О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 07.07.2020 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 07.07.2020
година, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря …………. и в
присъствието на прокурора ………… разгледа докладвано от съдия Бишуров АНД № 1135 описа на съда за 2019 год., като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143
и чл.144 от АПК и във вр. с чл.248 от ГПК.
Първо следва да се каже, че производството е образувано е
по молба вх. № 11517 от 25.06.2020г. на адв. В.П. от ПАК, в качеството му на
пълномощник на Д.Й.Д., ЕГН ********** - жалбоподател против НП № 19-1006-001553
от 10.05.2019г. на ОД МВР-Пазарджик – частично отменено, респ. частично
потвърдено с решение на въззивната инстанция. С подадената молба се иска допълване
на постановеното по делото съдебно решение от въззвната инстанция, като бъдат
присъдени направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски с оглед
последните изменения и допълнения на нормата чл.63 от ЗАНН, обн. в ДВ бр. 94/2019
година. Сочи се, че допълването следва да се направи на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК и във вр. с чл.306 ал.1, т.4 от НПК.
С втора
молба-допълнение с вх. № 11711 от 29.06.2020г. от същият подател е поискано
допълването да стане по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. Обобщено казано, с двете молби се иска ОД на МВР-Пазарджик да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер на
300 лева – платен адвокатски хонорар.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК постъпва отговор от ОД
МВР-Пазарджик, в който се сочи, че искането за допълване на решението и
присъждане на разноски е неоснователно.
Още тук е мястото да се посочи, че поисканото с
първата молба допълване на решението, в частта за разноските, принципно не би
могло да стане по реда посочен в молбата – чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с
чл.143 от АПК и във вр. с чл.306 ал.1, т.4 от НПК. В настоящото производство
нормата на чл.306 ал.1, т.4 от НПК е неприложима, т.к. специалната норма
относно режима на присъждане на разноски по ЗАНН /чл.63 ал.3 ЗАНН/ препраща към
чл.143 от АПК, който пък препраща към чл.144 от АПК, а последният пък към
чл.248 от ГПК. Казано с други думи, щом има специален ред за присъждане на
разноски, то не би могъл да се приложи общият разписан в НПК /чл.306 ал.1, т.4 НПК/.
Ето защо,
постъпилото искане за допълване на решението в частта за разноските следва да
се разгледа именно в производство по чл.248 от ГПК, която норма е субсидиарно
приложима по силата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК.
За да се произнесе по формулираното искане /в основната и
допълнителна молба/ съдът взе предвид следното:
С Решение № 719/06.12.2019 год. по АНД № 1135/2019г. ПзРС е
отменил частично издаденото против жалбоподателя Д. наказателно постановление, досежно едно от
вменените му нарушения, като го е потвърдил за второ такова.
Това решение е било съобщено на жалбоподателя и на неговия пълномощник,
след което е било обжалвано, а с Решение № 337/23.06.2020г. по к.а.н.д. №
71/2020г. на АС-Пазарджик е било оставено в сила. С други думи, на 23.06.2020г.
въззивното съдебно решение е влязло в сила.
С оглед
на всичко казано до тук молбата /основна от 25.06.2020г. и допълнителна от
29.06.2020г./, с която се иска допълване на решението в частта за разноските е
процесуално недопустима, доколкото е подадена от страна в процеса, но извън срока
по чл.248 ал.1 от ГПК, а именно извън в срока за обжалване на решението. Именно
този срок /срокът за обжалване на въззивното решение/ е приложим в конкретния
случай, а не 1-месечният срок от постановяването на решението по смисъла на
чл.248 ал.1, предл. 2-ро ГПК, защото решението е било обжалваемо.
По тази
причина молбата ще следва да се остави без разглеждане.
Дори обаче молбата да бе процесуално допустима, то същата
щеше да се яви неоснователна, поради следното.
Действително
с допълнението на чл.63 от ЗАНН
/обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г / е създадена нова ал.3, според която в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. На основание чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България разпоредбата е влязла в сила три
дни след обнародването, т. е. считано от 03.12.2019 г., когато е станала част
от действащото ни право. Доколкото съгласно чл.14, ал.1 от
ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение и то с изрична разпоредба, каквато в случая не е налице, въведеният
едва с чл. 63, ал. 3
от ЗАНН институт на разпределяне на отговорността за разноски в АНП
следва да се прилага само занапред. При това положение жалбоподателят принципно
не би имал право на овъзмездяване съгласно 143 от АПК
вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН за направените разноски пред въззивната инстанция, доколкото решението
по делото е било постановено на 06.12.2019г., а последното съдебно заседание е
било проведено на 21.11.2019 година., т.е. преди влизането в сила на
допълнението на чл.63 ал.3 от ЗАНН, когато все още страната не е имала законово
право да поиска пърисъждането на разноски. Последно цитираната разпоредба препраща
към уредбата в АПК и по специално към чл.143 и чл.144 от АПК. Последната норма
пък препраща за неуредените въпроси към ГПК, респ. към чл.77, чл.80, чл.81,
включително и към чл.248 ГПК. Нормата на
чл.81 от ГПК императивно сочи, че във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От
логическото тълкуване на тази разпоредба следва, че съдът дължи произнасяне по
възлагането на разноски в момента на постановяването на своето решение, но само
ако съответната страна е направила такова искане, респективно - дължи изменение
или допълване на решението си във връзка с разноските, но само ако страната е
направила искане за присъждане преди постановяване на решението, а при неговото
постановяване съдът е пропуснал да се произнесе.
