№ 248
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501419 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ответника в производството пред първата
инстанция Д. Д. А.. Обжалва се решение № 1707/04.04.2023г., постановено по гр.д. №
14519/2021 г. по описа на Софийски градски съд. С него е уважен ревандикационен
иск, предявен от застрахователя ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че давностният срок за
лихвата върху обезщетението е петгодишен вместо тригодишен. Жалбоподателят моли
в обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по
същество, с което претенциите в тази част да бъдат отхвърлени.
Въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва жалбата и
моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено. Претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК.
В настоящото производство доказателства не са ангажирани.
В отхвърлената част на претенцията за лихва решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Въззивната жалба е подадена в срок от страна в производството срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При служебна проверка САС установи, че обжалваното решение е валиден и
допустим съдебен акт. На преценка подлежи правилността на решението според
доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа доводите на страните и събрания в първоинстанционното
производство доказателствен материал, САС прави следните изводи:
1
Претенциите, предявени на основание чл. 274, ал.2 КЗ /отм./, са регресни –
ищецът твърди, че е платил на правоимащия обезщетение – главница от 75154.18 лв. и
лихви в размер на 6993.51 лв. от 03.12.2021 г., поради което претендира ответникът –
деликвент да бъде осъден да му ги възстанови. Ответникът Д. Д. А. е оспорил исковете
и е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията
за лихва.
Страните не спорят, а е установено и от ангажираните доказателства, че на
09.06.2015 г. около 01.30 часа на ул. „Емилиян Станев“ и ул. „Хенрих Ибсен“ в гр.
София е осъществено пътно-транспортно произшествие от водача на л.а. „Пежо 206“ с
рег. № ******** - Д. Д. А., неправоспособен водач, при което са нанесени щети на лек
автомобил „Мерцедес ЦЛА 45 АМГ“ с рег. № ********. Към датата на злополуката по
отношение на лекия автомобил „Пежо 206“ е имало валидна застраховка, покриваща
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ищцовото
дружество.
Страните не спорят и е установено от решение № 1977/24.10.2017 г.,
постановено по т.д. 726/2017 г. от СГС, ТО, 16 състав, влязло в сила на 28.11.2017 г.,
при участието на трето лице-помагач на страната на ЗАД „ОЗК — Застраховане“ — Д.
Д. А., че ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 213 ал.1
от КЗ /отм./ на ЗАД „Алианц България“ сумата от 75154, 18 лв. - суброгационно
вземане за престирано на застраховано лице обезщетение по имуществена застраховка
за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 45 АМГ“ с рег. № ********,
от настъпило на 09.06.2015 г. в гр. София ПТП, както и сумата от 2196, 38 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за периода 01.11.2016 г. — 13.02.2017 г. За
присъдените суми е издаден изпълнителен лист на 07.12.2017 г., получен от ищеца на
13.12.2017 г. , образувано е изпълнително производство и на 09.01.2018 г. длъжникът
по изпълнителното дело /настоящ ищец/ е превел по сметка на ЧСИ сумата от 97803,
58 лв.
В настоящото производство няма спор относно размера на дължимата главница,
платена от ищеца.
Спорът е концентриран около това каква давност следва да се приложи по
отношение на лихвата върху обезщетението. Според жалбоподателя – ответник тази
давност е тригодишна с оглед разпоредбата на чл.111, б.“ в „ ЗЗД, според която
вземането за лихва се погасява с изтичането на 3 – годишен давностен срок.
Първоинстанционният съд е приел, че в случая давността за лихвата е 5 – годишна.
Решението е законосъобразно.
По отношение на регресния иск на застрахователя на основание чл. 117 ЗЗД
приложение намира общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. В случая плащането
е извършено от ищеца на 09.01.2018 г., а исковата молба е заведена в съда на
03.12.2021 г.- или в рамките на 5 – годишния давностен срок. Извън това регресната
претенция е единна, включваща главницата и лихвата за забава, изтекла от датата на
злополуката до датата на предявяване на прекия иск, която в случая е 2196.38 лв.,
видно от решението по прекия иск. Тази лихва се включва във вземането за лихва до
13.02.2017г. или общият размер на платеното, на което ищецът има право, е 75 154, 18
лв. и 2196, 38 лв. лихва за забава до 13.02.2017 г. или общо 77 350.56 лв.
На основание горното решението в уважената част на исковете следва да бъде
потвърдено.
При определяне на дължимите на ищеца разноски под формата на адвокатско
2
възнаграждение първоинстанционният съд е съобразил размера на уважената,
респ.отхвърлената част на иска за лихва, и е присъдил редуцирано адвокатско
възнаграждение в рамките на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения – не е налице с оглед обема на защитата прекомерност – решението в
частта за разноските следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция въззиваемото дружество
има право на разноски. Представен е списък с разноските по чл.80 ГПК, както и
доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 8220 лв. Този размер е оспорен
от жалбоподателя като прекомерен и се иска неговото намаляване. Искането е
основателно.
В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане
за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.
Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената
на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е
сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които
ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси,
което е различно по сложност при всеки отделен случай -например задължителната
практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска
степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая във въззивното
производство процесуалният представител на въззиваемото дружество е депозирал
отговор на въззивната жалба е и взел участие в единственото открито съдебно
заседание, проведено на 14.02.2024 г. Предвид осъществената правна защита във
въззивното производство, липсата във въззивната жалба по същество на доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт в частта за главницата, липсата на доказателства
пред апелативния съд, липсата на правна и фактическа сложност, настоящият състав
намира адвокатското възнаграждение от 8220 лв. за прекомерно завишено, което
следва да бъде определено съобразно минималните размери на адвокатските
възнаграждения, регламентирани в чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения - в размер на 4188 лв.
По изложените съображения и препращайки към мотивите на обжалваното
решение на основание чл.272 ГПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1707/04.04.2023г., постановено по гр.д. №
14519/2021г. от Софийски градски съд, 1-19 състав, в осъдителната част и в частта на
присъдените разноски.
ОСЪЖДА Д. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„Васил Левски“ 1Б, ет.4, ап. 22 — адв. П. /особен представител/ да заплати на ЗАД
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Кадемлия“ № 1 — АД „Г. и партньори“ адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанцияв размер на 4188 (четири хиляди, сто осемдесет и осем) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4