Определение по дело №190/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 7/05.02.2014г., постановено по гр. д.№111/2013г. Ардинският районен съд е оставил без уважение искането на З. Й. Ю. за даване на съдебно разрешение за извеждане в чужбина на детето П. Е. Ч. с нея, като майка и законна представителка, без да е необходимо съгласието на бащата Е. М. Ч., както и искането за определяне местоживеене на детето П. в чужбина-Б. С решението е отхвърлен насрещния иск, предявен от Е. М. Ч. за промяна на родителски права.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от упълномощения процесуален представител на ищцата в първоинстанционното производство З. Й. Ю.. С жалбата решението се атакува като необосновано и несъобразено със закона в частта му, с която е отхвърлен иска на жалбодателката. Твърди се, че съдът неправилно приел искането за определяне на местоживеене на детето с майката като неоснователно; сочи се, че искането за извеждане на детето в чужбина-Б., където майката работела и трайно се установила да живее, било основателно. Детето имало „нормални условия за учене, възпитаване в местоживеене с майката”; имало среда, в която да се развива и расте. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител, въззивницата поддържа жалбата. В съдебно заседание, с оглед оставената без движение искова молба за конкретизиране на спорното право уточнява, че искането е за разрешение детето да излиза неограничен брой пъти в чужбина без съгласието на бащата.

Ответникът по въззивната жалба – Е. М. Ч., не подава отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява.

По делото е депозиран социален доклад от Д. „С. п.”, гр. А.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ардинският районен съд е сезиран с молба с правно основание чл. 127а от СК, съдържаща искане за заместване на липсващото съгласие на бащата Е. М. Ч. за това детето П. Е. Ч. да пътува неограничен брой пъти в чужбина без съгласието на бащата.

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на съда в частта относно постановеният отказ на съда за заместващо съгласие на бащата Е. М. Ч. за разрешение детето П. Е. Ч. да излиза неограничен брой пъти в чужбина – Б.

Безспорно е по делото, че родители на детето П. Е. Ч. са въззивницата З. Й. Ю. и въззиваемият Е. М. Ч.; по силата на влязло в сила съдебно решение бракът между родителите е прекратен и на майката са предоставени родителските права, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето.

Доколкото липсват други оплаквания във въззивната жалба, освен тези, че атакуваното решение не е съобразено със закона и доказателствата по делото, и същото е необосновано, то с оглед приложението на ТР №1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което при липсващи конкретни оплаквания в жалбата, въззивният съд не следва да преразглежда правилността на решението.

Или, настоящата инстанция следва да отговори на въпроса – налице ли са основанията за уважаване на иска с правно основание чл.127а от СК, предявен от майката на малолетното дете, за заместващо съгласие на бащата Е. М. Ч. за разрешение детето П. Е. Ч. да излиза неограничен брой пъти в чужбина – Б.

За да реши спора, въззивният съд съобрази задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Реш.№147 от 19.04.2011г. на ВКС по гр.д.№845/2010г., 3 г.о.; Реш.№697 от 01.11.2010г. на ВКС по гр.д.№1052/2010г., 4 го.; Реш.№236/2010г. на ВКС по гр.д.№ 4549/2008г.,4г.о.;Реш.№483 от 01.03.2012г. по гр.д.№473/2012г., 4г.о.; Реш.№234 от 30.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1580/2011г., 4г.о./. Според тази съдебна практика не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано неограничено в чужбина по преценка на единия родител, защото този родител може да отведе детето в държава, условията в която биха създали опасност за живота и здравето му, или в държава, с която няма сключени договори за правна помощ или не е от европейската общност, при което Б. не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за определяне на мерки за лични отношения между детето и другия родител и да осъществява контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. Последователна и все в същия смисъл е практиката на ВКС, обективирана и в следните решения на негови състави: № 669/26.ХI.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г. III ГО; № 147/19.IV.2011 г. по гр. д. № 845/2010 г. III ГО и № 58/8.III.2012 г. по гр. д. № 721/2011 г. III ГО.

Също така, детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съгласно чл.127, ал.1 от СК въпросът за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, комуто са възложени за упражняване родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в т.ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.

Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които Б. няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето.

По делото не са представени доказателства от ищцата в подкрепа на твърденията й, че живее и работи в Б., гр.А. Б., където имало всички условия за отглеждане и възпитание на детето. Преценката на тези обстоятелства налага извод за липса на действително възникнала необходимост детето да пътува в чужбина, обоснована с преместването на местоживеенето и местоработата на майката там. Посочените обстоятелства сочат още и липса на конкретност на данните за местопребиваването му /не се твърди и не се установява страните да са разрешили въпроса за промяна на местоживеенето му, което не е предмет на настоящото производство/ и за условията, при които то би живяло и учило. Тази липса на конкретност прави невъзможна преценката дали промяната на местоживеенето на детето в Белгия или където и да било другаде, в какъвто смисъл е заявеното искане, на нуждата от каквато единствено е основана претенцията по делото, би удовлетворило най-добрия негов интерес. Даването на разрешение за неограничено пътуване И. страната при тези обстоятелства не би гарантирало сигурността на детето и обезпечаването на упражняването на мерките за личните му отношения с другия родител, и би се отразило и на възможността за осъществяване от държавата на възложените й с Конвенцията за правата на детето функции за осигуряване на правата и за З. на детето.

Ето защо молбата за заместване съгласието на ответника за издаването на необходимите лични документи за пътуване на детето И. пределите на РБ и за даване на разрешение за неограниченото му пътуване И. страната, без ограничение на броя на пътуванията, на тяхната продължителност и на времето, през което се провеждат, само или придружено от майката, следва да бъде отхвърлена.

Доколкото едва пред въззивната инстанция ищцата конкретизира спорното право като такова по чл.127а от СК, а първоинстанционният съд се е произнесъл и по иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, то решението в тази му част следва да бъде обезсилено, като произнесено плюс петитум.

При този изход на делото на въззивницата не се дължат разноски за въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 7/05.02.2014г., постановено по гр. д.№111/2013г. Ардинският районен съд в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането за определяне местоживеене на детето П. Е. Ч. в чужбина-Б.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му атакувана част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.