Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Русе, 27.05.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на втори април, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                               

                                                          Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 154/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от С.П.Н.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 18-1085-003591/11.12.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на Н. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3 000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното постановление, като излагат аргументи за недоказаност на обвинението.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.11.2018 г., около 20.30 ч., жалб. С.Н. управлявал лек автомобил “Ауди А4 Авант” с рег.№ Р 23 34 КК, в който пътник бил свид. Г. Н.. Н., с управляваният от него автомобил излязъл от улицата, на която се намирал паркинга на МОЛ-Русе и след ляв завой навлязъл в ул.“Потсдам“, чиято пътна настилка била заснежена, с предпоставки за заледяване. По същото време, в зоната на бензиностанция „Ром Петрол“, непосредствено преди кръстовището на улиците „Потсдам“ и „Академик Михаил Арнаудов“ престоявал полицейски патрулен автомобил на Сектор „Пътна полиция“ Русе, в който били свид. М.И. и П.А. – младши автоконтрольори в Сектора. В момента, в който автомобила управляван от Н. преминал покрай тях, полицейските служители видели, че автомобила започнал да поднася последователно вляво и в дясно по цялата ширина на платното за движение, като това продължило около 100 метра, а двигателя бил форсиран. Те веднага последвали автомобила на Н., който в този момент се завъртял на платното и спрял с предната си част срещу посоката на движението. Полицейските служители установили самоличността на жалбоподателя, като водач на процесното МПС, след което свид.И. съставил против С.Н. акт за допуснато нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателя възразил, че автомобилът му се е поднесъл тъй като опитал да избегне препятствие по пътя, поради което отказал да подпише акта като нарушител и да получи препис от същия. В обяснения, саморъчно написани от него същата вечер, Н. отново заявил, че автомобилът му се поднесъл завъртял на платното за движение, тъй като решил да заобиколи буца лед на пътя. На 04.12.2018 г. С.Н. ***, в която заявил, че е съгласен с констатираното в акта нарушение – „въртене на волана на ляво и дясно и унасяне на колата по пътното платно“ и поискал да получи копие от акта. На 07.12.2018 г. жалб.С.Н. и Г.Н. дали саморъчни обяснения в Сектор „Пътна полиция“-Русе. Н. заявил, че: „…при шофиране въртях два-три пъти волана, при което автомобила се поднасяше, тъй като пътната настилка беше заснежена и частично заледена. Получи се дрифтиране с автомобила“. Същите обстоятелства, в обясненията си потвърдил и свид. Г.Н..

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за допуснатото нарушение и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на С.Н. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание. Това,  че в АУАН и в НП са описани и други обстоятелства извън необходимите за съставомерността на деянието, а именно, че с поведението си водачът е създал опасност за останалите участници в движението, представлява по мнение на Съда описание на всички допълнителни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, и тези, които са извън състава на деянието, и не е определящо за правната му квалификация, поради което не може да бъде оценено като нарушение на процесуалните правила, а още по-малко съществено такова.

В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства, за това, че жалб. С.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Основанията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретният случай, безспорно се установи, че жалб. Н. ***, с цел различна от посочената в нормата на чл.104а, т.2 от ЗДвП, а именно с цел демонстративно управление на МПС – така нареченият „дрифт“, изразяващо се в повишаване на оборотите на двигателя на автомобила, завъртане волана последователно вляво и вдясно, в резултат от което се достигнало до неколкократно поднасяне на превозното средство по цялата ширина на пътя, в продължение на около 100м., а в крайна сметка и до завъртане на автомобила на 180° на платното. По мнение на Съда, несъмнено е, че се касае за целенасочени, демонстративни действия от страна на водача С.Н., които са извели автомобила от контрол и са довели до загуба на сцепление в задните гуми и приплъзването им, а от там и на целият автомобил.

В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на свид. М.И., който бил очевидец на нарушението. Тези показания са последователни, еднопосочни, непротиворечиви и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. Липсват каквито и да било данни този свидетел, да бил предубеден по отношение на жалбоподателя или да имал специално, негативно отношение към него. От тези показания става ясно, че И. лично възприел специфичното движение на процесният лек автомобил, неговата продължителност, както и обстоятелството, че на пътното платно по това време нямало никакви препятствия, които да били обективна предпоставка за неволно изгубване на контрола върху автомобила от страна на водача му.

Освен това, в саморъчните си обяснения дадени по случая на 07.12.2018 г., жалбоподателя сам посочил, че на процесните дата и час завъртял неколкократно волана на управлявания от него автомобил вляво и вдясно, вследствие на което се получил „дрифт“. В същото насока са и саморъчните обяснения на свид.Г.Н.. Съдът не възприема за достоверно твърдението на свид.Н., че тези обяснения били дадени под диктовката на полицейски служител, доколкото няма как да е известно на този служител с какъв способ водачът е достигнал до така нареченият „дрифт“. Ноторен факт е, че този процес може да бъде задействан както с въртене на волана вляво и вдясно, така и със задействане на ръчната спирачка, на крачната спирачка, с форсиране на двигателя, натискане на съединителя или при съчетаване на някои от тези действия. Тези обстоятелства биха били известни само на водача, а в случая и на пътника, седящ до него. Именно жалбоподателя и свид.Н. сами обяснили, че „дрифта“ се получил чрез неколкократно завъртане волана на управлявания от Н. автомобил вляво и вдясно. Нещо повече, още в молбата си от 04.12.2018г. /три дни преди снемане на обясненията/ жалб.Н. заявил, че е съгласен с констатираното нарушение – въртене на волана на ляво дясно и унасяне на колата по пътното платно, макар такива факти да не били описани нито в акта, нито в наказателното постановление.

  В пълно противоречи с останалите събрани по делото доказателства са показанията на свид.Г.Н., в частта им, в която твърди, че автомобила управляван от жалб. Н. се поднесъл и завъртял обратно на пътя, тъй като последният опитал да заобиколи буца лед. Съдът не дава вяра на тези показания, не само защото противоречат на останалите, обсъдени по-горе доказателства, но и поради това, че Н. и Н. са в близки приятелски отношения и така депозираните показания, явно са изява на стремежа на свидетеля да съдейства на жалбоподателя да избегне понасянето на адимнистративнонаказателната отговорност. Освен това, показанията на свид. Н. са нелогични и житейски неприемливи, с оглед описаното от свид. И. няколкократно и продължително повтарящото се поднасяне на превозното средство по цялата ширина на пътя вляво и вдясно, по протежение на около 100 м. по ул. “Потсдам“. Поради това не могат да бъдат възприети показанията на свид. Н., а и тезата на нарушителя, че става въпрос за случайно деяние, възникнало поради наличието на препятствие по пътя и състоянието на пътната настилка. Още повече, че такова случайно деяние не предполага рязко форсиране на двигателя на управляваното МПС, възприето от актосъставителя, с произтичащата от това вероятност за загуба на контрол над автомобила. Поради това Съдът изключва възможността описаното в АУАН движение на автомобила в посока наляво и надясно да е по непредпазливост и да се дължи на препятствия и особеностите на пътната настилка.

С оглед на това, Съдът намира, че в конкретният случай става въпрос за умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки. Този начин на управление на МПС безспорно не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение по оживени улици в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.

При тези факти, става ясно, че С.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, съобразно който, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За това нарушение, АНО правилно приложил относимата санкционна норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и определил размера на двете кумулативно предвидени наказания в техния абсолютен размер.

Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Напротив, демонстрираната от жалб.Н. самонадеяност и безотговорност на водач получил свидетелство за управление на МПС в същия ден, и като такъв – без достатъчно умения и опит да предотврати евентуален вредоносен резултат от поведението си, указва на завишена степен на обществена опасност на конкретното нарушение.

С оглед изложеното дотук, като правилно и законосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Поради това и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

                                                          Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1085-003591/11.12.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на С.П.Н.,***, ЕГН-********** били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

          Районен съдия: