РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. гр. Радомир, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Т. СТ. П.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20211730200182 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №147/22.06.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите-Кюстендил, на жалбоподателя АЛ. АЛ. Д., с адрес гр.Радомир,
жк.“Тракия“, бл.3, вх.А, ап.7, с ЕГН: ********** му е наложено административно
наказание : глоба в размер на 50 лева, на основание чл.270 от Закона за горите, за
нарушение по чл.14б, ал.8, вр. 14б, ал.4 и ал.6 от Наредба №1 за контрола и опазването на
горските територии.
Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. чрез адвокат-
пълномощника си адв.Б. е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно
изложени във въззивната жалбата и в пледоарията си правни доводи адв.Б. от ПАК моли
съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като сочи, че са допуснати от АНО
съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Във въззивната жалба се развиват доводи за липса в
АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение предвид императивната разпоредба на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка адв.Б. сочи, че административно-наказващият орган
се е задоволил само с лаконичното пресъздаване на нарушената правна норма, като не са
описани обстоятелствата, при които е извършено адм. нарушения, не е посочено точно
1
мястото на нарушението и доказателствата, които ги подкрепят, като по този начин не е
очертана рамката на административното обвинение и е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. По същество на правния спор се твърди, че Д. не е извършил
адм.нарушение, за които е санкциониран с атакуваното НП, както и че липсват убедителни
писмени и гласни доказателства в тази насока. Претендират се на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН разноски.
Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията
правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното
НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. Претендира се на
основание чл.63, ал.5 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по делото
разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение и се моли за намаляването му
под минималния определен от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, като в тази връзка се сочи практика на Европейския съд .
Териториално отделение –Радомир към Районна прокуратура- Перник, редовно и
своевременно призовано не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 28.04.2021г. инж. М. И. Х., на длъжност „горски инспектор“ при РДГ-Кюстендил,
в изпълнение на служебните си задължения и предвид оправомощаването й с надлежна
заповед на Директора на РДГ-Кюстендил, както и във връзка с подадено заявление за
регистриране на товарен автомобил, с ДКН РК 0035 ВА, по реда на чл. 146, ал.3 от Наредба
1 за КОГТ от 2012 г., с вх. № РДГ 07-2227/22.04.2021 г. от АЛ. АЛ. Д., собственик на
товарен автомобил, е извършила проверка в електронната система на ИАГ.
2
При извършването на проверката Х. е установила, че от началото на 2021 г. до
момента на проверката, за транспортиране на дървесина с товарен автомобил с ДКН . са
издадени 6 броя електронни превозни билети.
При същата проверката е установено, че товарния автомобил, за който са издадени
гореописаните билети е регистриран в РДГ – Кюстендил по реда на чл. 14б, ал.3 от Наредба
1 за КОГТ от 2012 г., с уведомление вх. № РДГ07-2227/22.04.2021 г. Собственик на товарния
автомобил с ДКН РК 0035 ВА е АЛ. АЛ. Д. от гр.Радомир, жк. „Тракия“, бл.3, вх. А, ап.7.
В РДГ – Кюстендил е представено удостоверение издадено от фирмата, монтирала
GPS устройството и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп
в реално време до информацията от GPS устройството по реда на чл. 14б, ал.3, т. 3 от
Наредба 1 за КОГТ/2012 г.
При извършена проверка в интернет платформата за проследяване на и
позициониране в реално време на фирмата доставчик на услугата се е установило, че в
периода от 22.04.2021 година до 24.04.2021 година, когато е транспортирана дървесина,
съгласно ЕПБ № 8274/00034-ЗТ9XILK от 22.04.2021 г. и ЕПБ № 8274/00035-12KV0KM от
24.04.2021 г. са налични данни за маршрутите и движението на товарен автомобил с ДКН: .
В периода от 01.04.2021 г. до 17.04.2021 г., съгласно ЕПБ №№ 8274/00018-МК96Q2F
от 01.04.2021 г, 8274/00019-OSUVM59 от 01.04.2021 г., 8274/00028-YE1FUIG от 11.04.2021
г., 8274/00030-6N8FA51 от 17.04.2021 г., с товарен автомобил с ДКН: . е транспортирана
дървесина в нарушение на чл. 14б, ал.8 от Наредба 1 за КОГТ от 2012 г., във връзка с чл.
14б, ал. 4 и ал. 6 от Наредба 1 за КОГТ от 2012 г.
Проверката е обективирана в Констативен протокол №КП1-713 от 28.04.2021г.
изготвен от Мария Христова на длъжност „ст.горски инспектор“ в РДГ-Кюстендил.
Въз основа на констатациите отразени в горепосочения констативен протокол е
съставен АУАН на жалбоподателя Д. №147/17.05.2021г . от св.А.С., като свидетел по
съставянето на АУАН е св.Р.М..
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП
№147/22.06.2021г. като със същото е наложено на Д. адм.наказание глоба в размер на 50
лева, на основание по чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите за нарушение по чл.14б, ал.8,
вр. чл. 14б, ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат-
защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие
съдът намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното
административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до
нарушаване на правото му на защита.
На първо място във въззивната жалбата се навеждат доводи за нарушение на
императивната разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно, че липсва пълно и
точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават и точно посочване на законовите разпоредби които
са нарушени.
Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил изискванията на т.6 на
чл.57 от ЗАНН в този смисъл е допуснато съществено процесуално нарушение.Това е така,
тъй като в АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4
и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от цитираната наредбата въвежда забрана за транспортирането
на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са
изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4. В ал. 4 на чл. 14б от Наредбата пък е въведено
задължение за лицата по ал. 3 (собствениците и ползвателите) да предоставят документите,
посочени в същата алинея, в съответната РДГ, на чиято територия е адресната регистрация
на физическото лице, собственик или ползвател на товарното превозно средство. В случая
задължение за представяне на така посочените документи се въвежда изрично в чл. 14б, ал.
3 от Наредбата, който предвижда, че „собствениците/ползвателите на товарни превозни
средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато
функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ: т. 3 -
удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща
услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до
4
информацията от GPS устройствата – важи за собственици/ползватели на товарни
превозни средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ, които транспортират обла
дървесина и дърва за огрев“, каквото задължение е имал и Д.. В АУАН, впоследствие и в
НП адм нарушението е описано по следния начин: „допуснал превозване на дървесина,
придружена с ЕПБ № 8274/00018-МК96Q2F от 01.04.2021 г., без да е осигурил и
предоставил в РДГ – Кюстендил удостоверение, съдържащо данни за достъп за
проследяване на монтирано GPS устройство на товарен автомобил с рег. № РК 0035 ВА в
реално време“. Така формулирано извършеното административно нарушение не може да
бъде подведено под сочената като нарушена норма на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата, тъй като
същата въвежда забрана за транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти с
товарни превозни средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4,
докато на жалбоподателя е вменено във вина „допускането“ да бъде превозена дървесина.
Наред с това, дори да се приеме, че в случая АНО е имал в предвид нарушение именно на
чл. 14б, ал. 8 от Наредбата, то същото е извършено във връзка с ал. 3, т. 3 на чл. 14б от
Наредбата, която разпоредба предвижда задължение за собствениците и ползвателите на
товарни превозни средства да предоставят в съответната РДГ горепосоченото
удостоверение. В случая обаче, нито в АУАН, нито в НП нарушението е квалифицирано
прецизно.
За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, следва
да съдържат определените в закона задължителни реквизити. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното
постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая
административнонаказващият орган е издал процесното НП, без да провери АУАН с оглед
неговата законосъобразност и въпреки че повдигнатото със същия
административнонаказателно обвинение е неясно, което е довело до ограничаване правото
на защита на наказаното лице и възможността същото да разбере за какво по вид нарушение
е привлечен към отговорност, така че адекватно да организира и упражни правото си на
защита. Съдът намира, че така допуснатото нарушение е съществено такова, накърняващо
правото на защита на жалбоподателя и винаги води до отмяна на НП.
За правна пълнота по същество на правни спор настоящият състав следва да
отбележи, че в случая Д. е привлечен към административнонаказателна отговорност за
извършено нарушение на чл. 14б, ал. 8 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, която разпоредба следва да се тълкува във връзка с ал. 1
на чл.14б от Наредбата, въвеждащ изискване товарните превозни средства, транспортиращи
дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, да бъдат
снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на
движението им (GPS устройства), както и във връзка с чл. 148, ал. 12 ЗГ, въвеждащ
идентично задължение. От съдържанието на нормата се установява, че законодателят
свързва изпълнението на същата и с разпоредбата на чл.148, ал. 11 ЗГ, като последната
предвижда, че условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни
5
знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до горските територии
се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните
работи. Следователно, нормата на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата е приложима само за условия и
ред за движение по горски пътища по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗГ. В тази връзка обаче
по делото от страна на АНО не бяха ангажирани доказателства дали процесният товарен
автомобил се е движил по горски пътища, от което следва, че е разколебана и
презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като фактическата обстановка в същия
не е подкрепена от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват
съставомерни елементи от обвинението и повдигнатото обвинение остава недоказано.
Представените в хода на съдебното дирене от въззиваемата страна писмени доказателства не
променят горните изводи на съда, същите не допринасят с нищо за изясняване на
фактическата обстановка.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.Б. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Д. сумата от 300 лева
направени разноски по делото. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено,
че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждаща, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Именно в този размер е и договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, която
гласи, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата,
то адвокатското възнаграждение на адвокат Б., което е в минимален размер не следва да
бъде намалявано.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 147/22.06.2021 г., издадено от директор на
Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на АЛ. АЛ. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Радомир, ЖК „Т.”, бл. ., вх. „.“, ет. . ап. ., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 270 от
ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на
чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил,
бул. „България“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. АЛ. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Радомир, ЖК „Т.”, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . сумата от 300,00 (триста лева), представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7