№ 4664
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20233110113640 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца Г. Й. Х.,
с ЕГН ********** срещу ответника И. Й. И., с ЕГН **********, за приемане за установено
в отношенията между страните съществуване на вземане за сумата от 1200,00 лв.,
представляваща неиздължена главница по устен договор за заем от 07.09.2021 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5460/2023г. по описа на
ВРС, 33 състав, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване заповед за изпълнение –2.05.2023г. до окончателното издължаване на сумата, на
осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е предоставила на ответницата горепосочената сума в заем, за
обезпечаване на лични нужди. Предвид добрите отношения между страните тогава, ищецът
сочи, че предоставил сумата, при това без да изисква каквато и да е лихва, което е станало на
07.09.2021 г., чрез преводно нареждане.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез
особен представител адв. П. Й. Н., с който се изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по основание и размер.
Оспорват се твърденията, че страните се познават, между тях съществува устен
договор за заем, както и че между тях съществуват уговорки/съгласие за получаване и
връщане на заета сума. Оспорват твърденията, че парите от заема са предадени/отпуснати
по банков път, че предадената сума представлява заем и предвид липсата на посочено такова
основание в представения като доказателство документ за сторен банков превод. Оспорва се
и обстоятелството, че такъв превод е бил действително извършен. При изложеното се
настоява за отхвърляне на искавата претенция.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
становищата си по спора.
За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск са за реално изпълнение на задължението на заемателя по договор за
заем.
Като реален договор, договорът за заем се счита сключен когато заемодателят
предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
1
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За да се
приеме, че между страните е налице валидно възникнало заемно правоотношение, е
необходимо да се установят двата елемента от фактически състав на това основание –
предаване в собственост и съгласие за връщане. Ако липсва предаване на сумата- налице е
обещание за заем, а ако липсва съгласие за връщане, няма договор и даденото е без
основание.
В случая от представеното по делото преводно нареждане от 7.09.2021/л. 5/ се
установява, че в полза на ответницата И. И. ищцата е превела сумата от 1200 лева с
основание „превод“. Самото преводно нареждане е заверено от служител на банката, поради
което същото се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал. 1 от ГПК относно
удостоверения от длъжностното лице факт на превода на сумата.
Горното преводно нареждане обаче не съдържа данни за основанието, на което е
предадена сумата. Фактическите основанията за извършване на банков превод практически
са неограничени и не може да се предполага конкретно правоотношение, на което е
извършено плащането или погасяването.
С оглед стойността на договора, за установяване на заемното правоотношение, е
допуснато събиране на гласни доказателства, на осн. чл.164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Показанията
на свидетеля Н.Д.Е., които поначало са незаинтересовани, са с ниска доказателствен
стойност. Свидетелката никога не е виждала ответницата, а от ищцата знае, че Г. дължи на И.
пари. Не знае за конкретно уговорки между страните.
От тези показания не може да се установи поето от ответника задължение за
връщане на сумата, следователно не може да се изведе, че между страните е възникнало
заемно правоотношение. Установяването на постигната между страните уговорка за
връщането на сумата има решаващо значение за доказване на заемното правоотношение.
Предвид горната фактическа установеност, съдът намира претенциите за недоказани.
Предявеният иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявена от Г. Й. Х., с ЕГН ********** срещу ответника И. Й. И., с
ЕГН **********, искова претенция за приемане за установено в отношенията между
страните съществуване на вземане за сумата от 1200,00 лв., представляваща неиздължена
главница по устен договор за заем от 07.09.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по чгд № 5460/2023г. по описа на ВРС, 33 състав, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение –
2.05.2023г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240
от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2