Решение по дело №1563/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 177
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320101563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., **.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на седемнадесети юли                                   две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1563 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.

Молителят И.П.П. твърди, че ответницата е негова бивша съпруга и двамата имали общо дете – малолетна дъщеря Н., родена по време на брака им. След развода родителските права върху детето били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето както следва: през събота и неделя, от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, като бащата ще взема детето и връща същото от дома на майката. На 21.09.2019 г. около 9:30 часа молителят отишъл на адрес: село В.Л., област П., ул. **-ма № ** заедно с две познати. Външната врата била заключена и независимо от настойчивите позвънявания на звънеца, никой не му отворил. Молителят чувал шумове и говор зад оградата, затова написал съобщение по Уатсаап „Добро утро, ще дойда да взема малката“. Ответницата отговорила: „Добро да е, но Н. ще я получиш в И., където трябва да е в момента! Тук не я търси.“ Молителят чакал близо час като викал и се молил да му отворят и изпълнят решението на съда, но зад оградата Р. и сестра й подигравателно се кикотели. След като се обадил на адвоката си, по негов съвет отишъл и подал жалба до РПУ К. с вх. № 281000-11050 от 21.09.2019 г. В този ден и след това цялата седмица бил неработоспособен, потиснат и смазан от извършеното върху него от бившата му съпруга. Нощем едва заспивал, а пред очите му било постоянно личицето на дъщеричката му, а в ушите му звучал подигравателния кикот на Р. и сестра й. Наложило се да търси помощ от психолог.

МОЛИ съда да постанови решение, с което издаде заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН спрямо Р.Д.П.. Претендира за разноските по делото.

Ответницата Р.Д.П. оспорва молбата. Оспорва фактите, на които се основава молбата и твърди, че не отговарят на истината. Сочи следното:

Ответницата не би могла да извършва никакво насилие спрямо И.П., тъй като живеела в И.от 2011 година. През 2016 година поради извършване на домашно насилие от страна на И.П., ответницата завела дело в испанския съд в гр. К.и на същия му е забранено да приближава съпругата си на 100 метра. През същата година предявила иск за развод в И., тъй като и съпругът й И.П. също живеел в И.. Междувременно молителят се прибирал в Б. и предявил иск за развод и в Б., като било образувано гражданско дело № 158/2016 година по описа на Карловски районен съд. В хода на процеса, И.П. представил молба с дата 16.09.2016 г., която била заверена с peг. № 4442/16.09.2016 г. от Р.К., нотариус в район PC К. с peг. № 588 на НК, в която изразил своето становище относно хода на делото, поради невъзможност да се яви в заседанието, тъй като живее и работи в И.. С протоколно определение № 1081/25.11.2016 г. по гражданско дело 158/2016 г. на КрлРС, влязло в законна сила на 03.12.2016 г. производството било прекратено поради недопустимост на иска на посочените основания, а именно, че обичайното местопребиваване на детето е в И., както и това на родителите й. С решение по исково производство за развод № 0000062/2016 г. на Първоинстанционен и следствен съд №1 в гр. К.било постановено решение № **от 20** г., с което бил разтрогнат брака между страните, като родителските права върху детето Н. били предоставени на майката Р., на бащата бил определен адаптивен (поетапен) режим на свиждане с детето, който молителят П. никога не ползвал, за да намали дистанцията между него и детето. Майката Р.П., никога не възпрепятствала И. да види детето си. С цитираното решение на испанския съд, бащата И.П. бил осъден да заплаща месечна издръжка на Н. в размер на 200 (двеста) евро. От постановяване на решението на съда, молителят П. не платил нито веднъж издръжка на детето си Н. в продължение на повече от три години. Чрез съдебните власти в И., на молителя няколко бил наложен запор на заплатата за принудително събиране на неплатените вноски за издръжка на детето Н., но след всеки запор, молителят напускал работа. Към настоящия момент молителят дължал издръжка на Н. в рамките на около 9600 (девет хиляди и шестстотин) евро, от които лишил детето си през тези години, поради пълна незаинтересованост за нуждите и разходите му. И към настоящия момент, на молителя И.П. също бил наложен запор от испанските власти, тъй като той продължавал да живее и работи в И.. От развода през 2016 г. бащата нито веднъж не потърсил контакт с детето си, нито в определеното време, нито извън него. Неговия интерес се свеждал само и единствено до това, да не даде доброволно съгласие дъщеря му да се прибере с майка си в Б., за да види роднините си и те нея. Поради тази причина на 19.10.20** г. ответницата предявила иск  в И.за заместващо съгласие за издаване на паспорт на детето Н., както и да получи разрешение да пътува с детето си до Б. и обратно. С решение по дело № **/20** година на Първоинстанционен и следствен съд № 1 на М.Д.А.- И., молбата й за пътуване с дъщеря й Н. била  уважена за периода от 03.06.2019 г. до 14.06.2019 г., като по делото били представени на съда самолетните билети в двете посоки. През това време молителят продължавал да живее и работи в И.. След пристигането на Р. и Н. в Б. и изтичането на срока на разрешението за пътуване, на 14.06.2019 г. на летището при направена проверка на Г.П., детето било спряно и му било забранено да напуска пределите на Б., тъй като баща й - молителят И.П., и в този момент живеещ и работещ в И., подал сигнал два дни преди 14.06.2019 г., с който сигнал уведомил граничните власти, че не дава разрешение дъщеря му да напуска пределите на Б.. Последвало завеждане на гражданско дело №1064/2019 г. по описа на КрлРС, на основание чл.127а, ал.2 от СК, като майката поискала детето да получи разрешение да напусне пределите на Б., за да продължи учебната си година в училището в И.и да продължи нормалния си живот. Благодарение на забраната на баща си, молителят в настоящото производство И.П., детето Н. не успяло да завърши учебната си година нормално, останало в рамките на 5 месеца в Б., без да знае български език, налагало се да остане за малко и без майка си, от която никога не се отделяла, тъй като на ответницата се наложило да се прибере до И., за да донесе документи, които са необходими за съдебния процес и започнало новата си учебна година около месец и половина по-късно, след съучениците си. Освен този дискомфорт на детето, молителят създал такъв и на ответницата, която към настоящия момент била бременна в 7 месец, а й се налагало да пътува няколко пъти със самолет в двете посоки. С решение от 08.10.2019 г. детето Н., получило разрешение от съда да пътува извън пределите на Б., като на основание чл.127а, ал.4 от СК било допуснато предварително изпълнение на решението. Към настоящия момент, Н. била в нормалния си ритъм на живот, щастлива, че е с майка си, приятелите и съучениците си в И.. Една седмица преди първото по делото заседание на КрлРС, по делото за разрешение за пътуване, молителят П. се прибирал в Б. и за първи път решил да потърси дъщеря си, като написал на ответницата съобщение, която му отговорила, че ще види детето според режима, определен от испанския съд. На 30.09.2019 г. било проведено съдебното заседание, но ищецът (тогава ответник) не се явил, въпреки, че се намирал в страната. По отношение твърдяното домашно насилие на дата 21.09.2019 г., твърденията му не отговаряли на истината. На тази дата ответницата, заедно с детето, сестра си и съпруга на сестра й, се намирали в град П., били на разходка и покупки. В дома на Д.и съпруга й, находящ се в с. В.Л., община К., където отседнали ответницата и Н., нямало никой. На 05.10.2019г. И.П. посетил дома на Д.в с. В.Л., тъй като това бил настоящият адрес на Р. и Н. по време на наложителния престой и на двете в Б., като поискал да се види с Н.. В този момент Р. била за няколко дни в И., поради наложителни гинекологични прегледи. След разговор на Д.с Р., всички решили, че ще отидат заедно с И. ***, на заведение за да се видят баща и дъщеря. И.П. ***, за да я видят и неговите роднини, след което я върнал на леля й Д.. На следващия ден И. отишъл отново в с. В.Л., като със знанието на ответницата завел детето в гр. П. на разходка, където за първи път проявил някаква грижа и му купил дрехи и играчки. Към настоящия момент, в И.имало заведено дело от Р.П. срещу И.П., с предмет на делото - ограничаване на родителски права, поради незаинтересованост и неполагане на грижи от страна на И.П.. Ищецът подал и друга молба за защита от домашно насилие, по която било образувано гр. дело № 1588/2019 г. по описа на КрлРС, като по посоченото производство посочил като пострадал от домашно насилие дъщеря си Н., а дата на твърдения акт – 24.09.2019 г. Счита, че подаването на двете молби е умишлено, тенденциозно, а цялата описана фактическа обстановка и твърденията на молителя били безумни.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли молбата като неоснователна. Претендира за разноските по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представените удостоверение за сключен граждански брак и заверен препис от решение на първоинстанционен и следствен съд № 1 К.по исково производство за развод № 62/2016 година, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение № **от 20** година по посоченото дело на испанския съд. Не се спори и се установява, че от брака си страните имат родено дете – малолетната Н., родена на *** година в И., М.Д.К., и че при развода родителските права върху детето били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на свиждане с детето и същият е бил осъден да плаща издръжка. Посочено е също, че при осъществяване на личните контакти с детето, бащата ще го взема и връща от/в дома на майката. Установява се от изпратената справка от РУ на МВР К., че спрямо молителката не са налагани марки по ЗЗДН. От изготвената справка за съдимост се установява, че молителката е неосъждана. От изпратената справка от ЦПЗ П. се установява, че няма данни да е посещавала амбулаторията и не е лекувана в този център. По делото е представена преписка от РУ на МВР К., образувана по жалба на молителя, с която е поискал съдействие във връзка с неспазен режим на лични отношения с детето Н.. В сигнала изрично е посочено, че молителят не е открил на адрес село В.Л., ул. **-ма, № ** никого, като се сочи, че е предупредил майката предварително. По преписката е предоставено и писмо от МВР, ГД „Г.П.“, по което във връзка с направено запитване от ответницата за причината на детето да не бъде разрешено да напусне страната, е подаден сигнал от молителя на 12.06.2019 г., с който същият изрично е заявил, че не е съгласен детето му Н. да напуска пределите на Б.. В рамките на своята компетентност ГД „Г.П.“ уведомила граничните контролно-пропускателни пунктове на страната, за изразеното от бащата на детето несъгласие, в резултат на което при явяване за излизане от страната на 14.06.2019 г. през ГКПП А.С., детето не е допуснато до полет. По преписката е било представено и решението на първоинстанционен и следствен съд № 1 К., препис от подадената искова молба до КрлРС за даване на разрешение на детето да пътува до И.. По преписката са снети обяснения от страните, като в обясненията си молителят е посочил, че се е прибрал в Б. на **.09.2019 година.

От показанията на свидетелите В.и И., доведени от молителя, се установява, познават молителя от няколко години, знаят, че работи като шофьор на камион и живее в И.. През 2019 г. молителят си идвал в Б. няколко пъти, като единият от тях бил през месец септември. През този месец молителят поканил двете свидетелки да го придружат до село В.Л., защото искал да се види с дъщеричката си, която трябвало да вземе от майка й. На свидетелите казал, че е спечелил някакво дело в И., че има право да вижда детето си през седмица и че са му необходими свидетели както за срещата, така и детето да се чувства по-спокойно в присъствието на повече хора, защото двамата не се били виждали от години. Показал на свидетелката В.разменените с ответницата електронни съобщения, с които последната отказвала да допусне среща между бащата и детето. Когато отишли на адреса, там нямало никой. Почукали на вратата, изчакали някой да дойде, но в къщата нямало никой, нищо не се чувало от нея. От неосъществената среща молителят се чувствал доста разстроен, за него било голяма надежда, че поне в Б. може да види детето си. След посещението в село В.Л., молителят отишъл да подаде жалба в полицията.

От показанията на свидетелката Д., сестра на ответницата се установява, че през месец септември 2019 година, един ден сутринта тръгнали за П. със сестра й и племенницата й. Молителят писал на сестра й, че ще отиде да вземе Н., на което съобщение ответницата отговорила, че ще види детето където трябва, т.е. в И.. На този ден молителят повече не правил опити да се свърже със сестра й, те тръгнали сутринта за П.. Причината сестра й да реагира по този начин била, че и двамата родители живеели в И., но бащата там не търсел детето, не ходел да го вижда, не си плащал издръжката, нямал никакъв контакт с детето. Имал право според съдебното решение да взема детето през седмица за събота и неделя с преспиване, но за две години я взел само веднъж. Майката и дъщерята се прибрали в Б. през юни 2019 година на почивка и молителят забранил на детето да напусне страната. Наложило се Н. да живее 4 месеца при леля си – свидетелката, през което време молителят отишъл да я види само два пъти. През месец юни се наложило ответницата да си направи временен настоящ адрес в дома на сестра си, заради принудителния престой на Н. в Б.. След като съдът разрешил на детето да се върне в И.и двете си заминали. Понастоящем все още настоящият адрес на Н. бил в дома на свидетелката, който всъщност бил на родителите на партньора й. Сестра й нямала жилище, в което да отседне, когато идва в Б., идвала на гости на свидетелката. Понастоящем не можели да отпишат детето и майката, трябвало те да присъстват.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Легално определение за понятието „домашно насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който, домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират които се намират или са били в семейна или родствена връзка. Доказаната между страните прекратената брачна връзка, която обуславя легитимацията им на страни в това производство.

Молителят сочи следните действия, хронологично подредени, с които счита, че ответницата е осъществила акт на психическо насилие спрямо него:

На 21.09.2019 г. около 9:30 часа молителят отишъл на адрес: село В.Л., област П., ул. **-ма № **. Външната врата била заключена и независимо от настойчивите позвънявания на звънеца, никой не му отворил. Молителят чувал шумове и говор зад оградата, затова написал съобщение по Уатсаап „Добро утро, ще дойда да взема малката“. Ответницата отговорила: „Добро да е, но Н. ще я получиш в И., където трябва да е в момента! Тук не я търси.“ Молителят чакал близо час като викал и се молил да му отворят и изпълнят решението на съда, но зад оградата Р. и сестра й подигравателно се кикотели.

Към молбата е приложена и изискуемата се по реда на член 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, в която молителят е декларирал, че на 21.09.2019 г. ответницата е извършила действията описани по-горе. Фактът, че ответницата е отказала да осигури среща на детето с бащата се признава от нея и се установява от показанията на всички разпитани свидетели по делото. От свидетелските показания, действията свързани със смях и отказ на ответницата да отвори вратата, не само не се установяват, но и се отричат по категоричен начин. Свидетелките, доведени от молителя сочат, че къщата е изглеждала празна, че според тях там е нямало никой. Не са чули шумове и кикот. Показанията им се кредитират като обективни, безпристрастни, кореспондиращи както помежду си, така и с показанията на свидетелката, доведена от ответницата и на писмените доказателства по делото. Всъщност двете доведени свидетелки би следвало да са очевидци на инцидента, но те опровергават заявените под страх от наказателна отговорност факти, изложени в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Тук следва да се отбележи, че самият молител, като е подавал сигнал в РУ на МВР К. за инцидента е посочил, че в къщата в село В.Л. е нямало никой. Касае  се за неизгоден за молителя факт, поради което документът се кредитира изцяло, а същият не е и оспорен в процеса.  Поради това, съдът приема за доказано твърдението, посочено в жалбата му до РУ на МВР К., и за отречено по категоричен начин твърдението, изложено в молбата за образуване на настоящия процес. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Д., отчитайки родствената й връзка с ответницата. Свидетелката е обективна, установява фактите, заявени от ответницата и показанията й изцяло кореспондират с останалите, приети по делото доказатлества. Само на това основание съдът следва да отхвърли молбата като неоснователна.

За пълнота следва да се посочи, че дори фактите да бяха установени, те са несъставомерни, и не могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Смях в дома и отказ да бъде отворена входната врата на жилище, не представлява акт на домашно насилие, тъй като дори да се беше случило, никой обективно не би могъл да установи причината за смеха на хора, които се намират в жилището си, респективно – в това на роднините си. Не се твърди на 21.09.2019 г. между страните да е имало какъвто и да било физически контакт. Отказът на молителката на същия този ден ответникът да види дъщеря си не може да се квалифицира като домашно насилие, особено при обстоятелствата, при които този отказ се е случил. Установено е в процеса, че до прибирането си в Б., детето е било с настоящ адрес И., испанският съд е постановил, съгласно разпоредбите на глава ІІ, раздел І, чл.3, т.1, б.А, предложение І-во от Регламент № 2201/2003 на съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, развод между страните, упражняване на родителските права и режима на лични отношения на бащата с Н., т.е. молителят е бил наясно с обичайното местопребиваване на детето, а и на майка му. Самият той е имал обичайно пребиваване в тази държава-членка. Неясни са мотивите му да реши да осъществи режима си на лични отношения точно на 21.09.2019 г. и да уведоми майката в деня на посещението си. Неясно е дали този ден (събота според календара), е съвпадал с определения режим на свиждане – през седмица, неясно е по какви критерии ответникът е преценил да посети адреса на лелята на детето, нито дали някой го е уведомил, че точно тази събота от месец септември Н. ще се намира в дома на леля си, т.е. по никакъв начин отказът на майката, изрязващ се в съобщение с текст: „Добро да е, но Н. ще я получиш в И., където трябва да е в момента! Тук не я търси.“, не може да се квалифицира както какъвто и да е тормоз, още по-малко съставомерен по чл. 2 от ЗЗДН. Отделно, самият молител, в обясненията си пред РУ на МВР К. е посочил, че ще е прибрал в Б. само четири дни по-рано – на **.09.2019 г., като не сочи да е уведомявал по някакъв начин бившата си съпруга, първо – че смята да осъществи режима си на лични отношения с Н., второ – кога смята да го направи. При това положение, дори да се приеме, че денят 21.09.2019 година е съвпадал с постановения от испанския съд режим, то самият ответник се е поставил в невъзможност да осъществи контактите с дъщеря си, непредприемайки нужните мерки за да информира лицето, задължено да му предаде детето – а именно ответницата. В този смисъл, отказът на ответницата е житейски логичен, оправдан и разбираем. Същата е следвала плановете си за деня, не е била груба, нито в съобщението се съдържат данни, от които може да се направи извод, че то цели психически тормоз над молителя. Следва да се отчетат съдебните спорове между страните, за които са налице данни в процеса; фактът, че детето е било препятствано (по неустановени причини) да се прибере в дома си в И., в която държава е родено и където не се спори, че живее от раждането си; фактът, че бащата също не живее в Б. и според показанията на собствените му свидетели – прибира се два-три пъти годишно; фактът, че баща и дъщеря се срещат много по-рядко, от установения режим от съда, като са налице данни, че бащата е този, който не проявява интерес да види по-често детето си. Всички тези факти са били известни на молителя, поради което същият би следвало да е подготвен психически да получи отказ от срещата.

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. В конкретния случай молителят възприема като психическо насилие и отказът на бившата му съпруга, да осигури среща с дъщеря им – безспорен в процеса, и твърдения смях и отказ на ответницата да отвори вратата на жилището на сестра си, които са изцяло отречени в процеса. Отказът на ответницата, както съдът подробно изложи по-горе, по никакъв начин не покрива обективните признаци на психическо насилие, а целият процес се възприема като злоупотреба с право предвид останалите факти, установени от съда, макар да не са пряко относими към сочената от молителя дата – 21.09.2019 г.

Поради изложеното съдът приема, не са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие. Съдържанието на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН се явява опровергано от събраните гласни доказателства и молбата следва да се отхвърли.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изходът от процеса, на основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН, следва да се осъди молителя да заплати на ответницата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и държавна такса в размер на 30 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на И.П.П. с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН от ответницата Р.Д.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** във връзка с твърдян акт на домашно насилие от 21.09.2019 година, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Д.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

ОСЪЖДА И.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Д.П. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС, държавна такса в размер на 30 (тридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – П..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Ш.