В настоящият казус обаче искане за
присъждането на разноски не е било направено пред въззивната инстанция и то по
реда на чл.80 от ГПК, а е направено с горепосочените две молби и то след
влизане в сила на въпросното решение. Казано с други думи, когато е било
проведено последното по делото съдебно заседание пред въззивната инстанция,
който по принцип е последният възможен процесуален момент да се поиска
присъждане на разноски, нормата на чл.63 ал.3 от ЗАНН е била в старата си
редакция и не е предоставяла право за искане, респ. присъждане на разноски. Практиката
е категорична дори и за това, че ако искането за присъждане на разноски е
направено в писмена защита /нещо което в конкретния казус също не е налице/, а
не от страна в производството и то в последното по делото заседание, то ще се
яви неоснователно на второ основание. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, където в т.11
е посочено, че „ Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция”. В мотивната
част на същото тълкувателно решение е заявено: „До приключване на устните състезания се стига, когато
страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид
при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява
своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили.
Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време
на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия
процес - равенството на страните, равно право на защита и състезателност,
установени с чл. 8
и 9 ГПК.
Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане
на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда възможност
за представяне на писмена защита при определени условия - при фактическа и
правна сложност на делото. чл. 149, ал.
3 ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва да
даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на
становището на страните по съществото на спора. Самата писмена защита
неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя
само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на
възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона,
не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени …
|
|
|
|
|
Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал.
3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде
възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат
валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат
представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира
становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано
със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване
на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция”.
По настоящото дело е видно, че в
последното съдебно заседание жалбоподателят и неговият пълномощник не са
направили искане за присъждане на разноски пред въззивния съда, а и не биха
могли да направят такова, предвид уточненото вече по-горе, че нормата на чл.63
ал.3 от ЗАНН в сегашната й редакция е влязла в сила на 03.12.2019г. – 12 дни
след последното заседание.
Молбата за допълване на
решението, ако не бе просрочена, би се явила неоснователна и на още едно
основание. Както стана вече ясно, с постановеното и влязло в сила понастоящем въззивно
решение обжалваното НП е било отменено частично, но не изцяло. Това значи, че
според съда жалбоподателят така или иначе е имал виновно и противоправно
поведение, досежно едно от вменените му административни нарушения, за което е
санкциониран по адмнистративнонаказателен ред. При това положение и щом НП не е
било отменено изцяло, както изисква нормата на чл.143 ал.1 АПК, то жалбоподателят
няма право на присъждане на разноски. Той ще има право на такава, само когато
не е имало никакво основание против него да се издава НП, т.е. когато с
поведението си не е извършил никакво административно нарушение, но въпреки това
е бил санкциониран, а в последствие санкционният акт е бил отменен и то изцяло.
Настоящият казус обаче не е такъв, поради което не би имало основание съдът да
ревизира решението си в частта за разноските.
Всички тези разяснения за
неоснователност на молбата за допълване на решението бяха направени само за
пълнота и в частност за сведение на автора на горепосоченото искане за
допълване на решението в частта за разноските, с оглед негови бъдещи подобни
претенции по други дела, т.к. в началото бе изтъкнато, че молбата е процесуално
недопустима като просрочена, при което
генерално следва да се остави без разглеждане.
Съобразно разписаното в чл.248
ал.3, изр.2-ро от ГПК, която норма, както стана вече ясно, е субсидиарно
приложима в АНП, настоящото определение за оставяне без разглеждане на искането
за допълване на съдебното решение в частта за разноските ще може да бъде
обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване и самото съдебно решение – в
14-дневен срок от съобщението му при АС-Пазарджик.
С оглед гореизложеното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молба вх. № 11517 от 25.06.2020г. и молба-допълнение с вх. № 11711 от
29.06.2020г. на адв. В.П. от ПАК, в качеството му на пълномощник на Д.Й.Д., ЕГН
********** за допълване на Решение № 719/06.12.2019 год. по АНД № 1135/2019г.
на ПзРС и присъждане на направени съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок съобщаването му пред Административен съд –
гр.Пазарджик.
За определението да се съобщи на молителя Д. Дорбев лично,
както и чрез адв. В.П. от ПАК и на АНО.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: