РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Свиленград, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200665 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от П. Т. К. с ЕГН ********** от
***************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Димитър Благоев” № 4Б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., се оспорва
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7495565 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер 100 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – при съществени процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон, липсвали обективният и субективният
елементи от нарушението и наложеното наказание било несправедливо, както
и се сочи се, че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. С
Писмена Молба-становище процесуалният му представител - адвокат И. Д.,
иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като мястото на нарушението в
различните документи в преписката било посочено по различен начин, на
снимковия материал били налични няколко автомобила и не можело да се
установи на кой точно е измерена скоростта и ЕФ на базата на който се
твърдяла повторност бил отменен.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 17.05.2023 година в 11.14 часа в град Свиленград, област Хасково, на
улица „Асен Златаров” до дом № 12, с автоматизирано техническо средство
или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система
за контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено
разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и
заснето движещото се в посока кръстовището с улица „Генерал Скобелев”
МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел А 170 ЦДИ с държавен
регистрационен номер **************, със скорост 61 км/ч, при разрешена
такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч. След
обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е
издаден ЕФ серия К № 7495565 на името на жалбоподателя в качеството му
на собственик на превозното средство, видно от Справката за собствеността
на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно
2
Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните
работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1
от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените
данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и
съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за
така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Посочено е като
място на нарушението първокласен път № 8, при км. 365+500, до
кръстовището с булевард „България”. Фишът е връчен на лицето на дата
06.10.2023 година (, видно от Справката за нарушител, Справката относно
статуса на ЕФ, Писмо с рег.№ 315000-7574 от 29.10.2023 година и отметката,
направена в ЕФ, връчен на жалбоподателя и приложен към Жалбата)
(възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави
писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие
от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок,
жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от
ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 17.05.2023 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС –
17.05.2023 година и времето (09.00 часа до 12.00 часа), мястото – град
Свиленград, ул.„Асен Златаров” до дом № 12, област Хасково, за общото
ограничение на скоростта, въведено в населено място - 50 км/ч, режима на
измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание
снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
3
направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния
клип, на който е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер ********************** в
процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 64 км/ч (преди приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч., като е посочено че мястото на
нарушението е град Свиленград, улица „Асен Златаров”, но на снимката се
виждат и други автомобили.
От представения Протокол № 044-СГ-ИСИС/31.03.2023 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения
на ЗДвП. От тази Справка става ясно, че ЕФ № 6551830 е отменен. В тази
връзка са изискани и приложени Решенията на Районен съд – Свиленград и на
Административен съд - Хасково, касаещи този ЕФ, от които става ясно, че е
отменен със Съдебен акт, влязъл в сила на 23.06.2023 година.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
4
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд
– Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което
е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези
изложени от адвокат Д. в Писмената му молба-становище:
1. По делото е налице неяснота по отношение на един от основните
реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението - от една страна в ЕФ, в
Справката към снимковия материал и в Придружителното писмо, с което е
изпратена преписката, е посочено, че нарушението е извършено по
първокласен път № 8 при км. 365+500, до кръстовището с булевард
„България”, на територията на община Свиленград, област Хасково; а от
друга на снимковия материал и в Протокола за използване на АТСС,
приложен в Административнонаказателната преписка (АНП) – в град
Свиленград, област Хасково, на улица „Асен Златаров” до дом № 12, т.е. не
става ясно къде точно е извършено нарушението дали по първокласен път №
8 при км. 365+500 или в град Свиленград, област Хасково, на улица „Асен
Златаров” до дом № 12 и съответно дали за всяко едно от посочените места
дали важи общото правило или има въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26, тъй като се касае за две различни места и от там правилната
5
правна квалификация (в този смисъл са и Решение № 347 от 20.12.2016
година, постановено по КАНД № 305/2016 година на Административен съд –
Хасково, Решение № 89 от 27.04.2017 година, постановено по КАНД №
43/2017 година на Административен съд – Хасково и др.).
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите
по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по
преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издадения ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция
да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези
и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез
6
предвидените доказателствени средства.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
2. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не
превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело на
место, където е предвидено в нормата на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП
ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак. Същевременно в
Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението
има общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. В съдържащите се в кориците
на делото документи дори не се споменава за наличие на пътен знак,
въвеждащ ограничение на скоростта в дадения пътен участък. Надлежното
оформяне на Протокола е гаранция за правилното установяване на
нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай Съдът
констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват
върху вида на нарушението. Допуснатото създава неяснота досежно начина,
по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен
участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на
пътното превозно средство и мястото на движение или максимално
допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак.
Посоченото е в основата за правилното квалифициране на административното
нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
При противоречивите данни в Протокола спрямо тези в ЕФ за начина, по
който е въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо
нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, а не по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. От описанието на деянието в ЕФ може да се заключи, че е
извършено евентуално нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, но не и по
ал. 1 от същата норма, към какъвто извод насочват данните от посочения
Протокол, приложен към АНП, т.е. налице е несъответствие между описаното
нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ
и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в
невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма
7
в ЕФ е правилна или не. Това несъответствие между описаното нарушение в
ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на
санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите,
изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства
възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и
правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е
достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Както вече бе посочено в административнонаказателното производство
не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и
е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до
описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от
други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би
се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите
на АНО.
Отново както вече бе посочено, следва да се отбележи, че ЕФ не се
ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически
положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би
противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и
на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ
всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и
доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл.
189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и
друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени
по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на
нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени
обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и на това самостоятелно основание
(извън посоченото в т. 1 от настоящото изложение).
3. Настоящият състав на Съда намира, че от приложената към АНП
снимка не може да се установи кое от няколкото МПС е превишило
максимално допустимата стойност.
8
От прегледа на приложената в делото снимка безспорно се различават
няколко леки автомобила, но от същата по никакъв начин не може да се
установи скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена
с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва
индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с
автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно
автомобилът на жалбоподателя е този, който е навлязъл в зоната с
ограничение на скоростта.
По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става
ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта
на конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на
зоната за измерване върху доказателственото изображение (, които биха
могли да дадат възможност да се формира извод, че процесният автомобил
попада именно в тази зона, при положение че на представената по делото
снимка са заснети няколко автомобила), липсват също така и данни
съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на
изображението и какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и
най-вече съществува ли зона (от изображението), в която, за да се гарантира
абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието
само на едно превозно средство и коя е тя.
При това положение не може да се установи по непротиворечив начин
осъществено ли е описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДвП. От изложеното следва, че Жалбата е основателна и следва да се уважи,
като се отмени ЕФ.
Посочената в табличен вид информация относно конкретните параметри
на процесното МПС не променя горните изводи на Съда, тъй като тя не е част
от заснетия клип, респ. снимков материал.
В посочения смисъл е и Решение № 635 от 27.07.2023 година,
постановено по КАНД № 534/2023 година по описа на Административен съд
– Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова и др.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
9
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати
на жалбоподателя с оглед изхода на делото. Посочената сума е минималната
такава съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Но дори и сумата да не беше в минимален
размер не може да се редуцира размера й чрез намаляне, тъй като
направеното възражение за прекомерност изхожда от лице без
представителна власт спрямо АНО, респ. липсват доказателства в тази
насока.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
10
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и
да се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на
връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен
срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с
основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежния Протокол за проверка № 044-
СГ-ИСИС от 31.03.2023 година, издаден от БИМ, констатация на Съда видно
от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало проверка, както би се установило от приетите доказателства от
АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
11
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не би представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително изисканите и налични в кориците на делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимото такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
12
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Представена е
и снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил).
Съдът би счел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Съдът би приел, че е
налице процесуално нарушение в описанието на съставомерните елементи на
деянието и на приложимата санкционна норма. С ЕФ е наложено наказание
„Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 – т. 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение Глоба в двоен размер. Така за
налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в
съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото разпоредбата на чл.
13
182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с
нормата, с която се запълва бланкета; описание от фактическа страна, че
нарушението е извършено повторно и описание от фактическа страна защо е
прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният
санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на
влизането му в сила. Съдът би приел, че макар и да е описано, че деянието е
извършено повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №
6551830 като е посочена и конкретна дата на влизане в сила, то не е налице
повторност, тъй като видно от приложените по делото Решение на Районен
съд – Свиленград, отменено с Решение на Административен съд – Хасково
става ясно, че този ЕФ е отменен и Съдебният акт е влязъл в сила на дата
23.06.2023 година, т.е. към датата на нарушението – 17.05.2023 година
посоченият ЕФ не е бил влезнал в сила, поради което не би могло да се
приеме че е налице повторно извършено нарушение по квалифицирания
състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба. Това би било така,
тъй като съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно” е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. От цитираните Решения на Районен съд –
Свиленград и на Административен съд - Хасково би се установило, че
посоченият ЕФ, обуславящ съставомерността на квалифициращия признак
„повторност” - ЕФ серия К № 6551830 е отменен с влязъл в сила Съдебен акт
на 23.06.2023 година. В тази връзка, Съдът би приел, бе липсва влязъл в сила
предхождащ санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при
условията на повторност. Липсата на такъв акт би представлявало съществено
процесуално нарушение, ограничаващо значително правото на защита на
наказания субект да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП. Липсата би предпоставила процесуален порок при описанието
на административното нарушение от фактическа страна, доколкото липсва
съставомерен белег на административното нарушение. Но съгласно т. 1 от ТР
№ 8/16.09.2021 година по т.д.№ 1/2020 година на ВАС в производството по
реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, Районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
14
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая Съдът
би приел, че е налице порок при описанието на санкционната разпоредба,
като АНО е наказал жалбоподателя по санкционната разпоредба на чл. 182,
ал. 4 от ЗДвП за нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед
постановките на цитираното ТР, не би имало пречка дори и при неправилното
описание на санкционната норма, Съдът да приеме, че квалифициращият
признак „повторност” не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по
основния състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно
предявено обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в
размер на 50 лв. По този начин не биха се нарушили правата на
жалбоподателя, който се е защитавал по описаните факти на извършеното от
него нарушение в процесния участък. С оглед на изложеното, процесният ЕФ
би следвало да бъде изменен в частта му за наказанието, като наложеното на
жалбоподателя наказание „Глоба” се намали до размер от 50 лв. на основание
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Така редуцираното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно би
била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 64 км/ч до
приетата за установена скорост от 61 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото
средство. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната
квалификация на нарушението.
15
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя не биха се
дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 7495565 на ОДМВР - Хасково, с който на П. Т.
К. с ЕГН ********** от град *****************************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. К. с ЕГН
********** от град ***********************************, сумата от 400
лв. (четиристотин лева), представляваща извършените от последния разноски
за адвокатско възнаграждение по АНД № 665/2023 година по описа на
Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
16
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17