Н
Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б. С., 14.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 09 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 799/2019 г. по описа на РС – Б. С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. - пълномощник, със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Н.С.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за общата сума от 709,98 лв. дължима по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 14.12.2016г., договор за мобилни услуги № *********/13.02.2017г., за които са издадени фактури № **********/18.03.2017г., № **********/18.04.2017г. и № **********/18.6.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски по заповедното производство, включително и адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
Ищцовото дружество е поискало при възможност и наличие на предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.342,ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД и
чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Н.С.Н. призован чрез работодател не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 314/2019г. по описа на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 314/2019г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника Н.С.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 205/12.03.2019г. за общата сума от 709,98 дължима по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 14.12.2016г., договор за мобилни услуги № *********/13.02.2017г., за които са издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019г./виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25.00 лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Т.Б.“ ЕАД, ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В срока по чл.131 от ГПК съобщението е получено от работодателя на ответника Н.С.Н., а именно „БЕРКАЙ“ ООД със седалище и адрес на управление ***, като впоследствие е прекратил ТПО с това дружество. Ответника Н.С.Н. е редовно призован за с.з. насрочено за 09.10.2019г. и е получил призовката чрез новият си работодател „АЛУПЛАСТ-ЖТГ“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Б., Южна промишлена зона, производствена база на „Алупласт-ЖТГ“, видно от върнатата разписка.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 314/2019 год. по описа на Районен съд-Б. С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответника Н.С.Н. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание насрочено за 09.10.2019г., за което е уведомен, видно от върнатата разписка на призовката.
2/искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Ответника Н.С.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** следва да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, общата сума от 709,98 лв. дължима по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 14.12.2016г., договор за мобилни услуги № *********/13.02.2017г., за които са издадени фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 205/12.03.2019г. по ч.гр.д.№ 314/2019г. по описа на РС-Б.С..
По
разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника Н.С.Н., следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 314/2019г. по описа на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Н. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 75,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатски хонорар, съгласно списък обективиран в молба-становище вх.№ 6873/08.10.2019г.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.С.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ НА „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. - пълномощник, със съдебен адрес ***, общата сума от 709,98 дължима по договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от 14.12.2016г., договор за мобилни услуги № *********/13.02.2017г., за които са издадени фактури № **********/18.03.2017г., № **********/18.04.2017г. и № **********/18.6.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019г./виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 205/12.03.2019г. по ч.гр.д.№ 314/2019г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Н.С.Н., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, чрез адв.З.Й.Ц. - пълномощник, със съдебен адрес ***, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 799/2019г. по описа на БСлРС, в размер на 75.00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатски хонорар, както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 314/2019г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатски хонорар.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се
връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
314/2019г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: