Р Е Ш Е Н И
Е
№ /28.03.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
мл.с. НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар С.Т.,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 219 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
65467/08.12.2016г. по описа на ВРС от Етажната собственост с адрес гр.
Варна, ул. „Балик“ № 4, представлявана от управителят Й.В.Г., чрез процесуалния
му представител адв. Н.Т. от ВАК, срещу решение №
4178 от 14.11.2016г., постановено по гр.дело № 31/2016г. на Районен съд -
Варна, ХVІІІ-ти състав, с което е отхвърлен иска на въззивника
за приемане за установено в отношенията му с Н.П.Г., че последната му
дължи сумата от 99,75лв., представляваща задължение за плащане на месечни такси
за месеците от 1.12.2014г. до 1.09.2015г., заедно със законната лихва върху
сумата от датата на сезиране на съда - 7.10.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение № 6293/09.10.2015г. по
ч.г.д. № 12432/2015г. на ВРС, 31 състав,
на основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Във
въззивната жалба е изложено становище за неправилност
и необоснованост на обжалваното решение, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Въззивникът счита,
че законосъобразността на решенията на етажната собственост се определя от
правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД, тъй като контролът за законосъобразност
е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за
предявяване на иска. Излага, че въззиваемата не
твърди и не е представила доказателства да е отправила писмено уведомление до
управителя, че ще отсъства или че няма да ползва имота по други причини, поради
което възражението й за недължимост на процесната сума е неоснователно, по арг.
от чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Намира, че първоинстанционният
съд не съобразил изричното признание на пълномощника на въззиваемата,
отразено в протокол от проведеното на 04.06.2015г. ОС, че има непогасени
задължения към касата на ЕС, като същите ще бъдат погасени доброволно. Счита
също, че районният съд не е съобразил, че проведената СТЕ не доказва какво е
било състоянието на имота към процесния момент.
Отправеното искане е да се отмени решението и да се постанови друго, с което
предявеният специален установителен иск да се уважи.
Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски пред двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за
неговото потвърждаване.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 415 от ГПК от Етажната собственост с адрес гр. Варна, ул.
„Балик" № 4, представлявана от управителят Й.В.Г., срещу Н.П.Г. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 99.75лв., представляваща задължение за плащане на месечни такси
за месеците от 1.12.2014г. до 1.09.2015г., заедно със законната лихва върху
сумата от датата на сезиране на съда - 7.10.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, за които е издадена Заповед за изпълнение № 6293/09.10.2015 год. по
ч.г.д. № 12432/2015г. на ВРС, 31 състав.
В исковата молбата се твърди, че Н.П.Г. е собственик на самостоятелен
обект, представляващ апартамент 3 в жилищната сграда, находяща
се гр. Варна, ул. „Балик" № 4. ЕС е регистрирана в община Варна, р-н
Одесос, като за управител на ЕС е вписан Й.В.Г.. Съгласно решение,
инкорпорирано в т.3 от Протокол №1/03.09.2014г. от проведено общо събрание на
етажните собственици на сграда в режим на ЕС, находяща
се в гр.Варна, ул."Балик" № 4, ОС на ЕС е взело решение етажните
собственици, които отсъстват от сградата за период от 30 и повече дни без
прекъсване на отсъствието да заплащат в полза на касата на ЕС, за периода на
отсъствието си, намалена месечна такса в размер на 10 лв., както и 5 лв.
месечна такса за Фонд „ремонт и обновление“, дължима без оглед на това дали
собственикът на апартамент отсъства от имота за период 30 и повече дни без
прекъсване на отсъствието. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. За
периода от вземане на решението за определяне на дължимите такси за поддръжка и
такса за фонд „Ремонт и обновление", а именно от дата 03.09.2014г. до
01.11.2014г. за апартамент 3 са погасени задълженията за посочените такси, като
след дата 01.12.2014г. няма постъпили плащания към касата на ЕС. На
04.06.2015г. е проведено ОС на собствениците на сграда в режим на ЕС с адрес
гр.Варна, ул."Балик"№4, като в т.2 и т.З от дневния ред са поставени
въпроси и съответно взети решения във връзка с неизплатени задължения на
собственици към етажната собственост. Ответницата е била представлявана на събранието
от своята майка К.М. П., която е признала за наличието на непогасени задължения
и е заявила готовност за доброволното им заплащане. След подаване на заявлението е постъпило плащане на сумата от 50 лв.,
дължима като вноски за фонд ремонт и обновление за месеците от
1.12.2014г. до 1.09.2015г., поради което е отпаднал правния интерес да бъде търсено
установяване на тази сума. До подаване на исковата молба в съда месечните
вноски за поддръжка за периода от 01.12.2014г. до 01.09.2015г. не са заплатени,
поради което моли за уважаване на иска за сумата от 99,75 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Претендират се и направените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не
се оспорва, че ответникът е собственик на апартамент № 3, находящ
се в посочената сграда в режим на етажна собственост.
Оспорва се дължимостта на сумите
от ответника, като се твърди, че решението, обективирано
в т. 3 от Протокол № 1/03.09.2014г., касае хипотезата на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС,
отнасяща се до етажните собственици, които отсъстват епизодично и за кратки
периоди през календарната година, но не и до такива, които изцяло не пребивават
или пребивават по-малко от 30 дни за цялата календарна година в етажната
собственост, какъвто собственик е и за която намира приложение хипотезата по
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Сочи се още, че взетото решение по т. 3 от Протокол №
1/03.09.2014г. е напълно неясно досежно какви разходи
се покриват с 10,00 лева на апартамент и на кое от основанията в закона се
събират от всички етажни собственици. Твърди се още, че към датата на
провеждане на Общото събрание от 03.09.2014г. ответницата не е имала качеството
етажен собственик, тъй като собствеността върху самостоятелния обект -
апартамент № 3 е придобила на 02.12.2014г. Така тя нито е участвала при
взимането на това решение, нито е имала възможност да го оспори по надлежния
ред в законоустановения срок. Оспорва се твърдението,
че на проведеното на 04.06.2015г. ОС на ЕС, ответницата се е представлявала от
пълномощник - нейна майка К.М. П.. Излага, че обективираното
на стр. 4 от протокола изявление на майката на ответницата е направено без
представителна власт, тъй като К.М. П. не е упълномощавана, нито е лице от
домакинството на ответницата, която след сключен брак живее в самостоятелно
домакинство със съпруга си. Отделно твърди, че самостоятелният обект на ответницата
е придобит в собственост на 02.12.2014г. при степен на завършеност „по
БДС", като след това и до настоящия момент ремонт, включително и през процесния период, жилището не е обитавано от нея или трети
лица.
С обжалваното решение предявеният
иск е отхвърлен и ищецът е осъден да заплати на ответника направените съдебни
разноски..
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Решението на първоинстанционния
съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От приетото за послужване ч.гр.д. № 12432/2015г. на ВРС, ХХХІ-ви състав е видно, че в развилото се заповедно производство въз
основа на заявление на кредитора е издадена заповед № 6293/09.10.2015г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за сумата от 99,75 лв., представляваща
задължение за плащане на месечни вноски от 01.12.2014г. до 01.09.2015г.; сумата
от 50 лв., представляваща вноска за фонд ремонт и обновление за периода от
01.12.2014г. до 01.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 07.10.2015г. до окончателното заплащане на задължението, както
и сумата от 325 лв., представляваща сторените разноски в заповедното
производство. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение,
което е обуславя допустимостта на предявения иск.
От преводно нареждане от
16.10.2015г. е видно извършено плащане от Н.П.М. на „Смайли
Хоум“ ЕООД на сумата от 60 лв., представляваща
дължима сума за Фонд ремонт и обновление за периода от м. 12.2014г. до
м.11.2015г.
От протокол № 1 от проведено на 03.09.2014г.
ОС на ЕС с адрес гр. Варна, ул. „Балик“ № 4 се установява избирането на Й.Г. за
управителна ЕС , както е вземане на решение собствениците, обитателите и
ползвателите, които отсъстват да заплащат за времето на отсъствието си по 10
лв. на апартамент на месец към касата на ЕС, когато отсъствието е 30 дни без
прекъсване, а тези, които обитават обектите – по 20 лв. месечно, както и
вноските за ФРО да бъдат по 5 лв. месечно на апартамент.
От протокол № 3 от проведено на 04.06.2015г.
ОС на ЕС с адрес гр. Варна, ул. „Балик“ № 4 се установява собствениците да са
взели решение за предприемане на действия за събиране на дължимите такси за ЕС
и ФРО по съдебен ред, между които са и задължения на ответницата.
От удостоверение изх. №
096176/05.10.2015г. от Община Варна е видно, че Н.П.М., ЕГН ********** и Н.П.Г.
са имена на едно и също лице.
От НА № 141, т.І, рег. № 4147, дело
№ 130/2014г. на нотариус С.К. видно, че на 02.12.2014г. П.П.М.
е продал на Н.П.Г. апартамент № 3, находящ се в гр.
Варна, ул. „Балик“ № 4, етаж 2.
От удостоверения, изходящи от Община
Варна е видно, че Н.П.М. е с постоянен и настоящ адрес ***.
От заключението на вещото лице А.Г.
по проведената съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно дадено и неоспорено от страните се установява, че апартаментът на
ответницата е със степен на завършеност 70.19% и същият не е годен за обитаване
при това състояние и при тази степен на завършеност.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.48, ал.8 от ЗУЕС за
поддържане на общите части на етажната собственост, собствениците, ползвателите
и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред, или с решение на общото събрание. За
успешното му провеждане в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
собственик на обект в етажната собственост, както и че е налице решение на
Общото събрание за размера на месечната вноска за управление и поддръжка на
общите части в сградата. В тежест на ответника е да докаже е надлежното
изпълнение на задължението си за заплащане на месечните вноски или наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността му.
В разглеждания случай, ответницата
не оспорва да е собственик на самостоятелен обект в сградата на ЕС. Оспорва да
е пребивавала в имота, лично или чрез трети лица, поради което намира, че е
освободена от заплащане на претендираната такса.
Съобразно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС не се заплащат разходите за управление и поддържане на общите
части на ЕС за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. В случая, от събраните пред първата
инстанция доказателства, се установява, че собствения на ответницата имот не е
завършен и е в състояние, което не позволява неговото обитаване. Ищецът не е
провел насрещно доказване за опровергаване на възраженията на ответницата. При
това положение, настоящият съдебен състав намира, че ответницата не дължи
заплащане на претендираната от ищеца такса за процесния период. Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е
императивна, поради което за нейното спазване се следи служебно от съда, а още
по-малко действието й би могло да бъде дерогирано по
волята на правните субекти, по отношение на които се отнася.
По изложените съображения
предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.415 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Предвид съвпадението на правните
изводи на настоящата инстанция, с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е
поискала присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от горното съставът на
Варненския окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4178
от 14.11.2016г., постановено по гр.дело № 31/2016г. на Районен съд - Варна,
ХVІІІ-ти състав, с което е отхвърлен иска на Етажната
собственост с адрес гр. Варна, ул. „Балик“ № 4, представлявана от управителят Й.В.Г., за приемане за установено в отношенията й с Н.П.Г., че последната дължи
сумата от 99,75 лв., представляваща задължение за плащане на месечни такси за
месеците от 01.12.2014г. до 01.09.2015г., заедно със законната лихва върху
сумата от датата на сезиране на съда - 07.10.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение № 6293/09.10.2015г. по
ч.г.д. № 12432/2015г. на ВРС, 31 състав,
на основание чл.422 вр. с чл. 415 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.