Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      №

                                    

                                                гр.ЛОВЕЧ, 06.08.2020 г.

                                               

                                       В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 298 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

           

С решение № 12 от 2001.2020 година, постановено по гр.дело № 764 по описа за 2019 година, Тетевенският районен съд е осъдил, на основание по чл.178, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл.896 ЗЗД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ " ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" – МВР, гр.София, представлявана от Главен комисар Николай Николов – Директор, с адрес за призоваване: град София, ул.“Пиротска“ №171А, да заплати на Т.Н.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 1764.86 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни, за периода от  07.10.2016г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба- 07.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендирания размер от 1813.74 лева- отхвърлил иска, ато неоснователен и недоказан.

 Осъдил е ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 350.00 лева, а на Тетевенския районен съд- държавна такса върху уважения иск в размер на 70.59 лева и 100.00 лв. разноски- възнаграждение за вещо лице и 5 лв. за служебно издаване на изп.лист.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че при постановяване на своето решение районният съд е тълкувал и приложил неправилно нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР (Д.в. бр.53 от 27.06.2014 г.)  Сочи, че основният порок на решението се състои в неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснато от съда субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС№ 4 от 17.01.2007 г. В тази връзка сочи, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР и в този закон има специални правни норми, които са относими към правните субекти и правоотношенията с тях и които изключват приложението на общите норми, съдържащи се в КТ.

Подчертава, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, които са специални спрямо ЗДСл и КТ. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Сочи, че за разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които, съгласно чл.143, ал.2 КТ извънредният труд е изрично забранен и не може да надвишава 150 ч. годишно в хипотезата на чл.144 КТ, когато е допустим, при държавните служители в МВР, съгласно чл.187,ал.7 ЗМВР  извънредният труд не може да надвишава 70 часа за тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно.

Въззивникът счита за неправилен мотива на съда, че служителите на МВР са поставени в по-неблагоприятно положение при работа в рамките на едно и съща система, поради това, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР- чл.178, ал.1,т.1, чл.189, ал.1, чл.234,ал.1 и др. от ЗМВР. Набляга, че заплащането на трудово възнаграждение за положен нощен труд и от държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, и тези по ал.2 и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със задължението на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите и на трите закона и свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час и минималния размер на същото- 0.25 лв. са идентични: чл.261 КТ и чл.8 НСОРЗ; чл.67, ал.7, т.1 ЗДСл и чл.20 НЗСДА и чл.179, ал.1 и 2 ЗМВР. 

            Отбелязва, че полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и не е налице празнота. В ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за прилагане на КТ и НСОРЗ по аналогия, която да дерогира действието на специалната нормативна уредба. В случая специалният регламент е в чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР и тази специално норма, регламентираща 8-часова продължителност на работното време е установена със закон, ползва се с презумпцията на конституционност и задължителност при прилагането ѝ докато не бъде призната за противоконституционна, съгласно чл.51, ал.2 КРБ.

            Изразява несъгласие и с изводите на съда, че нормата на чл.187, ал.3 ЗМВР „не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, който е допустимо да полагат служителите на МВР”. Счита за неправилен така възприетият от съда коефициент от 1.143, доколкото не е съобразена разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, както и че е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициента да служи за генериране на извънреден труд.

Моли да бъде отменено изцяло решението на Тетевенския районен съд и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Депозирали са молби за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

От представените доказателства по гр.дело № 764/2019 г. на Тетевенския районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на въззивна жалба е спазен срока за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.

 Решението на Тетевенския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно в обжалваната част.

Т.Н.Г. е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София осъдителен иск за заплащане на сумата от 1813.74 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на претенцията.

От фактическа страна съдът приема следното:

 Със заповед № 1110 от 16.10.2014 г. ищецът е назначен за държавен служител-сержант в МВР и встъпил в длъжност на 28.10.2014 г.Със Заповед №1983к-1281/22.08.2016 година на Главния комисар на ГД ПБЗН Т.Н.Г. е преназначен от длъжността „водач на специален автомобил ІІ степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита н населението- Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението- МВР, на младши изпълнителска длъжност ”водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Тетевен към РД”ПБЗН”-Ловеч при ГД „ПБЗН” -МВР.Представена е длъжностна характеристика и месечни извлечения за платени възнаграждения, включващи начисления и удръжки, графици за работа, протоколи за отчитане на отработеното време. По тези факти страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е работел по утвърдени графици и протоколи на 24-часови смени, включваща и полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

За процесния период от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 година ищецът твърди, че е положил нощни дежурства общо 1808 часа, конкретно посочени по месеци и години.

От заключението на приетата от съда съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Радослав Христов, се установява, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника при 24-часови работни смени, включващи нощен труд от 22 ч. до 6 ч. Констатирано е, че на ищеца е отчитано сумираното работно време, както следва: по тримесечия – от м.10.2016 г. до м.06.2018 г. и ежемесечно- от м.05.07.2018 г. до м.10.2019 г.  В рамките на смените по график ищецът е полагал нощен труд- по 8 часа на смяна и общият брой часове нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период за времето от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 година, е 1752 часа. Изготвено е подробно Приложение № 1- Справка към експертизата за положения нощен труд по периоди и часове. Експертът е посочил, че за процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд от работодателя при отчитане на сумарното работно време. Паричната равностойност на извънредния труд, изчислен след преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 за целия период (за 252 часа), остойностени по часовата ставка за съответните периоди за извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време, е  1764.86 лева.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3 във вр. с чл. 187, ал.6 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В чл.176, ал.1 ЗМВР е разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. 

В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).

Ищецът работи на длъжността ”водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Тетевен към РД”ПБЗН”-Ловеч при ГД „ПБЗН”-МВР и е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.

В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

 В чл.187, ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период на работа на ищеца е действала НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г., която според чл.1 се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът.  В чл.2 е предвидено, че  нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители извън установеното редовно работно време не може да надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В наредбата липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. В новия чл.20а от НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е предоставена на държавните служители от МВР възможността да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл.8, ал.2 и е посочено, че по изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. Предвидено е, че съгласието по ал.2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане. Следва да се акцентира, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено заплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на служителите. Затова не може да се приеме, че е налице непълнота в нормативен акт, обуславящ приложението на НСОРЗ, както е приел РС.

Към времето, за което се отнася претенцията, е била в сила Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 година на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 и 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на Върховния административен съд- ДВ бр.49/2017 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК). Тази заповед е отменена със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. (ДВ бр.98/8.12.2017 г.). Последната заповед, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. са отменени със Заповед № 8321з- 156/05.02.2020 година, която е действаща към момента. Тези административни актове определят отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за нощен труд, за работа през дните на официални празници, независимо дали представляват извънреден труд или не, за времето през което служителят е на разположение, условията за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка.

В изпълнение на действащите към процесния период заповеди на ищеца е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева за час.

Като извънреден се дефинира трудът, който е положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл.143, ал.1 КТ.

В ЗМВР –чл.187 е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.В ал.5 е регулиран начинът на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като в ал.7 се съдържа ограничението, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Следователно, в ЗМВР се съдържа изрична норма, която определя кой труд се определя като извънреден.Прави се и разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед. В конкретния случай от данните по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. 

Исковата претенция, заявена като такава за извънреден труд, се основава на твърдението, че положеният нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Въззивният състав счита, че тази наредба е неприложима в настоящия случай, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 във вр. с чл.142, ал.1,т.1 и препращане към тази наредба няма. В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е очертано приложното ѝ поле, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а настоящия случай не е такъв. През процесния период за служителите на МВР са се прилагали посочените по-горе наредби, в които липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В тази насока са и мотивите на ВКС в Решение № 197/7.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о.

Следва да се изтъкне и друг аргумент за неприложимост на наредбата-  в чл.9 от НЗОРЗ е регламентрано превръщането на нощните часове положен труд в дневни, чрез умножаване с коефициент тогава, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното (чл.136 и чл.140 КТ). В чл.187, ал.3 ЗМВР е уредено, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква- 8 часа. Тълкувайки тези норми на ЗМВР и на Наредба № 8121з-776 от 2016 г. съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1,  независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. И на това основание не може да бъде уважена заявената претенция за преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен и претендиран като „извънреден”.

Не може да се направят изводи за приложение на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР, която препраща към нормите на Кодекса на труда и НЗОРЗ относно превръщането на нощните часове в дневни. Съдът счита, че предвидената в тази норма специална закрила на държавните служители е свързана само с тези отношения, които са извън специалните разпоредби на чл.179 ЗМВР. Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1) и др.

Настоящият въззивен състав приема, че не е налице извънреден труд при работата  през нощта на ищеца като държавен служител (”водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” – Тетевен към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР), съгласно чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма, поради което липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР. Исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Съдът намира за неоснователен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата, поради обусловеността му от главния иск.

Достигайки до обратен извод Тетевенският районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в частта, в която е уважен искът и вместо него-постановено решение за отхвърлянето му.Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, а в останалата част -е влязло в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 235.30 лева, включващи платена държавна такса за обжалване- 35.30 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева за всяка инстанция, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.23,т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

                             

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 12 от 20.01.2020 година, постановено по гр.дело № 764 по описа за 2019 година на Тетевенския районен съд, В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А е осъдена,  на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.187, ал. 6 ЗМВР да заплати Т.Н.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 1764.86 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни, за периода от  07.10.2016г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба- 07.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.Г., ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, иск по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 1764.86 лева (хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и 0.86 стот.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове към дневни, за периода от  07.10.2016г. до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба- 07.10.2019г. и до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.Н.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ 171А, разноски по делото в размер на  235.30 лева (двеста тридесет и пет лева и тридесет стотинки).

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: