РЕШЕНИЕ
№2052
гр.
Пловдив, 17.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХV състав в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното адм. дело № 1174 по описа за 2023
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) и е повторно във връзка с Решение № 4653/03.05.2023 г.,
постановено по адм. д. № 745/2023г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение
№ 2252/29.11.2022 г., постановено по адм. д. № 2688/2022 г. по описа на ПАС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Образувано е по жалба на Г.Р.С., ЕГН **********,***,
представлявана от адв.Б. против Мотивиран отказ с № Към 94-01-1034-(1)/29.09.2022г. на Главен архитект на Община Марица
за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор *** по
кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Скутаре, община Марица, по
заявление с вх.№ 94-01-1034 от 26.09.2022г.
Иска
се отмяна на отказа. Твърди се, че в случая е приложима не само хипотезата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, но и хипотезата на §16, ал.2 от
ПР на ЗУТ, като в тази връзка е направено позоваване на НА № 163, том 42, дело
№ 15159/1996г. и три броя декларации с нотариална заверка на подписите.
Посочено е, че сградата е построена на имотната граница с ПИ с идентификатор ***,
собственост на Община Марица и отстои на 3,5 метра от страничната имотна линия
на ПИ с идентификатор 66915.502.1631 – частна собственост.
В писмена
защита, процесуалният представител на жалбоподателя адв. Б. поддържа, че
сградите заснети в действащия регулационен план на с.Скутаре, одобрен със
Заповед № ИК-392 от 15.05.1985г., съвпадат по разположение и площ със сега
съществуващата, заявена за търпима сграда. Позовава се на Заповед № 1094/1932г.
за дворищна регулация, на чл.37 от Закона за плановото изграждане на населените
места (отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г) и на
чл.21, ал.1 от ЗТСУ. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът - Главен
архитект на община Марица, чрез процесуалния си представител юриск.П., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съображения по същество са изложени в представени по делото
писмени бележки.
С Решение
№ 4653/03.05.2023 г., постановено по адм. д. № 745/2023г., ВАС е върнал делото
за ново разглеждане с указания съдът да изясни параметрите на съществувалата
към 1985г. сграда /сгради / в имота и нейните характеристики, дали заявената
като търпима сграда съставлява нов строеж или е съществувалата към 1985г.
сграда, но с различни /увеличени/ параметри. Дадени са указания да се
съберат доказателства за периода на изграждане /реконструкция, преустройство/
на съществуващата сграда от 85кв.м., с оглед на преценката за търпимост по
някоя от хипотезите на ал.1,ал.2, ал.3 на §16 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР на ЗУТ.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните
по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По делото от страна на ответника не са
ангажирани доказателства за датата на връчване на мотивирания отказ на Г.Р.С.,
поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4
от ЗУТ. Жалбоподателката Г.Р.С., като заявител на искането за издаване на
удостоверение за търпимост е лице с активна процесуална легитимация. Оспореният
отказ е от категорията на обжалваемите по реда на чл.215 ал.1 вр. чл.214,т.2 от ЗУТ, поради което съдът намира жалбата за допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Началото на административно производство е
сложено със заявление за издаване на
удостоверение за търпимост вх.№94-01-1034 от 26.09.2022г. (лист 7 по адм.дело №
2688/2022г.) подадено чрез адвокат С.Б.
- пълномощник (лист 8 по адм.дело № 2688/2022г.), адресирано до главния
архитект на община Марица. Искането е по отношение на сграда с идентификатор ***,
находяща се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор ***по КК и КР на с.Скутаре, ***.
Към заявлението са приложени: заверено копие на НА за покупко-продажба на
недвижим имот от 09.10.2003г., с №174, том IV, рег.№13882, дело №694/2003г.
(лист 9-10 по адм.дело № 2688/2022г.); Удостоверение за наследници с
Изх.№10-14-30 от 09.02.2021г. (лист 11 по адм.дело № 2688/2022г.); Справка по
кадастралната карта (скица) на ПИ с идентификатор ***(лист 15 по адм.дело №
2688/2022г.), според която скица посоченият ПИ е заснет в КК на с. Скутаре с
площ от 781,00 кв.м., трайно предназначение на територията (ТПТ)- урбанизирана,
начин на трайно ползване (НТП)- ниско застрояване (до 10 м); Справка по КК
(скица) на сграда с идентификатор *** (лист 16 по адм.дело № 2688/2022г.),
според която скица процесната сграда е заснета в КК със ЗП от 85,00 кв.м., брой
самостоятелни обекти (СОС) в сградата- няма данни; предназначение- жилищна
сграда- еднофамилна, брой етажи 1; 3 броя нотариално заверени декларации от С.И.
