Определение по дело №37071/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9380
Дата: 10 март 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20211110137071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9380
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110137071 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Д. Н., чрез адв. М. Л.,
срещу „***********“ ЕООД, с което е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването
на вземане на ищцата за сумата в размер на 170 лева – частично от сумата в общ размер на
860 лева, платена при липса на основание поради недействителност на клаузите на договор
за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 24.09.2019 г. и на договор за
гаранция (поръчителство) от 24.09.2019 г.
В исковата молба се твърди, че на 24.09.2019 г. между страните бил сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит № ******, по силата на който на ищцата бил
отпуснат кредит в размер на 3000 лева, усвоен изцяло. С. Н., от своя страна се задължила да
върне получената сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 12 месечни
погасителни вноски в срок до 18.09.2020 г. Твърди, че в договора бил уговорен ГПР от 49,11
% и лихвен процент от 23 %, без да бъде посочен дължимият лихвен процент на ден.
Отделно от това кредитодателят задължил кредитополучателя да приеме, че договорът за
потребителски кредит бил обезпечен с неотменяемо поръчителство, предоставено от
„**********“ ЕАД в полза на ответника. В тази връзка между ищцата и „**********“ ЕАД
бил сключен договор за гаранция (поръчителство), по силата на който С. Н. се задължила да
заплати на кредитора „***********“ ЕООД сумата 2310 лева, представляваща такса за
предоставяне на гаранция. Последната била начислявана от ответника допълнително към
месечните погасителни вноски по договора за кредит. Оспорва договора за предоставяне на
потребителски кредит и договора за гаранция (поръчителство) като нищожни поради
противоречие с материалния закон. На първо място възразява, че при изготвянето им не
били спазени изискванията за форма и шрифт, и същите не съдържали погасителен план и
лихвен процент на ден съгласно изискванията на ЗПК. Второ, оспорва процесния договор за
кредит като нищожен поради противоречие с добрите нрави и заобикаляна на закона. В тази
връзка изразява становище, че уговорената в чл. 5 от договора за кредит такса за
предоставяне на обезпечение в размер на 2310 лева представлявала скрита лихва,
1
включването на която в лихвения процент, респ. в ГПР би довело до размери, надвишаващи
регламентираните в ЗПК. Тези пороци водели до нищожност на целия договор за
потребителски кредит, респ. на неговите клаузи за възнаградителна лихва и за такса за
предоставяне на обезпечение. Поради това ищцата дължала връщане единствено на
усвоената заемна сума в размер на 3000 лева. Разликата от 860 лева била заплатена от С. Н.
в полза на ответното дружество без основание, поради което подлежала на връщане. За
вземането си ищцата депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 16.04.2021 г. по ч. гр. д. № 14408 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящия иск от ищцата. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“
ЕООД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Константин
Младенов. Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен. На
първо място твърди, че още при попълване и подаване на искането за отпускане на
потребителски кредит ищцата можела да избере дали да посочи личен гарант – физическо
лице или да се възползва от допълнителната услуга – гаранция, предоставяна от
„**********“ ЕАД. С. Н. предпочела втория вариант, в който случай системата автоматично
показвала и дължимото възнаграждение за тази услуга. При избор на личен гарант не се
дължала никаква допълнителна сума. Именно при тези параметри ищцата била одобрена за
кредита, след което получила на електронната си поща проект на договор № ******, както и
всички прилежащи към него документи, в това число погасителен план. С нарочен СМС от
24.09.2019 г. С. Н. дала своето съгласие за сключване на договора при предложените
условия. Изразява становище, че договорът за гаранция, сключен между ищцата и
„**********“ ЕАД, пораждал отделно облигационно правоотношение, по което ответникът
не бил страна, поради което не можел да навежда доводи за действителност на същия.
Отделно от това възразява, че клаузата на чл. 5 от договора за кредит била с изцяло
декларативен характер и сама по себе си не пораждала задължения за ищцата. Евентуалната
й недействителност не би могла да повлияе на действителността на договора за гаранция,
сключен с „**********“ ЕАД. Оспорва твърдението на ищцата, че при сключването на
договора за кредит били допуснати нарушения на материалния закон. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски.
Страните не спорят, че на 24.09.2019 г. между тях бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******, по силата на който на ищцата бил
отпуснат кредит в размер на 3000 лева, усвоен изцяло; че кредитът следвало да бъде върнат
в срок до 18.09.2020 г.; че между ищцата и „**********“ ЕАД бил сключен договор за
гаранция, обезпечаващ задълженията й по сключения между страните договор за
2
потребителски кредит, както и че по двата договора ищцата заплатила сумата в общ размер
на 3860 лева. Съдът намира, че посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже каква част от процесната сума в общ размер на 860
лева е получена от ответника, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за
получаване на процесната сума, включително какви задължения на ищцата по договора за
кредит са били погасени с нея, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Основателни са доказателствените искания на ответника за задължаване на
ищцата на основание чл. 190 ГПК да представи договор за гаранция и погасителния план
към него, сключен с „**********“ ЕАД във връзка с процесния договор за потребителски
кредит № ****** от 24.09.2019 г., както и да бъде допусната поисканата съдебно-техническа
експертиза с поставени в отговора задачи.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е редовен и допустим, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищцата за сумата в размер на 170 лева – частично от сумата в общ размер на 860 лева,
платена при липса на основание поради недействителност на клаузите на договор за
предоставяне на потребителски кредит № ****** от 24.09.2019 г. и на договор за гаранция
(поръчителство) от 24.09.2019 г.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че на 24.09.2019 г. между тях бил сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № ******, по силата на който на ищцата бил
отпуснат кредит в размер на 3000 лева, усвоен изцяло; че кредитът следвало да бъде върнат
в срок до 18.09.2020 г.; че между ищцата и „**********“ ЕАД бил сключен договор за
гаранция, обезпечаващ задълженията й по сключения между страните договор за
потребителски кредит, както и че по двата договора ищцата заплатила сумата в общ размер
на 3860 лева. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже каква част от процесната сума в общ размер на
860 лева е получена от ответника, както и всички факти, на които основава своите искания
или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже наличието на валидно правно основание за
3
получаване на процесната сума, включително какви задължения на ищцата по договора за
кредит са били погасени с нея, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 14408 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи договор за гаранция и погасителния план към него,
сключен с „**********“ ЕАД във връзка с процесния договор за потребителски кредит №
****** от 24.09.2019 г.
УКАЗВА на ищцата, че при непредставяне на изисканите документи в срок, на
основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в
отговора на исковата молба. Определя депозит в размер на 350 лева, вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Х.Х. Й.,
който да бъде уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след
представяне на документ за внасяне на определения депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.03.2023 г. от
14,30 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във
връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и
възражения.
4
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че съдът следи служебно за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор, какъвто е и процесният. В случай че бъде констатирано наличието
на такава/такива клауза/и, съдът ще се произнесе по неравноправния й/им характер с
крайния съдебен акт, освен ако потребителят – ответник се противопостави на това.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5