Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 02.03.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на десети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16315 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.01.2018г., гр.д.79095/15г., СРС, 45 с-в
отхвърля предявеният от Л. С.В., В.Л. М. и П.Л.В. срещу А.В.Г. и Д.В.С., иск с
правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на 42 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 00357.5351.91, с площ 730 кв.м. по букви АБВГ на скица №
15-73881/23.02.3015г. на АГГК, придаваеми по регулация към имот с идентификатор
00357.5351.85, с административен адрес: гр.Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „*******и
за предаване владението на имота, като осъжда ищците да заплатят на ответниците
сумата 962.77 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищците Л. С.В., В.Л. М. и П.Л.В.. Считат, че от нотариалните актове на
ищците се установява, че са собственици на процесните 42 кв.м., представляващи
част от техения имот ХХ-367. Процесната площ не е придавана към имота на
ответниците. В нот. акт на ищеца Л.В. е записано, че за нея не са уреждани
сметки по регулация. В решението неправилно и само въз основа на заключението
на вещото лице се приема, че са уредени сметките по регулация. Спорната площ е
част от ищцовия имот и според кадастралната карта. Изменение в нея или поправка
на непълноти и грешки се извършва с участие и съгласие на всички заинтересовани
страни, каквато процедура не е провеждана. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемите – ответниците по иска А.В.
Г. и конституираните по реда на чл.227 ГПК на мястото на Д.В.С., поч. 05.03.2018г.,
нейни законни наследници Е.П.С. иД.Е.С., оспорват жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Представената комбинирана скица се дублира с вече приетата в
първа инстанция. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
От титулите за собственост и
съдебно-техническата експертиза се установява, че ищците Л. С.В., В.Л. М. и П.Л.В.
са собственици по давност, придаване по регулация, покупко-продажба и
наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор 00357.5351.91, съставляващ
УПИ ХIХ-358 по действащия регулационен план от 1984г.,
изменен през 1986г. на гр.Нови Искър, кв. „Курило“. Имотът попада в бивш имот
пл. № Х-2767 по стария регулационнен план от 1968г., както и бивш имот пл. № 358,
с плащ 728 кв.м. по стария кадастрален план от 1961г.
Според нотариалните актове и СТЕ, ответниците А.В. Г.,
Е.П.С. иД.Е.С., последните двама конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото
на първоначалната ответница Д.В.С., поч. 05.03.2018г., са собственици на съседния
имот с идентификатор 00357.5351.85, съставляващ УПИ-ХХ-357 по действащия
регулационен план от 1984г., изменен през 1986г. Имотът включва част от бивш
техен имот ХI-2768, с площ 739 кв.м. по стария
регулационен план от 1968г., представляващ част от имот на ответниците с бивш
пл. № 357 и част от имот на общината с бивш пл. № 358а-общински по стария
кадастрален план от 1961г.
Според заключението и комбинираната скица към него,
действащата регулация от 1984г. и изменението от 1986г., изправя линията на
имотната граница между съседните имоти на насрещните страни, като отнема
процесните 42 кв.м., по букви АБВГ към скицата, от имота на ищците, които
придава към този на ответниците и същевременно придава други 8 кв.м. към имота
на ищците, поради което ищцовият имот намалява с 34 кв.м.
С решение от 08.04.1987г., гр.д.235/1987г., СГС, III г.о. се отхвърля жалбата на Васил Миронов Г. срещу
заповед № РД-50-099661/27.11.1986г. за допълване на кадастралната основа на
имоти пл. №№ 355, 356, 357 и 358 по плана на гр.Нови Искър, въз основа на който
е изменена регулацията спрямо бивши парцели №№ ХІХ-358 и ХХ357 на настоящите
насрещни страни.
С решение от 01.08.1985г., гр.д.1599/1985г., СГС, III г.о. се отхвърля жалбата на настоящия ищец Л.С.В.
срещу заповед от 1984г. за изменение на регулацията за имотите на настоящите
насрещни страни.
С констативен нот.акт № 84/13.08.1987г., ответниците
са признати за собственици на придадените им по регулация процесни 42 кв.м. и
още 288 кв.м. от общинско място с паянтова сграда. Вписано е, че стойността на
придаваемите места е внесена в касата на кметството с квитанции №№
457/24.07.1987г. и 400006/24.07.1987г.
По делото са представени оценителен протокол и
квитанция за внесени суми.
С констативен нот.акт № 145/29.07.1987г., ищците Л.В.
и П.В. са признати за собственици на придадените им по регулация 8 кв.м.
Отразено е, че стойността на придаваемото място от 32 лв. е изплатена с
квитанция № 446/5/29.07.1987г.
Не е оборена обвързващата материална доказателствена
сила на официалните удостоверителни изявления на нотариуса за представени
документи относно уредени регулационни сметки. Не са оборени легитимиращият
ефект на наториалния акт и правният извод на нотариуса за придобитото право на
собственост върху придадените части по силата на приложената регулация. В
подкрепа са представените по делото оценителен протокол и квитанция за внесени
суми за уредени сметки по регулация за придадените процесни 42 кв.м. към имота
на ответниците. Затова няма пречка да се кредитират и констатациите в същия
смисъл на вещото лице, основани на доказателствения материал.
Независимо от изложеното, спорните
придадени 42 кв.м. са завзети от ответниците. Както вече се посочи, още след
уреждане на регулационните сметки по придаването, ответниците се снабдяват със
констативен нот. акт № 84/1987г. за собственост на същото правно основание. Според
СТЕ, след издаване на нотариалния акт, въз основа на представения протокол №
3221/01.08.1987г. за оградна линия, бива изпълнена спорната ограда. Същата
разделя съседните имоти на насрещните страни, като материализира на място
границата по действащите регулационни предвиждания от 1984 – 1986г., нанесени и
в старите кадастрални карти, а не според кадастралната основа от 2012г. Безспорен по делото е правнорелевантният факт, че
процесните 42 кв.м. попадат в имот 91 на ответниците, отделени са чрез ограда
към техния имот и са във владение на ответниците от изграждането на оградата до
настоящия момент.
След като са уредени регулационните сметки
по придаването и придадената част е завзета още през 1987г., регулацията е
приложена. Автоматичното вещно прехвърлително действие на дворищната регулация
не е отпаднало с обратна сила (ТР № 3/15.07.1993г., ОСГК на ВС и решение № 397/ 16.05.2009г., гр.д.878/08г., ВКС, І г.о.).
Този извод не се променя от обстоятелството, че в кадастралната
карта и кадастралния регистър, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012г.,
спорната граница не е нанесена в съответствие с промените по действащия
регулационен план от 1984г. – 1986г., както се посочва в СТЕ. Преди всичко, с
влязло в сила решение от 08.07.2013г., адм.д.4715/12г., АС-СГ, 25 с-в се отменя
същата заповед в частта за имот с идентификатор 00357.5351.91 на настоящите
ответници, където попада процесната придадена площ, като се изпраща преписката
на АГКК за ново произнасяне. Отделно, принципно кадастралната основа само
съдържа данни от заснето съществуващо на място фактическо положение и служи за база
при изработване на регулационния план. В случая се установи, че фактическото
положение е в съответстие с регулационния статут. Непосредствено вещно действие
по ЗПИНМ/отм./ и ЗТСУ/отм./ произвеждат влезлите в сила дворищнорегулационни
предвиждания, както спрямо парцелите, отредени за имот, така и за имотите,
придадени за упълномеряване към парцели на други правни субекти, каквато е
настоящата хипотеза. Ревандикционният иск за признаване за установено, че
ищците са собственици на имота и за предаване на владението, следва да се
отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият А.В.Г.
реализира разноски за 300 лв. – платено в брой възнаграждение за един адвокат,
които се дължат.
Останалите въззиваеми не претендират и
не установяват разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.01.2018г., гр.д.79095/15г., СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА Л. С.В., ЕГН **********, В.Л. М., ЕГН ********** и П.Л.В.,
ЕГН **********, тримата с адрес: *** да заплатят на А.В.Г., ЕГН **********, с
адрес: гр.Нови Искър, кв. „Курило“, ул. „*******сумата 300 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.