№ 2854
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100108560 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. И. А. против
Столична община, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в
размер на 35 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от счупване на долния край на лъчевата кост, счупване на ладиевидна кост на
китката, последици от инцидент настъпил на 02.08.2019 г. в гр. София на ул. Г. С. Раковски с
посока на движение от бул. Васил Левски към ул. Д-р Петър Берон непосредствено преди
кръстовището с ул. Д-р Петър Берон, при който ищецът стъпил в необезопасена дупка на
тротоара, образувана от липсващи плочки и паднал върху лявата си ръка, вследствие на
неполагането на дължимата грижа от Столична община за поддържане в изправност на
общински участък от пътя, към който спадал посочения по-горе тротоар, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на инцидента – 02.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата в размер на 103.68 лв. – представляващи претърпени
имуществени вреди от инцидента, формирана от платената сума за закупени – диск от
рентгенография, такса за съдебномедицинско удостоверение, лекарства и медикаменти по
фактура № ********** от 20.09.2019 г. на Софармаси 11 ЕООД, ведно със законната лихва
върху имуществените вреди от датата на инцидента – 02.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 02.08.2019 г. в гр. София на ул. Г. С. Раковски с посока на
движение от бул. Васил Левски към ул. Д-р Петър Берон непосредствено преди
кръстовището с ул. Д-р Петър Берон, стъпил в необезопасена дупка и паднал. Причина за
инцидента била липсата на плочки и разрушената повърхност на тротоара. В резултат на
това ищецът паднал върху лявата си ръка. Установило се счупване на долния край на
лъчевата кост, счупване на ладиевидна кост на китката. Посетил УМБАЛСМ Н. И. Пирогов,
1
поставена му била гипсова шина. Предвид инцидента ищецът претърпял стрес, напрежение,
тревоги. Изпитвал безпокойство. Търпял силни болки, ръката му била обездвижена за 2
месеца, имал нужда помощ за извършване на елементарни ежедневни нужди.
Възстановяването му продължило 6 месеца и след това при промяна на времето и при
натоварване изпитвал силни болки. Направени били и имуществено разходи в размер 103.68
лв. по фактури: от 05.08.2019 г., издадени от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов; от 20.09.2019 г.,
издадена от Софармаси 11 ЕООД и фискален бон за заплатена такса за СМУ. Тротоарът бил
част от пътната мрежа, публична общинска собственост. Противоправно поведение на
служители на общината довело до инцидент. Моли за уважаване на исковете. Претендира
законна лихва от датата на инцидента. Претендира разноски. Моли на основание чл. 127, ал.
4 ГПК присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN B*********.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Взето е становище, че исковата претенция е неоснователна. Фактическият състав
на претенцията не бил недоказан. Оспорва механизма на инцидента. Мястото на настъпване
на инцидента била шахта на подземна инфраструктура. Касаело се за зона със сервитутни
права и задължения, чиято поддръжка била задължение на Електроразпределителни мрежи
Запад ЕАД и Виваком България ЕАД. Столична община не притежавала пасивна
материалноправна легитимация. Липсвало причинно-следствена връзка между поведението
на ответника, падането на ищеца и съответно вредите, настъпили впоследствие. Твърди
допринасяне /съпричиняване/ от страна на ищеца за настъпването на вредите по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не положил дължимата грижа да опази живота и здравето си.
Отказал болнично и оперативно лечение. С поведението си ищецът спомогнал за
увреждането, респ. за увеличаване размера на вредите. Твърди, че ищецът не се бил
възстановил от предходни травма /гр. д. № 15538/2019 г. на СГС/, което спомогнало за
загубата на равновесие и последващото падане. Ищецът не бил преценил обстановката и
собствените си възможност. Оспорва и размера на претенцията за неимуществени вреди.
Имуществените разходи били недоказани. Нямало данни кой е закупил артикулите, както и,
че същите са закупени в причинно-следствена връзка с твърдяното вредоносно събитие.
Моли за отхвърляне на претенциите - като неоснователна, а в условията на евентуалност за
намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и приложение на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С определение от 01.10.2024 г. са конституирани по делото като трети лица-помагачи
на ответника Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, ЕИК ********* и Виваком
България ЕАД, ЕИК *********.
Третото лице-помагач Виваком България ЕАД е взело становище, с което излага, че
не е легитимирано да участва в спора и иска да бъде заличено. По същество оспорва иска.
Третото лице-помагач Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД е взело становище,
с което излага, че не е легитимирано да участва в спора и иска да бъде заличено. По
същество оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
2
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Относно участието на третите лица-помагачи:
Не са налице обстоятелства, налагащи заличаване от участие на третите-лица
помагачи по делото. С отговора на исковата молба и уточнителна молба с вх. № от
20.12.2024 г. ищецът излага твърдения, че инцидентът е настъпил в непосредствена близост
до шахти на третите лица-помагачи и се позовава на Наредба № 16 от 09.06.2004 г. и
Наредба № 6 от 2019 г. Твърденията на ответната страна в случая са, че двете шахти в
близост до мястото на инцидента са собственост на третите лица-помагачи, което обуславя
процесуалната легитимация за участието им в процеса. Дали от посочените Наредби,
предвиждащи сервитутни ивици за третите лица-помагачи, следва, че третите лица
възстановяват тротоарните настилки само ако преди това са ги разрушили при изграждане,
изместване или реконструиране на съответната мрежа и/или шахта, респ. как следва да се
прилагат и тълкуват разпоредбите, предвиждащи отговорност за собствениците на
съоръжения на тротоарната настилка, както и дали поставянето и експлоатацията на
шахтите са довели до увреждане на тротоарната настилката, са все въпроси, които излизат
извън предмета на настоящото производството, поради което искането за СТЕ е оставено без
уважение. Подобни въпроси биха били предмет на бъдещи претенции между страните при
евентуален благоприятен изход на спора за ищеца по делото. По настоящото производство
не са предявени обратни искове и тези въпроси не следва да се обсъждат. Съгласно чл. 219
вр. с чл. 218 ГПК ответникът може да привлече трето лице, ако това трето лице има интерес
решението да бъде постановено в полза на ответника. Не е необходимо този интерес да е
налице при всяко едно развитие на спора или всяка възможна хипотеза на разрешаване на
делото, а е достатъчно да е налице спрямо поне една възможна хипотеза на такъв изход. Ето
защо интерес от встъпване/привличане ще има и, ако при една от възможните хипотези на
разрешаване на спора е възможно в полза на подпомаганата страна да възникне право на иск
спрямо третото лице. В подобна хипотеза интересът на третото лице съвпада с този на
подпомаганата страна – то има интерес главният иск да се отхвърли, тъй като само това би
предотвратило със сигурност възникването на право на обратен иск на подпомаганата
страна срещу третото лице. Съществува ли поне една несъмнена хипотеза на изход, при
която е налице интерес по чл. 218 ГПК, то това обосновава допустимостта на участието на
подпомагаща страна в делото Правният интерес от привличането на трето лице-помагач
следва да бъде обоснован с конкретни фактически твърдения от страната, която иска това
привличане. В конкретния случай подобен интерес следва от изложените от ответника
факти, преценени през призмата на фактическите твърдения, на които се основава
предявения осъдителен иск. При евентуален отрицателен за ответника изход на спора и при
наличие и на допълнителни факти /водещи до приложение на разпоредбите за сервитутните
ивици/ би могло да се обоснове вземане на ответника спрямо третите лица-помагачи. Ето
защо, ответникът има интерес да обвърже третите лица с установяването на част от фактите
по настоящото дело, както и да предотврати евентуални техни възражение за лошо воден
3
процес.
По съществото на претенциите:
Правна квалификация на предявения иск е чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 49 във вр. с
чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД;
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. №
1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за
поддържане на тротоарите в годно техническо състояние, то правната квалификация на
претенциите е чл. 49 ЗЗД.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на Столична община и са
със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на
собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл решение №
38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата
на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и
прилежащият тротоар, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. В обхвата на пътя
съгласно нормативната уредба попада „земното платно“, част от което е и тротоарът.
Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските
пътища и тротоарните пространства, като част от уличната инфраструктура. Общината като
собственик отговаря за управлението и поддържането на общинската собственост. На
Столична община е вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска
администрация, организирането и осигуряването на поддържането и чистотата тротоарните
площи. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община – чл. 30, ал. 4 ЗП.
Следователно именно Столична община отговаря за изправността на тротоарната
настилка на десния тротоар на ул. „Г. С. Раковски“ с посока на движение от бул. „Васил
4
Левски“ към ул. „Д-р Петър Берон“. За да се ангажира обаче отговорността на ответника
следва ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че
безспорно установените по делото увреждания /счупване на долния край на лявата лъчева
кост-закрито/, същият е претърпял поради попадане в необезопасена дупка на тротоарната
настилка ул. „Г. С. Раковски“ с посока на движение от бул. „Васил Левски“ към ул. „Д-р
Петър Берон“ на около 1-2 метра преди кръстовището с ул. „Д-р Петър Берон“, образувана
от липсващи плочки и паднал. Като в непосредствена близост до дупката имало два
правоъгълни капака на шахта, разстоянието между дупката и шахтите било една плочка
около 20 сантиметра /уточнителна молба с вх. № от 16.10.2024 г. – л. 59/. Относно механизма
на настъпване на инцидента мястото следва мястото и времето на настъпването му да се
установяват при условията на пълно и главно доказване. Още повече, че ответникът в
отговора на исковата молба, а и третите лица-помагачи в становищата си, изрично оспорват
механизма за настъпване на процесното събитие.
Относно СМЕ – принципно заключението следва да бъде основано на конкретни
данни, събрани чрез използвани от страните доказателствени средства – писмени
доказателства, свидетелски показания и др. Като едно от доказателствените средства,
каквото е заключението, съдът не е длъжен да го възприеме безкритично, а го преценява в
съвкупност с всички доказателства по делото /виж решение № 120 от 31.07.2018 по гр. д. №
2908/2017 г. на IV г. о./. В СМЕ вещото лице е посочило, че установените травматични
увреждания могат да се получат по начина, описан в исковата молба. От СМЕ се установява,
че причината за уврежданията на ищеца е резултат от падане, но заключението на вещото
лице няма как да доведе до установяване на точния механизъм на увреждането – къде и кога
е паднал ищецът.
В открито съдебно заседание на 30.01.2025 г. е разпит свидетелят М.П.П. /която
живее на съпружески начала с ищеца 20 години/. Свидетелят твърди, че знае за инцидент
през 2019 г., като твърди по време на инцидента да е била с ищеца. Било началото на м.
август, вечерта, били излезли да вечерят, тръгнали си от заведение по ул. „Г.С. Раковски“,
пресекли бул. „Васил Левски“, малко след това в непосредствена близост до следващата
пряка ищецът попаднал в дупка от липсваща плочка, залитнал и паднал на лявата си ръка.
След инцидента се изправил, заболяло го, но решили, че не е нещо съществено като травма
и продължили по пътя към вкъщи. В автобуса обаче вече получил силни болки, свидетелят
го убедил да идат на преглед и в близост, минавайки с автобуса, слезли и отишли в Пирогов.
Там му казали, че има счупване на лявата си китка и, че трябва да се подложи на операция,
той отказал операция, сложили му гипс и се прибрали. Инцидентът станал на първата пряка
от бул. „Васил Левски“ към канала по десния тротоар. Около месец бил с гипс, след което го
махнали и имало рехабилитация, някъде около 6 месеца било възстановяването след
инцидента.
В лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 02.08.2019 г. за пациент постъпил в 23:27
чл. и напуснал на 02.08.2019 г. в 23:35 ч. е отразена анамнеза „паднал“. Пациентът е отказал
болнично и оперативно лечение, поради което му е поставена гипсова шина и е напуснал
5
болничното заведение. Диагнозата е счупване на ладиевата кост на китката S 62.0.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № V-295-2019 г., от което се
установява счупване на ладиевидната кост на китката на лявата ръка. В графа предварителни
сведения в СМУ е записано „на 02.08.2019 г. около 18:15 ч. попаднал в дупка в асфалта, след
което паднал и си ударил лявата ръка“.
В лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 13.08.2019 г. е отразена анамнеза „паднал
на улицата“. Диагнозата вписана при прегледа е „последици от счупване на ниво китка и
длан“. Листът за преглед е подписан от пациент и от лекар.
Други доказателства относно механизма на настъпване на инцидента не са
ангажирани. Обясненията по реда на чл. 176 ГПК от ищеца са само за въпросите, поставени
от третото лице-помагач, които предполагат отговор с „да“ или с „не“. С обясненията не е
изясняван цялостният механизъм, поради което и същите не носят информация за времето и
мястото на настъпване на инцидента.
Анамнезата представлява медицинското описание на заболяването на един болен по
сведения на самия него или близките му. Обстоятелството, че ищецът сам е дал сведение, че
произходът на получената травма е падане в дупка в асфалта на 02.08.2019 г. около
18:15 ч., представлява извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти. Следва да
се отбележи, че отразеното в СМУ съвпада и с отразеното в лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 13.08.2019 г. „паднал на улицата“, който лист за преглед на пациент, съдържа
подпис на пациента. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея
факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Признанието на неблагоприятния факт е указание за неговата
истинност /виж решение № 475 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1311/2009 г., III г. о./.
Изявленията на ищеца първите дни след инцидента са, че е паднал в дупка на асфалта, на
пътното платно в 18:15 ч. на 02.08.2019 г. / т. е. по светло/, което не кореспондира с
твърденията на свидетеля, че е паднал в дупка от липсващи тротоарни плочки след 22 ч. на
02.08.2019 г. /т. е. в тъмната част на денонощието/.
Съгласно чл.172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на
някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на
възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът
трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят
се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче
следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва
на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да
е повлияла на достоверността на показанията му – решение № 121 от 04.03.2025 г. по гр. д.
№ 2601/2023 на II г. о. на ВКС, решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на IV г.
о. на ВКС. При тази преценка съдът следва да съобрази дали дадените от свидетеля
показания съдържат или не вътрешни противоречия, и такива с останалите доказателства
или кореспондират с тях. При преценката на показанията на очевидеца трябва да се отчетат
6
всички обстоятелства, свързани с възможността му да възприеме посочените от него факти.
Следва да се вземе предвид и способността на свидетеля-очевидец да възпроизведе в
показанията си пред съда релевантните по делото факти, при настъпването на които той е
присъствал, като и в тази връзка се отчетат всички установени по делото обстоятелства от
обективен или субективен характер, които са от значение за това – изминалото време между
настъпването на инцидента и разпита на свидетеля, възрастта и паметово-интелектуалните
му способности, обстановката при разпита, включително поведението на страните и техните
пълномощници, начина и поредността на задаване въпросите към свидетеля и пр. Не на
последно място съдът следва да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля
да каже истината, като съгласно чл. 172 ГПК извърши преценка, дали и доколко са налице
обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото – виж решение №
183 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 4028/2016 г. на IV г. о. на ВКС.
Преценката относно достоверността на показанията следва да се извърши от съда с
оглед на всички обстоятелства по делото. Несъмнено свидетелят М.П. се явява
заинтересована в полза на ищеца, доколкото същите живеят на семейни начала от 20 години.
Доколкото няма други разпитани свидетели-очевидци при преценката на нейните показания
съдът изходи както от съпоставката им с посочените по-горе писмени доказателства, така и
от цялостната преценка на дадените показания. От една страна, показанията на свидетеля
съдържат вътрешни противоречия – така, на л. 118 от делото свидетелят заявява: „той
попадна в дупка от липсваща плочка, залитна и падна на лявата си ръка“, а на л. 118гръб
излага: „вървяхме и си говорихме и в един момент той просто пропадна на лявата си
страна“. Или свидетелят сочи на едно място първо залитане при попадане в дупката и след
това падане, а на друго място, че ищецът директно е пропаднал на лявата си страна /без да
залита/. Налице е противоречие в показанията на свидетеля и с обстоятелствата, изложени в
СМЕ. Според вещото лице причинените болки и страдания са били най-интензивни,
непосредствено след травмата и след наместването на счупването, а според свидетеля след
като паднал ищецът се изправил, заболяло го, но решили, че не е нещо съществено като
травма и продължили по пътя към вкъщи, като чак в автобуса получил силни болки.
Отделно, свидетелят сочи, че живеят в Люлин, но не пояснява къде точно и в коя част, кой е
автобусът, който са хванали, при положение че твърдяният инцидент е настъпил близо до
бул. Евлоги и Христо Георгиеви и кръстовището с ул. Г. С. Раковска, респ. какъв е бил
маршрутът на автобуса, дали същият е минал през УМБАЛСМ Пирогов по път към ж. к.
Люлин /на интернет страницата на СО, район Люлин е посочено, че през район Люлин
преминават следните автобусни линии – №: 309, 310, 111, 108, 42, 43, 54, 82, като не се
установява посочените автобусни линии от разписанията в ЦГМ да преминават през
спирката до УМБАЛСМ Пирогов по маршрут към ж. к. Люлин/.
При всичко изложено, съдът не намира показанията на свидетеля П. за достоверни и
не кредитира същите. Свидетелските показания /на жената, с която ищецът живее 20 години/
преценени съвкупно с оглед всички обстоятелства по делото, както и при наличието на
противоречия с приложените по делото доказателства, съдът намира, че не установяват
7
твърдения в исковата молба механизъм относно място и време на настъпване на инцидента.
Оттук, ищецът не доказва при необходимото пълно и главно доказване, че инцидентът е
настъпил по твърдяния в исковата молба начин и време, самият ищец е посочил при
съставянето на СМУ, че е паднал в дупка на асфалта в 18:15 ч.. Макар в тази му част
медицинското удостоверение да има характер на частен документ, то съдържа
неблагоприятна информация, получена от ищеца, което увеличава доказателствената му
стойност. Налице е разминаване не само относно мястото на настъпване на инцидента /като
ако се приеме, че инцидентът е настъпил поради дупка в асфалта, то не са изяснени
обстоятелствата как е настъпил самият инцидент – пресичал ли е ищецът пътното платно,
пеша ли се е движел или с превозно средство – напр. велосипед/, а и относно времето на
настъпването, поради което съдът не може да игнорира представения документ.
Следва да се посочи, че е налице тенденция към увеличаванe на подобни претенции
срещу Столична община, в много от случаите инцидентите се твърди да са настъпили
значително време преди завеждането на исковата молба, а мястото на настъпване се
установява най-често от свидетели-очевидци, близки на ищците по делата. За уважаването
на исковете е необходимо безпротиворечиво установяване на всички елементи от
фактическия състав на претенцията при условията на пълно и главно доказване. В случая
подобно доказване не се проведе, като неблагоприятните последици са в тежест на ищцовата
страна. Не се установява противоправно бездействие от страна на ответника, което да е
довело в причинно-следствена връзка до претърпените от ищеца неимуществени и
имуществени вреди. Доколкото не се установява един от елементите на фактическия състав
на претенцията, то е безпредметно да се обсъждат останалите такива.
Предявените искове са неоснователни и ще се отхвърлят изцяло.
Предвид отхвърлянето на претенциите, съдът не следва да се произнася по
направеното в срок възражение по чл. 51, ал. 2 ГПК относно отказаното болнично и
оперативно лечение, а именно, дали при обичаен период за възстановяване при подобни
травми около 2 месеца /виж СМЕ/ и при установени след този период деформация и
болезненост в резултат от непредприетото оперативно лечение /вещо лице Д. в с. з./ е
налице причинна връзка между поведението на ищеца и вредоносния резултат.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника. На същия ще се присъди
сумата от 105 лв., вкл. държавна такса за издадено съдебно удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда.
Разноски на третите лица-помагачи не се дължат – чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
8
ул. С*********, срещу Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, искове за осъждането на Столична община да заплати на С. И. А.,
следните суми: сумата в размер на 35 000 лв. – представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на долния край на лявата лъчева кост
/счупване на ладиевидна кост на китката/, последици от инцидент настъпил на 02.08.2019 г.
около 22 ч. в гр. София на ул. „Г. С. Раковски“ с посока на движение от бул. „Васил Левски“
към ул. „Д-р Петър Берон“ непосредствено преди кръстовището с ул. „Д-р Петър Берон“,
при който ищецът стъпил в необезопасена дупка на тротоара, загубил равновесие и паднал,
вследствие на неполагането на дължимата грижа от Столична община за поддържане в
изправност на общински участък от пътя, към който спадал посочения по-горе тротоар,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на инцидента – 02.08.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 103.68 лв. –
представляващи претърпени имуществени вреди от инцидента, формирана от платената
сума за закупени – диск от рентгенография по фактура от 05.08.2019 г., такса за
съдебномедицинско удостоверение, както и лекарства и медикаменти по фактура №
********** от 20.09.2019 г. на Софармаси 11 ЕООД, ведно със законната лихва върху
имуществените вреди от датата на инцидента – 02.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА С. И. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. С*********,
да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“
№ 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 105 лв. – разноски в производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач
–Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
Цариградско шосе № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център на страната на ответника Столична
община.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач – Виваком България
ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, бул. *********5и на страната на ответника
Столична община.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9