№ 11264
гр. **, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110154230 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ЗАД „***” АД
срещу *** иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 387,69 лв. – заплатено
застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва,
считано подаване на исковата молба в съда /03.10.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 14.01.2023г., било настъпило ПТП, като бил
увредено МПС „***” с peг. № ***. Поддържа, че ПТП-то било настъпило в
следствие на попадане на автомобила в несигнализирана и необезопасена
дупка на път в гр. ***“, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“. Твърди, че в
резултат на произшествието била увредена задната дясна гума на автомобила,
марка „***“ с размер 275/45/19. Навежда доводи, че за увредения лек
автомобил към момента на ПТП-то имало валидно сключена застраховка
„Каско“, обективирана в застрахователна полица № ***. Излага съображения,
че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № ***, като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 387,69 лева. Твърди, че ответника отговарял за
поддръжка на пътя, където било настъпило ПТП-то. Поддържа, че ответника
е бил поканен да възстанови заплатената сума, но последният бил отказал да
изплати същата. Прави доказателствени искания за приемане на писмени
доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
призоваване за установяване на обстоятелства свързани с механизма на
настъпването на ПТП-то, както и за допускане на изслушването на
заключението на САТЕ по формулирани в исковата молба задачи. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените
1
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с
който претенцията се оспорва. Твърди, че в приложената застрахователна
полица липсва положен подпис от страна на застрахованото лице, поради
което намира, че е налице липса на застрахователно правоотношение. На
следващо място възразява срещу твърдението на ищеца, че увреждането на
автомобила е в резултат на покрит застрахователен риск.
Сочи, че не било ясно какъв е видът на гумите и степента на тяхното
износване.
Излага, че не бил посочен часът, когато е настъпило процесното ПТП.
Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има изцяло водачът на лекия
автомобил, тъй като същият следвало да спазва предвидените в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП задължения.
Алтернативно моли съда да намали размера на обезщетението, като
вземе под внимание съпричиняването на вредите от страна на водача на
лекият автомобил. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена подписана застрахователна полица от
17.10.2022 г. за сключена застраховка „Каско“, със рок на действие до
24.10.2023г., която доказва наличието на валидно сключено застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил.
За вредите на лек автомобил „***” с peг. № *** до ищеца, като
застраховател по застраховка „Каско“, е подадено Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и Декларация за настъпване на застрахователно
събитие, в което е посочено, че МПС е попаднало в дупка, находяща се на
пътното платно, вследствие на което е увредена задната гума на лекия
автомобил.
Видно от представените по делото писмени доказателства, във връзка с
ПТП-то била образувана застрахователна преписка № ***, която определила
размера на вредата в размер на 387.69 лева.
По делото не е спорно, че застрахователно обезщетение в размер на
387,69 лева е било изплатено от ищеца на застрахования, а и същото се
установява от приложеното по делото платежно нареждане от 10.04.2023г.
/л.17-гръб/.
От приложената по делото регресна покана с изх.№ 1536/18.05.2023г., се
установява, че ищецът предявил претенция за възстановяване на платената от
сума в размер на 387.69 лева към ***.
По делото е прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, според което на 14.01.2023 г. в град **, водачът
на МПС *** S500, рег.№ ***, се е движил по ул. „***“ в столичния кв. „*“ и
2
на кръстовището с ул. „***“ предприел маневра на десен завой, при която
попаднал в необезопасена и иесигнализирана дупка, находяща се на пътното
платно на ул.“***“, което станало причина за увреждане на автомобила.
Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка и при
представените по делото доказателства, щетите, нанесени на процесното
МПС „*** S500“, рег.№ ***, се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на настъпване на ПТП, като размерът на щетите нанесени на
процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
е 394,38 лв.
В открито съдебно заседание, вещото лице допълва заключението си,
като посочва, че процесната увредена гума е зимна и е марка „***“, като
същата е износена на 25 % от новото й състояние.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу
заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно
разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск
е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и
увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на
застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие и плащане от
страна на застрахователя на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
застрахователя „ЗАД „***” АД и собственика на увредения автомобил има
сключен действащ договор за застраховка „Каско”. При действието на този
договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № *** във връзка
с настъпило на 14.01.2023 г. в гр. ** ПТП, като е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 387.69 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане,
като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск
против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска
отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно
основание чл. 410 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума
на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
3
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. **. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община ** е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. **. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. Когато правото на
собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните
последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е
възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване
на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл
са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай, ответната община е и
собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на
това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община ** е
възложила изпълнението на очертаните по- горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано
като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл. 410 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице в размер на
387.69 лева.
4
Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на лек
автомобил „***“, модел „S500“, направено от ответника, което съдът намира
за недоказано. Ответникът не е поискал събирането на доказателства, които
да обосноват твърденето му за съпричиняване от страна на водача на МПС на
вредоносния резултат, нито има данни последният да е нарушил правилата за
движение по пътищата при управление на процесния автомобил. Нещо повече
- бе установено, че дупката не е била сигнализирана или обезопасена по
някакъв начин, за да може водачът да се съобрази с нейното наличие и да я
избегне.
Относно наведеното възражение за липса на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № *** на л.а. „***“, модел
„S500“, поради неположен подпис от страна на застрахованото лице,
настоящия съдебен състав намира следното: Договорът за застраховка е от
категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ и съставлява "абсолютна
търговска сделка", чийто търговски характер произтича от изричната норма
на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което
я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Съобразно, чл. 293,
ал. 1 ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или
друга форма за действителност, само когато това е изрично предвидено в
закон. По отношение на застрахователния договор законът изисква писмена
форма, като в чл. 345 КЗ са предвидени и задължителните реквизити на
договора, сред които е и подписът на страните по сделката. В този смисъл,
съдът намира възраженията на ответника за липса на застрахователно
правоотношение за неоснователно.
Неоснователни са възраженията на ответника, че процесното събитие не
представлява покрит риск. Съгласно приложени са ОУ на застрахователя по
договора за автомобилна застраховка „Каско“, видно от която същата
покрива вреди при „ПТП“, възникнало в процес на движението на ППС-то и
предизвикало повреда на пътното превозно средство ( раздел I, т.2). Горното
дава основание на съда да приеме, че увредата на гуми и джанти при ПТП,
вкл. настъпило поради неравност на пътното платно, са покрит риск по така
сключения договор за имуществено застраховане за този автомобил. В този
смисъл, доводите на ответника, че тази щета не е покрит риск по полицата не
се подкрепя от доказателствата по делото.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – гр. **, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които
са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу *** за
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза доколкото
стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, предявеният иск се
явява доказан в пълния му размер.
5
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил
разноски в исковото производство в размер на 980 лева, които следва да му
бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, да заплати на „ЗАД „***“ АД с ЕИК ***, с
адрес в гр.**, пл.“***, на основание чл. 410 КЗ, сумата от 387,69 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „
Каско“ по щета № ***, образувана по ПТП, реализирано на 14.01.2023 г. в гр.
**, с МПС „***” с peг. № ***, поради попадане на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва от 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ***, да заплати на ЗАД „***“ АД с ЕИК ***, с
адрес в гр.**, пл.“***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 980 лева,
сторени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6