Определение по дело №1825/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260335
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 1 октомври 2020 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20202100501825
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       

Номер 260335                           09.09.2020 година                   Град Бургас

 

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,                          Трети въззивен състав

На девети септември,                            две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                              ЙОРДАНКА МАЙСКА

 

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

Частно гражданско дело номер 1825 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод частна жалба от М.Я.К. ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на своето малолетно дете Е.А.К. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 чрез адвокат Илиана Мелконян, против Определение № 4580 от 01.07.2020 г., постановено по гр. дело № 3364/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за вписване на извършения от малолетното дете Е. К. отказ от наследството на баща му А.И. К., бивш жител ***, починал на 15.12.2019 г., по реда на чл.52, във вр. с чл.49 ал.1 от ЗН в особената за това книга при БРС.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно. Посочва се, че пред ДСИ е образувано изпълнително дело № 223/2020 г. за парични задължения на покойния наследодател на детето и отказът за вписване противоречи както на материалния закон, така и на интересите на детето. Упоменава се практика на ВКС в обратния смисъл – Определение № 180/30.10.2019 г. постановено по ч.гр.д. №3644/2019 г. по описа на ВКС. Моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде вписан в особената книга на съда по реда на чл.52 от ЗН направения от Е. К. чрез неговата майка и законен представител отказ от наследство. Излага съображения.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството пред БРС е по реда на чл.545 и чл.542 от ГПК и е започнало с подадена от М.Я.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е.А.К., декларация за отказ от наследство, чието вписване в особените книги на съда се иска. По делото е установено, че малолетното дете е наследник по закон на баща си А.К. и има правен интерес от вписване на евентуалния отказ. За да постанови своя отказ районният съд е счел, че разпоредбата на чл.130 ал.4 от СК предвижда, че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни и като е взел предвид, че малолетните и непълнолетните следва да приемат наследството по опис по смисъла на чл.61 ал.2 от ЗН, е счел молбата за неоснователна.

Цитираното в частната жалба определение №180/30.10.2019г., постановено по ч.гр.д. №3644/2019 г. на ВКС, първо г.о., на което се позовава частния жалбоподател, касае сходен случай. Действително, съобразно посоченото определение ВКС е приел, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследство със съгласието на своя родител или попечител, тъй като отказът от наследство не представлявал отказ от права по смисъла на чл.130 ал.4 от СК. В този смисъл ВКС е приел, че ако в наследството няма конкретно имущество, тъй като в момента на смъртта си наследодателят не е притежавал такова, но същото е обременено със задължения, не може да се приеме, че с факта на приемане на наследството се придобиват права, като в този случай наследникът поема само задълженията, което определено не е в негов интерес.

Настоящата съдебна инстанция счита, че в случая обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Това е така, тъй като отправената до БРС молба за вписване на отказ от наследство в книгата за откази при БРС не съдържа акт на районният съд по чл.130 ал.3 от СК, разрешаващ отказ от наследство. Съобразно посочената по-горе разпоредба от СК, районният съд следва да прецени каква е стойността на активите на наследството, ако има такива, и същата да бъде съпоставена със стойността на задълженията на наследодателя и едва тогава да бъде отказан или разрешен искания от малолетното дете отказ от наследство на неговия наследодател. Такъв документ по делото липсва, поради което постановеното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №4580 от 01.07.2020 г., постановено по гр. дело № 3364/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване препис от определението на страната.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: