Решение по дело №306/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 753
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20201100900306
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София, 28.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година,  в състав:

СЪДИЯ:  ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

 

при участието на секретар Диляна Цветкова и прокурор Ралица Мравкова, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 306 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от П.на Р.Б.иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „С.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, поради липсата на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца.

В исковата молба прокурор при СГП твърди, че на 28.07.2014 г. е настъпила смъртта на П.В.Г.– управител на търговско дружество „С.Н.“ ЕООД, ЕИК ******* и едноличен собственик на капитала му. Така в продължение на период от време, надхвърлящ повече от 3 месеца, дружеството останало без вписан управител, което изпълвало хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ и налагало прекратяване на дружеството.

Ответното дружество „С.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез назначения му особен представител – адвокат Й. А., в срока за отговор на исковата молба не оспорва процесуалната допустимост на предявения иск и взема становище за основателност на същия, тъй като предпоставките за прекратяване на търговеца били налице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество „С.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, е капиталово търговско дружество с вписан капитал от 5000 лева, притежаван от едноличния му собственик П.В.Г., която е и негов управител.

Видно от представена справка от Национална база данни „Население“ П.В.Г.е починала на 28.07.2014 г.. Извлечението от базата данни е представено с исковата молба и възражения същото да е с невярно съдържание не са правени в срока за отговор, напротив – фактът на настъпилата смърт на П.В.Г.с определение от 26.05.2020 г. е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните.

Справка в търговския регистър по партидата на дружеството установява, че към предявяване на исковата молба, така и към приключване на устните състезания по делото не е извършено вписване на нов управител на дружеството.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

Относно иска с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ.

Искът на П.на Република България, е основателен.

Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца няма вписан управител.

 Всяко търговско дружество е правен субект, който обаче формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. С настъпилата смърт на П.В.Г.– управител на дружеството, същата е престанала да бъде правен субект, като е прекратена право и дееспособността й, съответно е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на посочената правна норма – дружеството няма вписан управител, като това фактическо състояние е продължило много повече от три месеца – от 28.07.2014 г. до приключване на устните състезания в производството. При това положение дружеството не може да волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува от създаденото обективно състояние на липсващ управител, което е продължило повече от три месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на търговеца.

При този изход на спора, тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съответно на назначения особен представител на ответника адв. Й. А., е изплатено възнаграждение в размер на 300 лева от бюджета на съда, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за производството следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА, по предявения от П.на Р.Б.иск, с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ, „С.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***.

ОСЪЖДА „С.Н.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 380 (триста и осемдесет) лева, от която 80 лева – държавна такса и 300 лева - заплатено от бюджета на съда възнаграждение на назначен особен представител на дружеството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                    

Заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ за обявяването му и откриване на производство по ликвидация.

                                                                        

СЪДИЯ: