№ 16082
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. М.
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. М. Гражданско дело №
20221110134298 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответницата Д. Х.. В., обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от 1 269.98 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ...,
сумата от 278.72 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г., сумата от 15.38 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и 3.53 лв. – лихва за забава за периода
от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 27.06.2022 г. до плащането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и Ж. М. П., чийто наследник по закон е
ответницата Д. Х.. В. е възникнало облигационно правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи
съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
осъществил насрещната парична престация – да заплати установената
покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
1
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата Д. Х.. В. е депозирала
отговор на исковата молба, в който признава предявените искове за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. Позовава се на давност. Претендира разноски.
„Н.” ЕАД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С писмените доказателства и приетите заключения на допуснатите
съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи се доказа наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които
не са платени.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т...” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх.
№РЛН22-УГ51-13069/30.08.2022 г. издадено от С. – район „Л.“ се установява,
че Ж. М. П. е починала на 22.04.2021 г., като е оставила за свой законен
наследник ответницата Д. Х.. В. (дъщеря).
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за
правоотношението лице - „Н.” ЕАД (измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Н.” ЕАД с
договор от 24.09.2002 г., също приет като писмено доказателство).
2
Изложеното предпоставя, че осъдителният иск за цената на доставена
топлинна енергия е доказан по основание - в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. ответникът е потребител на енергия за битови нужди по смисъла
на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължат плащане
на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
С определение от 06.06.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. ищецът е доставил в топлоснабден
имот, находящ се в – гр.София, .., количеството топлинна енергия, посочено в
исковата молба.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства, наличието на валидно правоотношение между
страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния
период в имота с абонатен № 242180 е доставена топлинна енергия, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията за процесния период
възлизащи на 1 269.98 лева главница и 278.72 лева лихва за забава.
Ответникът не доказа плащане на задълженията си (пълно или
частично), но задълженията му са се погасявали с тригодишна давност според
задължителната практика на ВКС (Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г.
I ТО), поради което исковете следва да се уважат само в непогасената им част
за процесния период.
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответника, които са станали изискуеми след датата м.06.2019 г. - три
години преди датата на подаване на исковата молба от ищеца. Общият размер
на тези вземания видно от представените от ищеца извлечения от фактури е
620.38 лева главница и 107.87 лева лихва за забава върху главните вземания
на ищеца, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия, и
3
15.38 лева главница и 3.53 лева лихва за забава върху главните вземания на
ищеца, представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение,
които не са погасени по давност. С отговора на исковата молба ответницата
изрично е признала дължимостта на непогасените по давност вземания, които
възлизат в размер на следните суми - 620.38 лева главница и 107.87 лева
лихва за забава върху главните вземания на ищеца.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 77.54 лв. (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения).
При този изход на делото ищецът дължи на ответника сторените
разноски в размер на 151.01 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение), като
съдът счита, че направеното искане от процесуалния представител на ищеца
на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на
разноските в частта на претендираното от ответницата адвокатско
възнаграждение е основателно, тъй като претендираното от ответницата
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х.. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .. –
адв. С. М., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „.., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 620.38 лв. – главница за доставена в
периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
242180, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 107.87 лв. обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 02.06.2022 г.,
сумата от 15.38 лв., представляваща главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и 3.53 лв. – лихва за
забава за периода от 01.07.2019 г. до 02.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
4
за разликата до пълния предявен размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Х.. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .. –
адв. С. М., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 77.54
лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА „Т...” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”..., да заплати на Д. Х.. В., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, .. – адв. С. М., сумата от 151.01 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.” ЕАД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5