Р Е Ш
Е Н И Е
№ 122
гр.Кюстендил, 23.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №95/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Началник отдел МРР в ТД Митница
София чрез процесуалния представител ст.юрисконсулт Б.Д., съдебен адрес ***
обжалва решение №49/02.03.2023г. на КРС, постановено по АНД №1269/2022г.
Развиват се доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез пълномощника си
изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Моли решението
на КРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не се
претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №49/02.03.2023г. на КРС, постановено по АНД
№1269/2022г., с което е отменено НП №1140/28.09.2021г., издадено от
началник отдел МРР в ТД Митница София. Ф.Г. от Р .К.е санкциониран на основание
чл.18, ал.2 от ВЗ като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 675.08 лв. представляваща левовата равностойност на една пета от
стойността на недекларираните парични средства, за нарушение на чл.11а, ал.5
във вр.с ал.1 от ВЗ.
Районният съд е формирал извод за
незаконосъобразност на НП, като издадено при допуснато съществено процесуално
нарушение в първата фаза на административнонаказателното производство /при съставяне
на АУАН/, което е от категорията на съществените, тъй като рефлектира пряко
върху правото на защита на санкционирания субект.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС.
Производството пред районния съд е
започнало по жалба на Ф.Г. от Р К срещу НП №1140/28.09.2021г., издадено от
началник отдел МРР в ТД Митница София. Прието от фактическа страна е, че на
10.04.2021г. около 18.30 ч. на МП Гюешево, на трасе „Входящи леки автомобили“,
нарушителят е декларирал сумата от 52 000 евро, като обаче при извършена в
последствие проверка е установено, че пренасяната сума е в размер на
52 855 евро. За констатирано нарушение по чл.11а, ал.5 от ВЗ е съставен
АУАН №757/10.04.2021г., а въз основа на него е издадено процесното НП, с което
за нарушение на чл.11а, ал.5 във вр.с ал.1 от ВЗ е наложено наказание на
основание чл.18, ал.2 от ВЗ на Ф.Г..
След анализ на установените факти чрез събрания доказателствен материал и съобразявайки визираните от АНО правни норми в АУАН и в НП касационната инстанция счита, че при съставяне на АУАН не са спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл.42, т.5 – не е посочена законната разпоредба, която е нарушена. Видно от съдържанието на АУАН е, че като нарушена материалноправна разпоредба е посочен чл.11а, ал.5 от ВЗ. Същата обаче няма характер на императивна норма, т.е. не въвежда правило за поведение, доколкото определя случаите, при които задължението за деклариране по чл.11а, ал.1 от ВЗ не е изпълнено - при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. Задължението, чието неизпълнение се твърди, е разписано в нормата на чл.11а, ал.1 от ВЗ, а именно пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Едва в НП АНО е посочил действителната нарушена законова норма – чл.11а, ал.1 от ВЗ с направената привръзка с ал.5, позовавйки се на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Съдът счита, че реално в АУАН липсва задължителен реквизит по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН – не е посочена нарушената разпоредба, тъй като чл.11а, ал.5 от ВЗ не е императивна по своя характер. Недопустимо е за първи път нарушената материална норма да се сочи в НП, тъй като с АУАН се очертават рамките на повдигнатото обвинение и изложените в него фактически основания следва да се намират в корелация с правното такова. Приложимостта на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е обоснована само с оглед безспорната установеност на нарушението, нарушителя и вината му при идентичност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП, т.е. може да извършва прецизиране на описанието на нарушението, но при вече дадена правилна правна квалификация.
С оглед гореизложеното КАС счита, че в хода на административно наказателното производство, което е строго формално, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, следствие непосочване на нарушената правна норма в АУАН.
Като е достигнал до извод за
допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН във връзка със съдържанието
на АУАН, КРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще бъде
оставено в сила. Не са налице касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК.
С оглед
изхода от спора съдът не присъжда разноски.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №49/02.03.2023г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по АНД №1269/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: