Решение по дело №3169/2017 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 965
Дата: 8 май 2018 г. (в сила от 13 февруари 2020 г.)
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20177050703169
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                     /08.05.2018 год., гр. Варна

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря Женя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3169 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.146 и сл. от АПК и е образувано по жалба от В.И.Г., ЕГН **********, и Л.Т.П., ЕГН **********,***, в качеството им на членове на Инициативен комитет за изграждане на паметник на Вълчан Войвода, чрез пълномощника им адв.В.М. ***, срещу изричен отказ, обективиран в писмо рег. РД 16006035ВН_014ВН/31.10.2017 г. на Зам.кмета на Община Варна, по тяхно мотивирано писмено предложение за изграждане на паметник на Вълчан Войвода. Жалбоподателите твърдят на първо място некомпетентност на издателя на писмото предвид липсата на доказателства за упълномощаване на зам.кмета по реда на Правилника за поставяне на паметници, мемориални знаци и художествени пластики на територията на Община Варна (Правилникът), както и с оглед липсата на правомощие на този орган да постановява откази по направени предложения, вместо което дължи да направи предложение до ОбС за вземане било на положително, или на отрицателно решение. Отделно от това считат, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на отказ по предложението им. С тези съображения настояват за отмяна на оспорения отказ и връщане на делото като преписка на кмета на Община Варна за администриране на предложението им по реда и сроковете в Правилника. В съдебно заседание жалб.Л.П. и адв.М. поддържат изцяло жалбата по изложените в нея съображения, като претендират и присъждане на разноски по списък.

Ответникът зам.кмета на Варна К.Б., чрез процесуалния си представител ю.к.Л.Г., е депозирал писмени бележки с.д.№6391/02.04.2018г, с която изразява становище за неоснователност на жалбата като преждевременно депозирана. Излага, че с оспореното писмо жалбоподателите са уведомени за работата на Експертния съвет спрямо тяхното предложение, и конкретно – за липсата на положително становище, което е необходимо условие за внасяне на предложението им за гласуване от ОбС. Счита се, че с това писмо не се слага край на процедурата, а се дават насоки за последващи обсъждания. В този смисъл настоява за оставяне на жалбата без разглеждане, или евентуално – без уважение, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждание; прави и евентуално възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

    След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Първото предложение на Инициативния комитет за изграждане на паметник на Вълчан войвода в гр.Варна е с рег.№РД16006035ВН/14.03.2016г, с което жалб.П. е отпарвил молба до кмета на Община Варна за започване на процедура по разглеждане, обсъждане и одобрение на приложения към молбата  инвестиционен проект с обяснителна записка. Предложението е разгледано за първи път от Експертния съвет по естетизация на градската среда към Дирекция „Култура и духовно развитие” при Община Варна, назначена със Заповед № №0864/17.0.2015г на кмета на Община Варна, което се установява от писмо рег.№РД160006035ВН_001ВН/16.05.2016г от директора на Дирекцията зо жалб.П.. Във връзка с решението на ЕС и това уведомление, с рег.№РД 1600635ВН_002ВН/27.05.2016г жалбоподателят е внесъл Уточнение с приложени писмени доказателства – становища на професорите С.Р.и В.В.относно необходимостта за изграждане на такъм паметник в гр.Варна, извадки от публикации в пресата, исторически публикаци и пр., както и нов ситуационен план на паметника. Писмено становище по така представените доказателства е изразил проф.В.П., член на ЕС, като е посочил, че предоставените документи не подрепят идеите на вносителите на предложението за необходимост от изграждане на паметник на Вълчан войвода в гр.Варна. При последвалите обсъждания на предложението на заседанието на ЕС на 22.11.2016г е прието принципно одобрение на идеята, но не и на предложеното място, а на 09.02.2017г е одобрено такова -  над Панорамната площадка по пътя от район „Аспарухово” към Галата, при спазване на законовите изисквания и тези на Правилника за поставяне на паметници, паметни плочи и художествени пластики на територията на гр.Варна. За последното решение жалб.П. е уведомен с писмо рег.№РД160006035ВН_007ВН/22.03.2017г., след което е депозирал искане до кмета на Община Варна от 18.04.2017г за предоставяне на терен за монтиране на паметника на Вълчан войвода, а на 18.05.2017г е внесен проект за паметника.

На проведеното на 09.06.2017г заседание на ЕС членовете са взели решение да представят становища в писмен вид. Всички те са приложени по административната преписка, и съдържат подробно мотивирани съображения за отказ и оттегляне на подкрепата на идеята на изграждане на паметник на Вълчан войвода в гр.Варна. В резултат с решение по т.5 от Протокол №3/09.06.2017г Експертният съвет е анулирал одобрението за изграждане на такъв паметник в гр.Варна, вписано в Протокол №9/22.11.2016г, както и това за мястото на паметника на Панорамната площадка, вписано в Протокол №1/09.02.2017г. Жалб.Н.Н.е уведомен за това решение с писмо рег.№РД16006035ВН_012ВН/11.08.2017г. от директора на Дирекция „КДР” при Община Варна.

С молба рег.№РД16006035ВН_013ВН/02.10.2017г до кмета на Община Варна жалб.Л.П. и В.Г. – членове на Инициативния комитет, повторно са отправили предложение на осн.чл.10 от Правилника за поставяне на паметници, мемориални знаци и художествени пластики на територията на Община Варна за изграждане на паметник на Вълчав войвода в гр.Варна, като са се позовали на анулираните (оттеглените) положителни решения на Експертния съвет към Дирекция „КДР” от заседанията на 22.11.2016г и на 09.02.2017г. за съгласие за изграждане на паметника и за определяне на място за това. В допълнение са декларирали, че поемат изцяло з асвоя сметка всички разходи и разноски във връзка с изграждането на паметника, ландшафтното оформление и осветление, и че не желаят каквото и да било финансиране от Община Варна. Формулирано е искане кметът да внесе предложението, заедно с приложениет документи, за обсъждане и решение от Общински съвет – Варна. С оспореното понастоящем писмо рег.№РД16006035ВН_014ВН/31.10.2017г зам.кметът на Община Варна К.Б. е уведомил жалб.П. и вносителят Г., че преди да бъде внесено за обсъждане в ОбС, предложението за изграждане на паметник се обсъжда от Обществения експертен съвет в рамките на Правилника, приет от ОбС – Варна, чиито решения се приемат след исторически и художествено-естетически анализи, и едва след това се внасят за обсъждане в ОбС. По отношение на тяхното предложение ЕС е взел решение по т.5 от Протокол №3/09.06.2017г, според което предложението не отговаря на изискванията на т.2 от Правилника – експертите не са приели за убедителни историческите справки, приложени към предложението, съобразно цитирания текст. Посочено е, че решението на ЕС е прието след писмено изразено становище на всеки от членовете му с необходимото мнозинство, и е окончателно. 

Горнат афактическа обстановка, по същество безспорна между страните, сдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, представени от страните в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл.140 ал.2 от АПК, от легитивирани субекти – адресати на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

В кръга на дължимата служебна проверка по чл.168 ал.1 от АПК съдът на първо място счита, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган. Съгл.чл.3 от горецитирания Правилник, паметниците и мемориалните знаци се поставят на подходящи места на територията на Общината с решение на Общинския съвет и по предложение на кмета на Общината. С т.5 от Заповед №0337/10.02.2017г кметът на Община Варна е определил зам.кмета К.Б. за длъжностно лице, което да изпълнява функции по наблюдение и контрол върху планиране и осъществяване изпълнението на задачите, произтичащи от законите, ... и решенията на Общинския съвет спрямо дирекция „Култура и духовно развитие”. По силата на това делегиране на правомощия именно зам.кметът, отговярящ за спазване законността при осъществяване дейността на Дирекция „КДР”, е компетентният орган, който да внася предложенията по чл.2 от Правилника. В този смисъл първото възражение на жалбоподателите за нищожност на оспорения отказ е неоснователно.

Такова е и второто им възражение. Съгл.чл.5 от Правилника предложението на кмета на Общината трябва да съдържа мотивировка за значението на личността, основанието, на което се предлага издигането на паметника и пр. Според чл.6 предложението трябва да бъде придружено от протокол-становище на Специализиран експертен съвет, определен от кмета на Община Варна, в който влизат художници, архитекти, дейци на културата, общественици и други. Чл.8 предвижда, че ОбС може да вземе решение паметниците да не се изработват след конкурс, ако са дарение, но императивно предвижда, че в този случай задължително се взема предвид оценката на Експертния съвет за необходимостта от такова съоръжение, за неговите художествени качества, и за вписването му в съответната градска среда.

При анализа на цитираните текстове на Правилника се налага извод, че след като предложеният за изграждане от жалбоподателите паметник на Вълчан войвода в гр.Варна е дарение от тях съобразно изричното им изявление с молбата от 02.10.2017г, то предложението на кмета (зам.кмета) по реда на чл.2 от Правилника до ОбС задължително трябва да е придружено с положителна оценка на Специализирания експертен съвет за необходимостта от такова съоръжение в гр.Варна, понеже съгл.чл.8 от Правилника именно то е от решаващо значение и за решението на колективния орган на самоуправление. В случай, че такова липсва – какъвта е и настоящият – кметът може да прецени и да откаже внасянето на предложение по чл.2 от Правилника до ОбС с оглед предизвестения характер на неговото решение. В Правилника липсва текст, който да прави основателно твърдението на жалбоподателите, че кметът/зам.кметът няма право на собствена преценка за внасянето на предложението винаги когато то е комплектовано със становище на ЕС, независимо в какъв смисъл е същото, и че действа единствено като пощенска кутия за администриране на предложението за изграждане на паметник. Напротив – според чл.5 от Правилника кметът във всички случаи дължи да мотивира предложението, което внася пред ОбС, което индицира право на самостоятелна преценка дали да внесе или да откаже да внесе предложението. В този смисъл съдът счита, че твърдението на жалбоподателите за липса на правомощие на кмета на Общината да откаже внасянето на предложение по реда на чл.2 от Правилника пред ОбС, е неоснователно.

Отделно от изложеното съдът намира, че в производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган, а приложимият материален закон, т.е. подзаконов нормативен акт, е приложен правилно. В настоящия случай не се констатират поддържаните от жалбоподателите основания за незакосъобразност на оспорения акт, а в кръга на проверката по чл.168 ал.1 от АПК не бяха констатирани и други такива, налагащи неговата ревизия или отмяна. Изложеното квалифицира жалбата против него като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 500лв. на осн.чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.Г., ЕГН **********, и Л.Т.П., ЕГН **********,***, в качеството им на членове на Инициативен комитет за изграждане на паметник на Вълчан Войвода, срещу изричен отказ, обективиран в писмо рег. РД 16006035ВН_014ВН/31.10.2017 г. на Зам.кмета на Община Варна, по тяхно предложение за изграждане на паметник на Вълчан Войвода.

ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН **********, и Л.Т.П., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: