Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград., 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иванка Пенчева
при участието на
секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева а.н.д. №
299 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
.
Образувано е по жалба
от ЕТ „Надежда-Александър Д.“ ЕИК: *********, чрез адв. Мерджанов АК Пазарджик,
срещу Наказателно постановление № 518598-F534391/17.06.2020г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ
НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на Министъра на
финансите, вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Релевират се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна. Твърди се, че
констатациите на административнонаказащия орган относно релевантните факти, въз
основа на които е формиран извод за извършено нарушение, са необосновани. Не се
отрича, че за част от закупените стоки фискалната касова бележка не съдържа наименование
на стоката, количество и стойност по видове стоки, но това се дължало на
техническа грешка при въвеждането им във фискалната памет на ползваното в
обекта фискално устройство, а не на умишленото му манипулиране. Позовава се на
неправилно приложение на закона с аргумент, че съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г.-задължението за търговците да програмират и регистрират
отделни артикули с наименование и единична цена е относимо само за продаваните
стоки от група А на чл.27, ал.1, т. 1 от наредбата, а не и за продаваните в
обекта стоки, които се отнасяли към група „Б“. Позовава се на ненадлежно
оправомощаване на административнонаказващия орган да издаде процесното
наказателно постановление. При евентуалност поддържа, че е налице маловажен случай, с
оглед ниската стойност на закупените стоки, че са предприети незабавно действия
по отстраняването му и че фискът не е
ощетен поради вярното отразяване на стойността на покупката във фискалния бон.
В съдебно заседание,
чрез адв. Мерджанов, поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна,
чрез юрисконсулт Трифонов, моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като счита, че нарушението е безспорно установено и не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не е налице маловажен
случай, тъй като това бил начин на организиране на търговската дейност и той
затруднявал последващия контрол с оглед това дали жалбоподателят правилно
отразява резултатите си по ДДС. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу
подлежащ на обжалване акт, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
След като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено
следното:
При извършена проверка за спазване на
данъчното и осигурителното законодателство на 13.01.2020г. на търговски обект
по см. на § 1, т. 41 от ДР кафетерия „Лотос“, находящ се в гр. Велинград, бул. „Съединение“
№ 250, стопанисван от ЕТ
„Надежда-Александър Д.“, служителите на
ТД НАП Пловдив- актосъставителят инсп. по приходите Н.Б.Я., в присъствието на
свидетеля инсп. по приходите Д.М.П., извършили контролна покупка на 2 бр.
скара, 2 бр. салати, 2 бр. пържени картофи и безалкохолни. Закупените стоки
били заплатени в брой. За покупката от въведеното и функциониращо в обекта
фискално устройство бил издаден фискален
касов бон № 0005318/13.01.2020г. В него липсвало наименование на част от закупените
стоки, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени
стоки. Цитираният фискален касов бон № 0005318/13.01.2020г. съдържал следните
реквизити ДП 4 2 х 2,50= 5,00; ДП 1,40; ДП 4
1,40; шопска салата 2 х 3,50 = 7,00; пържени к.с. 2
х 2,30=4,60; лазарин/нес 1,20; сок капи 2 х 1,50 и обща
стойност на заплатената сума-28,60 лв. Констатациите на проверяващите са
обективирани в Протокол за извършена проверка № 0032763 от 13.01.2020г.
Контролните органи
приели, че издадения фискален бон не съдържа задължителните реквизити по чл. 26,
ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно информация за
наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки и че с това
е нарушен чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната наредба, за което на 16.01.2020г. от
инсп. по приходите в ЦУ НАП Н.Б.Я. е съставен в АУАН F53491. С него ЕТ „Надежда-Александър Д.“ е обвинен, че в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е допуснал нарушение,
като не е осигурил фискалните касови бележки, издавани от работещото в обекта
фискално устройство „Datecs DP-25 Х“ с ИН на ФУ DT577034, ИН на ФП 02577034 да съдържа задължителните реквизити съгласно чл.
26, ал. 1, т. 7 от наредбата.
Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя и му е надлежно връчен. Срещу него са подадени
възражения на 21.01.2020г. с доводи за неотносимост на задължението за
търговците да програмират и регистрират отделни артикули с наименование и
единична цена към субекта, съобразно вида на продаваните в обекта стоки, които
се отнасяли към група Б на чл. 27, ал. 1 т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на АУАН F53491 от 16.01.2020г. е издадено обжалваното
Наказателно постановление № 518598-F534391/17.06.2020г. от Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив
в ЦУ НАП. С него на ЕТ „Надежда-Александър Д.“, за извършеното нарушение, е
наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв., на осн. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като е взето предвид че нарушението не води
до неотразяване на приходи.
В акта за установяване
на нарушението и в обжалваното наказателно постановление фактическата обстановка
е отразено по идентичен начин. Идентично е посочена нарушената разпоредба.
Съдът прие за
установена фактическа обстановка въз
основа на събраните по делото гласни доказатествени средства – показанията на свидетелите-служителите
на ЦУ НАП Н.Я., Д.П., свидетеля на жалбоподателя Цветко Колчагов, както и писмени такива, сред които протокол за
извършена проверка от 13.01.2020г., фискален бон от 13.01.2020г., свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 30.09.2019г., декларация от лице,
работещо по трудово/граждански правоотношение от 13.01.2020г., декларация за
стопанисвани обекти от задължено лице от 13.01.2020г., заповед №
ЗЦУ0ОПР-17/17.05.2018г. Съдът кредитира показанията на свидетелите Я.
и П., като обективни, безпристрастни, логични, последователни, еднопосочи и взаимно
допълващи се. Същите установяват в пълнота релевантните факти, така както са посочени
в АУАН № F534391 от 13.01.2020г. и в обжалваното наказателно
постановление. В подкрепа на гласните доказателства на са и приетите от съда
писмени такива Показанията на свидетелите не се опровергавет от показанията на
свидетеля Колчагов, сервизният техник, с когото жалбоподателят е имал сключен договор за техническо обслужване на въведеното
и функциониращо в обекта фискално
устройство, който установи, че след проверката му е възложено да въвежда допълнително
във фискалната памет на устройството други видове стоки, невъведени до момента.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи.
Актът за установяване
на нарушение № F 475367 от 06.03.2019 г и
обжалваното наказателно постановление са издадени от органи оправомощени
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в сроковете по
чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за липсата на надлежно оправомощаване на
административнонаказващия орган. Съгласно чл. 193 ЗДДС наказателните
постановления, с които се санкционират нарушителите на ЗДДС се издават от изпълнителния директор
на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. В изпълнение на тази законова делегация е издадена Заповед № ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018 г., с т.1.1 от която на началниците на отдели „Оперативни дейности“
в дирекция оперативна дейност в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ НАП са предоставени
правомощия да издават наказателни постановления за нарушения, регламентирани
чл. 185 ЗДДС, каквото е процесното. В заповедта не
е посочен изрично срок, за който е валидна, а нарушението безспорно и извършено
по време на действието й, поради което съдът счита релевираното възражение за
изтекъл срок на заповедта за неоснователно.
При съставянето им не
са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни
основания за отмяна на обжалвания акт. И в двата акта обективните признаци от
състава на нарушението са описани по начин, който позволява на нарушителя да
разбере обвинението и да организира защитата си. Посочени са време, място,
обстоятелства, при които е извършено
нарушението, съдържат се необходимите данни за индивидуализиране на нарушителя,
на актосъставителя и свидетелите. Фактическата обстановка е описана по
идентичен начин. Посочени са нарушената и санкционната разпоредба.
Съдът счита, че от събрания по делото
доказателствен материал безспорно са установява, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-1813.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажба чрез електронни магазини.
Съгласно чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС министърът
на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови
бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които
трябва да съдържат. В приложение на тази разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (Наредбата). Съгласно чл.26, ал.1, т. 7 от същата
наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства
на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните
реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги. По настоящото дело се установи,
че в стопанисвания от жалбоподателя обект е издаден фискален бон по контролната
покупка, извършена от органите по приходите, в който бон не се съдържат
наименование, количество и стойност по видове на част от закупените стоки, която
информация е част от задължителното му съдържание по закон. Заплатени са общо
седем вида стоки на обща стойност 28,60 лв., а в издадената касова бележка за
първите три от тях не е отразено наименованието на съответния вид стоки, а е
посочено само Д 4. За втората и третата липса и отразяване на количеството, а е
посочена само дължимата цена. Количество
не е отразено и за шестия вид стока-лазарин/нес. Задължение на лицето, стопанисващо търговски
обект и осъществяващо търговска дейност е да посочи пред, лицето извършващо техническото
обслужване на въведеното в обекта фискалното устройство, вида и наименованието
на продаваните в търговския обект стоки, които да бъдат въдени във фискалната
памет на използваното фискално устройство, за да се осигури по този начин
спазването на изискванията на чл. чл.26, ал.1, т. 7 от Наредбата за съдържанието
на фискалната касова бележка. Ето защо, с издаването на фискалния бон без
задължителните реквизити в съдържанието му е осъществен съставът на нарушението
по чл.26, ал.1, т. 7 от Наредбата, вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, които
законови разпоредби регламентират какви задължителни реквизити следва да
съдържа фискалният бон. Установи се от показанията на сервизния техник, свидетеля
Цветко Колчагов, че след първоначалното въвеждане на съответните видове
предлагани в обекта стоки във фискалната памет на фискалното устройство на
30.09.2019г., когато жалбоподателят е започнал да стопанисва обекта, е
започнало предлагане и на други видове стоки, които не му е възлагано да въвежда. Това е станало едва след проверката
на 13.01.2020г., или три месеца и половина след като е започнала дейността на
търговеца в този обект.
Въпреки
законодателната промяната на чл. 26, ал. 1 ,т. 7 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. до влизане в сила на обжалваното наказателно постановление,
редакцията й понастоящем не налага извод за несъставомерност на нарушението.
Отбелязването с ДП 4 не позволява идентифицирането на вида на продаваните стоки,
за да се приеме, че в този вид издаваната касова бележка съдържа необходимите
реквизити по закон.
Не може да се приеме и възражението на
жалбоподателя, че по арг. от разпоредбата на чл.27, ал.3 от ЗДДС задължителният
формат на фискалните касови бележки не се отнася за стоки от данъчна група „Б“,
каквито предлага търговският обект. Съгласно посочената разпоредба задължително
се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни
артикули стоките от т. 1 до т. 3 на същата разпоредба, сред които не се
споменават стоките от група „Б“ – стоки, чиито продажби се облагат с 20 % ДДС,
каквито стоки според показанията на актосъставителя предлага търговският обект
на жалбоподателя. Съгласно решение 7913/2017г. по адм.д. № 5615/2016г. на ВАС
разпоредбите на чл.26, ал.1 и на чл.27, ал.3 от Наредбата се отнасят до
различни задължения за регистриране на стоките във фискалното устройство, като
нарушението на кое да е от тях съставлява отделен състав на административно
нарушение. Според настоящият състав разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредбата не
изключва изискванията на чл.26, ал.1 за задължителни реквизити на фискалната
касова бележка. Систематично, чл.26, ал.1 от Наредбата е разположен преди
чл.27, ал.3, което сочи, че първата разпоредба задава общите изисквания към
задължителното съдържание на фискалния бон. Чл. 27 регламентира допълнителни
правила - задължението за регистриране на стоките по данъчни групи, видовете
данъчни групи и задължените субекти за това. Законодателният смисъл, вложен в
ал.3 на чл.27 от Наредбата, е да се подчертае, че следва да се регистрират с
наименование и единична цена и тези артикули, за които отчетността е
по-обезпечена и опасността от ощетяване на фиска липсва или е намалена,
например - стоки, които не се облагат с данък, за които законът фиксира цени
или за които предвижда одобрени средства за измерване. Неиздаването на фискален бон, в който да
се съдържат реквизитите, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата,
възпрепятства възможността за пълноценен контрол върху дейността на търговеца,
чрез изключване на законовите гаранции, които фискалното устройство предлага:
съхраняване на информацията във фискална памет, невъзможност за промяна или
изтриване, контрол за коректността на въведената дата, пряк достъп на органите
Въз основа на всичко
изложено, съдът счита, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, ал.1,
т.7 от Наредбата, вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
Не са налице предпоставки за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Законът за ДДС и Наредбата са нормативни актове,
които дават закрила на обществените отношения, свързани с отчитането и
регистрирането на извършени продажби и облагането с данък върху добавената
стойност. При преценката дали случаят е маловажен следва да се изхожда от
степента, в която нарушението засяга обекта на закрила на нормативния акт.
Следователно, ирелевантен е доводът, че клиентът не е ощетен с оглед издаването
на сметка, съдържаща наименование, количество и единична стойност на стоките.
Нарушените от жалбоподателя разпоредби не защитават правата на потребителя.
От друга страна, от
представената контролна лента личи, че липсата на реквизити във
фискалните бонове не е изключение само при контролната покупка, а е начин на
организация на търговската дейност на жалбоподателя, което се твърди и в самата
жалба. Това обстоятелство изключва маловажност на случая.
Смисълът на фискалното устройство и фискалната
касова бележка (с арг. от т. 40 на пар. 1 от ДР на ЗДДС)е именно регистриране
на продажбите с подробни за това данни и съхраняване на тези данни във
фискалната памет. С извършеното нарушение се възпрепятства възможността за
пълноценен контрол върху дейността на търговеца, чрез изключване на законовите
гаранции, които фискалното устройство предлага: съхраняване на информацията във
фискална памет, невъзможност за промяна или изтриване, контрол за коректността
на въведената дата, пряк достъп на органите по приходите и други функционални
характеристики.
Неоснователен е и
последният довод на жалбоподателя за маловажност на случая, тъй като стойността
на покупката била отразена вярно във фискалния бон и фискът не бил ощетен.
Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС на юридическо лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане (извън хипотезата на неиздаване на документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС),
се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 на чл.185, а
именно: имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. От посочените
разпоредби следва, че законодателят е взел предвид случаите, когато макар да е
налице нарушение на чл.118 от ЗДДС, то не води до неотразяване на приходи.
Тогава се предвижда по-ниска санкция, но поведението остава нарушение.
Отговорността на нарушителя е диференцирана според това дали нарушението му е
довело до неотразяване на приходи, но и в двата случая остава нарушение. Ето
защо неощетяването на фиска не може да квалифицира деянието като маловажно, а
само да доведе до прилагане на по-ниската санкция, предвидена в чл.185, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДДС. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство, което
в случая е относимо към преценката по чл.28 от ЗАНН, е, че нарушението е за
първи път, но това не може да обоснове маловажност само по себе си при липса на
други предпоставки за това.
Наказващият орган
правилно е определил размера на имуществената санкция на основание по чл.185,
ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС в минимален размер, като е съобрази, че нарушението е
за първи път.
Поради всичко
изложено, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да се потвърди.
При този изход на
делото, на административнонаказващия орган се дължат разноски, на основание чл.
63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 3 АПК,
във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер, определен от съда по чл. 37 ЗПП. във вр. чл. 27е от
Наредбата за наредба за заплащането на правната помощ. В случая, в съдебно
заседание е заявено изрично, че се претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като страната е била представлявана от
юрисконсулт. При така формулираното искане
претенцията на страната се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена. По делото е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът
счита, че дължимият размер на разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт, които следва да се присъдят на Национална агенция за приходите
възлиза на 80, 00 лв. /осемдесет лв./
Така мотивиран, настоящият
състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 518598-F534391/17.06.2020 г., на Началник Отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите,
с което на ЕТ „Надежда-Александър Д.“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „Филип Тотю“ № 11 е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 на
Министъра на финансите, вр. с чл.118, ал.4, т.4 от Закона за данък върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА ЕТ „Надежда-Александър Д.“ ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Филип Тотю“ № 11 да
заплати на Национална агенция за приходите сторените в производството разноски
в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/ за процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева