№ 1854
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110116111 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „В.К. БГ“ ООД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. В., бл.4, вх.3, ет.2, ап.53,
с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове срещу ЕВГ. Г. АНГ.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. №128, вх.4, ет.7, ап.60 за осъждане на ответника
да заплати сумата от 9340 лева – незаплатена наемна цена по договор за наем от
15.01.2020г. с предмет МПС марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № В**** ВН, за
периода 26.01.2020г.-06.05.2021г., сумата от 1041,20 лева мораторна лихва върху
главницата формирана от незаплатената наемна цена, за периода 01.02.2020г.-
05.11.2021г., както и сумата от 440 евро без ДДС - обезщетение за неизпълнение, на
осн. чл. 232, ал.2, чл. 86, ал.1 и чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират обвързани по
договор за наем на МПС, по силата на който ищецът предоставил на ответницата л.а.
за период от 10 дни, при уговорена наемна цена от 200 лева. При сключване на
договора ответницата заплатила и сумата от 100 лева депозит. След изтичане срока на
договора за наем ответницата не върнала автомобила, като в последствие съобщила, че
същия се намира на територията на Р.А., от където ищецът може да си го получи. На
06.05.2021г. представител на ищеца получил МПС. Твърди, че за периода от 467 дни
26.01.2020г.-06.05.2021г., дължимата наемна вноска възлиза от по 20 лева на ден, при
което претендира заплащане на наемна цена за периода на ползване. Твърди, че сумата
от 440 евро компенсира неточното изпълнение по договора от страна на ответницата,
която е нарушила задължението си да върне автомобила, както и задължението си
1
уговорено в договора да не напуска с него пределите на Р.Б>. Претендира мораторна
лихва за забава върху незаплатената наемна цена, както и сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез особения
й представител. Счита, че предявените искове са допустими но неоснователни.
Посочва, че по договора ответницата е заплатила вече 100 лева под формата на
депозит, който депозит ако бъде усвоен се превръща в неустойка за неизпълнение на
задължението й по договора. Излага възражения, като посочва, че с така заплатената
сума от 100 лева следва да бъде намалена претенцията за присъждане на направените
разходи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен договор за наем, видно от който на 15.01.2020г.
ответницата е наела МПС марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № В **** ВН за периода
от 15.01.2020г. до 25.01.2020г. Посочено, че е предплатена сумата от 200 лв. за наем и
100 лв., представляващ депозит.
Представен по делото е приемо-предавателен протокол от 06.05.2021г., подписан
от ответницата, в който е отразено извършеното от нея на представител на ищцовото
дружество предаване на наетия съгласно договора за наем автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, рег. № В **** ВН. Отразено е, че същата следва да заплати в срок до
четири месеца, считано от датата на подписване на протокола, дължимите от нея суми
за осъщественото транспортиране на процесното МПС, ведно с дължимия до
предаването му наем.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното доказване на предявените претенции на ищеца следва
кумулативно да са налице следните предпоставки: безпротиворечиво да се установи
съществуването на валиден договор за наем на МПС между страните по спора, че за
процесния период автомобилът е ползван от ответника, както и размера на дължимата
наемна цена. Ищецът е следвало да докаже, че е изправна страна по договора за наем,
че ответницата е изпаднала в забава за плащането на наемните вноски по договора.
В настоящата хипотеза, не е налице спор, а и се установява от представения по
делото договор за наем от 15.01.2020г., действително автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, рег. № В **** ВН да е бил нает за срок от 10 дни, а именно от датата на
подписване на същия до 25.01.2020г. от ответницата по спора. Не се доказва от
ответницата, че на посочената в договора за наем крайна дата автомобилът да е върнат
на наемодателя, като неговото фактическо предаване на последния е осъществено на
06.05.2021г. или 467 дни след края на уговорения срок в договора за наем.
2
Доколкото договорът за наем на вещи по смисъла на чл. 288 ЗЗД се
характеризира като консенсуален такъв, то необходимо и достатъчно за неговото
валидно възникване е страните по него да са постигнали съгласие относно основните
му елементи, като индивидуализиране в достатъчна степен на наеманата вещ, срока на
договора и неговата цената. Договорът се счита за сключен от момента на
обективиране в съглашението на постигнатия между страните консенсус. В тази връзка
съдът намира, че първата предпоставка за уважаване на така предявения иск е налице.
Установява се от приетия по делото приемо-предавателен протокол, че
процесният автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № В **** ВН се е намирал в
държане на ответната страна, доколкото същата е предала МПС на представляващото
ищеца лице.Държанието на вещта след уговорения между страните срок е продължило
за горепосочения период от 467 дни. Уговорената в договора за наем наемна вноска за
период от 10 дни възлиза в размер на 200 лева или от по 20 лева на ден, при което и с
оглед фактическото задържане на вещта за период от 467 дни, то на ищецът в
качеството му на наемодател се дължи заплащане на наемно възнаграждение за този
период в размер на 9340 лева.Изложеното мотивира съда да приеме, че предявения
главен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло
Претенцията по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер и като такава тя се дължи
само при наличие на съществуващо задължение. Ищецът успя в условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на изискуемите предпоставки за уважаване на
главният иск както по основание, така и по размер, поради което и акцесорният иск за
заплащане на обезщетение за забава следва е основателен. Ответницата изпада в забава
от изтичане на уговорения в договора за наем срок, в който същата е следвало да върне
наетия автомобил, от който момент тя дължи и лихва за забава върху главницата
формирана от задължение за заплащане на наемни вноски. Срокът, за който се формира
отговорността й за забава се ограничава до момента, в който автомобилът е предаден
на наемодателя. Съдът като осъществи служебно изчисление на дължимата мораторна
лихва с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ намери предявения акцесорен
иск за основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло в
предявения размер от 1041,20 лева.
По отношение на иска по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 440 евро,
представляваща договорено обезщетение за обратно транспортиране на автомобила от
чужбина до страната.
Законът за задълженията и договорите предвижда възможността страните по
един договор свободно да определят неговото съдържание, доколкото същото не
противоречи на повелителни законови норми и на добрите нрави. Постигането на
съгласие относно извършване на предварителни плащания като капаро, задатък,
депозит има различни облигационно-правни функции, като например обезпечителна,
3
обезщетителна, гаранционна и други. В настоящата хипотеза, видно от представения
договор за наем от 15.01.2020г., ответницата е заплатила сумата от 100 лв.,
представляваща депозит. Характерно за този вид договори за наем на вещи е
предварителното заплащане на определена сума, която по съществото си има
обезщетителна и гаранционна функции. Целта е да бъдат охранени интересите на
наемодателя, в случай че същия следва да стори допълнителни разходи за наетата вещ,
в резултат на неизпълнение на задължение на наемодателя. Характерът на
предоставената сума предполага възстановяване на същата в полза на наемателя в
случай, че той изпълни своите задължения, които са свързани с връщане на вещта в
уговорения срок и в състояние такова, при което я е получил. Неизпълнението на това
му задължение и възникналите от това разходи ще се компенсират от заплатения към
момента на сключване на договора депозит.
Видно от съдържанието на самия договор за наем страните изрично и
недвусмислено са уговорили, че автомобила предмет на договора за наем не може да
напуска територията на Р.Б>. Няма спор от фактическа страна, че ответницата не е
изпълнила това си задължение по договора, като се е придвижила с МПС до Р.А..
Безспорно следва да бъде посочено, че разходите за наемодателя, който за своя сметка
е поел транспортирането му обратно до страната надхвърлят първоначално уговорения
между страните гаранционен депозит от 100 лева. Съдът при тълкуване на уговорките
в договора за наем, както и в сключения към момента на предаване на автомобила
приемо-предавателен протокол, което тълкуване осъществява по реда и правилата на
чл. 20 ЗЗД, достига до извода, че в частта, в която е уговорено заплащане на сумата от
440 евро без вкл. ДДС под формата на необходими разходи по обратно транспортиране
на автомобила, страните уговарят окончателен размер на онези разходи, за които
наемателя носи отговорност в случай на неизпълнение на договора, в които безспорно
следва да бъдат включени и разходите по обратно транспортиране на автомобила от
чужбина в страната. При сключване на договора ответницата е заплатила гаранционен
депозит в размер на 100 лева, което не е спорно между страните. Този предварително
заплатен депозит следва да бъде прихванат от общо уговорената стойност на
договореното обезщетение, което страните са уговорили при подписване на приемо-
предавателенния протокол, същото в окончателен размер от 440 евро. С други думи от
общо уговореното и дължимо по договора обезщетение в размер на 440 евро,
ответницата вече е заплатила 100 лева, поради което остатъка от задължението й
възлиза в размер на 388,87 евро, до който размер предявеният иск следва да бъде
уважен. За разликата над уважения размер от 388,87 евро до пълно предявения размер
от 440 евро предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора и частичното отхвърляне на ищцовата претенция, в
негова полза следват съдебно – деловодни разноски съразмерно с уважената част в
4
размер на 2217,94 лева, от които 891,99 лева възнаграждение за процесуално
представителство с вкл. ДДС и 1325,95 лева заплатена по делото държавна такса и
депозит за особен представител, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕВГ. Г. АНГ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. №128, вх.4, ет.7,
ап.60 ДА ЗАПЛАТИ на „В.К. БГ“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. В., бл.4, вх.3, ет.2, ап.53 сумата от 9340 (девет хиляди
триста и четиридесет лева) лева – незаплатена наемна цена по договор за наем от
15.01.2020г. с предмет МПС марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № В**** ВН, за
периода 26.01.2020г.-06.05.2021г., сумата от 1041,20 (хиляда четиридесет и един лева
и двадесет стотинки) лева мораторна лихва върху главницата формирана от
незаплатената наемна цена, за периода 01.02.2020г.-05.11.2021г., както и сумата от
388,87 (триста осемдесет и осем евро и осемдесет и седем цента) евро без ДДС –
договорено обезщетение за транспортиране на автомобила от чужбина обратно до
страната, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
388,87 евро до пълно предявения размер от 440 евро, на осн. чл. 232, ал.2, чл. 86, ал.1 и
чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕВГ. Г. АНГ., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. №128, вх.4, ет.7,
ап.60 ДА ЗАПЛАТИ на „В.К. БГ“ ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. В., бл.4, вх.3, ет.2, ап.53 сумата от 2217,94 (две хиляди
двеста и седемнадесет лева и деветдесет и четири ст.) лева, от които 891,99 лева
възнаграждение за процесуално представителство с вкл. ДДС и 1325,95 лева заплатена
по делото държавна такса и депозит за особен представител, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5