чл. 404 и сл. ГПК.
Образуваното по реда на чл. 400, ал. 1 ГПК производство пред съд. изпълнител за налагане
на обезпечителна мярка не е изпълнително, а е част от обезпечителния процес, като
преценката за тяхната дължимост е на исковия съд. Разноските по обезпечението включват и
разноските по налагането му, поради което и ответното дружество следва да бъде осъдено на
осн. чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца и сумата от общо 210 лв.- заплатени такси на ЧСИ
по образуваното въз основа на обезпечителната заповед изп. дело.
ПО направените във въззивното производство съдебните разноски: С оглед изхода на спора
във въззивното производство „Вера строй“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на осн.
чл.78, ал.1 ГПК на „Топ Термо“ ЕООД направените разноски и за това производство.
С постъпило становище в проведеното на 05.11.2024 г. съдебно заседание „Вера строй“
ЕООД е направило възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за въззивното производство от ищеца в размер на 6480 лв. с
ДДС, което разгледано по същество е неоснователно. При съобразяване на фактическата и
правна сложност на спора, доводите на жалбоподателя и направените от него
доказателствени искания, спорните факти и обстоятелства, и дължимото правно разрешение
на повдигнатите правни въпроси, както и фактическите действия по осъществяване на
възложената защита- изготвяне на отговор на въззивната жалба с мотивирано становище по
доводите и доказателствените искания на насрещната страна, и участието в съдебно
заседание, настоящият състав на съда приема, че заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано, а следва да бъде
присъдено в пълния му размер, претендиран и заплатен от ищцовото дружество.
Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
въззивното производство в размер на общо 6495 лв., от които 6495лв.- заплатен адв. хонорар
и 15 лв.- държавна такса във връзка с подадената частна жалба.
Воден от изложеното и САС, ТО, 5 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 751 от 27.05.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. №
2095/24г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2582/04.07.2024г. на СГС, ТО, ІV- 8 състав по т.д. №
2095/2024 г. в частта, с която е отхвърлил молбата на „Топ Термо“ ЕООД за изменение на
решение № 751 от 27.05.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. № 2095/24 г. в частта на
разноските за заплащане на сумата от 792 лв. с ДДС- заплатено адв. възнаграждение за
11
проучване на документи и изготвяне на покана, и на сумата от 72 лв.- заплатена такса на
ЧСИ за връчване на покана.
ОТМЕНЯ определение № 2582/04.07.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. №
2095/24г. в частта, с която е отхвърлил молбата на „Топ Термо“ ЕООД за изменение на
решение № 751 от 27.05.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. № 2095/24 г. в частта на
разноските за присъждане на сумата от 1480 лв., представляваща разлика между
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. с ДДС и
претендираните и заплатени в размер на 6480лв. с ДДС за процесуално представителство в
исковото производство, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ определение № 2582/04.07-.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. №
2095/24г., като ОСЪЖДА „Вера строй“ ЕООД да заплати на „Топ Термо“ ЕООД сумата от
още 1480 лв., представляваща разлика между присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв. с ДДС и претендираните и заплатени в размер на
6480лв. с ДДС за процесуално представителство в исковото производство.
ОТМЕНЯ определение № 2582/04.07.2024 г. на СГС, ТО, VІ - 8 състав по т.д. № 2095/24г. в
частта, с която е отхвърлил молбата на „Топ Термо“ ЕООД за изменение на решение № 751
от 27.05.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. № 2095/24г. в частта на разноските за
присъждане на сумата от 3600 лв. с ДДС- заплатено адв. възнаграждение за обезпечителното
производство, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ определение № 2582/04.07.2024 г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. №
2095/24г., като ОСЪЖДА „Вера строй“ ЕООД да заплати на „Топ Термо“ ЕООД на сумата
от 600 лв.- адв. възнаграждение обезпечителното производство, като ОТХВЪРЛЯ искането
за разликата до пълния размер от 3600 лв.
ОТМЕНЯ определение № 2582/04.07.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. № 2095/24г. в
частта, с която е отхвърлил молбата на „Топ Термо“ ЕООД за изменение на решение № 751
от 27.05.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. № 2095/24 г. в частта на разноските за
присъждане на сумата от 210 лв.- заплатена такса по образуваното въз основа на издадената
обезпечителна заповед изп. дело, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ определение № 2582/04.07.2024г. на СГС, ТО, VІ- 8 състав по т.д. №
2095/24г., като ОСЪЖДА „Вера строй“ ЕООД да заплати на „Топ Термо“ ЕООД сумата от
210 лв.- заплатена такса по образуваното въз основа на издадената обезпечителна заповед
изп. дело.
ОСЪЖДА „Вера строй“ ЕООД да заплати на „Топ Термо“ ЕООД направените и в
настоящото въззивно производство разноски в размер на общо 6495 лв.
12
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р. България в едномесечен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13