№ 36
гр. Сливен, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230201349 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „Водоснабдяване и
канализация- Сливен“ ООД, представлявано от управителя Севдалин Рашев
против НП №17/10.05.2022г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ (БД ИБР), с което на основание чл.200, ал.1,
т.26, предл.1 и чл.200, ал.4 от Закона за водите е наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на
чл.48, ал.1, т.5 от Закона за водите.
Жалбоподателят, редовно призован се представлява от упълномощен
процесуален представител, който счита,че НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
упълномощен процесуален представител, който счита наказателното
постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства разглеждани в
тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена на 30.06.21г. проверка на водовземните съоръжения от
ВС „Червенаково“ с Констативен протокол № Сл 244/30.06.21г. на
управителя на ВИК гр. Сливен ООД е издадено предписание, съгласно
1
нормативни изисквания и в съответствие с условията на Разрешително за
водоползване № 0709/12.12.21г.за водовземане от подземни води с цел
измерване на отнетите и подадени количества подземни води от ВС
„Червенаково“, а именно на всяко водовземно съоръжение да се монтира
измервателно устройство както и да се уведоми за това Директора на БДИБР.
Срокът на изпълнение на посоченото Предписанието е бил 01.11.21г., поради
което на 09.11.2021 г. експерти от Дирекция „Контрол“ в Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ са извършили повторна проверка.
При така извършената повторна проверка на 09.11.2021 г било
установено, че общественото питейно- битово водоснабдяване на гр. Нова
Загора и населени места от община Нова Загора се осъществява от
водоизточниците от подземни води на водоснабдителна група
„Червенаково“състояща се от тръбни кладенци ТК- 1, ТК- 2, ТК- 3, ТК- 4, ТК-
6, шахтови кладенци ШК- 5, ШК- 7 и ШК- 8, разположени в поземлени имоти
(ПИ) №№000134, 000131, 000132, 000133, 000124, 000130, 000129 и 000128 в
местността „Герменлика“, землище с. Бинкос, общ. Сливен; шахтови
кладенци ШК- 9 и ШК- 10, които били разположени в поземлени имоти
№№000003 и 000007, местността „Адата“, землище с. Сърцево, общ.
Твърдица. В поземлени имоти №№055004, 054001 и 000144, местността
„Герман“ в землището на с. Близнец, общ. Твърдица били разположени
шахтови кладенци ШК- 11, ШК- 12 и ШК- 13.
В хода на проверката било установено,че водовземането от подземните
водоизточници се осъществявало без учредена санитарно- охранителна зона
съгласно изискванията и процедурата уредена в Наредба №3 от 16.10.2000г.
(обн. ДВ бр.88/2000г.), доколкото в БДИБР нямало внесена процедура по
учредяването на санитарно-охранителна зона на водоснабдителна група
„Червенаково“, състояща се от 5 бр. тръбни кладенци и 8 бр. шахтови
кладенци, с цел на водовземане за обществено питейно- битовото
водоснабдяване на гр. Нова Загора и населени места в община Нова Загора.
В хода на проверката било установено наличие на изградена телена
ограда около съоръженията,но след проверка в БДИБР било установено,че
липсва внесена процедура по учредяване на санитарно –охранителни зони на
съоръженията за питейно- битово водоснабдяване от подземни води от
титуляра на разрешително за водоползване №0709/12.12.2001г., издадено от
2
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
За извършената проверка и установените обстоятелства бил съставен
Констативен протокол №Сл 391/09.11.2021г.
Въз основа на така установеното свидетелката А. Г. в качеството й на
актосъставител приела, че дружеството–жалбоподател е нарушило
разпоредбата на чл.48, ал.1, т.5 от Закона за водите като е съставила Акт за
установяване на административно нарушение .
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено НП, с което на основание чл.200, ал.4, вр. ал.1, т.26,
предл.1 и от Закона за водите дружеството е санкционирано като му е
наложено наложил наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения 14- дневен
преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна на наказателното постановление. Нарушението е описано достатъчно
подробно и ясно с посочване на всички елементи от визирания състав на
нарушената административна разпоредба.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателя е извършил
нарушението на Закона за водите, за което е ангажирана административната
му отговорност.Налице са безспорни гласни и писмени доказателства,че при
извършената проверка на 09.11.2021 г. е установено,че липсва учредена
санитарно- охранителна зона на водовземните съоръжения на
водоснабдителна група „Червенаково“, състояща се от 5 бр. тръбни кладенци
и 8 бр. шахтови кладенци, въпреки което от тях се водовзема за обществено
питейно- битовото водоснабдяване на гр. Нова Загора и населени места в
община Нова Загора.
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.5 от Закона за водите
задължение е за водоползвателите- титуляри на разрешителни задължението
да предприемат действия за определяне на санитарно- охранителна зона на
3
съоръженията за питейно- битово водоснабдяване, а разпоредбата на чл.5 от
Наредба №3 от 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране,
утвърждаване и експлоатация на санитарно- охранителни зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и около
водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични,
питейни и хигиенни нужди забранява експлоатацията на водоизточник и/или
съоръжение независимо от формата на собствеността му без установена
санитарно- охранителна зона. За неизпълнението на това задължение
законодателят е предвидил глоба, съответно имуществена санкция от 1000
лева до 5000 лева освен ако не подлежи на по- тежко наказание физическото
или юридическото лице, което експлоатира водовземни съоръжения за
питейно- битово водоснабдяване или за минерални води без изградена
санитарно- охранителна зона.
В конкретния казус е безспорно установено,че „Водоснабдяване и
канализация- Сливен“ ООД е титуляр по разрешително за водоползване
№0709/12.12.2001г., издадено от Министерството на околната среда и водите.
Установено е ,че в това си качество търговското дружество извършва
водовземане от подземни води на водоснабдителна група без да е подало до
съответния орган по чл.38, ал.2 от Наредбата Заявление за учредяване на
санитарно- охранителна зона. Това му бездействие безспорно обуславя
извода за съставомерност на изпълнителното деяние,доколкото като е
експлоатирало водовземните съоръжения за питейно- битово водоснабдяване
без да е учредена санитарно- охранителна зона дружеството жалбоподател е
нарушило от обективна страна състава на нарушението по чл.48, ал.1, т.5 от
Закона за водите . По делото не се събраха данни това противоправно
поведение да е било преустановено към момента на проверката 09.11.2021
г.,поради което съдът счита,че наказващия орган правилно е определил датата
на извършването на нарушението, а именно 09.11.2021 г.
Съдът обаче счита, че неправилно административно–наказващия орган
е наложил на търговското дружество „Имуществена санкция“ в размер от
2000 лева като е приел,че деянието предмет на настоящото производство е
извършено в условията на „повторност“ по смисъла на ЗВ обусловена от
наказанието наложено му с НП №88/12.08.2021г., влязло в сила на
30.03.2022г. Съгласно разпоредбата на параграф 1, т.22 от допълнителните
разпоредби на Закона за водите „повторно“ е нарушението, когато е
4
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
Видно от НП №88/12.08.2021г.същото е влязло в сила на 30.03.2022г., поради
което жалбоподателят не следва да отговаря за нарушение, извършено в
условията на „повторност“. Процесното нарушение следва да бъде
санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.26, предл.1 от Закона за водите
като съдът счита, че санкция в минимален размер от 1000 лева ще се яви
съобразена с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и би спомогнала за
реализиране целите на генералната и специалната превенция.
Съдът счита,че АНО правилно е приел,че нарушението не може да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
липсват обстоятелства, разкриващи по- ниска степен на обществена опасност
в сравнение с типичните случаи от същия вид, а напротив.Нарушените правни
норми регулират значими обществени отношения свързани с управлението на
водите на територията на Република България като природен ресурс
осигуряващ здравето на населението. В случая неспазването на изискването
за учредяване на санитарно- охранителни зони е довело до водовземане от
съоръжения без осигурена защита от постъпване на замърсители във
водоизточниците, без гаранции за качеството на водата и състоянието на
водоизточниците, позволяващо ползването им съгласно условията на
разрешителното. Обстоятелството, че извличаната вода е била предназначена
за питейно- битово водоснабдяване на гр. Нова Загора и населени места от
общ. Нова Загора допълнително обосновава извод за липса на „маловажност“
на случая.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателя,че АНО е допуснал нарушение на материалния закон като е
ангажирал административната отговорност на жалбоподателя за деяние
каквото не съществува в ЗВ,поради следните съображения:
Начина и реда на учредяване на санитарно –охранителни зони около
водоизточниците и съоръженията за питейно–битово водоснабдяване е уреден
с Наредба№ 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване,
проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони
около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и
около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни,
5
профилактични, питейни и хигиенни нужди. В чл. 1 от глава Първа “Общи
положения“ от посочената Наредба е указано, че тя определят условията и
редът за проучване, проектиране, учредяване, утвърждаване и
експлоатация на санитарно- охранителните зони (СОЗ) около
водоизточниците и съоръженията. Това безспорно определя изграждането на
СОЗ като процес, който обхваща проучване, проектиране, учредяване,
утвърждаване и експлоатация на СОЗ. В Раздел II на същата наредба е
указан процеса по проучването и проектиране на СОЗ около
водоизточниците, а в Раздел IV е указана процедурата по учредяване на
санитарно-охранителните зони. Във връзка с това в чл. 37 от Наредбата е
посочено, че санитарно-охранителните зони се учредяват със Заповед на
Директора на басейновата дирекция или на Министъра на околната среда и
водите или с Решение на Министерския съвет в случаите, в които СОЗ
обхваща и територии извън границите на страната, а в чл. 38 от същия акт е
посочено,че за да бъде учредена СОЗ собственикът или ползвателят на
водоснабдителната система или съоръжение подава заявление, към което се
прилага проект за СОЗ, разработен по реда на същата наредба.
Предвид горепосоченото,съдът счита, че твърдението на
жалбоподателя за липса на нарушение на чл. 200,ал.1 т.26. от ЗВ е
неоснователно . Действително в посочения текст от закона законодателят
употребява термина изградена санитарно-охранителна зона, но с оглед
нормативно предвидения режим по учредяването й е безспорно, че то
представлява процес, включващ в себе си и изграждането й като поредна
фаза преди утвърждаването и експлоатацията й . Предвид посоченото, съдът
не споделя становището на процесуалния представител на дружеството–
жалбоподател за липса на състав на нарушението, като противното би
означавало наличието на изградена ограда ограничаваща свободния достъп
до водоизточника да води до освобождаване на ползвателите от задължението
им да учредят СОЗ по съответния предвиден за това ред. В този смисъл
Решение№ 78/04.07.19 по КАНД№65/19г. на АС гр. Сливен,
Решение№111/19г. по КАНД№106/19 г. на АС гр. Сливен/.
В настоящия случай следва да се присъдят разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
6
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00
лева. Предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност,съдът прие,че следва да осъди дружеството жалбоподател
„Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД да заплати на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“ сума в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №17/10.05.2022г. на Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ издадено на „Водоснабдяване и канализация-
Сливен“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Севдалин
Рашев Рашев като вместо наложената на основание чл.200, ал.4, вр. ал.1, т.26,
предл.1 от ЗВ за нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева налага „Имуществена
санкция“ в размера на 1000 (хиляда) лева на основание чл.200, ал.1, т.26,
предл.1 от Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от ЗВ .
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя Севдалин Рашев Рашев да заплати
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ направените по делото
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7