Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 24.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Цветелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 224
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.118
от КСО.
Образувано е по
жалба на В.Ц.К. *** против решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Русе,
в частта с която е изменено разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ и е постановено жалбоподателят да възстанови
недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 12 275,63 лева, от
които главница за периода 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в размер на
9 339,09 лева и лихва 2 936,54 лева, начислена към 30.11.2018 г.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради допуснати
съществени процесуални нарушения и материална необоснованост. Твърди се, че
жалбоподателят е със заболяване от 1981 г. и винаги е получавал обезщетения за
инвалидност, но не се е интересувал на какво основание са му отпуснати същите.
Представил е пред пенсионните органи всички документи за трудов/осигурителен
стаж, които има, своевременно към момента, в които е разполагал с тях. Сочи, че
не е подавал (подписвал или упълномощил друго лице да подпише от негово име)
заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на
06.01.2004 г. и съответно декларацията, включена в това заявление, че няма
придобит стаж до 11.06.1992 г., не изхожда от него. Наведени са доводи за
добросъвестност на жалбоподателя при получаване на изплатените суми, която
добросъвестност изключва правото на ответника да иска тяхното връщане. От съда
се иска да отмени решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ
– Русе. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директора на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, в представени по делото
писмени бележки, поддържа оспорения административен акт с аргументи, че
поведението на жалбоподателя не сочи на добросъвестност. Излагат се доводи за
неоснователност на жалбата като се иска от съда същата да бъде отхвърлена.
Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, като
взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
заявление вх. № 352/06.01.2004 г. (л. 9-12 от адм.преписка) е поискано на В.Ц.К.
да бъде отпусната инвалидна пенсия за общо заболяване (ИОЗ) по чл.74, ал.2 от КСО и социална пенсия. В заявлението е декларирано, че лицето получава социална
инвалидна пенсия, а така също, че няма стаж до 11.06.1992 г. Посочено е, че заявителят
желае пенсията да се изплаща по личната му банкова сметка. ***новеното експертно
решение на ТЕЛК за Общи заболявания гр. Русе № 2295/29.12.2003 г. (л. 14-15 от
адм.преписка), с което на В.К. е дадена оценка на работоспособността 95 % без
чужда помощ с дата на инвалидизиране 11.06.1992 г. за срок от три години или до
01.12.2006 г. С разпореждане № 69 /прот. № N01015 от 27.02.2007 г. (л. 22 от преписката) на
К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.2
от КСО от датата на заявлението (06.01.2004 г.) за срока на инвалидността по
експертното решение на ТЕЛК. Със същото разпореждане е възобновена и социалната
пенсия за инвалидност на жалбоподателя по подадено заявление от 01.05.2003 г.
за срока от 01.05.2003 г. до 01.12.2006 г. Постановено е изплащането на пълния
размер на личната пенсия за ИОЗ и 25% от социалната пенсия за инвалидност.
По-късно, с разпореждане № 88/09.03.2007 г. (л. 25 от преписката), личната
пенсия за ИОЗ е намалена поради постановено експертно решение на ТЕЛК №
2351/24.11.2006 г. (л. 23-24 от преписката), с което е определена трайно
намалена работоспособност (ТНР) – 68%. Със същото разпореждане, считано от
01.12.2006 г., е прекратена социалната пенсия за инвалидност и е постановено да
се изплаща единствено личната пенсия за ИОЗ. С ЕР № 2111/13.10.2009 г. на ТЕЛК
– Общи заболявания, ІІ състав – Русе (л. 26-27 от преписката) на жалбоподателя
отново е определена ТНР 68 %, но този път с пожизнен срок. Въз основа на това
решение, с разпореждане № 82/06.11.2009 г. (л. 28 от преписката), пенсията за
ИОЗ на жалбоподателя е определена пожизнено. По делото няма спор, че
отпуснатите на В.К. пенсия за ИОЗ и социална инвалидна пенсия са изплащани в
определените с горецитираните разпореждания размери по посочената в заявлението
от 06.01.2004 г. негова банкова сметка.
***.
№ 2121-17-7/23.02.2018 г. (л. 29 от преписката) В.К. е поискал, на основание
чл.99, ал.1, т.1 от КСО, да му бъде зачетен придобитият осигурителен стаж преди
пенсионирането като за целта представил удостоверение обр. УП-3 изх.№ 145/16.07.2003
г. (л.30 от преписката), издадено от „Петър Караминчев“ АД гр. Русе, в което е
отразен осигурителен стаж в периода 01.10.1987 г. – 01.03.1988 г. (5 месеца).
Във връзка с това заявление била извършена проверка по пенсионната преписка на
жалбоподателя, за която същият е уведомен с писмо изх. № 2121-17-7#1/22.03.2018 г. При проверката било
установено, че с оглед на представения допълнително стаж, придобит преди датата
на инвалидизиране, жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради
което изплащаната му така се явява неправилно отпусната. С разпореждане №
2141-17-5/12.06.2018 г. (л.32-33 от преписката), на основание чл.99, ал.1, т.2
от КСО, е отменено разпореждане № 69/27.02.2004 г. и последвалите го, за
отпускане и последващи изменения на личната пенсия за ИОЗ. За периода от
06.01.2004 г. до 01.12.2006 г. е определено на К. да се изплаща пълния размер
на социалната пенсия за инвалидност и е отказано да бъде изменена личната
пенсия за ИОЗ (чието отпускане е отменено със същото разпореждане) по
заявлението от 23.02.2018 г. В разпореждането са изложени подробни мотиви
относно това, че с оглед зачетения на лицето стаж, то не отговаря както на
изискванията на чл. 74, ал. 1 от КСО, така и на изискванията на чл.74, ал.2 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Посочено е, че този вид пенсия неправилно е била отпусната на жалбоподателя и затова
отпускането й следва да бъде отменено. Разпореждане № 21741-17-5/12.06.2018 г.
е оспорено от В.К. пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда на чл.117 от КСО
с мотиви, че пенсията (за ИОЗ), чието отпускане е отменено с оспореното
разпореждане, всъщност въобще не е била поискана от жалбоподателя, тъй като
заявлението за отпускането й не е подадено от него. Директорът на ТП на НОИ – Русе
се произнесъл по жалбата с решение № 2153-17-87/26.07.2018 г. (л.36-38 от
преписката) като отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането. Последното
решение е влязло в сила след като образуваното дело по неговото съдебно
оспорване е прекратено с определение № 46/15.11.2018 г. по адм.д. № 468/2018 г.
по описа на АдмС – Русе (в сила от 23.11.2018 г.).
Последвало
издаване на разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. от ръководителя по пенсионно
осигуряване (л.7-8 от преписката), с което, на основание чл.98, ал.2 във връзка
с чл.113 и чл.114, ал. 1 от КСО , е разпоредено В.К. да възстанови
недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 24 986,59 лв., от
които главница за периода от 01.01.2008 г. до 31.05.2018 г. в размер на
16 165,29 лв. и законна лихва в размер на 8 821,30 лв., начислена на
основание чл.113 от КСО до 30.11.2018 г. В разпореждането е посочено още, че
сумата в размер на 5 227,07 лева, отнасяща се за периода от 06.01.2004 г.
до 31.12.2007 г., не се събира, тъй като е погасена по давност съгласно чл.115,
ал.1 от КСО. В мотивите на разпореждането са изложени накратко съображения защо
К. няма право на лична пенсия за ИОЗ, а така също са развити доводи за неговата
недобросъвестност. Аргументите за последното се базират на факта, че
представеният допълнително (едва през 2018 г.) документ за осигурителен стаж е
издаден през 2003 г., т.е. преди подаване на заявлението за отпускане на
пенсията за ИОЗ на 06.01.2004 г., а освен това именно в това заявление се
съдържала изрична декларация от лицето, че не притежава стаж преди 11.06.1992
г. (датата на инвалидизиране). Разпореждането било оспорено от К. пред
директора на ТП на НОИ – Русе като в жалбата отново са развити доводи, че
заявлението от 06.01.2004 г. за отпускане на пенсията за ИОЗ не е подадено от
жалбоподателя и същият не е декларирал, че не притежава стаж преди 11.06.1992
г. Посочил е че след 2003 г. живее в чужбина и към процесната дата не е бил в
България, за да може да подаде лично такова заявление. К. счита, че по този
начин недобросъвестността му е изключена и, точно обратното, той е бил
добросъвестен като незабавно след откриването на издадения му документ за стаж
от „Петър Караминчев“ АД – Русе го е представил пред пенсионните органи. С
жалбата е направено и възражение за изтекла погасителна давност от пет години.
С решение
№ 2153-17-16/01.03.2019 г., оспорено в настоящото производство, директорът на
ТП на НОИ – Русе е уважена частично жалбата на К. по отношение възражението му
за изтекла давност, поради което разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. е
изменено като е намалена разпоредената за възстановяване сума на 12 275,63
лв. В мотивите на решението директорът на ТП на НОИ – Русе е развил подробни
доводи (напълно идентични с развитите в решение № 2153-17-87/26.07.2018 г.)
относно липсата на предпоставки за отпускане на лична пенсия за ИОЗ на
жалбоподателя. Относно недобросъвестността на лицето горестоящият орган е
преповторил дословно мотивите на пенсионния орган от оспореното пред него
разпореждане.
В
хода на настоящото съдебно производство се установи, чрез назначените две
съдебни графологични експертизи, че текстът „Нямам стаж до 11.06.1992 г.“ в
заявление вх. № 1352/06.01.2004 г. до директора на ТП на НОИ – Русе, както и
трите подписа вдясно и под този текст не са изпълнени от жалбоподателя, а от
неговия баща Ц. Б. К., който е посочен и като лице за контакт в същото заявление.
Тези обстоятелства всъщност не се и оспорват от ответника, видно от изразеното
от него становище в писмо вх. № 1471/11.04.2019 г. (л. 14). По делото няма
данни Ц. К. да е действал като пълномощник на сина си В.К., в какъвто смисъл е
и изричното изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно
заседание на 16.05.2019 г. (виж протокол от с.з. на л. 25). Допълнително, в
писмо вх. № 1959/23.05.2019 г. (л. 28-29), административният орган е представил
информация както относно хронологията по пенсионната преписка на жалбоподателя
(за част от посочените в писмото обстоятелства липсват доказателства в
представената административна преписка), така също и за нормативните разпоредби
приложени от ответника при всяко от произнасянията, свързани с отпуснатите на В.К.
пенсии за ИОЗ и социална инвалидност.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство е решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора
на ТП на НОИ – Русе, постановено в производство по чл. 117 от КСО, в частта с
която е изменено разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ и е постановено жалбоподателят да възстанови
недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 12 275,63 лева, от
които главница за периода 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в размер на
9 339,09 лева и лихва 2 936,54 лева, начислена към 30.11.2018 г.
Решението е съобщено на адресата лично на 19.03.2019 г., видно от приложеното
по преписката известие за доставяне (л.4). Жалбата е депозирана чрез
административния орган, издал оспорвания акт, на 28.03.2019 г., т.е. в срока и
срещу административен акт, за който изрично с нормата на чл. 118, ал. 1 от КСО
е предвидена възможност за съдебно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването.
По тези съображения съдът намира жалбата допустима. Разгледана по същество, тя
се явява неоснователна.
Оспореното решение е
издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, който е компетентен съгласно чл.117,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от КСО да се произнася по жалби срещу разпореждания за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване (чл.117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО). В случая предмет на оспорване
пред директора на ТП на НОИ – Русе е било именно такова разпореждане, с което е
разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получени суми за
пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Съобразно изискването на
чл.117, ал.3 от КСО ответникът се е произнесъл с мотивирано решение, с което е
спазена и изискуемата форма на административния акт. Решението съдържа както
фактическите, така и правните основание, въз основа на които административният
орган се е произнесъл. От фактическа страна са изложени доводи, че
жалбоподателят е получил суми от държавното обществено осигуряване (ДОО) за
пенсия за ИОЗ, която му е била неправилно (неоснователно) отпусната, като
според аргументите на административния орган сумите са получени
недобросъвестно, за което също са изложени мотиви. От правна страна ответникът
се е позовал на разпоредбите на чл.98, ал.2 и чл.113 и чл.114, ал.1 от КСО, в
които са регламентирани хипотези, при които лицата получили неправилно плащания
от ДОО дължат връщането им със съответната лихва.
В жалбата до настоящият
съд жалбоподателят твърди бланкетно, че оспореното решение е издадено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като развитите
доводи в жалбата обаче не съдържат конкретни твърдения в тази посока.
Аргументите на жалбоподателя са свързани изцяло с материалната
законосъобразност на оспореното решение и на разпореждането на пенсионния
орган, в частта, в която то е потвърдено. Съдът, и при служебно извършена
проверка на основание чл. 168 от АПК, не констатира в хода на административното
производство, както пред пенсионния орган, така и пред горестоящия орган да са
допуснати съществени процесуални нарушения. Разпореждане 3045-17-8/30.11.2018
г., което е било предмет на оспорване пред директора на ТП на НОИ – Русе е
постановено след влизане в сила на разпореждане № 2141-17-5/12.06.2018 г., с
което е установено, че на жалбоподателя неправилно е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Извършена е преценка за наличие на
предпоставките за възстановяване на получените суми и същите се изчислени, в
едно с дължимата лихва до датата на разпореждането за възстановяване, за което
по преписката са приложени справки. Изчислените суми, като размери, не се
оспорват от жалбоподателя. Както беше отбелязано по-горе, по делото няма спор
не само относно размера на изплатените на жалбоподателя суми, но и относно
факта, че те са били изплатени по неговата банкова сметка.
***ръщане на тези суми от
В.К. като доводите на жалбоподателя са, че същият е добросъвестен, поради което
за него не възниква задължение за възстановяване на изплатените суми за пенсия
за ИОЗ. В подкрепа на твърденията за добросъвестност жалбоподателят се позовава
на безспорно установеното обстоятелство, че не той е подал заявлението за
отпускане на този вид пенсия на 06.01.2004 г. като твърди, че никога не се е
интересувал от конкретния вид пенсия, който му е изплащан, нито от размера на
сумите, които са му превеждани по банковата сметка, тъй като е предоставил тези
средства на родителите си. Те са ползвали дебитната му карта, по която той е
превеждал и допълнително суми от чужбина, с които да ги подпомага. Съдът, след
анализ на всички събрани в хода на делото доказателства, намира развитата от
жалбоподателя теза за неоснователна.
Съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Според чл.98, ал.2 от КСО, в
редакцията на нормата, действаща към момента на постановяване на разпореждане №
3045-17-8/30.11.2018 г. (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.), разпореждания за възстановяване на неоснователно
изплатените суми за пенсии се издават от
длъжностните лица по ал. 1 като дължимите суми по
разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се
събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по реда на
чл.110, ал.5, т.1.
Цитираните норми сочат,
че фактическият състав, при който може да се издаде разпореждане по чл. 114,
ал. 1, вр. чл. 98, ал. 2 от КСО за събиране на суми, изплатени от ДОО за пенсии,
включва два кумулативни елемента. На първо място да бъде безспорно установено,
че е налице неоснователно платена пенсия и на второ място – изплатените суми да
са недобросъвестно получени. По отношение на първия елемент от фактическия
състав в конкретния случай е налице влязъл в сила административен акт – разпореждане
№ 2141-17-5/12.06.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, потвърдено
с решение № 2153-17-87/26.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което
е установено, че на жалбоподателя неправилно е била отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване с разпореждане № 69/27.02.2004 г., тъй като същият
не е отговарял на предпоставките за отпускане на такава пенсия. Разпореждането
за отпускане е отменено, при което изплатените на жалбоподателя суми за пенсия
за ИОЗ се явяват неоснователно получени. За да възникне задължение за връщането
им обаче следва лицето да ги е получило недобросъвестно.
В КСО не се съдържа легална дефиниция
за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни
плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни
плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието
и субективното убеждение, че му се дължат. И обратно, недобросъвестно ще е
лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното
плащане. В настоящия случай обстоятелството, че заявлението за отпускане на
лична пенсия за ИОЗ не е подадено от жалбоподателя нито лично, нито чрез
пълномощник (доколкото няма данни баща му, който е подписал заявлението, да е
действал в условията на упълномощаване), не би могло да изключи
недобросъвестността на жалбоподателя при получаване на неправилно отпуснатата
пенсия. Точно обратното, това обстоятелство сочи с още по-голяма сила на
недобросъвестност при получаване на сумите, предвид липсата, според
жалбоподателя, въобще на подадено от
негова страна заявление за отпускане на такава пенсия. В тази връзка следва да
бъде съобразено, че жалбоподателят е наясно, че няма право на този вид пенсия –
за ИОЗ, което е видно от попълнената от сами него декларация от 13.09.2000 г.
(л. 13 от преписката), в която заявява, че не може да представи документи за
трудов стаж и трудово възнаграждение до датата на инвалидизиране и желае да му
бъде отпусната само социална пенсия (за инвалидност). Житейски логично е, че
жалбоподателят няма как да не знае дали има или няма стаж преди датата на
инвалидизирането, като в случая очевидно има, но декларира невъзможността си да
го удостовери по надлежния ред. Няма спор, че наличието на стаж преди датата на
инвалидизиране е пречка за отпускане на пенсия за ИОЗ по реда на чл. 74, ал. 2
от КСО, а жалбоподателят не отговаря и на общите условия за отпускане на такава
пенсия по чл. 74, ал. 1 от КСО в относимите за периода на отпускане на пенсията
редакции. Въпреки това жалбоподателят е получил плащане, макар да е съзнавал,
че няма право на такова. Самото незнание на закона не е извинително
обстоятелство (в този смисъл решение № 15797 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д.
№ 7919/2013 г., VI о. и др.). Не са извинителна причина и действията на административния
орган, допринесли за отпускане на пенсията при нередовно подадено заявление (не
от правоимащото лице). В становището на ответника, отразено в писмо вх. №
1959/23.05.2019 г. (л.28-29) се посочва, че във връзка със заявлението от
06.01.2004 г. за отпускане на лична пенсия за ИОЗ жалбоподателят е бил
информиран с писмо № 7622/26.03.2004 г., че следва да представи необходими за
произнасянето документи, като това писмо е получено лично от жалбоподателя.
Макар административната преписка да не съдържа доказателства относно посоченото
уведомяване, в съдебно заседание от 16.05.2019 г. жалбоподателят не отрича
получаването му.
Независимо от това, както и от
липсата на информация за връчване на разпореждането, с което е отпусната
пенсията за ИОЗ по заявлението от 06.01.2004 г., не може да бъде споделена
тезата на жалбоподателя, че той не е знаел какъв вид пенсия му е отпусната. На
първо място, както вече се посочи по-горе, жалбоподателят още от 2000 г. е наясно,
че има право само на социална пенсия за инвалидност, каквото пенсия му е била
отпусната и впоследствие прекратена преди подаване на заявлението от 06.01.2004
г. Изплащането отново на суми (без подадено заявление) не може да бъде прието
автоматично като възстановяване на прекратената социална пенсия за инвалидност,
доколкото нейният размер е нормативно определен и не зависи от стажа и дохода
на лицето и не е в размера на изплащаната на К. сума.
Тук е мястото да се посочи, че не е
признак на добросъвестност и обстоятелството, че изплатените суми фактически са
били предоставени за ползване (опериране с тях) на родителите на жалбоподателя
без същият да се е интересувал от техния размер и основание. Безспорно
изплатените суми за пенсии са постъпвали по лична банкова сметка ***, за
движението по която той е разполагал (при желание от неговата страна) с
информация по всяко време. Фактът, че може да е проявил незаинтересованост по
отношение на движението на средства по банковата му сметка и техния произход на
първо място не е доказан по делото, предвид твърденията на самия жалбоподател,
че по същата сметка и той лично е превеждал пари на родителите си, но също така
и не обосновава твърдяната от жалбоподателя добросъвестност, тъй като той сам
се е поставил в това положение на евентуално незнание. Разпореждането с
получените суми в полза на своите родители не освобождават жалбоподателя от
отговорност.
Не на последно място следва да се
посочи, че дори и да се приеме, че всичко изброено до тук не сочи на
недобросъвестност на жалбоподателя поради незнанието му относно факта каква
точно по вид пенсия му е отпусната, то след проведеното последващо
освидетелстване с ЕР № 2351/24.11.2006 г. на ТЕЛК, с което му е определена 68 %
ТНР, той вече е бил наясно, че няма право на социална пенсия за инвалидност, но
въпреки това е продължил да получава суми за пенсия, за които е знал, че не му
се следват. Претендираните за възстановяване с оспореното решение суми касаят
именно този период.
В обобщение на всичко казано дотук
съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване, на основание
чл.114, ал. вр. чл.98, ал.2 от КСО, на разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г.,
като директорът на ТП на НОИ – Русе правилно го е потвърдил за размера на
сумите, изплатени в рамките на петгодишния давностен срок. Решението на директора
на ТП на НОИ – Русе, в оспорената част, се явява правилно и законосъобразно, а
жалбата срещу него – неоснователна, поради което тя следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски за възнаграждение на вещото лице по
допълнителната експертиза в размер на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 144 АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лева, или общо сумата от 300
лева.
Мотивиран така и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. с чл.118 от КСО, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Ц.К., с ЕГН **********,***, против решение №
2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Русе, в частта, с която
е изменено разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ и е постановено жалбоподателя да възстанови недобросъвестно
получена сума за пенсия в размер на 12 275,63 лева, от които главница за
периода 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в размер на 9 339,09 лева и лихва
2 936,54 лева, начислена към 30.11.2018 г.
ОСЪЖДА В.Ц.К., с ЕГН **********, да заплати
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Русе, сумата от 300 лева
– деловодни разноски.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: