18.12.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№879 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е образувано
по жалба от В.Б.Ж. и М.Н.Г. – чрез адв.М. от ХАК, против Заповед
№2/10.09.2020г. на Кмета на Община М., обл.Хасково, за спиране на незаконен
строеж. Твърди се, че заповедта била неправилна, необоснована и незаконосъобразна,
като била издадена в нарушение разпоредбите на ЗУТ при неспазване на
процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с
целта на закона. В заповедта не се съдържали фактическите и правни основания,
които мотивирали да се разпореди спиране на изпълнението на СМР и забрана на
достъп до обекта. Сградата не се стопанисвала от жалбоподателите, които били
собственици, а била отдадена под наем съгласно Договор за наем от 22.06.2020г.,
вписан в СВ Х.. Така те нямали отношение към извършваната реконструкция.
Неправилно бил определен и обекта в заповедта като „утаител“, а не сграда, като
каквато бил посочен в КВС и скица №К00163 от 21.11.2014г. с идентификатор
№16907.28.34.4. За същата сграда имало издадено удостоверение за търпимост с
изх.№177/23.01.2019г. В заповедта не било посочено конкретното нарушение, а
само, че било установено извършването на незаконен строеж Преустройство и
реконструкция на утаител, както и че строителството се изпълнявало без
строителни книжа. Макар да била посочена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ
липсвало конкретизация по отношение характер, вид степен на нарушението, което било твърдяно.
Имало допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила
при издаването на оспорената заповед – нито обекта, нито субектите на заповедта
били правилно установени, както и липсвало конкретизация по отношение на
фактите и причините, обосноваващи изводите на органа за наличието на нарушение.
В констативния акт за основание било посочено чл.224а, ал.5 от ЗУТ, като
формално се посочвало, че строежът бил незаконен, но без да се посочват
нарушенията. В производството не били изслушани заинтересованите лица и не били
изяснени фактическите обстоятелства по случая. Констативният акт и заповедта не
били надлежно връчени на всички заинтересовани лица, включително наемателите на
обекта. Представеното възражение по чл.225а, ал.2 от ЗУТ изобщо не било съобразено
от Кмета на Община М.. С него било заявено, че не се касае за преустройство, а
за възстановяване на металната конструкция на покрива, като следвало да се
отбележи, че действията били предприети от наемателя като неотложна поправка на
покривната конструкция, която била силно компрометирана. А собственици и
ползвателите имали задължение по чл.169, ал.1 от ЗУТ да поддържат в добро
състояние сградите, което било пък практическото основание за извършеното
възстановяване. Освен това липсвали мотиви и бил нарушен основен принцип на АПК
в чл.12, ал.1, както и изискването на чл.35 от АПК за изясняване на факти и
обстоятелства. Органът бил допуснал нарушение и като не си изпълнил
задълженията по чл.26, чл.28, чл.34 и чл.35 от АПК, като не бил осигурил
възможност на жалбоподателите да осигурят защита. Иска съдът да отмени
оспорената заповед като незаконосъобразна, като се заплатят направените по
делото разноски.
Ответникът Кмет на Община М., обл.Х., не
взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от служители на
Община М. /главен експерти Устройство на територията и експерт Общинска
собственост и устройство на територията при Дирекция Устройство на територията,
европейски програми и общинско развитие, финасовостопански дейности, местни
данъци и такси/ бил съставен Констативен акт по чл.224, ал.5 от ЗУТ №2/26.08.2020г.
относно Преустройство и реконструкция на утаител с кадастрален номер
16907.28.34.4, намиращ се в имот №16907.28.34 по КК на с.Г. п., м.Д. д.., общ.М.. Съсобственици
на имота и сградите, построени в него, били жалбоподателите Ж. и Г. съгласно
Постановление за възлагане на недмижим имот, вписано на 20.01.2011г., т.1, №15,
п.12776 в СВ Х.. Като участници в строителството били посочени собствениците –
възложители, строител – неизвестен, консултант – неизвестен. Не били
представени строителни книжа и документи /одобрен проект, разрешение за строеж,
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво, заповедна книга/. Установено, че се изпълнява строеж – над
стоманобетонните стени на съществуващ утаител се изпълнява стоманена двускатна
покривна конструкция. Монтирани са ригели от IPE
300- 2х6 бр. и столици от UPN120 2х35 бр.
Подготвена е покривна ламарина за монтаж. В южната стена на утаителя е избита
част от стената и е оформен правоъгълен отвор за достъп с размери 4,5/2,7м.
Утаителят представлявал правоъгълно открито в горната си част стоманобетонно
съоръжение с размери в план 30,6/12,65м. и височина на стоманобетонните стени
2,70м. Строежът е определен като V категория
съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата
на видовете строежи, като е изготвена окомерна скица на разположението на строежа.
Описаното нарушение е извършване на строеж без да има издадено разрешение за
строеж при нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е направен извод за установен
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
В срок е постъпило възражение от жалбоподателите
– вх.№1162/04.09.2020г. – л.47 от делото срещу констатациите в съставения
акт. Сочи се, че сградата не се
преустройвала, а се възстановява металната конструкция на покрива, която била
компрометирана, подменени били закрепващите болтове, както и сградата била
придобита с отвор в южната част. Сградата не била утаител, а била още през
2012-2013г. отразена като сграда, за която имало издадено и удостоверение за
търпимост. Извършвал се само ремонт на покрива, но не и надстрояване или
пристрояване.
По делото са представени Скица
№К00163/21.11.2014г. на процесния имот и сгради, удостоверение
№177/23.01.2019г. за търпимост, както и в преписката е приложена Скица на ПИ с
идентификатор 16907.28.34 с отбелязване за номер по предходен план 028034,
който съвпада в номера посочен в предходната скица.
Въз основа на констативния акт и събраните
доказателства Кметът на Община М. е издал Заповед №2/10.09.2020г., с която на
основание чл.224а, ал.5 и 6 от ЗУТ е наредил спиране изпълнението на всички
видове строително-монтажни работи на незаконен строеж Реконструкция на покривна
конструкция на сграда с кадастрален №16906.28.34.4, намиращ се в имот
№16906.28.34 по КК на с.Г. п., м.Д. д., общ.М., собствен на В.Ж. и М.Г., както
и е разпоредил в 3-дневен срок да се обезопаси строежа, след което достъпът до
него е бил забранен. В мотивите на заповедта изрично е посочен съставеният
констативен акт, както и е обсъдено постъпилото от собствениците възражение,
като същото е прието с оглед изясняване на фактите, но не е споделен изводът за
прекратяване на започналото производство. Прието е, че извършвания строеж е
такъв по смисъла на пар.5, т.44 от ДР на ЗУТ, както и че по своята същност и
съгласно пар.5, т.44 от ДР на ЗУТ реконструкция на покривна конструкция, поради
което и на основание чл.148, ал.1 от ЗУТ се изисквало да бъде извършван след
издаването на разрешение за строеж. При установеното, че строежът е без
строителни книжа е счетено, че е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изследвана е търпимостта по смисъла на пар.16, ал.1 и чл.127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ, като е прието, че не попада в хипотезите на завършен строеж, тъй
като се извършва към момента на проверката.
Видно от представения пред съда Договор за
наем на недвижим имот от 22.06.2020г. с нотариална заверка на подписите на
страните, вписан на 23.06.2020г. под №1022, т.1, №107 в СВ РС Х.,
жалбоподателките предоставят под наем на трето лице /Б. Д. В./ собствения имот,
представляващ ПИ с идентификатор 16907.28.34 по КК на с.Г. п., общ.М., м.Д. д.,
ведно с построените в имота сгради, между които сграда с идентификатор 16907.28.34.4, като са уговорили, че
наемателят има право да извършва за своя сметка всякакви ремонтни дейности с
оглед използването на обекта за животновъдни цели
За пълното изясняване на фактическата
страна по делото в хода на съдебното производство е разпитан св. С. Д. К. –
брат на наемателя на обекта. Знае ремонтирана сграда, която била в южната част
на имота, и която преди това била в окаяно положение. Представлявала навес с
циментови стени и ламаринен покрив, правоъгълна форма и много стара. Голяма
част от ламарините на покрива липсвали или били изгнили. Строително-монтажните
работи ги извършвала фирма от Х., а възложител била сестрата на свидетеля, на
която самият той помагал при дейността. Започнали през лятото, след като наели
обекта. Уговорките с наемателя били
записани в договор, както и че можели да правят ремонтни дейности, за да
функционира обекта. На практика тази сграда не можела да се ползва в този вид,
в който била наета.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване
и в законоустановения срок. Доколкото
Съобщение изх.№1085 и №1084 от 27.08.2020г. относно издадената заповед е представено по делото
и прието като доказателство, ведно и с разписки от куриер, а жалбата срещу
заповедта е постъпила в съда, подадена по пощата на 24.09.2020г., то съдът
намира, че е спазен 14-дневения срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.224а, ал.5 от ЗУТ – кмет на съответната община. Няма спор между
страните по делото, че строежът е V категория, а заповедта е издадена и
подписана от Кмет на Община М., поради което не е налице отменително основание
по чл.146, т.1 от АПК.