Н., Н. Т. З. и Г.Р.С., според които декларации сграда с идентификатор *** е
построена и завършена преди месец септември 1996г. Към заявлението е представена
и конструктивна експертиза (лист 17-18 по адм.дело № 2688/2022г.) от месец
септември 2022г., изготвена от Райна Георгиева Неделчева, притежаваща пълна
проектантска правоспособност (лист 21 по адм.дело № 2688/2022г.), според която
експертиза, носещата конструкция на съществуваща сграда- жилищна сграда с
идентификатор *** е в състояние да понесе при експлоатацията всички основни,
допълнителни и особени натоварвания, съгласно предписанията на проектанта и
действащата нормативна уредба. Представена е Оценка за съответствие (лист 20 по
адм.дело № 2688/2022г.) от месец септември 2022г., изготвена от Г.Х.С.,
притежаващ пълна проектантска правоспособност (лист 24), според която оценка,
конструктивната експертиза на Р.Г.Н. е разработена на основание задание от
инвеститора, като са спазени действащите в момента нормативни документи.
За да постанови оспорвания отказ, ответният
административен орган се е мотивирал с това, че сграда в парцел с идентификатор
*** не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПР на ЗУТ.
С оглед указанията на ВАС и за изясняване на делото от фактическа страна e назначена и
приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена. От приетото по делото заключение по СТЕ
на вещото лице инж.Я.Н.Р. се установява, че процесната сграда се намира в ПИ с идентификатор ***по
КК и КР на с. Скутаре, община Марица, като по действащия ПУП-ЗРП тя попада в
имот пл.№ 210, включен в УПИ XVIII-зеленина от
кв.22. Посочено е, че за процесния имот действащ ПУП-ЗРП за урбанизираната
територия на с.Скутаре е одобрен със Заповед № ИК-392/15.05.1985г. на Общински Народен
съвет – Пловдив. Изложено е, че в кадастралната основа на плана, на мястото на
процесната сграда са отразени две сгради в североизточния ъгъл на имота – една
едноетажна масивна жилищна сграда /мж/ с навес към южната й фасада, а от север
долепена до нея едноетажна стопанска града /мс/, като в действащия план за
застрояване няма предвидено застрояване за територията на процесния имот, тъй
като той попада в отреждане „зеленина“. В Приложение № 3 и 4 от заключението са
дадени извлечения съответно от РП и ЗП по заповедта на действащия план с отразяване
на процесната сграда. Според експерта, предходен на действащия План за
регулация е одобрен с Указ № 62/1932г. за улична регулация и Заповед №
1094/1932г. за дворищна регулация, а застроителен план преди застроителния план
по действащия ПУП – ЗРП не е одобряван за урбанизираната територия на
с.Скутаре. В процесния имот няма отразени съществуващи сгради към 1932г., а
сегашния ПИ с идентификатор ***по КК, който съответства на имот пл.№ 210,
включен в УПИ XVIII-зеленина от кв.22 по действащия ЗРП, в КРП от
1932г. се идентифицира като част от парцел II-136
от кв.3. В Приложение № 5 към заключението е дадено извлечение от предходния
обезсилен РП.
Според вещото
лице в действащия ПУП – ЗРП за урбанизираната територия на с.Скутаре, одобрен
със Заповед № ИК-392/15.05.1985г. на Общински
Народен съвет – Пловдив, поземленият имот в който попада процесната сграда има
планоснимачен № 210, който е включен в отреждането за УПИ XVIII-зеленина, имот пл.№ 210, кв.22, а по предходния
КРП, одобрен за дворищна регулация със Заповед № 1094/1932г., имот пл.№210 от
плана от 1985г. е част от парцел II-136 от кв.3.
По отношение на
параметрите на съществувалите към 1985г. сгради, вещото лице посочва, че поради
липса на други писмени доказателства може да се ползва само кадастралната
основа на действащия ПУП – ЗРП от 1985г., като експерта отчита, че доколкото
кадастралния план е ръчно изчертан се предполагат отклонения при отразяване на
размерите. От графичното измерване вещото лице установява следните площи:
сграда „мж“ – около 41,80 кв.м., сграда „мс“ – около 22,70 кв.м. и навес – 8,60
кв.м. За двете сгради застроената площ се получава – 64,50 кв.м. и отделно
навес. Според експерта заснетата сграда съвпада приблизително със сградите
отразени в кадастъра на действащия ПУП, като отклоненията са незначителни и
разликите са в допустимата грешка (Приложение 3 и 4). По измерване на място
вещото лице е установило действителната застроена площ на сградата – 85,91
кв.м. без навеса в югоизточния ъгъл на сградата.
Според
заключението, външният вид и физическото състояние на процесната сграда
показват, че са построени години назад във времето (преди най-малко 20 години),
като и двете части на сегашната еднофамилна жилищна сграда не са ново
строителство, като първо е построена жилищна сграда със сигнатура „мж“ – южна
част, а по-късно е пристроена към нейната
северна ограждаща стена и плътна ограда по северната имотна граница
допълнителна площ, отразена като „мс“ в плана. Вещото лице посочва, че в
сградата е извършван ремонт и вероятно няколко пъти и прави извод, че в
заявената еднофамилна жилищна сграда няма ново строителство, като сградите отразени
в плана от 1985г. съществуват е обема и конфигурацията си от годините преди
това. Към настоящия момент според експерта сградите са обединени в обща
жилищна, т.е. извършено е преустройство, но за целта не са изграждани нови
стени и не е извършвана реконструкция с нови конструктивни елементи, а
следващите по време ремонти обхващат само довършителни работи.
Според
експертното заключение може да се предположи, че процесната сграда е изпълнена
най-малко преди 20 или повече години, като твърдението посочено в трите броя
нотариално заверени декларации (за построяване преди повече от 27 години) може
да се приеме за вярно относно построяването на южната част на процесната сграда
/мж/ и фактическото пристрояване между нея и плътната ограда по имотната
граница /мс/, като носещи конструкции и общ покрив. Според вещото лице
процесната сграда е строеж пета категория и има жилищно предназначение, като в
архива на общината не са открити строителни книжа. Посочва още, че отразяването
на процесната сграда в кадастралната карта съответства на фактическото
състояние на сградата на място, като отстоянието от източната фасада на сградата
до имотната граница от изток е 3 м.
По отношение на това, че сградите са
съществували към 1985г. с малка разлика, в с.з. вещото лице посочва, че тази разликата
е малка и се дължи на грешка. Според експерта, графичното отразяване в
кадастралния план не е много точно, един милиметър да се мръдне и квадратите
стават различни.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
компетентно и безпристрастно изготвено.
От страна на ответника по делото са
представени: графична част на регулационен план на с.Скутаре, одобрен с Указ № 62/1932г.,
засягащ кв.13 на с.Скутаре и Заповед № 392/15.05.1985г. издадена от Общински
народен съвет Пловдив, с която е одобрен застроителния, кадастралния и
регулационния план на с.Скутаре. От ответника е представен и Указ № 62/1932г.,
но от съдържанието му се установява, че той не касае одобряване на регулационен
план, а е за опрощаване на глоба. Изрично процесуалният представител на
ответника посочи в с.з., че Заповед № 1094 от 1932г. я няма в архива на Община
Пловдив.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да
се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към
момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореният отказ е издаден от компетентен административен
орган– главния архитект на Община Марица. Съгласно нормата на § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ актовете от рода на процесния се издават от "органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти". В случая това е
главният Архитект на Общината, съгласно нормата на чл. 145, ал. 1 от ЗУТ.
Ответният административен орган се е мотивирал с
това, че сграда в парцел с идентификатор *** не попада в хипотезата на § 16 от
ПР на ЗУТ и на § 127 от ПР на ЗУТ.
При оспорването
на отказ, тежестта да установи условията за издаване на административния акт е
върху оспорващия – чл.170, ал.2 от АПК. Едно от тези условия
в хипотезата на заявено удостоверение за търпимост е момента на извършването на
строежа, включително и преустройството му тъй като спрямо него се преценяват
действащите в определен период правила и нормативи за допустимост - § 16, ал.1,
ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
В настоящото
съдебно производство подлежи на преценка наличието на фактическите и правни
основания за издаване на искания административен акт, а именно удостоверение за
търпимост.
Съгласно § 16, ал.1 на ПР на ЗУТ строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими. Т. е. за да има търпим строеж, то той следва да отговаря на
следните условия кумулативно: 1) да е изграден преди 7 април 1987 г.; 2) да е
без строителни книжа; 3) да е допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ. Издаването на удостоверение за търпимост не
узаконява строежа, а е от значение за признаване на права. Удостоверението за
търпимост, издадено на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ има доказателствена
стойност само пред нотариалните служби във връзка с прехвърлителни сделки.
Отказът за издаване на удостоверение за търпимост представлява индивидуален
административен акт - чл. 214, т. 2 от ЗУТ (Определение № 11770 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2018 г., II о.).
Няма спор между страните по делото, че процесната
сграда е строеж пета категория и има жилищно предназначение, като същата е без
строителни книжа. Сградата с идентификатор *** по КККР на с.Скутаре е описана в
КК като еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 85 кв.м. (справка на лист 16 по
адм.д. № 2688/2022г.).
Относно времето на извършване на строителството на
процесната сграда по делото са представени писмените доказателства, а именно 3 броя нотариално
заверени декларации от С. И. Н., Н. Т. З. и Г.Р.С., според които декларации сграда
с идентификатор *** е построена и завършена преди месец септември 1996г. Видно
от приложената извадка на действащия ПУП – ЗРП за урбанизираната територия на
с.Скутаре, одобрен със Заповед № ИК-392/15.05.1985г. на Общински Народен съвет – Пловдив, в процесния
имот планоснимачен № 210 идентичен с идентификатор ***по КККР, са заснети
сгради с означения „мс“ и „мж“, долепени една до друга. Както посочва и ВАС в Решение № 4653 от
03.05.2023г. по адм.дело № 745/2023г. заснемането на сградите в регулационния
план на с.Скутаре от 1985г. е индиция, че към момента на одобряване на плана /1985г./
в имота е съществувала изградена жилищна сграда, която обаче в документите за
собственост фигурира като стопанска постройка с различна квадратура.
В изпълнение на
задължителните указания на ВАС по делото е допусната и приета СТЕ, като от
графичното измерване на плана от 1985г. вещото лице установява следните площи:
сграда „мж“ – около 41,80 кв.м., сграда „мс“ – около 22,70 кв.м. и навес – 8,60
кв.м. За двете сгради застроената площ се получава – 64,50 кв.м. и отделно навес.
Според експерта заснетата сграда съвпада приблизително със сградите отразени в
кадастъра на действащия ПУП, като отклоненията са незначителни и разликите са в
допустимата грешка (Приложение 3 и 4). По измерване на място вещото лице е
установило действителната застроена площ на сградата – 85,91 кв.м. без навеса в
югоизточния ъгъл на сградата, но доколкото кадастралния план е ръчно изчертан и
както заявява вещото лице в с.з., при един милиметър отклонение и квадратите стават различни то се
предполагат и отклонения при отразяване на размерите. Според заключението на
СТЕ, външният вид и физическото състояние на процесната сграда показват, че са
построени години назад във времето (преди най-малко 20 години), като и двете
части на сегашната еднофамилна жилищна сграда не са ново строителство, като
първо е построена жилищна сграда със сигнатура „мж“ – южна част, а по-късно е
пристроена към нейната северна ограждаща
стена и плътна ограда по северната имотна граница допълнителна площ, отразена
като „мс“ в плана. Вещото лице посочва, че в сградата е извършван ремонт и вероятно
няколко пъти и прави извод, че в заявената еднофамилна жилищна сграда няма ново
строителство, като сградите отразени в плана от 1985г. съществуват в обема и
конфигурацията си от годините преди това. Ето защо следва да се приеме, че
отразените в плана от 1985г. сгради с означения „мс“ и „мж“, долепени една до
друга съвпадат със заявената за търпима сега съществуваща в имота сграда, макар
и с увеличен обем, което очевидно се дължи на начина на измерване и
изчертаването на плана от 1985г. Без значение е обстоятелството, че в
документите за собственост от 1996г. и 2003г. сградата е посочена като
стопанска постройка. Установи се по делото, че заявената като търпима сграда не
е нов строеж. Според СТЕ отразяването на процесната сграда в кадастралната
карта съответства на фактическото състояние на сградата на място, като
отстоянието от източната фасада на сградата до имотната граница от изток е 3 м.
Според експертното заключение може да се предположи, че процесната сграда е
изпълнена най-малко преди 20 или повече години, като твърдението посочено в
трите броя нотариално заверени декларации (за построяване преди повече от 27
години) може да се приеме за вярно относно построяването на южната част на процесната
сграда /мж/ и фактическото пристрояване между нея и плътната ограда по имотната
граница /мс/, като носещи конструкции и общ покрив.
Следва да се
отбележи, че § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ не се отнася
само до съществуващи строежи, но и извършени последващи преустройства, като меродавен за
определяне на това дали строежа е търпим е и момента на извършеното
преустройство.
По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, преустройството представлява строеж. Настоящия случай обаче се касае за
"текущ ремонт" по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ, според който "текущ ремонт" на строеж е
подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не
се засяга конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; и не се променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. В случая е трудно да се прецени точния момент на вътрешното
преустрояване във времево отношение, тъй като същото е било извършено без
строителни книжа, а липсват и други писмени и гласни доказателства, които да
удостоверяват точната година на преустрояване, като тук съдът взема предвид и
обстоятелството, че наследодателя на жалбоподателката е придобил имота в
с.Скутаре през 2003г. В тази
връзка обаче според
заключението на вещото лице, доколкото към настоящия момент сградите са
обединени в обща жилищна е извършено преустройство, но за целта не са
изграждани нови стени и не е извършвана реконструкция с нови конструктивни
елементи, а следващите по време ремонти обхващат само довършителни работи.
Според вещото лице вероятно след построяването на пристройката „мс“ са свързани
двете сгради в обща жилищна сграда или още преди това на северната фасада на
южната част е имало врата за изход към двора. Следователно дори и да се приеме,
че това преустройство е строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ, то се установява, че е било направено преди
1985г., като каза се според експертизата отразяването на процесната сграда в
кадастралната карта съответства на фактическото състояние на сградата на място.
Поради изложеното спрямо заявената за търпима сграда е
приложима разпоредбата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
За
пълнота е необходимо да се отбележи, че режим на търпимост в нормата §127, ал.1
от ПР на ЗУТ, не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г.,
а само тези, които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на §16 от
ДР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е
отменена със ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г/, т. е. тя е действаща, с визираните
в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. От това
следва, че разпоредбата на §127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ е неприложима в
случая, тъй като тя касае строежите, изградени през нов четвърти период, а
както се каза по-горе по делото се установи, че отразените в плана от 1985г.
сгради с означения „мс“ и „мж“, долепени една до друга съвпадат със заявената
за търпима сега съществуваща в имота сграда, макар и с увеличен обем, а
преустройството също е извършено преди 1985г.
По отношение на
третата предпоставка за търпимостта, а именно дали строежът е допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ, съдът счита следното:
Установи се по
делото, че за процесния имот действащ ПУП-ЗРП за урбанизираната територия на
с.Скутаре е одобрен със Заповед № ИК-392/15.05.1985г. на Общински Народен съвет
– Пловдив, като процесния обект попада в отреждането за УПИ XVIII-зеленина, имот пл.№ 210, кв.22 по плана на
с.Скутаре. Според приетата по делото СТЕ в кадастралната основа на плана, на
мястото на процесната сграда са отразени две сгради в североизточния ъгъл на
имота – една едноетажна масивна жилищна сграда /мж/ с навес към южната й фасада,
а от север долепена до нея едноетажна стопанска града /мс/, като в действащия
план за застрояване няма предвидено застрояване за територията на процесния
имот, тъй като той попада в отреждане „зеленина“. Следователно по арг. от
чл.37, ал.1 от ЗУТ, процесната сграда не отговаря на предназначението на
урегулирания поземлен имот съгласно действащия ПУП-ЗРП „зеленина“. Разпоредбата
на чл.62, ал.7 от ЗУТ изброява изчерпателно случаите в които може да се
предвижда застрояване с подробните устройствени планове за паркове и градини в
озеленените площи - публична собственост и в поземлените имоти - частна
собственост, без промяна на предназначението им, а именно, застрояване
необходимо за: 1. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи
озеленените площи; 2. поддържане на зелената система; 3. открити обекти за
спортни или културни дейности; 4. площадки за игра; 5. преместваеми обекти по
чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота;
6. монументално-декоративни, информационни
и рекламни елементи по чл. 57; 7. мемориални места и обекти. Настоящия строеж
не попада в нито една от тези хипотези. Следователно сградата не е допустима по действащия ПУП и съгласно ЗУТ.
Според приетото
по делото заключение на СТЕ, предходен на действащия План за регулация е
одобрен с Указ № 62/1932г. за улична регулация и Заповед № 1094/1932г. за
дворищна регулация. Установи се по делото, че застроителен план преди
застроителния план по действащия ПУП – ЗРП не е одобряван за урбанизираната
територия на с.Скутаре. В процесния имот няма отразени съществуващи сгради към
1932г., а сегашния ПИ с идентификатор ***по КК, който съответства на имот пл.№
210, включен в УПИ XVIII-зеленина от кв.22 по действащия ЗРП, в КРП от 1932г.
се идентифицира като част от парцел II-136 от кв.3.
(виж. Приложение № 5 към заключението - извлечение от предходния обезсилен РП).
Съдът с протоколно определение от 21.09.2023г. е задължил ответника да
представи текстовата част на Заповед № 1094/1932г. за дворищна регулация, като
в тази връзка процесуалният представител на ответника отговори, че в общината
не е открита Заповед № 1094/1932г. за дворищна регулация.
Към момента на извършване на строителството на сгради с
означения „мс“ и „мж“, действащ нормативен акт е Закона за
териториално и селищно устройство (Обн.,
ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.). Към настоящия момент този закон е отменен, но следва да се
приложи към разглеждания правен спор, тъй като е налице правоотношение,
възникнало при действието на цитирания отменен нормативен акт и възниква
действието на съдържащите се в него правни норми с обратно (заварено) действие,
с оглед началния момент на изграждане на постройката. Действали са и
Правилник
за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ - отм и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм., бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./.
Съгласно чл.37 от Закона за планово изграждане на населените
места действал към момента на одобряване на Заповед № 1094/1932г. за дворищна
регулация
- до 1973г. (отм., бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 1.06.1973 г.), дворищната
регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат тези
парцели. Съгласно
чл.21 от ЗТСУ (Обн. -
ДВ, бр. 29 от 1973 г.) застроителният и регулационен план като единна градоустройствена
форма обхваща: 1. застроителен и регулационен план за обществените мероприятия
(мероприятия на общините и държавата, юридическите лица); и 2. застроителен и
регулационен план за дворищнорегулационните парцели (дворищнорегулационен
план). Следователно сградите с означения „мс“ и „мж“ са
изградени в парцел отреден за строителство.
Тук отново следва да се
подчертае, че не се касае за изначално изградена жилищна сграда,
а за преустроена стопанска такава в северната й част, като съответствие на същата
и допустимостта следва да се установява именно по отношение на такъв строеж –
стопанска сграда в едната част, преустроена за живеене, както е заявена в
административното производство. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ в приложимата
редакция (Обн. -
ДВ, бр. 69 от 1977 г.), при свободно застрояване и при допустима височина на
сградата до 2 етажа, сградата трябва да бъде на разстояние от страничните
регулационни линии, най-малко 3 м. Според вещото лице в кадастралната карта
отстоянието от източната фасада на сградата до имотната граница от изток е 3,00
м., а между северната имотна граница и сградата „мс“ е налице отстояние, което
на място вещото лице е установило, че представлява стара плътна ограда,
използвана като външна стена при построяването на стопанската постройка. Следва
да се съобрази и че съгласно чл.121, ал.1 от ППЗТСУ (в
редакция изм. - ДВ, бр. 37 от 1978 г.) в селата, както и в части на малки и
много малки градове със селскостопански характер могат да се застрояват
стопански постройки със сeлскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични
нужди, а според чл. 125,
ал.1 от Наредба
№ 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство (в
редакция ДВ, бр. 69 от 1977 г.), стопанските постройки не могат да се
разполагат на уличнорегулационната линия или близо до нея пред жилищните
сгради. По правило те се разполагат на страничните регулационни линии или на
регулационната линия към дъното на парцела въз основа на застроителен план или кварталнозастроителна
разработка, така че заедно с постройката в съседните парцели да образуват обща
група. В този случай за всяка отделна постройка се изгражда пожарозащитен зид.
Според вещото лице първо
е построена жилищна сграда със сигнатура „мж“ – южна част, а по-късно е
пристроена между нейната северна
ограждаща стена и плътна ограда по северната имотна граница допълнителна площ,
отразена като „мс“ в плана от 1985г. Съгласно ал.3 на чл.125 от Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство (в редакция ДВ, бр. 69 от 1977
г.), постройките се разполагат
по правило на 6 и повече метри от жилищните сгради в самия парцел и в съседните
парцели, а по изключение
постройките могат да бъдат долепени до жилищата
сграда в парцела, като в такъв случай трябва да се направи съответен
пожарозащитен зид. Такъв пожарозащитен зид не се установи да има между
отразените в плана от 1985 година постройки „мс“ и „мж“. Отделно от това правилата
за групово застрояване се съдържат в чл. 18 от цитираната наредба, според който
при свързано (сключено, групово) застрояване сградите се опират една до друга с
калканна стена, която представлява външна стена без стряха, разположена на
регулационната линия със съседния парцел или в самия парцел - когато той е
съсобствен. Калканната стена завършва с противопожарен надзид. Процесната
стопанска постройка безспорно не отговаря на тези изисквания, тъй като не е
построена на калкан, нито пък в обща група с друга такава постройка в съседен парцел по
аргумент от чл. 125, ал.1 от Наредба
№ 5 (в
редакция ДВ, бр. 69 от 1977 г.). Жалбоподателят не само, че не представя
доказателства, но и не твърди, че сградата „мс“ е била построена до друга
сграда разположена в съседния от север имот. В плана от 1985г. в съседния имот
от север на процесния не е отразена сграда, а и видно от служебна справка в портала
за електронни услуги - Кадастрално-административна
информационна система и към
настоящия момент няма отразена сграда.
Отделно от това, съгласно ал.2 на чл.125 от Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство (в редакция ДВ, бр. 69 от 1977
г.) когато се разполагат свободно, стопанските постройките трябва да
са на разстояние от
регулационните линии към съседите най-малко на 3 м или най-малко на 1,50 м от
южна, югоизточна или югозападна (до 45 отклонение от южната посока)
регулационна линия към съседите. Отразената като „мс“ в плана от 1985г. постройка
не отговаря и на това изискване.
По отношение на извършеното
преустройство с промяна на предназначението на стопанска сграда
в жилище, установи се от заключението на вещото лице, че вероятно е било
направено преди 1985г. Жалбоподателят не посочва в кой момент е променено
предназначението, като с оглед липсата и на писмени документи в тази връзка
следва да се вземат предвид констатациите на вещото лице. Според заключението,
вероятно след пристрояването на пристройката „мс“ са свързани двете сгради в
обща жилищна сграда. Както бе споменато по-горе съгласно
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство /отм./ в приложимата редакция (Обн. - ДВ, бр. 69 от 1977 г.),
при свободно застрояване и при допустима височина на сградата до 2 етажа,
сградата трябва да бъде на разстояние от страничните регулационни линии,
най-малко 3 м. Отстоянието в случая след преустройството е спазено от източната
фасада на сградата до имотната граница от изток, но не и от северната имотна
граница. Следователно строежът не е търпим и към момента на извършеното преустройство.
По отношение на
доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая е налице хипотезата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ (изложени в жалбата на
лист 4-5 по адм.дело № 2688/2022г.) с позоваване на НА № 163, том 42, дело №
15159/1996г. и три броя декларации с нотариална заверка на подписите, следва да
се отбележи, че според
цитираната разпоредба не се премахват строежи (започнати в периода 8 април 1987
г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон), които
са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, и ако
бъдат декларирани пред одобряващите органи съответно до 31 декември 1998 г.
Макар по делото да се установи, че строежът е изграден преди този период, дори
и да се приеме, че е приложима разпоредбата на § 16,
ал.2 от ПР на ЗУТ, то строежът отново не е търпим, тъй като няма данни,
а и не се твърди да е деклариран пред одобряващите органи в срок до 31
декември 1998 г.
От всичко изложено следва, че процесният строеж - сграда с
идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри
на с.Скутаре, община Марица (описана в КК като еднофамилна жилищна
сграда) не е търпим, а
постановеният отказ за издаване на удостоверение за търпимост е законосъобразен.
Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото е основателна.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния орган, в чиято структура е ответникът, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.С., ЕГН **********,***, против
Мотивиран отказ с № Към 94-01-1034-(1)/29.09.2022г. на Главен
архитект на Община Марица за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с
идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Скутаре,
община Марица по заявление с вх.№ 94-01-1034 от 26.09.2022г.
ОСЪЖДА Г.Р.С., ЕГН **********,***,
да заплати на Община Марица, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: