№ 630
гр. Варна, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20223100900165 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от името на
ИГ. Ц., чрез пълномощника му адв. А. (ВАК), с която е предявен иск за
установяване на нищожност на договор за заем, сключен между ответниците
С. Ц. и СИЛВЪР ИНВЕСТ ЕООД, поради договарянето му с цел заобикаляне
на императивна законова забрана, евентуално поради привидност на
договарянето.
Установителните претенции са били предявени в хода на исков процес
по осъдителен иск за присъждане на дължима главница по друг договор за
заем, като инцидентен установителен иск за отричане на правоотношение,
очертано от ответника като защитна теза по оспореното заемно отношение с
ищеца. При такова съединяване интересът на ищеца се обуславя от основната
му претенция, тъй като преюдициялната връзка на сделката, предмет на
инцидентния установителен иск и правна сфера на ищеца е ясно очертана.
Осъдителният иск е отхвърлен с влязло в сила (след пропускане на срок за
обжалване) на частта от решение № 365/13.10.2021г по ТД 1133/2020г., с
която е отречено съществуване на заемен договор между ищеца и ответното
дружество. Това налага ново начално обосноваване на правен интерес от
установяване на недействителността на договор, като процесуална
предпоставка за възникване на правото му на иск (чл. 124 ал.1 ГПК).
В изпълнение на дадени в тази насока указания с молба вх.№
10009/26.04.22г., след като е отстранил нередовността по насочването на иска
срещу необходим задължителен другар, ищецът е посочил следните
обстоятелства: между ответниците С. Ц. и дружеството, собственик на
недвижим имот бил договорен спорния заем, но паричните средства, които
били предоставени на заемателя били собственост на ищеца, който ги
изплатил от името на заемодателката. Сочи, че този заем осуетява
възможността му да възстанови личните си средства и това налага да се
защити като отрече действителността на сделката.
В изпълнение на задължението си да следи за допустимост на процеса,
съдът намира, че ищецът не е обосновал правен интерес да води така
1
предявените установителни искове. Договорът, чиято действително се
оспорва има за предмет парични средства, а разпореждането с такива няма
рефлексно действие в правна сфера на съпрузите. Дори и заемодателката да е
възнамерявала да сключи сделка като ползва не свои налични пари, а
средства, които е планирала да получи от съпруга си, това не води до
директна връзка на правната сфера на ищеца и заема на съпругата му.
Напротив, връзката е опосредена от друго правоотношение възникнало между
двамата съпрузи, което е описано от ищеца при първоначалното разглеждане
на делото. Ищецът е посочил, че е изпълнил общата със съпругата си
уговорка за заплащане на стойност на имот, който да придобият на името на
дружество, контролирано от съпругата му, но довършването на планираното
придобиване е било осуетено поради отчуждаването на дружественото
участие на съпругата му в полза на трето лице и последвалия развод. При
последното уточнение ищецът е посочил, че със собствени лични средства е
изпълнил уговореното от съпругата му плащане към заемополучател. Така
описаните от ищеца факти изключват прякото въздействие на процесния
чужд договор в собствената правна сфера на съпруга на заемодателя (по
смисъла на т.1 от ТРОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2012). При твърденията
на платеца за имуществена транзакция, извършена от чуждо име и за чужда
сметка няма никакво значение валиден или не е договора между ответниците.
Независимо дали е било възложено изрично или не от заемодателката,
плащането на нейния личен дълг поражда правоотношение само между нея и
платеца и за това правоотношение е без значение какво е основанието на
изпълнения чужд дълг. Респективно за действалия от чуждо име платец няма
никакво значение дали основанието за плащане е валидно договорено или е
опорочено, тъй като и в двата случая реституционните последици от
твърдяната недействителност възникват пряко в правната сфера на страната
по договора, а не в партимониума на действалия от чуждо име платец.
Неуредените отношения между съпрузите, предшествали плащането,
респективно липсата на последващ отчет по изпълнението за чужда сметка
остават само в тяхната правна сфера и не могат да обосноват интерес за
намеса в сделката с третото лице.
В заключение съдът преценява, че е сезиран с недопустими, евентуално
съединени установителни претенции за нищожност на договор, чиято
действителност не засяга правна сфера на ищеца. Производството по исковата
молба следва да бъде прекратено в цялост.
По тези съображения и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ТД 165/2022 на ВОС, преобразувано
след частично обезсилване на съдебен акт по ТД 1133/2020, КАТО на осн.
чл. 130 ГПК ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА на ИГ. Ц., чрез пълномощника му
адв. А. (ВАК), с която е предявен иск за установяване на нищожност на
договор за заем, сключен между ответниците С. Ц. и СИЛВЪР ИНВЕСТ
ЕООД, поради договарянето му с цел заобикаляне на императивна законова
забрана, евентуално поради привидност на договарянето.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в седмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от настоящото определение да се връчи на ищеца, чрез
пълномощника адв. А. на посочен в искова молба служебен адрес и на
ответното дружество на съдебния адрес(л. 37),със съобщение образец № 9 по
НРЕДБА№ 7 на МП.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3