Заповедта съдържа наименование, подпис на
издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени
задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и
правните основания за издаването ѝ, като така са спазени изискванията за
форма съгласно чл.59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не
е налице и отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
Като правно основание за издаване на
оспорената заповед са посочени разпоредбите на чл.224а, ал.5 и ал.6 във вр. с чл.223, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ. Съгласно чл.224а, ал.5 - 6 от ЗУТ при
констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него,
незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2,
от служителите по чл.223,
ал.2
се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които
могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за спиране на незаконния
строеж се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно
лице в тридневен срок от изтичането на срока за възражения. В чл.223, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ е предвидено за строежите от
четвърта, пета и шеста категория кметът на общината или района
или упълномощено от него длъжностно лице да спира незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи – т.1, и забранява достъпа до
строежи по т.1 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и
недопускане на хора и механизация на строежите. Съгласно чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ незаконен е строеж или
част от него, извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж.
По делото не се спори, че към момента на
проверката се извършва строително-монтажна дейност в поземления
имот, както и че за тази
дейност не са издавани строителни книжа. Няма спор и относно конкретните
извършени и установени с констативния протокол СМР, представляващи дейност по
покривната конструкция. Следва да се има предвид и че е възприето от
административния орган възражението на жалбоподателите, касаещо изясняване на
фактите относно характеристика на сградата /утайник, утаител/, както и
свързаното с установения отвор. Спорен е въпросът дали
установената като извършена дейност по покрива е реконструкция или
преустройство или е налице ремонт на сградата, за което не се изисква
разрешение за строеж. Съгласно чл.151,
ал.1, т.1 от ЗУТ
не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки,
съоръжения и инсталации. В пар.5,
т.43 от ДР на ЗУТ
е регламентирано какво е текущ ремонт на строеж – подобряването и поддържането
в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и
вътрешните преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата;
извършвана дейност като премахване, преместване на съществуващи зидове и
направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Описаното в констативния акт и заповедта - Реконструкция на покривна конструкция, е
квалифицирано от административния орган като строеж, като е посочено, че отговаря
на дефиницията на пар.5,
т.38 от ЗУТ.
Съгласно тази разпоредба строежите са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Анализът
на разпоредбата сочи, че строежи са и основните ремонти на сградите и техните
реконструкции. Но от описанието на строежа, дадено в оспорената заповед, и
установеното от свидетеля, ангажиран от жалбоподателите, не може да бъде
направен извод за наличие на съответствие с определението за
"реконструкция" според пар.5, т.44 от ДР на
ЗУТ – „реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни
елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови
такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на
строежите. В процесния случай е неясно дали установеното от фактическа страна
може да бъде определено като реконструкция на покрива, при която се увеличава
носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, доколкото в тази
посока няма изявление от административния орган, а и не са ангажирани
допълнителни доказателства. При така установеното липсва яснота и не може да
бъде направен обоснован извод, че в конкретния случай не е налице извършен текущ
ремонт на сградата, за което не следва да има издадено разрешение за строеж по
смисъла на чл.148,
ал.1 от ЗУТ
- няма данни с осъщественото да е променена, увеличена носимоспособността,
устойчивостта и трайността на сградата, няма данни да е променено
предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Поради това съдът
счита, че кметът на общината необосновано е приел, че за извършваната
строително-монтажна дейност по покрива на сградата се изисква съгласно чл.148,
ал.1 от ЗУТ
разрешение за строеж, каквото в случая не е налице. В този смисъл съдът намира,
че оспорената заповед е издадена без да са налице предпоставките на материалния
закон, което е отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, поради което и
същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед крайния извод на съда ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите съдебни разноски,
представляващи адвокатското възнаграждение -1000 лева и по 10 лева за д.т.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №2/10.09.2020г. на Кмета на
Община М., обл.Хасково, за спиране на незаконен строеж.
ОСЪЖДА Община М. да заплати на В.Б.Ж., ЕГН **********,
и М.Н.Г., ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на 1020
лева.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия: