№ 3021
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100505629 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20080626/23.02.2023 г. по гр.д. № 23797/2021 г. на Софийски
районен съд, 57 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК по
отношение на „ЗАД Алианц България” АД, че дължи на „Застрахователно дружество
Евроинс” АД на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1098,45 лева, представляващи
неплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” относно автомобил „Мазда ЦХ 5”, рег. №
СА****ХА, поради настъпило в района на гр. София, бул. „Гоце Делчев” ПТП на
07.01.2020 г. по вина на водача на автомобил „Сеат”, рег. № СВ****НК, чиято
деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при
„ЗАД Алианц България” АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.08.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2020 г. по ч.гр.д. №
39502/2020 г. по описа на СРС, 57 състав.
Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответника
„ЗАД Алианц България” АД да заплати на ищеца „Застрахователно дружество
Евроинс” АД разноски по делото в размер на 475,00 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗАД Алианц
България” АД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
необосновано. Поддържа се, че неправилно е прието от СРС, че е безспорно
установено по делото, че ПТП е резултат от поведението на застрахования при
ответника водач на автомобил „Сеат”. Поддържа се, че признанието на вината в
констативния протокол за ПТП представлява само субективно възприятие на водача.
1
Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че водачът на автомобил
„Мазда” се е движел с такава скорост, която не му е позволила да спре и да
предотврати ПТП. Твърди се, че от доказателствата се установява, че водачът на
автомобил „Сеат” е преминал по бул. „Гоце Делчев”, преди да светне зелено за
автомобил „Мазда”, като след преминаването е започнал маневра по спиране, след
което е подаден зелен сигнал за автомобил „Мазда”. Твърди се, че неправилно е
прието, че ударът е близо до кръстовището, доколкото няма доказателства за това къде
е настъпило ПТП точно. Твърди се, че макар да е приета схема, според която е било
забранено да се паркира на бул. „Гоце Делчев”, то този проект е към 2007 г., а сега
забранителният знак е премахнат. Твърди се, че забраната е била за паркиране, а не за
спиране. Поддържа се и че самият водач на автомобил „Мазда” отбелязва, че на
посоченото място спират автомобили. Твърди се, че не е доказано противоправното
поведение на водача на автомобил „Сеат”, а от доказателствата е видно, че водачът на
автомобил „Мазда” е бил с несъобразена скорост и е нарушил чл. 20 ЗДвП. Евентуално
се поддържа, че е налице съпричиняване на двамата водачи. Предвид изложеното се
иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Евентуално се
иска да се намали размера, до който искът е уважен. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемият – ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, оспорва
жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в
съответствие с доказателствата по делото. Твърди, че от доказателствата по делото е
видно, че ПТП е настъпило в момента, в който водачът на автомобил „Сеат” е
извършвал маневра за паркиране, като ударът е бил отзад. Сочи, че видимостта на
водача на автомобил „Мазда” е била ограничена. Твърди, че от констативния протокол
е видно, че автомобил „Сеат” се е намирал частично напряко в лявата от двете пътни
ленти, като ударът не е настъпил в лентата, използвана за паркиране. Твърди, че ако
автомобил „Сеат” не е бил издаден в лявата пътна лента, то не би настъпил удар отзад
в превозното средство. Твърди, че водачът на автомобил „Мазда” все пак се е опитал
да избегне удара, като е отклонил МПС надясно, тъй като е имало насрещно движещи
се автомобили отляво. Твърди, че част от обясненията на вещото лице са нелогични и
се основават на предположения. Сочи, че невярно е прието от вещото лице, че
автомобил „Мазда” се е движел с несъобразена скорост, след като не се знае къде е
бил автомобил „Сеат”. Твърди, че водачът на автомобил „Сеат” не се е съобразил с
правилата за движение по пътищата, като не се е убедил, че няма да създаде опасност.
Поддържа, че водачът на автомобил „Сеат” е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП. Предвид изложеното моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
2
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 вр. чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. За
уважаването му ищецът застраховател следва да установи при условията на пълно и
главно доказване: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение със
собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка
„Каско; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между
ответната страна и водача, причинил процесното ПТП; 3/ настъпване през периода на
застрахователното покритие по двата договора на ПТП вследствие на противоправното
поведение на застрахования при ответната страна водач; 4/ вид и размер на вредите,
причинени на застрахованото от ищеца МПС; 5/ пряка причинно-следствена връзка
между настъпилите вреди и процесното ПТП; 6/ размер на обезщетението, заплатено
от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка
„Каско”.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже възражението си,
че с конкретно свое поведение водачът, застрахован от ищеца, е причинил/допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат.
Безспорни по делото са следните обстоятелства:
1/ На 07.01.2020 г. е настъпило в гр. София, на бул. „Гоце Делчев” ПТП между
лек автомобил „Сеат Арона”, рег. № СВ****НК, управляван от К.Л., и лек автомобил
„Мазда ЦХ 5”, рег. № СА****ХА, управляван от В.М.;
2/ „Застрахователно дружество Евроинс” АД е сключило договор за
имуществена застраховка „Каско” на лек автомобил „Мазда ЦХ 5”, рег. № СА****ХА,
със срок на застрахователното покритие от 24.10.2019 г. до 23.10.2020 г.;
3/ „ЗАД Алианц България” АД е сключило договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите за водача на лек автомобил „Сеат Арона”, рег. №
СВ****НК, който договор е действал към датата на процесното ПТП;
4/ „Застрахователно дружество Евроинс” АД е определило и изплатило в
изпълнение на задълженията си по договора за имуществена застраховка „Каско”
обезщетение в размер на 3676,45 лева за причинените от ПТП вреди по лек автомобил
„Мазда ЦХ 5”, рег. № СА****ХА;
5/ „ЗАД Алианц България” АД е възстановило на „Застрахователно дружество
Евроинс” АД сумата от 2578,00 лева във връзка с регресна претенция, обективирана в
писмо с рег. № РК-014/13.12.2016 г.
Спорно между страните по делото е кой водач е причинил настъпването на
процесното ПТП.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани водачите на двата
леки автомобила, участвали в ПТП.
Свидетелят К.Л., управлявал лек автомобил „Сеат Арона”, рег. № СВ****НК, е
заявил, че си спомня, че е участвал в ПТП през 2020 г., но не помни къде и как е
станало. Спомня си, че е управлявал автомобил „Сеат”, който е паркирал, когато го
ударил друг автомобил отзад. Спомня си, че ударът е бил в кв. „Гоце Делчев”, близо
до входа на „Южния парк”. При предявяване на процесния констативен протокол
свидетелят е потвърдил, че подписът за водач „А” е негов.
В разпита си свид. Лазаров сочи, че не си спомня къде точно се е опитвал да
3
паркира. Твърди, че автомобилът му е бил ударен отстрани, отзад и някъде около
десния стоп. Твърди, че не помни дали ПТП е било на пътя или на обособен паркинг.
Твърди, че вероятно е подал аварийни светлини, докато е паркирал.
Свидетелят В.М., управлявал лек автомобил „Мазда СХ 5”, рег. № СА****ХА,
първо е заявил, че няма спомен дали е участвал в ПТП през 2020 г. След като съдът му
е предявил приложения по делото констативен протокол, свидетелят е заявил, че
данните за водач „Б” и подписът за този водач са негови. След предявяване на
протокола свидетелят е заявил, че си е спомнил за случая, при който е управлявал лек
автомобил „Мазда ЦХ 5”. Твърди, че се е движел по ул. „Костенски водопад”, като е
направил десен завой към бул. „Гоце Делчев”. Твърди, че пред него е имало
автомобили, като ударил един от тях. Твърди, че е ударил автомобила си от лявата
страна, другото МПС било ударено отдясно. Твърди, че водачът на ударения
автомобил е извършвал маневра назад. Сочи, че след светофара има паркоместа.
Заявява, че се е движел в лявата пътна лента, а другият автомобил се е изнасял от нея.
Твърди, че преди завоя не е видял откъде е дошъл другият автомобил. Поддържа, че
скицата в протокола отразява разположението на автомобилите към момента на удара,
като може да се каже, че удареният автомобил е бил напряко в едната лента.
Свидетелят заявява, че има едно платно за движение, а другото се използва за
паркиране. Спомня се, че е имало други паркирани автомобили, като удареният е бил
първият след завоя. Поддържа, че при завоя има храсти и не се вижда. Заявява, че е
видял другия автомобил при удара, като не го е видял да идва от другата част на
кръстовището. Свидетелят заявява, че не е паркирал. Спомня си, че е завил с около 40
км/ч, като е натиснал спирачките, за да избегне удара. Спомня си, че е завил на зелена
светлина, като не знае дали е имало знак, забраняващ паркирането. Не си спомня дали
точно пред ударения автомобил е имало други МПС, но удареният не е бил на нивото
на паркиралите. Твърди, че не е видял дали е имало включени стопове, но се е опитал
да избегне удара. Твърди, че е навил волана надясно заради насрещно идващи
автомобили. Спомня си, че светофарът от неговата страна е бил зелен и затова е
преминал с около 30 км/ч. Твърди, че след ПТП са уведомени органите на реда, които
двамата водачи са изчакали, след което са съставили протокол.
От двустранния протокол за ПТП, който двамата водачи признават, че са
подписали, е видно, че ПТП е настъпило на 07.01.2020 г., около 10.00 часа, на бул.
„Гоце Делчев“, гр. София. В протокола е посочено, че ПТП е настъпило при промяна
на лентата на движение от страна на водач А – К.Л..
В констативния протокол е посочено, че вредите по лек автомобил „Сеат
Арона”, са в областта на задна дясна врата, калник, лайстна.
От двустранния протокол за ПТП е видно, че вратите по лек автомобил „Мазда
ЦХ 5“ са в областта на ляв фар, предна броня, халоген, парктроник, пръскалка,
лайстна.
Местоположението на вредите по автомобилите кореспондира с показанията на
свид. М., който сочи, че изготвената скица в констативния протокол съответства на
действителното положение при ПТП.
От приетата в първоинстанционното производство САТЕ се установява, че лек
автомобил „Сеат Арона” се е движел по бул. „Гоце Делчев”, с посока от ул. „Боянски
водопад” към ул. „Хенрик Ибсен”. Непосредствено след кръстовището с ул.
„Костенски водопад” водачът предприел маневра за престрояване вдясно, при което
реализирал ПТП с лек автомобил „Мазда ЦХ5”.
Според вещото лице щетите по лек автомобил „Мазда ЦХ 5” се намират в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило в гр. София на 07.01.2020 г. Експертът
посочва, че стойността за възстановяване на вредите, определена по средни пазарни
4
цени към датата на ПТП, е 3717,06 лева.
Вещото лице е посочило също така, че кръстовището между бул. „Гоце Делчев”
и ул. „Костенски водопад” е регулирано посредством автоматична светофарна уредба и
пътни знаци. Експертът е установил, че водачът на лек автомобил „Мазда ЦХ 5” се е
движел срещу пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство” и
пътен знак Г2 – „Движение само надясно след знака”.
Вещото лице е посочило, че не е уточнено от коя посока е дошъл лек автомобил
„Сеат Арона”.
В съдебното заседание инж. Й.Й. е заявил, че няма какво да добави към
заключението, след като е изслушал свидетелските показания. Заявил е, че двамата
свидетели потвърждават един и същ механизъм – след светофара на кръстовището на
ул. „Костенски водопад” и бул. „Гоце Делчев” лек автомобил „Сеат” се е намирал
напречно и заради скоростта си на движение водачът на лек автомобил „Мазда” не е
имал възможност да спре и е настъпило ПТП. Посочил е, че лек автомобил „Сеат” е
започнал да паркира в дясното платно, когато е преминал на зелен светофар лек
автомобил „Мазда”.
Вещото лице е посочило също така, че от техническа гледна точка най-вероятно
лек автомобил „Сеат” е бил първият в колоната от паркирали. Поддържало е, че от
техническа гледна точка причина за ПТП е водачът на лек автомобил „Мазда”, който
се е движел със скорост, при която не може да спре при внезапно възникване на
опасност и ограничена видимост. Вещото лице е посочило, че ако водачът на лек
автомобил „Мазда” се е движел с 20 км/ч и другият автомобил е бил на 20 метра,
значи водачът не е реагирал своевременно и е има възможност да предотврати удара.
По делото е представена и справка за организацията на движението в района на
бул. „Гоце Делчев” и ул. „Костенски водопад”. В писмото от Столична община изрично
е посочено, че дирекция „Управление и анализ на трафика” не разполага с информация
за настъпила промяна в организацията на движението към 07.01.2020 г. (датата на
процесното ПТП).
От схемата е видно, че по бул. „Гоце Делчев”, след кръстовището с ул.
„Костенски водопад”, е поставен знак В28 – „Забранено е паркирането”.
От схемите е видно също, че зелена светлина се подава в различен момент за
движещите се по бул. „Гоце Делчев” и за завиващите от ул. „Костенски водопад”
надясно по бул. „Гоце Делчев”.
При така събраните доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 07.01.2020 г., около 10.00 часа, К.Л. е управлявал лек автомобил „Сеат
Арона”, рег. № СВ****НК, като се е движел по бул. „Гоце Делчев”, с посока от ул.
„Боянски водопад” към ул. „Хенрик Ибсен”. Водачът К.Л. е извършил маневра за
промяна на движението си от лява към дясна пътна лента, за да паркира автомобила
си. Докато е извършвал маневри за паркиране, е подаден зелен светофар за
завиващите от ул. „Костенски водопад” надясно към бул. „Гоце Делчев”. На зеления
сигнал е преминал и лек автомобил „Мазда ЦХ 5”, рег. № СА****ХА, управляван от
В.М.. Към момента на предприемането на маневра „завой надясно“ лек автомобил
„Мазда ЦХ 5” се е движел със скорост около 30-40 км/ч., като видимостта на водача
при завоя е била ограничена заради налични храсти.
След извършване на маневра „завой надясно“ водачът на лек автомобил „Мазда
ЦХ 5” се е ударил в лек автомобил „Сеат Арона”, който към този момент се е намирал
напречно на лявата и дясната пътна лента. Преди удара водачът на лек автомобил
„Мазда ЦХ 5” е опитал да избегне ПТП, като навил волана надясно.
5
При удара са нанесени вреди на лек автомобил „Сеат Арона” в задна дясна част
(задна дясна врата, калник, лайстна), а щетите по лек автомобил „Мазда ЦХ 5” са в
предна лява част (ляв фар, предна броня, халоген, парктроник, пръскалка, лайстна).
Към момента на ПТП е имало поставен знак, който е забранявал паркирането на
автомобили по бул. „Гоце Делчев” след кръстовището с ул. „Костенски водопад”.
Въззивният съд намира, че гореизложеният механизъм на настъпване на ПТП се
потвърждава както от свидетелските показания на водачите, участвали в ПТП, така и
от приобщената по делото САТЕ.
Съдът приема за установено, че към момента на удара лек автомобил „Сеат
Арона” е бил напречно разположен в лявата пътна лента. Този извод се обосновава с
местоположението на вредите върху това МПС, а именно – в задна дясна част.
Съдът приема за установено, че към момента на удара лек автомобил „Мазда
ЦХ 5” се е движел със скорост между 30-40 км/ч и при ограничена видимост към бул.
„Гоце Делчев”. В този смисъл са показанията на свид. В.М..
Съдът приема за установено, че към момента на удара водачът на лек автомобил
„Сеат Арона” е паркирал, тъй като в този смисъл са както изявленията на свид. К.Л.,
така и изявленията на свид. В.М..
Съдът приема въз основа на представената от Столична община пътна схема, че
към 07.01.2020 г. е съществувала забрана за паркиране на мястото на процесното ПТП.
Този извод се обосновава с обстоятелството, че дирекция „Управление и анализ на
трафика” не разполага с данни за промяна на знаковото стопанство на мястото на ПТП
към 07.01.2020 г. Ирелевантно за съществуващата забрана за паркиране е това, че
поначало най-дясната пътна лента на бул. „Гоце Делчев” е използвана за паркиране.
Аналогично без значение за съществуващата забрана към датата на ПТП е
обстоятелството, че в момента на мястото на ПТП може да се паркира. Единственото
съществено за процесния казус е, че към 07.01.2020 г. е съществувала забрана за
паркиране.
При така установеното от фактическа страна СГС приема от правна страна
следното:
На основание чл. 6 ЗДвП водачите на МПС са длъжни да съобразяват
поведението си с постановените пътни знаци, както и да изпълняват последните.
По арг. от чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприема каквато и да е маневра, вкл. да влезе в реда на паркирани превозни
средства или да се отклони надясно или наляво по платното за движение, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или маневрират покрай него. При
извършване на маневрата водачът е длъжен да се съобрази с положението, посоката и
скоростта на движение на останалите участници на пътя.
Както се установи по делото, в настоящия случай водачът К.Л. е предприел
действия по паркиране на място, където към този момент е съществувала забрана за
това. Водачът е предприел действията по паркиране, за които е започнал престрояване
от лявата към дясната пътната лента, без да съобрази, че извършва маневрата при
наличие на ограничена видимост за автомобилите, включващи се в движението по бул.
„Гоце Делчев”, с посока към „Южен парк”, откъм ул. „Костенски водопад”. Тоест
извършил е маневрата, без да съобрази, че се превръща в опасност за автомобилите,
идващи от ул. „Костенски водопад”. Предвид горното въззивният съд приема, че
водачът на лек автомобил „Сеат Арона” – К.Л., е допуснал нарушение на чл. 6 и чл. 25
ЗДвП, като тези нарушения се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,
предмет на настоящото дело. Описаното поведение на водача К.Л. е противоправно и
6
виновно по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според който вината се предполага до доказване на
противното.
Въззивният съд намира, че установеното виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Сеат Арона” – К.Л., се признава от „ЗАД Алианц България”
АД. Застрахователното дружество частично е изплатило претендираното от
„Застрахователно дружество Евроинс” АД регресно вземане. Това плащане следва да
се разглежда като извънсъдебно признание на неизгодното обстоятелство, а именно –
че е налице основание да се реализира регресната отговорност на застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.
По-нататък трябва да се посочи, че в срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът „ЗАД Армеец България” АД своевременно е направил възражение за
съпричиняване, което въззивният съд намира за основателно.
Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС
„съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона
за движение по пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е
допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че
такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем,
ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не
може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/“.
Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се формира, ако след пълно
и главно доказване, проведено от възразилата страна, се установят конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които последният обективно е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил настъпването
на вредите.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват, наред с друго, с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Въззивният съд намира, че в случая е допуснато нарушение и от водача на лек
автомобил „Мазда ЦХ 5” – В.М.. Водачът не е съобразил скоростта си с ограничената
видимост към бул. „Гоце Делчев“, по който иска да премине. Свидетелят М. първо
посочва, че е завил със скорост от около 40 км/ч, а след това твърди, че се е движел
със скорост от около 30 км/ч. Движейки се обаче със скорост между 30-40 км/ч,
водачът В.М. сам се е поставил в положение, в което да не може да осъществи
аварийно спиране при наличие на непосредствена опасност на бул. „Гоце Делчев”, в
движението по който се включва.
Съдът намира, че нарушенията на всеки от водачите, участвали в ПТП, са
еднакво значими за настъпване на вредите по лек автомобил „Мазда ЦХ 5”. Тоест
степента на съпричиняване следва да се определи на 50 %.
Както се посочи вече, безспорно по делото е, че „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД е изплатило за причинените на лек автомобил „Мазда ЦХ 5” вреди
обезщетение от 3676,45 лева. Безспорно е и че „ЗАД Алианц България” АД е
възстановило на „Застрахователно дружество“ АД сумата от 2578,00 лева.
Изплатеното от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД обезщетение от
7
3676,45 лева е по-ниско от посочената от вещото лице средна пазарна стойност на
вредите. Според вещото лице стойността за възстановяване на причинените вреди е в
размер на 3717,06 лева. В тази връзка съдът намира, че преценката за наличие на
непогасено регресно вземане по смисъла на чл. 411 КЗ следва да се извърши, като
процентът на съпричиняване се приспадне от реално определеното и изплатено
обезщетение от страна на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Тоест дължимото
от „ЗАД Алианц България” АД по реда на чл. 411 КЗ след приспадане на процента на
съпричиняване се равнява на 1838,23 лева (3676,45 / 2 = 1838,23).
Ако съдът приспада процента на съпричиняване от посочената от вещото лице
средна пазарна стойност на вредите в размер на 3717,06 лева, то той би допуснал да се
стигне до неоснователно обогатяване, което е правно нетърпимо.
