Определение по дело №327/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О   П   Р   Е  Д   Е   Л   Е  Н   И   Е   № 260 000

гр. Пловдив, 21.08.2020 г.

 

            Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                           Председател: Вера Иванова

                                                                  Членове: Катя Пенчева

                                                                                    Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 327/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба срещу Определение № 179 от 28.01.2020 г. по в.гр.д. № 2021/ 2017 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 18133/12.06.2019 г. на Г.Н.Т., ЕГН - ********** за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото въззивно Решение № 1312/01.11.2011 г. Оплакванията са за неправилност, искането е за отмяна атакуваното определение и за постановяване на определение за възстановяване на срока.

            Ответника Б.Д. ЕАД е депозирал отговор за неоснователност на частната жалба.

            Съдът установи следното:

            С Решение № 1312/01.11.2011 г. по в.гр.д. № 2021/2017 г. ОС – Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение 2130/28.06.2017 г. по гр.д. № 16822/2016 г. на РС – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Г.Т. срещу Б.Д. ЕАД искове за заплащане на парични обезщетения за причинени му неимуществени вреди.

            В срока за касационно обжалване Т. е поискал правна помощ по чл. 21 т. 3 от ЗПП – безплатна адвокатска защита, искането е уважено от съда и назначения в крайна сметка адвокат – Д.Б. / Определение № 237/29.01.2018 г. /, е получил преписа от подлежащато на обжалване съдебно решение на 07.02.2018 г., но е депозирал касационната жалба срещу него на 14.03.2018 г. – след изтичане на срока по чл. 283 от ГПК. С оглед което жалбата е върната като просрочена с Разпореждане № 2763/28.03.2018 г., препис от което е връчен само на адвокат Б. на дата 18.04.2018 г..

            На 12.06.2019 г. по делото е постъпила молба от Т. за възстановяване на срока за касационно обжалване като пропуснат по независещи и непреодолими от него обстоятелства – виновно процесуално бездействие на назначения му по ЗПП адвокат Б.. В същата молба е твърдял че за пропускането на срока узнал при извършена от него справка на 29.05.2019 г. в деловодството на съда  – където му било заявено че делото е вече архивирано като приключило.

            С оглед така възведеното от молителя последно твърдение окръжният съд е приел че Т. е узнал за пропускането на срока на 29.05.2019 г., в 1 – седмичен срок, считано от тази дата е следвало да депозира искането си за неговото възстановяване / чл. 64 ал. 3 от ГПК / - тоест до дата 05.06.2019 г. включително. И тъй като молбата е депозирана на 12.06.2019 г., то същата е просрочена и като така процесуално недопустима, поради което е оставена без разглеждане с определението, предмет на настоящата вззивна проверка.

            Определението е неправилно.

            Срокът по чл. 64 ал. 3 от ГПК за страната тече от съобщаването на акта за пропускането на срока по чл. 64 ал. 2 от ГПК - за извършване на процесуалното действие. Този акт в случая е  разпореждането на окръжният съд  № 2763/28.03.2018 г. за връщане на касационната жалба като просрочена, което като обжалваемо се съобщава чрез връчване на препис от него – чл. 7 ал. 2 от ГПК. В случая  – както се каза по горе, препис от акта не е връчен на страната и настоящ молител Г.Т., а само на назначения по ЗПП негов адвокат Б., на чието процесуално поведение – според наличните по делото данни - се дължи пропускането на срока, чието възстановяване се иска. По делото няма данни Разпореждане № 2763/28.03.2018 г. да е връчено на Т. и в по късен момент. Следователно актът за пропускане на срока не му е съобщен, поради което срокът по чл. 64 ал. 3 от ГПК не е изтекъл към 12.06.2019 г. – както неправилно е приел окръжният съд. При липса на връчване – съобщаване по смисъла на чл. 64 ал. 3 от ГПК, факта че сам молителят твърдял да е извършвал справки, чрез които узнал на сочена от него дата за пропускането на срока по чл. 283 от ГПК е правно ирелевантен досежно преценката за началният момент на срока по чл. 64 ал. 3 от ГПК.

            Предвид изложеното съдът

                                                                                                                                                                                             О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  

 

            Отменя Определение № 179 от 28.01.2020 г.,постановено по в.гр.д. № 2021/ 2017 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 18133/12.06.2019 г. на Г.Н.Т., ЕГН - ********** за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото въззивно Решение № 1312/01.11.2011 година.                  

            Връща делото на същия съд и състав за произнасяне по същество по молба вх. № 18133/12.06.2019 г. на Г.Н.Т., ЕГН – ********** за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивно Решение № 1312/01.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 2021/2017 г. на Окръжен Съд – Пловдив.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

            Председател:                                       Членове: