РЕШЕНИЕ
№. 2363
гр. Пловдив, 12.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 2725 по описа на
съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Илияна
Кръчмарова, срещу решение № 1702 от 29.08.2022 г., постановено по а.н.д № 1786
по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XI – ти наказателен състав, с
което е отменено наказателно постановление №
51056-S005738/08.07.2011 г. на заместник-териториален директор на ТД на НАП - Пловдив,
с което на „Винарска изба Брезово – България“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 355, ал. 1
от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 7, ал. 3 от КСО и е прекратено
административнонаказателното производство срещу „Винарска изба Брезово –
България“ АД за нарушение по чл. 7, ал. 3 от КСО, вменено с АУАН №
S005738/11.01.2011 г. и НП № 51056-S005738/08.07.2011 г., издадено от ТД на НАП
- Пловдив.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че жалбата, сложил в ход въззивното производство е допустима.
Твърди се, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил нормите на закона
като е приел, че издаденото наказателно постановление не е било редовно
връчено. Поддържа се, че в хода на административното производство не са допуснати
процесуални нарушения и правилно и законосъобразно за доказаното деяние на
дружеството е наложен административно наказание. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу
размер на разноските на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – „Винарска изба Брезово – България“
АД, ЕИК *********, адрес: гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от „Винарска изба Брезово – България“ АД срещу №
51056-S005738/08.07.2011 г. на заместник-териториален директор на ТД на НАП -
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № S005738 от
11.01.2011 г., съставен от Светла Спасова Пашева – на длъжност инспектор по
приходите при ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното: При извършена проверка относно спазването на данъчното и
осигурителното законодателство било установено, че „Винарска изба Брезово –
България“ АД, в качеството си на дружество – осигурител не е спазило срока за
внасяне по сметка на ТД на НАП – Пловдив на дължимите осигурителни вноски за
фондовете на ДОО върху начислените трудови възнаграждения за периода 01.08 – 31.08.2010г.
на работещите в дружеството 30 лица по трудови правоотношения. Възнагражденията
за месец август 2010 г. са начислени на 30.09.2010 г., но не са изплатени.
Дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО в размер на 2484,98 лв.
следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е
положен трудът, т.е. до 30.09.2010 г. Същите не били внесени към датата на
съставяне на акта по разкритите за това сметки на ТД на НАП – Пловдив.
Размерът на дължимите
осигурителни вноски за ДОО бил установен въз основа на представените от
дружеството документи на 12.10.2010 г. в изпълнение на задълженията си за
предоставянето им съгласно протокол за извършена проверка серия АА № 0061374 от
08.10.2010 г. Нарушението било установено на 12.10.2010 г. при представянето на
справки образец КД 127 и КД 128 в сградата на ТД на НАП – Пловдив, ул.
„Чернишевски“ № 3. Нарушението е квалифицирано по чл. 7, ал. 3 от Кодекса за
социалното осигуряване /КСО/.
Актът бил съставен в
присъствието на свидетел и представител на дружеството. Актът е връчен при
отказ на представляващия дружеството да получи екземпляр от него и да се
подпише върху акта, който отказ е извършен в присъствието на двама свидетели,
за което същите положили подписи.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 355, ал. 1 КСО е наложил на нарушителя имуществена санкция в
размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, които в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. По отношение на срочността на жалбата районният съд не
кредитирал, отбелязаната върху НП резолюция на и. д. зам.-директор на ТД на НАП
Пловдив, че същото следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН от дата 25.04.2019 г., поради многократни опити лицето да бъде
открито на посочения от него адрес. Съдът съобразил, че за да се счита
постановлението за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две
кумулативни предпоставки – деецът да не е намерен на посочения по преписката
адрес и новият му адрес да не е известен. Представените по делото доказателства
не сочели да са спазени посочените условия, тъй като липсвали данни адресът на
дружеството да е посещаван неколкократно, но не по-малко от два пъти и то
в различно време. От приложения по преписката протокол за извършена проверка №
3699/12.10.2011г. се установява, че регистрираният адрес на жалбоподателя в гр.
Брезово, ул. „Зелениковска“ № 1 е посетен еднократно на 12.10.2011 г. в 10:45
часа, като е констатирано, че към този момент обектът не работи, няма портиер
или друг служител, който да получи постановлението, като на входната врата е
поставен катинар. Същевременно по делото има данни, че дружеството е афиширало
пред приходната агенция и друг адрес за кореспонденция – гр. Пловдив, ул. „Поп
Тачо“ № 2. На този адрес обаче липсват опити за връчване. Съдът е обсъдил и писмо,
изходящо от Общинска администрация – Брезово с № 12-00-220-1 от 08.06.2022 г.,
като е приел критично съдържащото се в
него изявление, че в НБД „Население“ не съществува административен адрес в гр.
Брезово, ул. „Зелениковска“ № 1. Съдът е отбелязал, че писмото не уточнява дали
информацията се отнася до момента на издаването му през 2022 г., или въобще за
целия период, или към 2011 г., когато е бил търсен нарушителят. От друга страна
служителите на ТД на НАП са откривали физическия адрес на производствената база
на дружеството преди и след издаване на постановлението, доколкото са
извършвани различни служебни дейности – от извършване на проверка до опис на
недвижими имущество.
При тази безспорна фактическа
обстановка съдът е приел, че от страна на администрацията не са положени достатъчно
усилия за връчване на наказателното постановление, за да намери приложение редът
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
За правно ирелевантно
съдът е счел и евентуалното узнаване от страна на наказаното лице за издаденото
наказателно постановление, тъй като срокът за обжалването му тече не от
узнаването, а от връчването му.
С оглед на горното съдът
приел, че жалбата се явява подадена в срок и е процесуално допустима.
9. При контрола по същество районният съд констатирал съществено нарушение,
касаещо налагането на санкция на дружеството жалбоподател, тъй като към
настоящия момент е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване. В този аспект съдът съобразил, че за
нарушението се твърди да е извършено на 01.10.2010 г. Към датата на издаване на
АУАН и НП, предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове не са били изтекли.
Бездействието да се връчи НП в продължение на приблизително дванадесет години
предвид нередовните действия на администрацията, е довело до изтичане на
абсолютната давност за преследване на 01.04.2015 г. - четири години и половина
след извършване на нарушението.
ІV. От правна страна:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Мотивите на
касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение, които по
аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат
повторно възпроизвеждани.
Според правилото
на чл. 58 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.), препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.
Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Посочената
норма въвежда изискване за връчване на НП лично или чрез представител на
нарушителя, срещу подпис. Само когато препис от НП не може да се връчи лично на
нарушителя срещу подпис, правилото на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН допуска връчване
чрез прилагане по преписката при кумулативното наличие на две предпоставки -
нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е
неизвестен.
Правилата на чл.
180 от Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 84 от ЗАНН, при
връчване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН,
поставят в тежест на органа да докаже, че са спазени изискванията на закона,
т.е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият адрес е
неизвестен. Само при наличие на доказателства за изпълнение на
законоустановените предпоставки връчването по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН ще
бъде редовно процесуално действие, от което да възникнат заложените в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН правни последици – стартиране на предвидения срок за обжалване.
В случая не са
представени доказателства за редовно връчване на адресата по реда на чл. 180 от НПК. Освен съставения протокол, който удостоверява едно единствено посещение на
адреса на нарушителя, не се ангажират други доказателства в подкрепа наличието
на втората кумулативна предпоставка – нарушителят да е сменил адреса си и
новият адрес да е неизвестен. Напротив, в случая се установява, че на адреса на
дружеството се намира обект, който не е бил в работен режим. Това обстоятелство
по никакъв начин не изключва задължението на органа да положи усиля за
връчването на наказателното постановление и едва при наличие на обективна
пречка – неизвестен адрес, да пристъпи към връчване по реда по чл. 58, ал. 2 ЗАНН.
При това
положение, противно на разбирането на наказващия орган, не може да бъде прието,
че процесното наказателно постановление е редовно връчено на дата 25.04.2019г.
Несъстоятелни са
и доводите, че дори връчването по чл. 58, ал. 2 ЗАНН да е било нередовно, то
срокът за обжалване на наказателното постановление е започнал да тече от дата
18.02.2022г. Нито подаденото искане от длъжника за отписване на погасени по
давност задължения, нито произнасянето на публичния изпълнител по това искане
са процесуални действия, които законът да предвижда като равнозначни на връчването
на наказателното постановление. В случая задължението по чл. 58, ал. 1 от ЗАНН
е поставено в диспозицията на правна норма, регулираща развитието на формално
административнонаказателното производство, и нейното прилагане не може да се
извършва в хипотезата на разширително тълкуване.
Общите правила
на Административнопроцесуалния кодекс боравят с термина „съобщаване“ на
административния акт, чието съдържание се запълва от факта на узнаване от
адресата на релевантните обстоятелства: какъв акт е издаден, от кой оран, какво
е съдържанието на акта и по какъв ред може да бъде обжалван), без оглед формата
на процесуалното действие – по поща, по телефон, факс, e-mail или залепване на
съобщение. За разлика от общия ред, специалните правила на ЗАНН изискват
конкретно по резултат и форма процесуално действие - „връчване“ на
наказателното постановление, което може да бъде само срещу подпис лично на
нарушителя или чрез негов представител. В случая такова редовно процесуално
действие не е извършено, поради което наказателно постановление №
51056-S005738/08.07.2011 г. не е било връчено на нарушителя по законоустановения
ред и подадената срещу същото жаба се явява в срок.
Горният извод
обосновава и правилността на обжалваното пред касационната инстанция решение по
съществото на спора. Бездействието да се връчи НП от 08.07.2011г. в
продължителен период от време е довело до изтичане на абсолютната давност за
преследване на 01.04.2015 г. /считано от 01.10.2010г./, при приложима
абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, предвидена в чл.81, ал.3 вр.с чл.80,
ал.1, т.5 НК за издаване на санкционният акт и влизането му в сила, която тече
от момента на извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015г. по ТД № 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на
ВАС, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото постановление:
"В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3
от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН. Предвид липсата на разпоредба,
уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в
НК следва да намери приложение...“. Уредената в разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 НК във връзка с чл.11 ЗАНН, погасителна давност е в смисъл, че наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член.
Следователно, след изтичане на четири години и шест месеца наказателното
преследване се погасява по давност. Предвид задължителния за правоприлагащите
органи по смисъла на чл.130 ал.2 ЗСВ характер на цитираното тълкувателно
постановление, разпоредбите на НК за абсолютната погасителна давност са
приложими към настоящият казус.
Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС,
давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да
наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание. Давността
погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. Съгласно чл. 34 ЗАНН не се образува административно
наказателно производство, а образуваното се прекратява, при изтичане на
предвидената в закона преследвателска давност. Правилно районният съд се е
позовал на чл. 63 ал.6 ЗАНН и е приел, че независимо от материална
законосъобразност на НП, съдът го отменя и прекратява
административнонаказателното производство при изтичане на преследвателската
давност по чл. 34 ЗАНН. Процесуално законосъобразно районният съд е приел, че
на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН прекратяването на административнонаказателното
производство в конкретния случай следва да е с решение, а не с определение,
който акт намира приложение само при прекратяване на съдебното производство в
хипотезите на влизане в сила на НП, но не и при отмяна на НП с прекратяване на
административнонаказателното производство. В тази насока правилно въззивната
инстанция е съобразила трайната практика на Върховния касационен съд /Решение
№149/08.10.2020г. по дело №707/2020г. на ВКС; Решение №266/28.05.2009г. по н.д.
№225/2009г., І н.о. ВКС; Решение № 500, трето наказателно отделение,
наказателно дело № 1729/2014г.; Решение №26/13.05.2019г. по дело №1239/2018г.
на ВКС; Решение №209/27.12.2019г. по дело №614/2019г. на ВКС/.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление и е прекратил административнонаказателното
производство, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
11. Ответникът в настоящото
производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1702 от 29.08.2022 г.,
постановено по а.н.д № 1786 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, XI –
ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.