Съобразявайки горепосоченото, въззивният съд намира, че след като „ЗАД
Алианц България“ АД е възстановило на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД
сумата от 2578,00, а според съда ищецът има регресно вземане само до размера от
1838,23 лева, то двамата застрахователи са уредили извънсъдебно отношенията
помежду си в съответствие с процента на съпричиняване на двамата водачи, участвали
в ПТП. Поради това предявеният в настоящото производство иск по чл. 411 вр. чл.
493, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доколкото е налице пълно несъвпадение в крайните изводи на първата и
въззивната инстанции, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на делото решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „ЗАД
Алианц България” АД е осъден да заплати на ищеца „Застрахователно дружество
Евроинс” АД разноски в размер от 475,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за първоинстанционното производство. „ЗАД Алианц България“ АД е
представило списък по чл. 80 ГПК, с който е претендирало 30,00 лева за внесен
депозит за свидетел, 160,00 лева за внесен депозит за изготвяне на САТЕ, 5,00 лева за
издаване на съдебно удостоверение и 361,07 лева с вкл. ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение. Представени са документи за извършване на всички разноски, поради
което същите подлежат на възстановяване изцяло.
В хода на първоинстанционното производство ищецът „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от „ЗАД Алиац България“ АД. Съдът
намира, че уговореното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство не е прекомерно предвид материалния интерес по делото, положените
усилия от адвоката, броя на заседанията, проведени пред СРС, правната и фактическа
сложност на делото. Размерът на уговорения адвокатски хонорар освен това е
съобразен с минималните размери по НМРАВ в приложимата редакция към 2022 г.
Съдът изрично посочва, че доколкото упълномощеният от „ЗАД Алианц
България” АД адвокат е регистриран по ДДС, то върху дължимото се възнаграждение
за процесуално представителство се начислява задължително и дължимият данък
добавена стойност. След заплащането на уговореното възнаграждение с вкл. ДДС
цялата платена сума има характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и ако бъде
поискана, се присъжда изцяло при благоприятен за страната изход. В изложения
смисъл са Определение № 279/29.06.2022 г. по ч.т.д. № 1380/2021 г. на II Т.О. на ВКС,
Определение № 309/30.09.2020 г. по ч.т.д. № 1065/2020 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 2281/16.08.2024 г. по т.д. № 1127/2023 г. на I Т.О. на ВКС и други.
8
Предвид горното и с оглед пълното отхвърляне на исковата претенция на
„Застрахователно дружество Евроинс” АД на ответника „ЗАД Алианц България“ АД се
дължат разноски в размер на 556,07 лева за първоинстанционното дело.
Въззивникът „ЗАД Алианц България“ АД има право на основание чл. 273 вр. чл.
78, ал. 1 ГПК да му бъдат възстановени и направените разноски във въззивното
производство. Въззивникът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 491,80 лева с вкл. ДДС и заплатена
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25,00 лева. За извършените разходи
са представени доказателства, поради което същите подлежат на възстановяване.
В хода на производството пред СГС въззиваемият „Застрахователно дружество
Евроинс” АД не е отправял възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
претендиран от „ЗАД Алианц България” АД.
Предвид горното, като се съобрази основателността на въззивната жалба, на
въззивника „ЗАД Алианц България“ АД следва да се присъдят разноски за
производството пред СГС в общ размер от 516,80 лева съгласно чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1
ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и с оглед цената на иска решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20080626/23.02.2023 г. по гр.д. № 23797/2021 г. на
Софийски районен съд, 57 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Искър”, бул.
„Христофор Колумб” № 43, срещу „ЗАД Алианц България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 вр. чл.
493, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че „ЗАД Алианц
България” АД дължи на „Застрахователно дружество Евроинс” АД сумата от 1098,45
лева, представляващи заплатено от „Застрахователно дружество Евроинс” АД
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” във връзка с ПТП,
настъпило на 07.01.2020 г. в гр. София, бул. „Гоце Делчев“, между лек автомобил
„Сеат Арона“, рег. № СВ****НК, и лек автомобил „Мазда ЦХ 5“, рег. № СА****ХА,
ведно със законната лихва от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39502/2020 г. на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб”
№ 43, да заплати на ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 556,07 лева, представляващи разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб”
№ 43, да заплати на ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, на основание чл. 273
9
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 516,80 лева, представляващи разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10