Решение по дело №17/2022 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: 19
Дата: 15 юни 2022 г.
Съдия: Петър Симеонов Петров
Дело: 20221710200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Брезник, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221710200017 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от
ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Р. О., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.************* против Наказателно постановление № **-****-
******/03.08.2021г. на Началника сектор ПП при ОДМВР-Перник, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, и чл.174 ал.3, предл.1, от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба” в в общ размер от 2200лв., и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършени административни
нарушения на разпоредбите на чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП,
чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи, че издаденото наказателно постановление
№ **-****-******/03.08.2021г. на Началника сектор ПП при ОДМВР-Перник
е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с фактическите констатации по
наказателното постановление, и че са налице процесуални нарушения по
издаване на наказателното постановление.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед
обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие
1
за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2021г. в 05.50ч. на път втори клас II-63 (Перник-Мещица-
Брезник-Трън-Стрезимировци), в района на община Брезник, на км.16+200
въззивникът П.О. управлявайки лек автомобил марка „****“ модел „*****“, с
рег.№ РК **** АТ загубил контрол над автомобила си и излязъл в дясно
извън пътя в канафката. Така самокатастрофирайки въззивникът реализирал
ПТП с материални щети по автомобила. Други участници в ПТП няма.
Преминаващ водач съобщил на спешния телефон 112 за това, че малко преди
гр.Брезник в дясно от пътя в дере се намира катастрофирал лек автомобил,
вследствие на което дежурният полицай в РУ-Брезник изпратил за проверка
свидетелите Б. Е. Б. и Н. И. С. в състав на автопатрул 403. При идването си
полицейските служители възприели лек автомобил в канафката до пътя и в
колата седял въззивникът, който употребявал от бутилка алкохол (водка).
Обяснил на св.Н.С. и колегата му, че е самокатастрофирал и пие алкохол след
катастрофата. Бил във възбудено състояние, държал се арогантно със
служителите на полицията. Тъй като за отношение по инцидента било в
правомощията на пътна полиция бил извикан и дежурен патрул по КАТ, а
свидетелите Б.Б. и Н.С. обезпечили местопроизшествието. При идването си
св.М. П. С. и св.В. С. Б. разбрали от въззивника, че е управлявал
катастрофиралото МПС, бил е сам, видимо бил употребил алкохол: при говор
завалял думите, при движение походката му била неуверена, нестабилна,
клател се когато стоял на място. Предложили му да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство, но въззивникът отказал, тогава св.В.Б.
попълнил и дал на въззивникът талон за медицинско изследване № *******
от същата дата, което П.О. отказал да подпише. Св.М.С. съставил АУАН №
********/24.06.2021г., който въззивникът отказал да подпише. По време на
съставянето на АУАН св.М.С. извикал и бърза помощ на въззивника, тъй като
същия се оплакал от болки в гърдите. Дошлите спешни медици извършили
преглед на място, а при покана да бъде закаран в болницата в гр.Перник
въззивникът отказал. Св.В.Б. съставил ЗПАМ № ************/24.06.2021г., с
която наложил на водача П.О. ПАМ по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП „ Временно
отнемане на СУМПС на водача“.
По наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Началника сектор ПП при ОДМВР-
2
Перник, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на
Министъра на вътрешните работи на Република България е издал наказателно
постановление № **-****-******/03.08.2021г., с което на основание чл. 53 от
ЗАНН, чл.174 ал.3 предл.1-во и чл.179 ал.2 предл.1-во от ЗДвП наложил на П.
Р. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр.************* административно
наказание „глоба” общо в размер на 2200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месец за извършено административно
нарушение на разпоредбите на чл.174 ал.3 и чл.20 ал.2 от ЗДвП.
В описанието на нарушението в наказателното постановление е посочено,
че „на 24.06.2021г. в 05.50ч. в община Брезник, на път втори клас II-63, като
водач на лек автомобил „**** *****“ с рег.№ РК ****АТ, държава България,
при обстоятелства: обл.Перник, общ.Брезник, в района на км. 16+200 с
посока на движение към гр.Брезник, управлява собственият си автомобил лек
автомобил „**** *****“ с рег.№ РК ****АТ като в района на км.16+200
поради движение с несъобразена скорост спрямо релефа на местността (десен
завой) губи контрол над управляваното МПС излиза в дясно на посоката си на
движение и се блъска в крайпътната канавка. Реализира ПТП с материални
щети. Водача има силен мирис на алкохол, нестабилна походка и провлачен
говор. Отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410 плюс № ARSM-0054 и отказва да изпълни предписанията на издадения
му талон за медицинско изследване № ******* до спешен център гр.Брезник.
С което виновно е нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.20 ал.2 от ЗДвП.“
Разпитани в о.с.з. свидетелите М. П. С. и В. С. Б. заявиха, че си спомнят
за случая и обясниха, че по нареждане на ОДЧ като автопатрул по КАТ
отишли на мастото на път втори клас II-63, км.16+200 и след като разговаряли
с водача и колегите си от АП 403 при РУ Брезник съставили АУАН и ЗПАМ,
които въззивникът отказал да подпише. Категорични са, че О. е потвърдил, че
той уе управлявал собственият си лек автомобил, но на въпросния завой
автомобила му се подхлъзнал и се озовал в канавката. Водача бил видимо
употребил алкохол, отказал проверка с техническо слредство на място, както
и за вземане на кръвна проба във близкото ФСМП в гр.Брезник. Отказал и да
бъде транспортиран с линейката на спешна помощ, медиците от която го
прегледали по негови оплаквания, но не установили нищо притеснително за
здравословното му състояние. Св.Н.С. обяснил, че при идването си в района
на ПТП възприели въззивника в автомобила и тогава консумирал алкохол
3
(водка). Държал се агресивно със служителите на РУ-Брезник, но не се
стигнало до използване на помощни средства от страна на полицаите.
Жалбоподателя не отрича същия ден и час да е управлявал автомобила
си и да е излязъл от пътя, но твърди че се е подхлъзнала колата, а не че е бил
употреби алкохол или е карал с висока скорост. Не е отказвал да дава кръвна
проба, а бил здравословно недобре и затова не му е направено изследване с
Дрегер-а, и не му е взета кръв за изследване. Другите разпитани свидетели
отричат това да е така - била му дадена възможност да бъде изпробван, но
водача категорично отказал. При постановяване на решението си съдът се
запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка
писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.
Въз основа на АУАН № ******** серия GA, от 24.06.2021г. началник
сектор пътна полиция при ОДМВР-Перник издал процесното НП с №**-
****-******/03.08.2021г. на П. Р. О., според констативно-съобразителната
част на същото, като в последната наказващият орган е възприел, съответно и
възпроизвел изцяло фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН, както
и дадената правна квалификация с позоваването на нарушените законови
разпоредби- чл.174 ал.3 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, поради което и на чл. 53 от
ЗАНН, чл.174 ал.3 предл.1 и чл.179 ал.2 предл.1-во от ЗДвП наложил
административно наказание – ГЛОБА в размер общо на 2200лв. и лишаване
от право да управлява МПС. НП е редовно връчено – лично на 17.01.2021г.
От правна страна:
Съдът, на основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните
причини:
Материалната компетентност на Началника на сектор ПП- при ОДМВР-
4
Перник, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва.
Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и
съвпадаща с изложената в АУАН, не се доказва от събраните гласни
доказателства - показания на св.М. П. С., В. С. Б. и Н. И. С., както и от
писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна
преписка. Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него
виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от
чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът
на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение, и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-
наказателната процедура са били нарушени установените законови норми
относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали
има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай
съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на
административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът
следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на
НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното
постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има
законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
5
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва
да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено
(спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е
правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца),
но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП
ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание събраните и приложени по делото доказателства
съдът обоснова своето заключение за липса на съществено нарушение на
процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на НП.
При така установените факти съдът намира, че по делото бе
установено по несъмнен и категоричен начин жалбоподателят да е
осъществил състава на нарушенията по чл. 20 ал.2 и чл.179 ал.2, предл.1-во
от ЗДвП, свързани със задължението водачите на ППС да съобразяват при
избиране скоростта на движението си с атмосферните условия, релефа,
условията за видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за
да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението, както и задължението да бъдат изпробвани за наличие на
алкохол в кръвта си с техническо средство или чрез вземане на кръвна проба
за изследване. Показанията на разпитаните полицейски служители досежно
установеното ПТП и отказа за изпробване за наличие на алкохол са
убедителни и не налагат категоричен извод за осъществени нарушения.
Напротив съпоставяйки заявеното от тях с изложеното от въззивника този
извод не е разколебан до степен на извод за недоказаност.
В административнонаказателното производство тежестта на
доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство
лежи върху административнонаказващия орган, който следва да докаже, че
съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява
административно нарушение.
Съгласно нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП “ Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
6
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
В случая излизането от пътя и спирането в крайпътната канавка на МПС,
управлявано от въззивника е вследствие несъобразената с пътните условия и
релеф на местността скорост на движение на автомобила. При неизпълнение
на задължението по чл.20 ал.2 от ЗДвП санкционната разпоредба на чл. 179,
ал. 2 предл.1 от ЗДвП ангажира административнонаказателната отговорност
на водача с налагане на административно наказание глоба в размер на 200
лева каквото наказание е и наложено от АНО.
Според чл.174, ал. 3 от ЗДвП „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв“. В случая предвид събраните доказателства по
делото: гласни и писмени по несъмнен и безспорен начин е установено, че
въззивникът е отказал без уважителни причини на поканата от страна на
служителите на КАТ да бъде изпробван по съответния способ за наличие на
алкохол в кръвта или издишания въздух. Санционната разпоредба е
категорична, че при установен такъв отказ наказанието е глоба от 2000 лева и
лишаване от право да управлява за срок от 2 години.
За пълнота на решението настоящият състав отбелязва, че по
отношение на процесното нарушение не следва да намери приложение чл. 28
от ЗАНН, тъй като деянието не е маловажно. Този извод се налага, тъй като,
от една страна, не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
7
поради което и извършеното от жалбоподателя такова се явява типично, с
оглед на което и степента на обществената му опасност не се отличава от
обичайната за този вид, а от друга - деянието е установено при управление на
автомобила към гр. Брезник по път II-63, това е път, по който става
придвижването от и до ГКПП –Стрезимировци и е обичайно натоварен, при
което несъобразената скорост на движение създава реални предпоставки за
настъпване на пътен инцидент с участието и на други ППС.
По вида и размера на наказанието:
АНО правилно е приложил санкционната норма на чл. 174, ал. 3,
предл.1 от ЗДвП и чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като така
наложените наказания са и единствено възможните – налице е императивна
разпоредба, по която размера на наказанието може да бъде изменян. Размерът
на наложеното административно наказание глоба е индивидуализиран на 200
лв. и 2000 лв. , както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две
години, тъй като тези наказания са фиксирани от законодателя, поради което
и не съществува правна възможност за определяне на размер под този
минимум, с оглед чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Като съобрази всичко изложено по-горе съдът прецени, че
атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на казателно постановление № **-****-
******/03.08.2021г. на Началника сектор ПП при ОДМВР-Перник, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, и чл.174 ал.3, предл.1, от ЗДвП, чл.179 ал.2
предл.1 от ЗДвП на П. Р. О., с ЕГН: **********, с адрес: гр.************* са
му наложени административни наказания „глоба” в в общ размер от 2200лв.,
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършени
административни нарушения на разпоредбите на чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.20
ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
8

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
9