Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Русе, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 07 април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 557 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.П.Ж.,
с адрес ***, против решение № 1040-17-64/18.08.2021 г. на директора на ТП на
НОИ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане №
171-00-133-5/01.07.2021 г., с което му е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица на осн. чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 от КСО.
Развити са доводи, че липсват
доказателства за заличаването на осигурителния му стаж във връзка с дадени
задължителни предписания за заличаване на данни, с жалба срещу които е
образувано адм. д. № 3956/2021 г. по описа на Административен съд София-град.
Твърди, че към момента на подаване на искането за заплащане на обезщетението за
безработица коректните данни за осигуряването му са били налични в регистрите
на Националната агенция за приходите. Иска се отмяна на административния акт.
Ответникът – директор на ТП
на НОИ – Русе, чрез юрк. К. оспорва подадената жалба и моли същата да бъде
отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С.П.Ж. е подал заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 171-00-133/17.01.2020
г. след последно прекратено трудово правоотношение, считано от 10.01.2020 г. с
„Гими 2019“ ЕООД. По данни от Регистър „Трудови договори“ и Регистър на
осигурените лица Ж. е наето лице по трудово правоотношение от 17.07.2017 г. до
12.12.2018 г. в „Луд-ко“ ЕООД като сервитьор на 4 часа с основно трудово
възнаграждение 230 лв. От 18.10.2017 г. до 03.07.2019 г. Ж. е юрисконсулт по трудово
правоотношение на 8 часа в „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД.
При извършване на преглед
на данните в преписката и регистрите, за преценката на правото на парично
обезщетение за безработица на С.Ж., е установено, че дружество „Евротрейд
Булкомерс“ ЕООД е било поставено под наблюдение от контролните органи на ТП на
НОИ – София-град за проверка на целия период на заетост от 18.10.2017 г. до
03.07.2019 г. на С.Ж. в „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД.
Тази проверка е приключила
с ревизионен акт за начет № РА-5-21-00842853/18.11.2020 г. за щета на фонд
„Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Безработица“ и са издадени задължителни
предписания № ЗД-1-21-00842916/18.11.2020 г. за заличаване на данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО за 42 лица, вкл. за С.П.Ж. за времето от 17.10.2017 г. до
03.07.2019 г.
По повод дадените
задължителни предписания е било образувано адм. д. № 3956/2021 г. по описа на
АССГ по жалба на „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД. Установява се, че задължителните
предписания са били обжалвани по административен ред като АО е прекратил
производството поради просрочие на жалбата. Подадената пред съда жалба срещу
акта на горестоящия административен орган е била отхвърлена с окончателен
съдебен акт.
С разпореждане №
171-00-133-5/01.07.2021 г. на ръководителя за осигуряване и безработица е
отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, на
осн. чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 от КСО с мотиви, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца
от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Последните 18
месеца обхващат периода от 10.07.2018 г. до 09.01.2020 г. В 18-месечния период
общият осигурителен стаж на лицето е изчислен в размер на 6 месеца и 16 дни с
оглед влизането в сила на задължителните предписания, с които част от
осигурителните данни са заличени. При обжалване по административен ред на
разпореждане № 171-00-133-5/01.07.2021 г. е издадено обжалваното в настоящото
производство решение № 1040-17-64/18.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Русе.
С него жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен
орган е изложил съображенията, възприети и от ръководителя за осигуряване и
безработица, а именно, че с оглед дадените задължителни предписания осигуреното
лице не формира 12 месеца осигурителен стаж от последните 18 месеца, преди
подаването на искането за изплащане на обезщетение.
По настоящото дело са
приобщени адм. д. № 3956/2021 г. по описа на Административен съд София-град, за
което обстоятелство съдът е обявил на страните, че същото е относимо към спора
и ще се ползва от приложените по него писмени доказателства. Приобщени са и
Удостоверение за декларирани данни № 180192103776862/26.11.2021 г., издадено от
орган по приходите, както и Справка от персоналния регистър на НОИ за
осигурителни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. на С. П. Ж..
Съдът, въз основа на
приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на
страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в рамките на преклузивния 14 - дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и
при спазен задължителен административен контрол.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен орган в рамките на установената от закона местна,
степенна и материална компетентност - чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б. "
от КСО. Актът е издаден при условията на надлежно заместване. Представено е доказателство
за отсъствие на валидно правно основание на титуляря на правомощието.
Обжалваното решение е
обективирано в посочената в чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.
От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на разпореждането за отказ за
отсъствие на една от предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за изплащане на
обезщетение за безработица, а именно - качеството осигурено лице по смисъла на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО по отношение на жалбоподателя.
Актът е издаден без
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са сроковете за
подаване на жалба по административен ред и за произнасяне по чл. 117, ал. 2, т.
2 и този по чл. чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО.
За разрешаване на настоящия
административноправен спор, предвид приложението на материалния закон, е
необходимо да бъде съобразено следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най - малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта (т. 1); не са придобили право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален
размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО в Република
България, или пенсия за старост в друга държава (т. 2) и не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или
законодателството на друга държава с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ (т. 3). Предпоставките за отпускане на парично обезщетение за безработица са
предвидени в условията на кумулативност и липсата на която и да е от посочените
предпоставки е основание за отказ за отпускане на парично обезщетение за
безработица.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
С § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО е въведена легалната дефиниция на понятието
"осигурено лице" - физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а., ал. 1 и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното
определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на
които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Основният спорен въпрос по
делото е заличен ли е стажът на жалбоподателя относно подаваните данни от
осигурителя „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД.
Със задължителни
предписания № ЗД-1-21-00842916/18.11.2020 г. за заличаване на данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО е разпоредено осигурителят „Евротрейд Булкомерс“ ЕООД да заличи
данни за 42 лица, вкл. за С.П.Ж. (под № 16) за времето от 17.10.2017 г. до
03.07.2019 г. Даден е срок за изпълнение на предписанията – 17 дни. Тези
предписания са били обжалвани от дружеството пред директора на ТП на НОИ – София-град,
който с определение № 1040-21-383/05.04.2021 г. е оставил без разглеждане
жалбата срещу предписанията поради просрочие. Този акт на горестоящия орган е
бил потвърден чрез отхвърляне на жалбата срещу него с определение №
3462/17.05.2021 г., постановено по адм. д. № 3956/2021 г. на Административен
съд София-град, което има окончателен характер. По този начин издадените предписания са придобили стабилитет и са
станали годно изпълнително основание.
Не се споделя тезата на
жалбоподателя, че предписанията са процедурен акт и нямат самостоятелно
значение. По арг. от чл. 117, ал. 1, т.3 о т КСО същите подлежат на
самостоятелно обжалване, респ. годни са да породят самостоятелно правни
последици.
С оглед стабилитета на тези
предписания длъжностното лице по отпускане на обезщетение за безработица е било
длъжно да зачете правните последици, предизвикани от стабилния административен
акт, като респ. не е зачело за валиден осигурителния период от 17.10.2017 г. до
03.07.2019 г., въз онова на което е прието, че лицето няма осигуряване във фонд
„Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването (10.07.2018 – 09.01.2020).
Действително, жалбоподателят
е представил удостоверение за декларирани данни, издадено от ТД на НАП Варна от
26.11.2021 г., в което фигурират данни за осигуряване от „Евротрейд Булкомерс“
ЕООД за периода 11.2017 г – 07.2019 г. Доколкото тези данни обаче отразяват
информация, подадена от осигурителя, а тя е безспорно заличена с влезлите в
сила предписания, то информацията в удостоверението не следва да се кредитира.
Оспорването е неоснователно
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ТП на НОИ - Русе следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По горните съображения и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от Административнопроцесуалния кодекс
Административен съд – Русе, II
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С.П.Ж. против решение № 1040-17-64/18.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ -
Русе
ОСЪЖДА С.П.Ж.
с адрес *** да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Русе сумата от 100.00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно на
основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО.
СЪДИЯ: