РЕШЕНИЕ
№ 6710
гр. София, 30.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, *** СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110111432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ЮЛ против Т. С. Т. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
1765,33 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент ***, находящ се в адрес, с аб.№ ***, за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна лихва за период от 23.08.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 418,73 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2018 г. до 12.08.2021 г., сумата в размер на 22,10 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2018 г. до 30.04.2019
г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
5,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до 12.08.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 13209/28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 48591/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, *** състав, срещу която длъжникът е подал възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на
ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца в заповедното и настоящото производство съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат К.,
оспорва изложените в исковата молба твърдения, че между страните по спора е налице
валидно облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна
енергия, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че Т.
С. Т.в е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот. В подадения
отговор са изложени доводи, че вземането на ищеца не е индивидуализирано по основание и
размер. Независимо от изложеното страната поддържа, че не оспорва размера на
начислените суми за незаплатена цена на доставена топлинна енергия и начисленото
обезщетение за забава, поради което намира изслушването на поисканите от ищеца
експертизи за ненеобходимо за изясняване на спора от фактическа страна. Процесуалният
представител на страната поддържа, че не е налице основание за начисляване от страна на
ищцовото дружество на такса за услуга дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като
същата се предоставя от друго лице, както и че по делото не са ангажирани доказателства
относно размера на вземането. В допълнение в подадения отговор се сочи, че не са
ангажирани доказателства ЮЛ да е извършвало сочената услуга в процесния период, тъй
като представеният по делото договор за избор на топлинен счетоводител е от 30.09.2002 г.
със срок на действие една година. Направено е възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземанията за главница за незаплатена цена на топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Направено е искане сторените от ответника съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
С доклада по делото при съобразяване на твърденията на страните на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот за исковия
период на стойност посочена в исковата молба, върху която е начислено обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер посочен в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
2
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от Заповед № ИК-4377/09.11.1974 г. на Софийски градски
народен съвет, с която на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ ( отм.) Т. С. Т. е придобил право на
собственост върху апартамент № ***, находящ се в адрес. Видно от удостоверение с изх. №
68-00-1360/13.10.2015 г., издадено от ГИС-София, бл. *** от ж.к. е с настоящ номер – бл.
***. Предвид изложеното и доколкото по делото не е спорно, че имотът е топлоснабден
съдът намира, че между страните в процесния период е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна
енергия на ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е
доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да
установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.
Предвид изложеното и доколкото ответната страна не оспорва количеството
доставена топлинна енергия съдът намира, че предявеният иск за главница се явява доказан
по основание и размер. При доказаност на предявения иск за главница по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 23.08.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
23.08.2018 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на ЮЛ са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
3
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да бъде съобразено, че в периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни) давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./
От изложеното при съобразяване на изготвените от третото лице-помагач
изравнителни сметки следва, че погасени по давност се явяват вземанията за незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. на стойност
общо 962,66 лева. Съгласно Общите условия на ищеца първото месечно вземане възникнало
след посочения период ( месец май 2018 г.) е станало изискуемо на 15.07.2018 г. и същото
би се явило погасено по давност. При съобразяване обаче на периода, за който давностния
срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, обхващащ 69 дни, следва извод, че не е погасено по давност.
Идентични съображения се налагат и по отношение на задължението за м. юни 2018 г.,
което е станало изискуемо на 15.08.2018 г., но не е погасено по давност поради спирането на
срока на основание ЗМДВИП. Вземането за месец юли 2018 г. е станало изискуемо на
15.09.2018 г., т.е. преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция се
явява основателна за сумата в размер на 802,67 лева за периода от 01.05.2018 до 30.04.2019
г., като за разликата до пълния заявен размер от 1765,33 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между ЮЛ и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от ЮЛ документи – отчети и изравнителни сметки се
установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и
за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От ангажираните
документи се установява, че в имота има монтирани отоплителни тела в помещенията и два
броя водомери за топла вода, като показанията от измервателните уреди са снети след
предоставен от потребителя достъп, за което е съставен нарочен протокол / лист 70/. За
процесния период от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. при ищеца за услугата дялово
разпределение е начислена сума в общ размер на 22,10 лв. При съобразяване на естеството
на работа и обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че начисляваните
месечни стойности съответстват на извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401
от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл.
114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за първия месец от периода (м.07.2018 г.) е
4
започнала да тече от 01.08.2018 г., като срокът на погасителната давност не е изтекъл, тъй
като срокът на погасителната давност е бил спрян за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
съгласно ЗМДВИП. Давността по отношение на останалите месеци от периода е започнала
да тече преди по-малко от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. От изложеното следва, че искът за незаплатена цена на такса дялово
разпределение на топлинна енергия е изцяло основателен.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че ЮЛ не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по
описа на СГС, Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022
г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС и др. За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., които са погасени по давност, на основание чл. 119
ЗЗД погасени по давност са и лихвите за забава. Ответникът дължи обезщетение за забава
единствено върху дължимата главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер
на 802.67 лева за периода от 15.09.2019 г. до 12.08.2021 г. При съобразяване на периода, за
който съгласно чл. 6 ЗМДВИП / в ред. преди изменение с ДВ, бр. 34/09.04.2020 г./ лихва не
се дължи, а именно от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата в размер на 149,62 лева,
като за разликата до предявения размер от 418,73 лева и за периода от 15.09.2018 г. до
15.09.2019 г. следва да бъде отхвърлен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответникаследва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 94,24 лева, от които сумата в размер на 44,24 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
5
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 41,51
лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 144,24 лева, от които сумата в размер на 44,24 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по
съразмерност на уважената част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати сумата в размер на 62,57 лева.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени направените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана
безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид изложеното в тежест на ЮЛ следва да бъде възложено да заплати
на процесуалния представител на ответника сумата в размер на 291,45 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в адрес срещу Т. С. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в адрес, ап.
***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 802,67лева, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ***,
находящ се в адрес, с аб.№ ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ведно със законна
лихва за период от 23.08.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 149,62 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 12.08.2021 г. и сумата в размер на 22,10 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 23.08.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
13209/28.09.2021 г. по ч. гр. д. № 48591/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ***
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата
над уважената част до пълния заявен размер от 1765,33 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., предявеният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от
418,73 лева за периода от 15.09.2018 г. до 15.09.2019 г. и предявеният иск за сумата в размер
на 5,77 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г.
ОСЪЖДА Т. С. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в адрес, ап. ***, да заплати на
ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 41,51 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Т. С. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в адрес, ап. ***, да заплати на
ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 62,57 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
6
производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в адрес, да заплати на
адвокат Б. К. от САК, с адрес на кантората в адрес, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗА, сумата в размер на 291,45 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответника Т. С. Т..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в адрес, в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в адрес.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 48591/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7