РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. гр. Хасково, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200253 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.А. К. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 2130 от 06.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с което
на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на
община Хасково на жалбоподателя е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева за нарушение по Раздел II, чл. 4, т. 8 от цитираната
наредба. В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, без да се
конкретизира в какво се изразяват. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното наказателно постановление на Кмета на Община
Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
1
процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Кметът на Община Хасково,
чрез процесуалния си представител – юриск. Б.П.-В., оспорва жалбата и в
съдебно заседание и в представени писмени бележки аргументира доводи за
нейната неоснователност. Моли атакуваното наказателно постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира и
заплащане на направените разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.06.2021 г., в около 03:55 часа въз основа на подаден сигнал от
живущи, свидетелят П. Р. Г., към онзи момент на длъжност „ст. полицай“ в
РУ на МВР – Хасково и свидетелят СТ. Н. СЛ., на длъжност „командир на
отделение“ в РУ на МВР - Хасково, били изпратени от оперативния дежурен
на РУ на МВР – Хасково да посетят адрес: *******, във връзка с подадения
сигнал за нарушаване на нощната тишина. След като пристигнали на място,
двамата установили, че се касае за жилищна сграда и възприели, че от
жилище на посочения адрес се чувала силна музика, като звукът напускал
пределите на имота и можел да се чуе навън от булеварда. Именно,
ориентирайки се по звука, посетили точния адрес. Служителите на РУ на
МВР – Хасково, с цел да установят контакт с живущите в жилището, се
качили до ап. 6 и позвънили нееднократно на звънец, който обитателите не
чували и чукали по входната врата, но също без отговор. Едва в пауза по
време на пускането на музика служителите на МВР били чути и посрещнати
от жалбоподателя А.А. К., на когото заявили, че имало подаден сигнал на
ЕЕН 112 и били констатирали нарушение. След като бил запитан,
жалбоподателят им заявил, че той бил собственик на жилището и той щял да
отговаря за нарушението. Във връзка с установените обстоятелства, след като
било преценено от органите на МВР, че е извършено нарушение по Раздел II,
чл. 4, т. 8 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред,
2
чистотата и общественото имущество на територията на община Хасково и
след достигане и до последващия извод, че жилището било обитавано именно
от А.А. К., свидетелят П. Р. Г. съставил на 23.06.2021 г. срещу жалбоподателя,
в негово присъствие и в присъствие на свидетеля СТ. Н. СЛ. Акт за
установяване на административно нарушение, № 1970-1311 /бл. № 794666/, за
нарушение по цитираната разпоредба от Наредбата за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на
Община Хасково. След предявяването му, жалбоподателят отказал да
подпише съставения АУАН, както и отказал да получи екземпляр от него,
удостоверено с подпис на нарочен свидетел - Г. Т. Г..
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок, от връчване на процесния акт, респ. от отказа да получи екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, след като възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение,
наложил процесната административна санкция на основание чл. 43, ал. 1, т. 1
от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и
общественото имущество на територията на Община Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П. Р. Г. и
СТ. Н. СЛ. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната
проверка и за констатациите, до които достигнали във връзка с твърдяното
административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН.
Същите се основават на техни преки впечатление и настоящият съдебен
състав ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи. Съдът дава вяра на изложеното и от свид. Г. Т. Г. относно
удостоверения с подписа му отказ на жалбоподателя да подпише съставения
срещу него акт за установяване на административно нарушение и да получи
екземпляр от акта.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на
територията на община Хасково, озвучаването с технически средства и
вдигането на шум по улици, площади, паркове и спортни съоръжения, в
жилищни и нежилищни сгради, включително храмове на религиозни
общности, когато звукът се чува извън сградата, за времето на цялото
денонощие. Озвучаването на горепосочените места може да бъде
осъществено по повод празник или честване, след писмено разрешение от
кмета на общината. /изм. с Решение №421 от 30.10.2009 г./. Според т. 8а
озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади,
паркове и спортни съоръжения, в жилищни и не жилищни сгради,
включително храмове на религиозни общности, когато звука се чува извън
сградата, за времето на цялото денонощие. Озвучаването на горепосочените
места може да бъде осъществено по повод празник или честване, след
писмено разрешение от кмета на общината. Искането за издаване на
разрешение за музикално озвучаване по т.8а, се подава в срок 3 /три/ работни
дни преди датата на събитието – т. 8б. а както е предвидено в т. 8в
разрешение за музикално озвучаване с технически средства може да бъде
издадено само за дните петък и събота, а според т. 8г забранява се издаването
на Разрешение за музикално озвучаване с технически средства по време на
национални празници на Република България, както и на общински празници.
По силата на чл. 43, ал. 1 на цитираната наредба на нарушителите на същата и
заповедите, свързани с нея се налагат следните наказания: т. 1 глоба в размер
на 200 лева при констатирано първо нарушение. Следователно, деянието, за
което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от
закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които
налагат отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Действително, в случая не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето в присъствие и връчването на процесния АУАН лично
на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е
възползвал, оказвайки да подпише акта и да получи екземпляр от него,
удостоверено с подписа на нарочен свидетел. Съставеният акт за
4
установяване на административно нарушение обаче не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и
конкретно на т. 5 от цитираната норма. В конкретната хипотеза, в описанието
в процесния АУАН не са налице съществени вътрешни противоречия от
гледна точка описанието на деянието и предложената правна квалификация,
които са от естество да доведат до ограничаване правото на защита на лицето,
привлечено към отговорност. Същото е необходимо да бъде наясно за всички
факти от състава на нарушение, които следва да са конкретно и
безпротиворечиво вписани, а след това – подведени под съответната
релевантна правна квалификация която е единствено възможна. Последното
именно създава само по себе си затруднения най - вече поради непрецизната
нормативна уредба и техниката, използвана от Общински съвет Хасково,
доколкото със създаване на чл. 4, т. 8а от Наредба за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на
Община Хасково се дублира съдържанието на т. 8 от същата разпоредба,
която пък е посочено, че е само изменена, но не и отменена или че се заменя
със съдържанието на т. 8а. От процесуална страна е необходимо и
уточнението, правено в други случаи по дела с аналогично фактическо
обвинение за съотношение на забраните предвидени в разпоредбите на чл. 4,
т. 7 от Наредбата и чл. 4, т. 8, респ. т. 8а от нея. В първия случай се касае за
забрана за вдигането на шум, смущаващ спокойствието на обитателите на
жилищните сгради от 14.00 до 16.00 ч. и от 22.00 до 7.00 ч. за зимния период
и от 23.00 ч. до 7.00 ч. за летния период, като в предпразнични и празнични
дни времето се удължава с един час. Тоест, забраната е въведена без значение
средството и източника на шума, но със съответен времеви диапазон, а във
втория - без значение по кое време от денонощието, забраната се отнася до
озвучаването с технически средства и вдигането на шум по улици, площади,
паркове и спортни съоръжения, в жилищни и нежилищни сгради,
включително храмове на религиозни общности, когато „звука“ се чува извън
сградата, за времето на цялото денонощие. Тоест, източникът на шума тук е
диференциран и озвучаването с техническо средство е изведено, като особена
категория, а така също са регламентирани специфични места и предели на
забраната от гледна точка разпространението на звука. Макар и двете забрани
да са подчинени на общата цел на разпоредбата на чл. 4 от НПОРЧОИТОХ -
осигуряване условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, налице е
5
различна наказуемост на деянията по отделните текстове. Затова, в този
конкретен случай, следва да се приеме, че щом в обстоятелствената част на
санкционния акт е посочено, че се касае за източник на шума – звук от
музика, което не само предполага, но и изрично е вписано, че има произход
техническо средство, правната квалификация на деянието по т. 8а би
съответствало на въведеното словесно описание. В случая обаче е предложена
разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредбата и така, след като остава неясно дали в
актуалната редакция на чл. 4 от Наредбата, т. 8 продължава да съществува
или след изменението, е заменена с т. 8а – до т. 8 г., е допуснат процесуален
порок при формулиране на административнонаказателното обвинение и
повдигането му със съставяне на процесния акт за установяване на
административно нарушение. Този процесуален порок е съществен, според
изведения от законодателя и неизменната практика на съдилищата критерий
за това, тъй като се е стигнало до накърняване правото на защита на
жалбоподателя в аспекта да узнае за какво нарушение се цели ангажиране на
отговорността му. Това процесуално нарушение, доколкото е пренесено
изцяло в санкционния акт, с възпроизвеждане на описанието му от съставения
АУАН и квалифицирането му по същата правна норма е довело и до
наказване на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на
Община Хасково, вместо по т. 3 на цитираната норма, поради което
санкционният акт следва да бъде отменен на процесуално основание. Още
повече, невъзможността за произнасяне от съда по същество, с оглед
естеството и характера на така допуснатото процесуално нарушение.
По направените искания за присъждане на разноски, с оглед изхода на
спора и на основание чл. 63д от ЗАНН единствено жалбоподателят има право
на разноски, но с оглед липсата на отправено искане от негова страна, съдът
не следва да се произнася с изричен диспозитив по този въпрос.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2130 от 06.08.2021 г. на
Кмета на Община Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
6
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
7