РЕШЕНИЕ
№260073
гр. Русе, 15.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в
публичното съдебно заседание на 18 май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА като разгледа докладваното от председателя търговско дело №335 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Искът е с правно основание чл.99 ЗЗД.
Ищецът „ОББ
Факторинг“ЕООД София, чрез пълномощник адвокат Т.Б., САК, е предявил иск против „Вики 96“ЕООД гр.Русе. Твърди, че между него,
в качеството на фактор и „МКМ БГ“ЕООД
/доставчик/ е
сключен договор за факторинг №А00196/17.05.2016г., по силата на който
последният се задължил да прехвърля /цедира/ свои вземания към трети лица
/платци/ в полза на фактора-чл.1 от договора. С допълнително споразумение №4
към договора като платец е добавен ответника „Вики 96“ ЕООД, а с допълнително
споразумение №7 действието на договора е продължено до 31.10.2018г. В
изпълнение на задължението си, „МКМ БГ“ЕООД, на 17.05.2017г. го уведомило, че
ответникът е известен за прехвърляне на вземанията в полза на фактора на
17.05.2017г. С писмо от 18.05.2017г. ответникът потвърдил получаване на
уведомлението за цесията и се съгласил да плаща директно на ищеца.
Прехвърлените вземания произтичат от доставка на стоки, ответника заплатил на
ищеца сумата по една фактура, възлизаща на 35039.88лв., а една фактура-№**********/03.11.2017г. с падеж
11.02.2018г. за сума 35279.16лв. не заплатил. За тази доставка цедентът в
издадената фактура на две места посочил като получател на сумите ищеца, с
банковите му сметки, с полагане на печат, удостоверяващ цесията и с повторно
посочване на банковата му сметка долу вдясно. За доставката били издадени
стокова разписка, уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне вземането по
фактурата, изрично потвърждение от ответника към ищеца относно цесията и
дължимостта на сумата по всяка фактура. На 15.10.2019г. ответника получил
покана за плащане на дължимите суми по фактурите в 14 дневен срок, по Телепоща,
изпратена от ищеца. Ответникът отговорил, че е издадено кредитно известие за
дължимата фактура, въпреки че в нарочно писмено потвърждение се задължил да не
извършва никаква промяна в облигационното отношение без писмено съгласие на
ищеца. Отделно от това, ответникът писмено потвърдил изпълнението на доставката
по процесната фактура. До момента плащане на дължимите суми от ответника няма.
Претендира съдът да осъди ответника да му заплати сумата 35279.16лв., както и
направените разноски по делото.
С отговора на исковата молба
ответника оспорва иска. Твърди, че цедираното вземане не е индивидуализирано с
всички свои елементи-вкл. с данни от какво произтича, фактурата е само
счетоводен документ. Отделно от това твърди, че ищецът следва да установи, че
вземането е възникнало и е изискуемо, както и че има право да насочи
претенцията си към платеца, следствие на договора за факторинг. Твърди, че се
касае до доставка, която не е реално осъществена. Между него и „МКМ БГ“ЕООД е
сключен рамков договор за доставка на хидроизолационни материали от
12.10.2017г. при отнапред фиксирани цени, като всяка конкретна доставка се
уточнява със заявка. Съгласно договореното, заявените количества се доставят на
„ВИКИ 96“ЕООД, за да разполага за периода от 3 месеца с възможност да ги вложи
в дейността си, задължение за плащане на
стоките възниква, само по отношение на действително вложените, а неизползваният
остатък подлежи на връщане. Т.е.-вземането на доставчика възниква не на датата
на доставка, а в по-късен момент-след използване на стоките, ако и в
количествата, в които това се осъществи. Твърди, че такова вземане не е
възникнало, установили при опит за ползване на материала, несъответствие с
договореното качество и след като стоката не била заменена с годна, развалили
договора поради неизпълнение и върнали същата на доставчика с
приемо-предавателен протокол от 23.04.2018г. Доставчикът издал кредитно
известие №3000537/23.04.2018г., което редовно осчетоводили. Твърди, че с
цедиране на фактурата е цедирано не съществуващо вземане, а бъдещо такова, като
условието за възникването му не се е осъществило; Касае се до неосъществена
доставка с оглед разваляне на договора; Чл.13 от договора за факторинг изрично
предвижда възможност цедираното вземане да бъде нулирано като следствие от
промяна в отношенията между доставчика и платеца.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва възраженията на ответника.
С отговор на допълнителната
искова молба ответникът счита изложените в допълнителната искова молба
съображения относно основателността на иска и неоснователността на възраженията
му за необосновани. Оспорва твърдението, че е признал дълга по процесната
фактура. В т.нар. потвърждение от 14.11.2017г. е преповторено писмо от „МКМ
БГ“ЕООД до ответника и дори да се приеме, че то потвърждава доставката по
фактура №3000418/13.11.2017г., то това е в рамките на договорните им отношения
към онзи момент.
След преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съдът намира за установено следното:
По делото няма спор и е установено от събраните доказателства, че
между ищеца –фактор
и неучастващо в делото юридическо лице- „МКМ БГ“ЕООД-доставчик, е сключен
договор за факторинг №А00196 от 17.05.2016г., по силата на който втория
прехвърля на ищеца по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, при условията на договора,
всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане,
издадени срещу платците, посочени в Приложения, неразделна част от договора,
срещу определена цена. В чл.13 е посочено, че в случаите, при които в резултат
на търговски спорове между доставчика и платеца независимо от причината, стойността
на вземанията по фактури, авансирани от фактора е частично намалена или напълно
анулирана, доставчикът се задължава да възстанови в указания от фактора срок
сумите, получени като аванс, ведно с лихви и разноски, като в противен случай
дължи наказателна лихва по чл.6, ал.10 от договора. Договорени са подробно и
други условия. С Допълнително споразумение №4 към договора за факторинг, §1 /1/, като платец по договора е е
включен ответника, а с допълнително споразумение №7/28.06.2018г., страните по
договора са постигнали съгласие /§4,ал.1, б.В/, усвоената сума по фактури,
издадени към посочени платци, сред които и ответника да бъде погасена не
по-късно от 30.06.2018г., като последващи авансови плащания по фактури,
издадени към тези платци няма да бъдат извършвани. С писмо /л.35/ „МКМ БГ“ЕООД
е уведомило ответника, че ползва факторинг услугите на ищеца, във връзка с което
всички възникнали вземания, или вземания, които ще възникнат от вече подписани
договори или бъдещи договори за доставка на стоки или услуги, са прехвърлени в
полза на ищеца, като горепосоченото започва от фактура /непосочена/ от
17.05.2017г. Сочат, че всички плащания следва да бъдат извършени на ищеца, за
да бъдат действителни и с погасителен ефект. С писмо от 18.05.2018г. /л.36/
ответника уведомява ищеца, че е получил писмото на „МКМ БГ“ ЕООД и е
декларирал, че се отказва от правото да прихваща свои задължения срещу вземания
от последния. По делото е представена фактура №**********/13.11.2017г.,
издадена от „МКМ БГ“ ЕООД на ответника, за доставена стока Рувимат Д 1.5 и
Рувимат Е 1.2, в посочени количества, със сума за плащане 35279.16лв. с ДДС, в
срок до 11.02.2018г. Посочено е във фактурата, че вземането е прехвърлено на „ОББ
Факторинг“ ЕООД и плащането е дължимо по посочена сметка. С писмо /л.38/ „МКМ
БГ“ЕООД е уведомил ответника, че вземането по фактурата е прехвърлено на ищеца,
както и че плащанията следва да бъдат извършени на последния. С писмо /л.39-40/
ответника е удостоверил получаване на писмото пред ищеца, като е декларирал, че
доставката по фактурата е редовно извършена, нямат възражения относно
дължимостта и платимостта на сумата. С писмо по Телепоща /л.42-43/, получено на
15.10.2019г., ищецът е уведомил ответника за просрочие по цедирана фактура
№418/3.11.2017г. със задължение общо 35279.16лв. и го е поканил в 14-дневен
срок да го заплати. С писмо изх.№00091/15.10.2019г. ответникът е уведомил
ищеца, че стоката, предмет на фактурата е върната на „МКМ БГ“ ЕООД, приложено е
КИ№**********/23.04.2018г. от „МКМ БГ“ ЕООД. Представени са приемо-предавателен
протокол от 23.04.2018г., цитираното кредитно известие, договор за доставка от
12.10.2017г., сключен между МКМ БГ“ЕООД Бургас-доставчик и ответника, заявка,
рекламация, покана. Представени са и други писмени доказателства. По делото е
изслушано и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, по което
страните не са имали възражения и което съдът възприема изцяло, като
компетентно и обосновано. Събрани са гласни доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, Окръжният съд прави следните правни изводи:
По делото не се спори, че е
налице валидно сключен договор за
факторинг между ищеца „ОББ Факторинг” ЕООД в качеството му на фактор и „МКМ БГ“
ЕООД - трето, неучастващо в делото юридическо лице, в качеството му на
доставчик, по силата на който доставчикът се е задължил да цедира на фактора
своите вземания срещу трети лица – платци, вкл.и ответника „ВИКИ 96“ ЕООД гр.
Русе.
Правната уредба на договора за
факторинг по сега действащото българско законодателство е лаконична. За целите
на данъчното облагане, в ЗКПО е дадено легално определение на факторинга. Съгл.
§1, т.11 от ДР на ЗПКО факторингът е сделка по прехвърляне на еднократни или
периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне
на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска
от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Към това определение
препраща и разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ. В чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ,
факторингът е определен като придобиване на вземания по кредити. Т.е това е
форма на кредитиране. Въз основа на посочените разпоредби договорът за
факторинг може да се определи като двустранен възмезден договор за покупка на
вземания, произтичащи от доставки на стоки или услуги. Предмет на договора са
парични вземания, произтичащи от сключени между доставчика и трети лица договори
за продажба или осъществяване на услуги. С оглед на това налице е подобие между
факторинга и цесията, тъй като и при двата договора предмет е вземане на една
от страните по тях към трето лице, което е длъжник на прехвърлителя.
Следователно, предвид оскъдната регламентация на договора за факторинг, относно
правните му последици, съгласно чл.46, ал. 2, предл.1 от ЗНА, приложими по
аналогия са разпоредбите на ЗЗД, уреждащи цесията.
Съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен, поради следното:
Договорът за факторинг е вид възмездна цесия на парични вземания
за цената на доставяните при условията на
търговски кредит стоки и услуги. /В тази насока е и Решение №94/2014 по търговско дело№ 3643/2013г., Второ ТО на ВКС/. Съгласно чл.100, ал.1
ЗЗД, при възмездната цесия, за съществуване
на вземането към датата на
прехвърлянето му отговорност спрямо цесионера носи кредиторът-цедент, а не длъжникът. Именно в тази хипотеза попада
процесния случай на разваляне на
договора от 12.10.2017г., сключен между доставчика „МКМ БГ“ЕООД и купувача на
стоката-ответника, поради виновно неизпълнение от страна на
първия на задължението му за доставка на качествена стока, което има за последица
и отпадането с обратна сила/чл.88 ал.1,предл.1 ЗЗД/ на самото вземане
на доставчика за цената, което
е било предмет на прехвърляне от доставчика на
фактора. Според договора от
12.10.2017г., имащ характер на договор за продажба на отложено плащане, доставените
количества хидроизолационна мембрана могат да бъдат използвани от ответника, но
могат да бъдат върнати в срок от три месеца, като неизползвани и „МКМ БГ“ЕООД е
длъжен да ги приеме обратно, като подлежат на заплащане само вложените в
дейността на ответника стоки, а върнатите не се заплащат. Ето защо, доколкото е
безспорно установено от събраните по делото доказателства, че договорът от
12.10.2017г. е развален, а стоките, за които е издадена фактура №418/13.11.2017г.
са върнати от ответника като некачествени, а доставчикът е издал КИ за
стойността им, плащане на цената им не се дължи. Неоснователно е възражението
на ищеца, че развалянето на договора не му е противопоставимо, както и че това може
да стане само с негово съгласие, тъй като ответника се задължил писмено да не
извършва промяна в облигационното си отношение без изрично писмено съгласие на
фактора. Ответника не е страна по договора за факторинг, а такава декларация от
негова страна няма, тъй като в писмото му до фактора /л.36/ е възпроизведен
такста на полученото от него писмо на доставчика- уведомление за цесията, в
което „МКМ БГ“ ЕООД го уведомява, че е прехвърлил вземанията си на ищеца, както
и че не може да има промяна в отношенията без съгласие на „ОББ Факторинг“ЕООД. Отделно
от това, според съда няма законово основание факторът да интервенира в
договорните отношения между доставчика и неговите длъжници, по които не е
страна. Този извод се налага от характера на договора за факторинг, с който
както бе посочено, се прехвърлят вземания /съществуващи неизискуеми или
бъдещи/, като фактора поема риска от събирането им. В договора за факторинг
–чл.13 е договорено изрично, че доставчика възстановява на фактора сумите,
получени като аванс срещу прехвърлени вземания, ведно с начислените лихви,
такси и комисионни, когато в резултат на търговски спор между доставчика и
платеца или при промяна на отношенията им независимо от причината, стойността
на вземането по фактурата е намалено или е напълно анулирана. Т.е. страните по
договора са уредили изрично как се процедира в такъв случай. Ето защо и предвид
липса на
предмет на цесията, основаваща се на договора за факторинг, искът срещу
ответника следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът намира, че искът е
неоснователен и поради следното: Претенцията на ищеца се основава на фактура №**********/03.11.2017г., с падеж
11.02.2018г. за сумата 35279.16лв. Тази фактура не е представена по делото,
представена е фактура №**********/13.11.2017г.
за сумата 35279.16лв. Всички събрани по делото доказателства, писмени и
експертно заключение касаят фактура №418/13.11.2017г., а не сочената от ищеца
като основание на иска фактура №417/3.11.2017г. Ето защо, на посоченото
основание искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски по
делото в размер на 2600лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ОББ ФАКТОРИНГ”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Света София №5, против „ВИКИ 96“ЕООД, ЕИК117628782, със
седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.Любен Каравелов №8, ет.2, иск за сумата 35279.16лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ОББ ФАКТОРИНГ”ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Света София №5, да заплати на
„ВИКИ 96“ЕООД гр.Русе, ЕИК117628782, сумата 2600лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-Велико Търново.
Окръжен
съдия: