РЕШЕНИЕ
Номер 38 23.03.2023 г. град Русе
Административен
съд – Русе, касационен
състав, на осми март две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Йълдъз Агуш
2. Диана Калоянова
при
секретаря Наталия Георгиева и
прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 25 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) Русе против Решение № 740/13.12.2022 г. (неправилно посочено като
постановено на 14.12.2022 г.), постановено по АНД № 20224520201590 по описа на
Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-00002016/27.07.2022
г., издадено от касатора. С наказателното постановление, за нарушение по чл. 3,
ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ (Наредба № 5) и на основание чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), на „Рея кеър България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание касатора се представлява от старши юрисконсулт П.С.-Й.,
надлежно упълномощена, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея и
претендира първоинстанционното решение да бъде отменено.
Ответникът по
касационната жалба – „Рея кеър България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2,
представлявано от В.В.Д. - управител, се представлява в процеса от адв. Н.Б.,***,
който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да остави
същата в сила. Представя писмено възражение и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноските.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради
липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Рея кеър България“ ЕООД против
Наказателно постановление № 18-001767/04.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т.
1, б. “б“ от Наредба № 5 и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Рея кеър
България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лева.
За да отмени процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, време от събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че съставът на нарушението не е
осъществен от обективна страна.
Решението на Районен съд – Русе
е правилно като
краен резултат и
следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе на „Рея кеър България“ ЕООД е установено, че дружеството
в качеството на работодател е сключило Трудов договор № 49/26.04.2021 г. с Д.К.Х.,
с който на последната било възложено да заеме длъжността „Личен асистент"
в дружеството. В хода на проверката било установено, че с Допълнително
споразумение от 21.03.2022 г. към посочения трудов договор „Рея кеър България"
ЕООД-работодател и Даринка Х.-работник, се споразумели за изменение на трудовия
договор, като считано от 27.03.2022 г. било определено за място на работа
Федерална Република Германия, гр. Вийсбаден, ул. „Лилиенвег" № 24 със срок
на командироване шест месеца за периода 27.03.2022 г. - 27.09.2022 г. В хода на
проверката била извършена справка в информационния масив на Национална агенция
за приходите, като било установено, че „Рея кеър България" ЕООД не е
подало уведомление до компетентната териториална дирекция на НАП за промяна на
мястото на работа на работника, съобразно разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 от КТ. Горепосочените констатации били обективирани в Протокол за извършена
проверка с № ПР2220364/08.07.2022 г., като се сочи, че с неподаването на
уведомлението дружеството е осъществило нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 16 от
Наредба № 5 във връзка с чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ. В тази връзка бил
съставен и АУАН № 18-007016/08.07.2022 г, който бил връчен на представител на
дружеството-жалбоподател, като последният не отбелязал наличието на възражения.
Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, като административнонаказващият
орган е възприел изцяло фактическото описание и правна квалификация на
деянието, посочени в АУАН, като за така приетия за осъществен състав на
административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството-жалбоподател било наложено имуществена санкция в размер на 1 500
лева.
Настоящият
съдебен състав приема касационната жалба, с която е сезиран, за неоснователна.
В касационната жалба е въведено оплакване във
връзка с изискването за определяне на датата на нарушението. В жалбата се сочи, че в конкретния случай тя
е без значение, защото нито към релевантния момент за подаване на
уведомлението, нито в хода на проверката, нито дори до момента на подаване на
касационната жалба дружеството – жалбоподател не е предприело действия да
изпълни задължението си да подаде необходимото уведомление за Х. във връзка с
допълнително сключеното споразумение. Касационният жалбоподател счита, че
нарушението е довършено с изтичане на тридневния срок за подаване на
уведомлението.
Настоящият
касационен съдебен състав възприема за правилен извода на въззивната инстанция,
че административнонаказващият орган неправилно е изчислил крайния момент на
тридневния срок, в който трябва да се подаде необходимото уведомление по чл. 63, ал. 3 от КТ. Правилно
е съобразено в обжалваното решение, че при сключено допълнително споразумение
на 21.03.2022 г., началният момент на срока е 00,00 часа на 22.03.2022 г., а крайният -
24.00 часа на 24.03.2022 г. Следователно, работодателят, който не е
подал процесното уведомление, ще бъде в нарушение от 00,00 часа на 25.03.2022
г., а не както е посочено в наказателното постановление 24.03.2022 г.
Неправилно обаче
въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от НПК
във връзка с чл. 84 от ЗАНН за определяне на сроковете – същите са приложими
само при определяне на процесуални срокове във връзка със съставянето на АУАН, издаването на
наказателно постановление и обжалването на последното. Нито Наредба № 5, нито
КТ съдържат правила за броене на сроковете в производството по изпращане на
разглежданото уведомление. Самото производство е административно по своя
характер – развива се пред административен орган – пред компетентната ТД на НАП
с участието на работодателя, а материалното правоотношение е регулирано с
метода на власт и подчинение, поради което за него се прилага АПК съгласно чл.
2, ал. 1 от същия кодекс. Но АПК също не съдържа правила за броене на сроковете
в административното производство, доколкото препращането в чл. 144 от АПК към
правилата на ГПК се отнася само за случаите, неуредени в дял трети
„Производства пред съд“ от същия кодекс. Поради това следва да се приеме, че
правилата за изчисляване на сроковете по чл. 60 от ГПК се прилагат в административните
производства, но не по силата на препращането в чл. 144 от АПК, а по силата на
аналогията на закона (analogia legis), на основание чл. 46, ал. 2, изречение
първо от Закона за нормативните актове. Според цитираната разпоредба, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Така в случая по аналогия
следва да се приложи разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК, която предвижда, че
срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който
започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съдът, като съобрази
изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК счита, че разноски се
следват в полза на ответника, като срещу претендираната сума от 300,00 лева за
възнаграждение за един адвокат не е възразена от касационния жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 740/13.12.2022 г.,
постановено по АНД № 20224520201590 по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на „Рея кеър България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Шишман“ № 11, вх. 1, ет. 2,
представлявано от В.В.Д. – управител адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.